РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ сложи за разглеждане гр. дело №2804 по описа
за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изп. директор Д.К.К.и М.С.– член на съвета на директорите, чрез упълномощения
адвокат З.Ц. ***, със съдебен адрес:*** срещу Р.А.С., ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумите определени в Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2894/17.12.2018г.
по ч. гр. д. №5149/2018г. по описа на ДРС.
В исковата молба се твърди, че между
страните са били сключени договори, а именно: договор за мобилни услуги №****873
от 15.04.2016г., съгласно който на ответника е бил предоставен мобилен
телефонен номер ** и мобилно устройство ** и договор за мобилни услуги №** от
21.05.2016г. и договор за лизинг от същата дата, съгласно който на ответника е
бил предоставен мобилен телефонен номер ** и мобилно устройство **, като
устройството е на обща стойност 87.77 лв. с ДДС, за изплащането на което
ответникът е трябвало да извърши 23 месечни вноски в размер на 2.99 лв. с ДДС
всяка, като е било предвидено те да се фактурират с месечните сметки за
ползвани мобилни услуги.
Поради неизпълнение на паричните задължения на
абоната, ищецът е издал 3 бр. фактури с: №***/01.11.2016г. за отчетен период
01.10.2016г. до 31.10.2016г. за моб. тел *** и тел. *** и за лизингови вноски за моб. устройство *** на
обща на стойност 63.99 лв., като след приспадане на внесена сума от 8.85 лв.,
съставляваща надвнесено плащане за задължение по предходен отчетен период,
претендираната сума по фактурата е 55.14
лв., ф. № ***01.12.2016г. за отчетен период 01.11.2016г. до 30.11.2016г. за
моб. тел ** и тел. ** и за лизингови
вноски за моб. устройство *** ***на обща на стойност 57.91 лв. и ф. №**/01.02.2017г. на обща стойност 967.26 лв.,
включваща задължение за заплащане на неустойка за предсочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги за моб. тел. с №** и тел. **, както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за моб. устройство ** общ размер на 47.84
лв. с ДДС. Ищецът претендира частично неустойка за №** в размер на 52.47 лв. от
300.79 лв. и за №** неустойка в размер на 124.98 лв. от 666.47 лв. Така
претендираната сума по ф. №**/01.02.2017г. е в размер на 225.29 лв.
Ответникът не е заплатил на ищеца сумите по тези три
горепосочени фактури.
Предвид гореизложеното, ищецът е
прекратил едностранно договорите за ползваните услуги и е издал три фактури на
обща стойност 338.34 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за парично изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
Поради неплащане от страна на С., ищецът
е подал заявление пред ДРС по чл.410 от ГПК срещу ответника, по което е било
образувано ч. гр. д. №5149/2018г., като съдът е издал заповед за изпълнение
№2894/17.12.2018г. срещу длъжника Р.А. за сумите от: 338.34 лв., представляваща
вземане за неплатени услуги по договор за мобилни услуги №** от 15.04.2016г.,
договор за мобилни услуги №*** от 21.05.2016г. и договор за лизинг от същата
дата, по които са издадени фактури: №*/01.11.2016г., ф. № *****01.12.2016г., №**/01.02.2017г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2018г. – датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, както и 25.00 лв. – за
държавна такса и 360.00 лв. - адв. възнаграждение.
Заповедта е бил връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът на осн. чл.415 от ГПК е указал на
заявителя да предяви иск срещу Р.С. в едномесечен срок от получаване на
разпореждането.
В указания му срок заявителят /ищецът/
е подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищцовото дружество моли съдът да приеме
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищцовото дружество
съществува изискуемо и неудовлетворено притезание спрямо Р. А. в горепосочените
размери и на горепосочените основания и периоди.
Ищцовото дружество претендира и
сторените съдебни разноски както в настоящото установително производство, така
и в заповедното.
Към исковата молба, ищецът прилага:
договорите за мобилни услуги и за лизинг и 3 бр. фактури, описани по-горе.
С разпореждане от 12.09.2019г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено лично от Р. С. на 02.10.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Разгледани предявените искове са
процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото, с
оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор по исковата молба,
неявяването на негов представител в първото и единствено редовно проведено
съдебно заседание, липсата на искане от ответната страна, делото да бъде
разгледано в отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете, предвид посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства и съобразно
постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене и е
приел, че ще се произнесе с неприсъствено
съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника. Именно такова искане изхожда от ищцовата страна с писмени молби
с вх. №7636/20.05.2020г. /л.63/ и с вх. №11447/07.02.2020г. /л.72/ и с вх. №260341
от 14.08.2020г. /л.80/.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239,
ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични
задължения: „1243.65 лв., представляваща вземане за неплатена далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за предоставяне на мобилни услуги от 25.04.2016г. и
издадени фактури за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2017г. – датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 18.93 лв. – мораторна лихва
за периода от 17.05.2016г. до 09.10.2017г. и 216.28 лв. – съдебно деловодни
разноски общо, от които: за държавна такса – 25.25 лв. и 191.03 лв. - адв.
възнаграждение, предмет на издадената Заповед №2116/27.10.2017г. по ч. гр. д.
№3954/2017г. по описа на ДРС.
Ищецът е поискал присъждане на
сторените съдебни разноски в установително производство и е представил списък с
такива /л.63, л.72/. С оглед изхода на спора, на основание чл.81 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
дължимата държавна такса в настоящото производство в размер на 75.00 лева /л.9
и л.33/, адвокатско възнаграждение в размер 360.00 лв. /пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 15.07.2019г., приложено на л.5 по делото/, или
общо сумата от 435.00 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и направените съдебни разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. №5149/2019г. по описа на ДРС, а именно: 25.00 лв. –
държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение, или общо 385.00 лв.
Водим от горното, на основание чл.238
във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Р.А.С., ЕГН **********,*** дължи на ищеца „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано
от изп. директор Д.К.К.и М.С.– член на съвета на директорите, присъдената със
Заповед за изпълнение на парично задължение №2894/17.12.2018г., издадена по ч.
гр. д. №5149/2018г. по описа на ДРС, сума:
338.34 лв. /триста тридесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/,
представляваща вземане за неплатени услуги по договор за мобилни услуги №** от
15.04.2016г., договор за мобилни услуги №** от 21.05.2016г. и договор за лизинг
от същата дата, по които са издадени три фактури, а именно: №**/01.11.2016г., №
**/01.12.2016г. и №**/01.02.2017г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.12.2018г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда.
ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изп. директор Д. К. К., сторените съдебни
разноски в настоящото установително производство размер на 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/, от които: 75.00 лв. – държавна
такса и 360.00 лв. –адвокатско възнаграждение, както и сторените съдебни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №5149/2019г. по описа на ДРС в
размер на 385.00 лв. /триста осемдесет
и пет лева/, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: