Р Е Ш Е Н И Е
Номер
/27 април
2015
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Търговско отделение На 09.03. Година 2015
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д.Х.
Секретар Антонина Николова
като разгледа докладваното
от съдия
Х.
търг.дело номер 272 описа за 2013 година,
за да се произнесе съобрази
следното:
Предявени са пет обективно
съединени осъдителни иска с правно основание чл.109 ЗС и четири отрицателни установителни иска с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК,
както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на АДС №1353 от 2001г.
Ищецът „К.Г.” АД гр.С., твърди, че ответникът
претендира да е собственик въз основа на АДС № 1353/02.01.2001 г. на конкретно
посочени в исковата молба и надлежно индивидуализирани с идентификатори сгради.
Твърди, че посочените в АДС сгради се разминават по предназначение, конструкция
и застроена разгърната площ от спорните сгради, за които ответникът твърдял, че
е собственик. Посочва, че в полза на ответника не е учредявано право на строеж
върху спорните сгради. Претендира за недействително основание за издаване на
АДС № 1353/02.01.2001 г., по приватизационен договор от 01.07.2003 г. за
приватизационна продажба на 3243 дяла, представляващи 100% от капитала на
"Р." ЕООД, гр. Р., и по констативен нотариален акт № *, том *, per. № *, дело № * от 2003 г. по описа на-нотариус № * на
ПК. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника безвъзмездно ползването на
процесиите сгради, за което сключили договор на 17.06.2004 г. Твърди, че
спорните сгради били със статут на временни постройки, за тях няма издадени
строителни книжа, разрешение за ползване и не са съставени актове образец 15.
Посочва, че спорните сгради пречат на ползването на земята, за която твърди да
е собственик. Излага твърдения и за наличието на прокарани отклонения на ВиК инсталации и ел. инсталации без необходимите съгласия и
разрешения, създаващи пречки за ползването на терена от собственика.
Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което:
1.Да се осъди „Е.-Р.” ЕООД да преустанови
неоснователно и неправомерно възпрепятстване ползването в пълен обем на имот с
идентификатор №.*** на КККР, представляващ *** и ***, квартал *** по ПУП на Т.
„М.И.”, одобрен със Заповед на МРРБ №РД-02-14-1021/13.05.2011г.,
собственост на „К.Г.” АД, като премахне
процесните постройки веднага или в срок от 2 месеца след изпращане на
уведомление за прекратяване на договора от 17.06.2004г., за следните сгради с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,
47603.302.2.182, ***, ***, *** и *** по КККР.
2.Да се осъди „Е.-Р.” ЕООД
да премахне веднага имот с идентификатор *** по КККР всички вещи и съоръжения,
извън договореното в договора от 17.06.2004г. и негово приложение №4.
3.Да
се осъди „Е.-Р.” ЕООД да преустанови веднага
ползването на водопроводната система на ищеца, както и да премахне незаконно
изградените отклонения от нея в имот и идентификатор *** по КККР.
4.Да се осъди „Е.-Р.” ЕООД
да преустанови веднага ползването на електрозахранващата
система на ищеца, както и да премахне незаконно изградените отклонения от нея в
имот и идентификатор ***. по КККР.
5.Да се осъди „Е.-Р.” ЕООД
да преустанови веднага ползването на сградите, които не съответстват на
описаното в НТП, съгласно договора от 17.06.2004г., т.к. противоречи на
договореното между страните в т.1.1. от договора, относно ползването на терена
на ***, част от имот с идентификатор *** по КККР.
6.Да се потвърди като установено, че „Е.-Р.” ЕООД не е собственик на процесните 11броя сгради
и/или за 7-те броя сгради, изброени в АДС ***.
7.
Да се потвърди като установено, че в полза на „Е.-Р.”
ЕООД няма учредено право на строеж в имот с идентификатор ***. по КККР за
процесните 11броя сгради и/или за 7-те броя сгради, изброени в АДС ***.
8.
Да се потвърди като установено, че в полза на „Е.-Р.”
ЕООД няма учредено право на прокарване в имот с идентификатор *** по КККР на
отклонение от водопроводната система.
9.
Да се потвърди като установено, че в полза на „Е.-Р.”
ЕООД няма учредено право на прокарване в имот с идентификатор ***. по КККР на
отклонение от електрозахранваща система.
10.При условията на алтернативност
да се установи, че посочените в АДС №***., издадено от областния управител на
област Стара Загора 7 броя сгради са идентични с процесните 11 броя сгради – да
отмените АДС ***.
11.Да се присъдят направените съдебни и деловодни
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва предявените искове. Посочва, че е
собственик на спорните сгради, като се легитимира като собственик на процесните
сгради, не само въз основа на Приватизационен договор от 01.07.2003г., сключен
между Агенция за приватизация и „Е. К.” ЕООД, по силата на който са продаден 100% от капитала на „Р.” ЕООД,
сега с наименование „Е.- Р.” ЕООД. Посочва, че сам по себе си приватизационния
договор не прехвърля собствеността върху недвижимите имоти на „Р.” ЕООД, но от
друга страна не можело да се твърди, че приватизационния договор е без правна
стойност. Претендира правото на собственост върху спорните сгради и въз основа
на АДС № *** г., като твърди, че същият го легитимира като собственик до
доказване на противното от ищеца. На последно място претендира правото на
собственост въз основа на давностно владение, тъй
като повече от 10 години необезпокоявано са владели сградите. Счита, че са
несъстоятелни и неотносими към правния спор
твърденията на ищеца за липса на учредено в полза на ответника право на строеж
върху сградите, като посочва, че към момента на изграждане на сградите,
дружеството ищец не е съществувало в правния мир, поради което не можело да се
приеме, че е необходимо ищецът да е учредявал право на строеж за построяването
на процесните сгради. Оспорва твърдението, че сградите са били със статут на
временни постройки. Отрича отклоненията на ВиК
инсталацията и ел. инсталацията да са незаконни, като твърди, че своевременно
заплащат изразходваните вода и ел.енергия.
Поради това ответникът моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове против „Е.-Р.” ЕООД,
както и да му се присъдят направените по делото разноски.
По делото е конституирано трето лице –
помагач на страната на ответника „Е.-Р.” ЕООД: Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, което не е изразило становище
по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, заключенията на назначените експертизи, становищата и доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че по силата на Приватизационен договор от 01.07.2003г., сключен между
Агенция за приватизация и „Е. К*” ЕООД, за продажбата на 100% от капитала на „Р.”
ЕООД. След вписването на продажбата на 100% от капитала на „Р.” ЕООД в Търговския
регистър, името на дружеството е сменено от „Р.” ЕООД на „Е.-Р.” ЕООД. Не е
спорно, че това дружество от момента на сключване на договора и отразяване на
това обстоятелства в търговския регистър да настоящия момент ползва процесните
имоти-сгради. Не се спори между страните, че земята върху която са построени
сградите не е собственост на ответника. Не се спори също, че между страните е
сключен Договор във връзка с поземлени имоти от 17.06.2004г., макар страните да
оспорват характера, значението и правните последици на този договор.
По делото са представени и приети писмени
доказателства от трети неучастващи лица: “М.И.” ЕАД Р.,
Община Г. и Министерство на икономиката и енергетиката, ДА „А.”, Р. П., отдел
държавен архив Х. и ДА „А.”, Регионален държавен архив Б., отдел държавен архив
С., „Е.” ЕАД, „Р.” ООД.
За изясняване на спорните обстоятелство по делото бяха
допуснати и разпитани 7 броя свидетели.
В показанията си свидетеля Б. Д. С. заяви,
че е работил в „Е.“ гр.С. от 1986г. до 2002г., като главен проектант на * „М.И.“
и по тази причина е запознат с процесните сгради. Свидетеля заяви, че това са
сгради т.нар. „временно строителство“, което е изграждано по време на
изграждане на централата. И доколкото си спомня, това били арматурни дворове,
които са ползвани за изграждането на централата. Посочва, че през 1992г. е
възникнал въпроса за тези сгради, че същите имали неустановен статут и
положението било висящо. Според свидетеля, сградите са изградени през 1976г.,
но няма преки и непосредствени наблюдения тъй като не е участвал и присъствал
на строителството им и не е бил свидетел
на строителството им.
В показанията си свидетеля Янко Ангелов Пейков твърди, че е работил в М.Т. от 1976-1997г.,
първоначално в М.И. и след това в от
2002г. до 2008г. в „Р. Р.“, бил е
директор на *** от 1985г. до края на 1997г. Заявява, че не му е известно
някой да е имал претенции към сградите на „Р.“ ЕООД, който се ползвали от това дружество,
нито от ***, нито от НЕК, нито от министерството. Заявява, че предприятието е
било към М.И. и СО и никой не е имал претенции за тези сгради. Свидетелят
заявява, че през 1977г. образува СМЕК М.И., което обедини всички предприятия
основни и помощни на комплекса „М.И.“, рудници, централи и всичко на площадката
на комплекса, където се намирали процесните сгради. Заявява, че след това СМЕК
се преименува, и през 1992г. се разформирова СО като се отделили централите от
рудниците и се е учредило самостоятелно дружество „Р.“.
В показанията си свидетеля Е. Й. М. заяви,
че е работил в „М.И.“ от 1997г. до 2000г.
като член на Съвета на директорите и зам. изпълнителен директор на „М.И.“
и като такъв е запознат с предприятието
„Р.“, бил е шеф на групата, която подготвила отделянето на 4 предприятия с
несвойствена дейност на рудниците от „М.И.“, между които и „Р.“. В показанията
си свидетеля заяви, че никой не е оспорвал първоначално владението на „М.И.“ върху
имотите, включително и ***. Не са предявявани и претенции за тези имоти. Посочва,
че „М.И.“ е ползвало имота като свой и предприятието
е работило за „М.И.“ , като извършвало ремонт на булдозери. Заявява, че
първоначално всички земи са държавна собственост и на мините и на
предприятията, и че всички предприятия са били в обща структура СМЕК „М.И.“, а
след това СО, след което при разделение на мините и *овете,
тези предприятия стават самостоятелни.
В показанията си свидетеля К. В. К. заяви,
че е работил в „Е.-Р.“ от 1984г. до 2007г., че сградите в които дружеството е
осъществявало дейността си са две големи сгради през 1984г., а другите се
строени през 1985г. от директора Г. А., бил е там и е работил в дружеството,
когато сградите са сторени. Твърди, че нищо по сградите не променяно откакто са
изградени и до момента са в същия вид.
Заявява, че никой нищо не е казвал за сградите.
В показанията си свидетеля Р. М. Д. заяви,
че е работил в „М.И.“ от 1969г. до 1991г., като през последните 9 години и 2
месеца бил генерален директор на СМЕК, а след това и председател на Стопанско
обединение/СО/. Известно му е предприятието „Р.“, знае че същото е било на
площадката на тогавашния * „Д. Д.“ – *** и се е обособило и е било
самостоятелно предприятие. Не си спомня кога са строени сградите, но във вида,
в който са били построени, в този вид са и продадени, като собственост на СО „М.
И.“. Заявява, че когато е имало общо предприятие собствеността е била на СО „М. И.“, и че до
1990г. собственик е било СО „М.И.“, а предприятията са отделени след това.
В показанията си свидетеля А. М. А. заяви,
че е работил в комплекс М.И. от 1980г., а от 1981 до 1989г. работил като
началник сервиз участък “В.”. Посочва, че през 1983г. са се нанесли в * 3 и
тогава е имало построени два цеха, като през 1986г. са построени още два, на
което строителство е бил свидетел. Твърди, че предприятието е било част от СМЕК
М.И. и строителството е извършвано по стопански начин. Заявява, че оградата на
сградите и била още там, когато той е работил. През 1986г. всичко е било оградено, а след
това е имало и други портали. Твърди, че
не му е известно някой да е оспорвал собствеността.
В показанията си свидетеля Н. Д. Д. заяви,
че е работил в „М.И.“ ЕАД от 1984г. и е започнал като началник смяна,
зам.началник производствен участък, началник участък директор на Т., изп.директор на „М.И.“ ЕАД и управител на „Верижни машини“.
Заявява, че когато е бил директор „Р.“ предприятието е било част от „М.И.“ и е било включено в капитала и в баланса му и
се е водило предприятие към АД. След това е започнало отделяне на предприятията
с несвойствена дейност във въгледобива. Дружеството му е известно още от
1984г., тъй като е извършван ремонт на булдозери. Заявява, че когато е бил изп. директор на „М.И.“ никой не е оспорвал собствеността и
владението на сградите. Сградите били включени в капитала на „М.И.“, и когато е
бил управител на „Верижни машини“ е нямало претенции, а дружеството „Верижни
машини“ е ползвало имота като свой.
По делото са назначени и приети от съда 5
броя съдебни експертизи – съдебно-техническа, съдебно-икономическа експертиза,
тройна съдебно-техническа експертиза, съдебно-техническа експертиза и
допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице С.Д.Т. –
конструктор при направен оглед на място, в * са разположени 7 броя трайно
прикрепени към земята сгради. Съгласно договор от 17.06.2004г. сградите
съответстват по размери и местоположение на описаните в скица на поземлен имот
№3565/06.04.2012г. (стр.143,144,145,146,147 от делото) – 11 броя сгради. Ответникът
използва терена и сградите, съгласно договор от 17.06.2004г. по
предназначението им и не нарушава целостта и не променя предназначението им. Временно
в „Е. РВМ” ЕООД се разполагат съоръжения, упоменати в Приложение №4 от договор
от 17.06.2004г. Сочи се, че ответникът използва помещенията съгласно договора,
което не позволява ползването им от втори лица без нарушаване на целостта на
извършваната дейност. Експертизата е установила, че ответникът ползва 7 броя
сгради, подробно описани в заключението. Установява се още, че сградите са с
различна височина, което е предпоставка да се считат за отделни сгради.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза от вещото лице Д.В.Д. – икономист е посочено, че експертизата не
може да се установи, въз основа на какви документи и кога са направени
вписванията по сметка 203 на „Р.” ЕООД, относно процесните сгради. Посочва с
какъв акт е създадено СО „М.И.”. Експертизата не дава заключение по въпроса
какво имущество е предадено в собственост или за стопанисване и управление на
СО „М.И.”. Вещото лице не е открило документи за построяване на процесните
сгради и не може да даде заключение кое
търговско дружество или СО ги е построило, както и в капитала на кое търговско дружество са
включени процесните сгради и въз основа на какъв акт. Също така не дава
заключение от кого са построени сградите, какви активи и пасиви за преминали от „Р.Т.”
ООД, „Р.Т.-С.” ООД и „Р.Т.” ООД към „М.И.” ЕАД и дали е извършено надстрояване
и пристрояване на процесните сгради след първоначалното им построяване,
съгласно представените й документи.
Вещите лица, изпълнили назначената по
делото тройна съдебно-техническа експертиза – арх. И.
Г. И., инж. М.С.К. и инж.С.Х.Д. сочат, че не са открили строителни книжа и
разрешение за ползване на обетите. Посочват
още, че в Удостоверение за търпимост №…. на Община Г. са изписани 11 броя
сгради, които всъщност представляват 7 броя сгради, описани в АДС №*. Сградите
имат градоустройствен статут, и същите не отговарят на характеристиките за временни
постройки, тъй като са изградени с масивни
фундаменти, една част са с масивна стоманобетонова конструкция, а друга с
метална конструкция. Сградите са търпими строежи, имат постоянен статут и не
подлежат на премахване. Някои от сградите са изградени на регулационните линии,
поради което ако се извършва строителство в УПИ І-1,2 е необходимо да се
съобразява с ограничителните линии на одобрения ПУП. Не са открити документи за
намалени отстояния или застрояване на регулационната
линия на парцела. В процесните сгради не се ползва вода, няма монтирани
технически средства/водомерен възел/, няма прокарани отклонения за захранване с
вода, поради което и експертизата не е извършила проверка за съответствие с
Наредба №4 за проектиране, изграждане и експлоатация на ВК инсталации. В три от
сградите има монтирани цистерни с вода и с помпено хидрофорна
инсталация, за всяко хале самостоятелно. Ел.захранването в имота се осъществява
от трафопост в имота, в който са монтирани средства
за търговско измерване. Други документи относно трасетата на подземни кабелни
мрежи с екзекутивни чертежи и протоколи от изпитвателната лаборатория за
годността на прокараните отклонения и за строителна документация, не са
открити.
Тази експертиза е оспорена от ищеца, но според съда същата
е компетентно и добросъвестно изготвена и следва да се преценява
в съвкупно с останалите събрани по делото доказателства.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж. Г. Стойков – се установява, че: има разлика от 87кв.м. в
разгърнатата застроена площ на сградите, описани в АДС №1353/2001г. и
отразените в КККР. Описаните 7бр. сгради в АДС по предназначение и НТП са
идентични с посочени в експертизата 7 броя сгради по КККР, като тези сгради по
признак „конструкция на сграда” са идентични със сградите, отразени в КККР. Посочва
се, че всички сгради, описани в АДС №1353/2001г. и отразените по кадастрална
карта, попадат в УПИ ІІ-2-основно производство по ПУП – ПРЗ на * М.И. 3, които
са в източната част спрямо основната площадка и от всички страни граничат с УПИ
І-2 за * – основно производство по ПУП-ПРЗ на * М.И.
3.
Със заключение на назначена от съда допълнителната
съдебно техническа експертиза от вещо лице инж.Г. С*, е представено комбинирана
скица на ПУП-План за регулация на * „М.И. 3” и на
кадастралната карта върху, която са отразени регулацията, оградата на имота и
13 броя сгради.
По делото са представени от ответника и оспорени
своевременно от ищеца 3 броя удостоверения за търпимост на процесните сгради от
Община Г*, а именно: У. №**. на Община Г. Удостоверение за търпимост №***. на
Община Г. и Удостоверение за търпимост №***. на Община Г., ведно с Заповед
№8/20.10.2014г. на гл.архитект на Община Г.. Съдът счита, че следва да обсъжда
в настоящото решение, последното издадено по ред и дата, и оспорено от ищецът,
а именно Удостоверение за търпимост №***. на Община Г., ведно с Заповед
№8/20.10.2014г. на гл.архитект на Община Г..
За да се приеме, че предявените от ищеца
искове са основателни, следва да се установи по безспорен начин, кумулативното
наличие на следните обстоятелства, че ищецът
е собственик на земята, върху която са построени сградите, ответникът не е собственик
на процесните сгради, ответникът ползва процесните сгради, .процесните сгради
са с временен статут, не са търпими
строежи, нямат постоянен статут и подлежат на премахване.
По делото страните не спорят, че ищецът е собственик
на земята, върху която са построени процесните сгради. Предвид това и
представените по делото доказателства, следва да се приеме, че земята, върху
която са построени процесните сгради - *** в кв.* по плана на * „М.И. 3” е
собственост на ищеца и съдът приема, че е налице първата предпоставка.
Не стои така въпросът с втората кумулативно дадена
предпоставка - ответникът да не е собственик на
процесните сгради. По делото собствеността върху процесните сгради се
установява от множество доказателства и свидетелски показания. Налице е и АДС №**.
Тази АДС не прави дружеството-ответник собственик на процесните сгради, но
същият е издаден след извършена проверка на документи от Областен управител гр.Стара Загора. Също
така при извършена процедура по приватизация на „Р.” ЕООД, финализирана
със сключен Договор за приватизационна продажба на 100% от капитала на „Р.”
ЕООД гр.Р. от 01.07.2003г., Агенция по приватизация извършва проверка на всички
документи, удостоверяващи правото на собственост на „Р.“ ЕООД върху процесните
сгради. В Приложение №2 към договора е включен Инвентарен опис на имуществото на дружеството към 30.06.2003г., включващ и
процесните сгради. Във връзка с представения инвентаризационен опис ищецът е
оспорил редовността на водене на счетоводството на ответника по сметка 203
относно представената извадка от тази сметка. Тъй като се касае за частен свидетелстващ
документ, производство по оспорване не е открито. Защитата срещу материалната
доказателствена сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на
изискванията за оспорване истинността им, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а при оспорването им, съдът извършва проверка на истинността
на документа, преценявайки го с оглед всички, събрани по делото доказателства.
В случая относно вписванията на процесните сгради в счетоводството на ответника
е назначена съдебно – икономическа експертиза, и са разпитани свидетели. Макар
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза да не даде отговор на
въпроса въз основа на какви документи и кога са направени вписванията по сметка
203 на „Р.” ЕООД относно процесните сгради, от събраните по делото свидетелски
показания се установява, че сградите са били включени в капитала още на „М.И.”
ЕАД, от което дружество по-късно е обособено чрез отделяне „Р.” ЕООД. В този
смисъл са и показанията на свидетеля Е. М., който е ръководил групата, която
подготвила отделянето на 4 предприятия, между които и предприятието „Р.“.
В тази насока са и показанията и на
свидетеля Н. Д., който е бил изп.директор на „М.И.“
ЕАД, по-късно и управител на „В..“. Същият заяви, че по времето когато е бил
директор на „М.И.“ ЕАД, „Р.“ е било част от „М.И.“ и е било в капитала му и част от баланса му и
се е водило предприятие към АД, като по-късно е било отделено. Обстоятелството, че е налице разминаване между
предназначението на сградите, съгласно тяхното описание в Акт за държавна
собственост и в инвентаризационния опис, се обяснява с факта, че в инвентаризационния
опис активите се завеждат съгласно наименованието им, а не съгласно
предназначението им. Същественото е, че се касае за сгради, които са били
включени в капитала на дружеството и са налице предпоставките за завеждането им
в сметка 203 на ответното дружество.
С оглед на тези свидетелски показания
съдът приема, че процесните сгради правилно са включени и осчетоводени в
счетоводството на ответника – сметка 203. Счетоводните записвания по никакъв
начин не са опровергани от ищеца – нито с писмени, нито с гласни доказателства,
което води до неоснователност на твърденията на ищеца, че е недействително
основанието за издаване на АДС №***., че е недействително основанието за
придобиване по силата на приватизационния
договор, че е недействително основанието за придобиване по КНА на „К.Г.”
АД и че е налице ползване при условията на заем за послужване.
При това положение, съдът счита за
несъстоятелни доводите на ищеца относно липсата на учредено право на строеж и за
липса на титул за собственост. Действително от страна на ответника не се
представиха доказателства, някога на него да му е учредявано право на строеж за
построяване на процесните сгради, от неговите праводатели
или от ищеца. От събраните по делото свидетелски показания, обаче се установява
по категоричен начин, че процесните сгради са строени преди времето, посочено в
АДС №1353/2001г., т.е. преди 1987г. По това време е съществувало СО М.И., и
същото е било собственик на всички земи и сгради на територията на бившите М.И.,
* 1, * 2, * 3, * 1, * 2, * 3. Този извод се потвърждава от показанията на
свидетеля А. А., който посочва, че още към 1983г. е имало построени 2 цеха,, а
през 1986г. са построени другите 2 цеха. В същата насока са й показанията на
свидетеля К.К., който е работил в „Е.-Р.“ от 1984г. до 2007г., и който
категорично заявява, че първите 2 големи сгради са построени през 1984г., а
останалите през 1985г. Действително е налице разминаване между годините,
посочени от свидетелите за построяване на процесните сгради, но с оглед на
малката разлика в разминаването и дългият период от време, изминал от тогава,
съдът възприема изцяло свидетелските показания за сочените обстоятелства. Съдът
приема тези свидетелски показания за непротиворечиви и последователни, поради които
ги кредитира изцяло.
В показанията си свидетелят Я.П., също посочва,
че предприятието „Р.“ е било към М.И. и
СО, и никой друг не е имал претенции към дружеството за ползването и
собствеността на тези сгради. В тази насока са й показанията на свидетеля Р.Д.,
който не си спомня кога точно са строени процесните сгради, но си спомня, че са
били собственост на СО М.И., както и че предприятието „Р.“ е било част от тази
структура.
Също така според показанията на свидетеля К.К.
от построяването на сградите до момента нищо по сградите не е променяно, поради
което следва да се приеме, че процесните сгради са строени преди 1987г., а
фактът, че броят на сградите според АДС, свидетелските показания и КККР се
разминават, се дължи на вътрешно обособяване на отделни помещения в самите
сгради, които изпълняват различни функции.
С оглед на всички тези показания, съдът
счита, че безспорно е установено по делото, че процесните сгради са построени преди
1987 г. и собственик до 1987г. на земята и на процесните сгради е държавата.
Тава е така, тъй като с Разпореждане №35 на Бюрото на Министерски съвет от
04.05.1987г., считано от 30.04.1987г. е прекратено Стопанско обединение „Е.”, и
на 01.05.1987г. е образувана Асоциация „Енергетика”. Със същото разпореждане,
считано от 01.05.1987г. Комбинат „М.И.” и преобразуван в СО „М.И.”. Структурата
на А. „Е.” включва и СО „М.И.”. Известен
е фактът, че към 1987г. собствеността на цялото имущество, включително и земята
на СО “М.И.” е била държавна. Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик на всичко трайно прикрепено към
нея, освен ако не е установено друго. От своя страна нормата на чл.63, ал.2 от
Закон за собствеността изрично предвижда възможност собствеността върху
построени сгради да бъде прехвърлена от нейния собственик на друго лице, без да
е посочено, че на това друго лице се учредява вещно право на строеж. Прехвърлянето
на правото на собственост включва и прехвърляне на правото на строеж. В този
смисъл и е Решение №3817/24.12.1981г. І Г.О. на ВС, според което правото на
строеж следва правото на собственост и с прехвърляне на правото на собственост
се прехвърля е правото на строеж. Следователно при наличие на доказателства, че
сградите са построени още преди 1987г. от държавата и че собственикът на земята
е бил собственик и на сградите, като те са включени по-късно в капитала на търговските дружества –
„Р. Т.3” ЕООД, „М.И.” ЕАД и „Р.” ЕООД. При това положение съдът приема,
че не е необходимо да съществува учредено право на строеж от ищеца или негов праводател, за да се счита, че ответника е собственик на
процесните сгради.
Извън горното, съдът намира, че ответникът
е собственик на процесните сгради и на основания различни от посочените
по-горе, тъй като е придобил собствеността върху процесните сгради и по давностно владение.
За да се приеме, че ответникът е
собственик на процесните сгради следва да са налице 2 кумулативно дадени
предпоставки за това ответникът да е владял необезпокоявано процесните сгради
повече от 5 години, съответно 10 години, и че ответникът да владее процесните
сгради като свои. Съдът счита, че са налице и двете кумулативно дадени
предпоставки, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че
ответникът владее процесните сгради като свои повече от 10 години. С Разпореждане
№35 на Бюрото на Министерски съвет от 04.05.1987г., считано от 30.04.1987г. е
прекратено Стопанско обединение „Е.”, и на 01.05.1987г. е образувана А. „Е.”.
Със същото разпореждане, считано от 01.05.1987г. Комбинат „М.И.” е преобразуван
в СО „М.И.”. Структурата на Асоциация „Е.” включва и СО „М.И..
С Решение по ф.дело 29869/1991г.
по описа на СГС, в ТР е вписано „Н.Е. К.” ЕАД, като дружеството е създадено в
изпълнение на Разпореждане № 47/07.11.1991г. на МС, и съгласно това
разпореждане и съдебното решение, поема всички активи и пасиви на предприятията
* „М.” – Р., * „М. 1” гр.Г., и * „М. – и2” с.К., към СО „М.-И.” – Р.. С Решение
от 10.01.1992г. По ф.дело №100/1992г. по описа на Ст.ОС в ТР е вписано „Рудник - Трояново-
Следователно по безспорен начин е установено наличие
на правоприемство между „Е. – Р.“ ЕООД /със
старо наименование „Р.”/ и Стопанско обединение
„Е.”, което е държавна собственост. Хронологията на тези преобразувания и
изводите, които се налагат от тях кореспондират напълно със събраните гласнидоказателства, които бяха коментирани по-горе и от
които се установява, че „Р.” и негови праводатели са
ползвали сградите като свои, никога нито от ищеца, от неговите праводатели, нито от други трети лица е оспорвано
владението върху процесните сгради.
С особено внимание съдът кредитира показанията
на свидетеля Р.Д., който е работил в „М.И.“ от 1969г. до 1991г., като през
последните 9 години и 2 месеца бил генерален директор на СМЕК, а след това и
председател на СО „М.И.” и на свидетеля Янко Пейков,
който е бил е директор на * 3 от 1985г.
до края на 1997г. Свидетелят Р.Д., в
качеството си на генерален директор на СМЕК „М.И.” безспорно е запознат с
имуществото, собствеността и проблематиката на всички предприятия и части от
комплекса, каквото част е и предприятието „Р.”. Няма никаква причина, поради
която, съдът да не възприеме изцяло свидетелските му показания. От своя страна
показанията на всички посочено по-горе свидетели, само допълват в тази насока, показанията на
свидетелите Р.Д. и Я. П..
Следва да се посочи, че ищецът не е взел
конкретно становище по отношение на твърденията на ответника за придобиване
правото на собственост върху процесните сгради по давностно
владение. Също така не е представил каквито и да било доказателства, оспорващи
владението върху процесните сгради, като и такива, с които да докаже е до
завеждане на настоящото дело е оспорил собствеността на ответника по отношение
на процесните сгради. Нещо повече -
налице е сключен Договор във връзка с поземлени
имоти от 17.06.2004г., подписан от ищеца, тогава с наименование Е. К. „М.И. .”
ЕАД. В чл.4 от договора е уговорено право на изкупуване, като ответникът се задължава при прехвърляне
на собствеността върху сградите да спазва разпоредбите на чл.66 ЗС, и поема
задължение в случай на прехвърляне на сградите на трето лице, да осигури това
трето лице да поеме задълженията му по сключения договор.
Съдът приема тази клауза като признание от страна на ищеца, че ответникът
притежава право на строеж за всички описани в договора сгради, тъй като
изискването на чл.66 ЗС се прилага само по отношение на притежателите на вещни
права на строеж. Също така в чл.1.5 от Договора е посочено, че ответникът няма
право на строеж на нови сгради и съоръжения, както и на пристрояване или
надстрояване на съществуващите сгради. Тази клауза не би имала смисъл, ако
собственик на сградите е ищеца, и наличието и в договора е доказателство, че и
според ищеца ответникът е собственик на процесните сгради, и че същите са
законни, тъй като незаконни сгради не могат да бъдат предмет на такъв договор.
Няма никаква юридическа и икономическа
логика, собственикът на едни сгради да предоставя същите на друго лице
безвъзмездно, при условията на заем за послужване,
като същевременно претендира да му бъде заплащано право на достъп до същите
тези сгради.
С оглед на всичко изложено, съдът приема,
че ответникът е придобил правото на собственост върху процесните сгради по давностно владение, тъй като е владял процесните сгради повече
от 10 години, необезпокоявано.
Съдът намира за неоснователни и
твърденията на ищеца в исковата молба относно и статута на процесните сгради и
че те представляват временни постройки и като такива следва да бъдат съборени.
Ищецът не е посочил нито едно конкретно основание или разпоредба на закона,
според които да може да се счете, че процесните сгради са с временен статут към
датата на построяването им. Релевантен е
момента, в които сградите са построени, а не настоящият момент.
Ищецът не доказа тези свои твърдения, като
единственото доказателство, което е ангажирал по делото са свидетелските
показания на свидетеля Борис Спиров, който е работил в „Е.“ гр.С. от 1986г. до
2002г. като главен проектант на * „М.И.“ и по тази причина е запознат с
процесните сгради. Свидетелят заявява, че това са сгради т.нар. „временно
строителство“, което е изграждано по време на изграждане на централата.
Доколкото си спомня, това били арматурни дворове, които са ползвани за
изграждането на централата. Според него сградите са построени през 1976г., но
няма непосредствени наблюдения по строителството им. Показания на свидетеля
Борис Спиров обаче се опровергават от свидетелите Ангел Арабаджиев, К.К.,
според които сградите са построени през 1984, 1985 и 1986г., а не през 1976г.
Показанията на свидетеля Спиров влизат и в противоречие и с тези на свидетеля Н.
Д., според който предприятието „Р.” още
през 1984г. е извършвало ремонт на булдозери в тези сгради. Следователно показанията
на свидетеля Борис Спиров относно годината на построяване и относно статута на
сградите, не следва да бъдат кредитирани от съда. Не на последно място
показанията на свидетеля Борис Спиров противоречат и на приетата по делото
тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица – арх.И. Г. И., инж. М.С.К. и инж.С.Х.Д.. Според заключението
на тази експертиза характеристиките на процесните сгради не отговарят на
временни постройки и същите са търпими
строежи, имат постоянен статут и не подлежат на премахване.
Извън горното, делото е представено и Удостоверение за
търпимост №АБ-159/04.11.2014г. на Община Гълъбово,
ведно с Заповед №8/20.10.2014г. на гл.архитект на Община Гълъбово, което е
оспорено своевременно от ищеца по реда на чл.193 ГПК.
Съдът приема, че съгласно чл.194, ал.3,
във вр. с ал.2 от ГПК оспорването на този документ не
е доказано, тъй като в случая оспореният документ представлява официален такъв,
съгласно чл.179, ал.1 ГПК и съгласно чл.193, ал.3 ГПК, тежестта за доказване
лежи върху ищеца. Същият в хода на оспорването не успя да докаже неистинността
на издаденото удостоверение за търпимост на процесните сгради. С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че процесните сгради нямат статут на временни
постройки.
Неоснователно е и твърдяното
от ищеца, че сградите пречат на ползването на земята, тъй като на тяхно място е
предвидено бъдещо изграждане на сероочистващи
инсталации.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че новият ПУП ПЗР- за * „М.И.
3” е одобрен през 2011г., т.е. много години след като процесните сгради са вече
построени и ответникът е придобил собствеността върху тях. По делото не са представени доказателства, че ПУП е
влязъл в сила.
Действително съгласно разпоредбата на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България е допустимо отчуждаване на частна
собственост за държавни или общински нужди въз основа на закон и при условие,
че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин, и след предварително
и равностойно обезщетение. А съгласно чл.33, ал.2 от ЗДС, основание за
принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила ПУП, по силата на
който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди, и става публична
държана собственост. Съда приема, че тази хипотеза в случая не е налице. Претенциите
по чл.109 ЗС, предполагат прекратяване на всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява
своето право. По делото не са събрани доказателства, относно каквито и да било
пречки за ищеца да ползва земята, които да се дължат именно на наличието на
процесните сгради. Следва да се отбележи, че според
приетата по делото тройна съдебна техническа експертиза, в процесните сгради не
се ползва вода от съоръжения на ищеца, няма монтирани технически средства
/водомерен възел/ за търговско измерване на консумирана вода, няма прокарани
отклонения за захранване с вода за процесните сгради, не са открити документи с
екзекутивни чертежи на трасета на подземни кабелни мрежи на прокарани отклонения.
Предвид всички изложено по-горе, съдът
счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Ищецът „К.Г.”
АД следва да заплати на ответника „Е.-Р.” ЕООД
направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 12 420лв.,
от който 420лв. съдебни разноски и 12 000лв., адвокатски хонорар по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „К.Г.” АД, гр.С., ЕИК .***, със седалище и адрес на
управление гр.С. , бул. „С.” №*, ет.*, против „Е.-Р.” ЕООД гр.С. З., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. З.,
квартал “И*”, “комплекс Е.” както
следва:
1. За осъждане на „Е.-Р.” ЕООД да преустанови неоснователно и
неправомерно възпрепятстване ползването в пълен обем на имот с идентификатор №***
на КККР, представляващ *** и ***, квартал * по ПУП на * „М.И. 3”, одобрен със
Заповед на МРРБ №РД-02-14-1021/13.05.2011г.,
собственост на „К.Г.” АД, чрез премахване
на процесните постройки веднага или в срок до 2 месеца след изпращане на
уведомление за прекратяване на договора от 17.06.2004г., за следните сгради с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, *** и *** по КККР.
2.За осъждане на „Е.-Р.”
ЕООД да премахне веднага имот с идентификатор *** по КККР всички вещи и
съоръжения, извън договореното в договора от 17.06.2004г. и негово приложение
№4.
3. За
осъждане на „Е.-Р.” ЕООД да преустанови веднага
ползването на водопроводната система на ищеца, както и да премахне незаконно
изградените отклонения от нея в имот и идентификатор *** по КККР.
4. За осъждане на „Е.-Р.”
ЕООД да преустанови веднага ползването на електрозахранващата
система на ищеца, както и да премахне незаконно изградените отклонения от нея в
имот и идентификатор ***. по КККР.
5. За осъждане на „Е.-Р.”
ЕООД да преустанови веднага ползването на сградите, които не съответстват на
описаното в НТП, съгласно договора от 17.06.2004г., като противоречащ на договореното между страните в т.1.1. от
договора, относно ползването на терена на ***, част от имот с идентификатор ***
по КККР.
6.Да се признае за установено, че „Е.-Р.” ЕООД не е собственик на единадесет броя сгради
и/или за седем броя сгради, изброени в
АДС ***.
7. Да
се признае за установено, че в полза на „Е.-Р.” ЕООД
няма учредено право на строеж в имот с идентификатор ***. по КККР за единадесет
броя сгради и/или за седем броя сгради, изброени в АДС ***.
8. Да
се признае за установено, че в полза на „Е.-Р.” ЕООД
няма учредено право на прокарване в имот с идентификатор *** по КККР на
отклонение от водопроводната система.
9. Да
се признае за установено, че в полза на „Е.-Р.” ЕООД
няма учредено право на прокарване в имот с идентификатор *** по КККР на
отклонение от електрозахранваща система.
10. Да се признае за установено, при условията на алтернативност, че посочените в АДС №***., издаден от
областния управител на област Стара Загора седем броя сгради са идентични с
процесните единадесет броя сгради, както и иск за отмяна на АДС ***., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „К.Г.” АД, гр.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. ***, бул. „С***”
№48, ет.*, да заплати
на „Е.-Р.” ЕООД гр.***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, квартал “И**”, “комплекс Е.” направените по делото разноски в
размер на 12 420лв. /дванадесет хиляди четиристотин и двадесет лева /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :