№ 219
гр. Варна, 20.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20243000500413 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:39 часа се явиха:
Въззивникът „Хипер врати“ ЕООД, редовно призован, представлява се
от адвокат М. Т. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
Въззиваемата страна „Хипократ“ ЕООД, редовно призована,
представлява се от адвокат Н. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет
от съда от първата инстанция.
Вещото лице инж. Ц. Н. Н., редовно призовано, явява се.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, не са ми известни пречки, поради
което моля да дадете ход.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Нямам възражения по проекто-доклада.
1
АДВ. С.: Моля, да бъде извършена редакционна поправка в определение
№ 565/18.09.2024г., на стр. 4, абзац ІІІ-ти, че „въззивната жалба е подадена от
ответника“, не от ищеца.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от разпоредително
заседание № 565/18.09.2024г.:
Производството по в.гр.д. № 288/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД,
подадена чрез адв. М. Т., срещу решение № 254/14.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 2459/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което окръжният
съд: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ХИПОКРАТ"
ЕООД, и „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД, че ищецът „ХИПОКРАТ" ЕООД е
собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.3513.1975, с административен адрес град Варна, район
„Мл.", бул. „*" № *, с площ на имота 801 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *, *,
представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26 - ти м.р. по плана града, след
промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год.
включен в имот с идентификатор № 10135.3513.2072 по КККР целия с площ
при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден. № * и
ОСЪЖДА ответника „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД да предаде на ищеца
„ХИПОКРАТ" ЕООД владението на 629 кв.метра от него; ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото „ХИПОКРАТ"
ЕООД, и „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД, че ищецът „ХИПОКРАТ" ЕООД е
собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 10135.3513.1973, с административен адрес град Варна, район
„Мл.", бул. „*" № *, с площ на имота 5 718 кв.м. при граници ПИ №№ *, *, *,
*, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26- ти м.р. по плана града, след
промяна в кадастралната карта след образуване на делото, към 15.12.2022 год.
включен в имот с идентификатор № 10135.3513.2072 по КККР, целия с площ
при граници имот с иден. № *, иден. № *, иден. № *, иден. № * и иден. № * и
ОСЪЖДА ответника ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД да предаде на ищеца
„ХИПОКРАТ" ЕООД владението на 1 491 кв.метра от него; ОСЪЖДА на
основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на
„ХИПОКРАТ" ЕООД сумата от 27832 лева, представляваща обезщетение за
това, че ищецът е лишен от ползване на 629 кв.м. реални части от имот идент.
№10135.3513.1975, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р. по
плана града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен в
имот с идентификатор № 10135.3513.2072 по КККР на гр.Варна, за периода от
20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД, ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ
на „ХИПОКРАТ" ЕООД, сумата от 64 040 лева, представляваща обезщетение
за това, е ищецът е лишен от ползване на 1491кв.м.реални части от имот
идент.№ 10135.3513.1973, представляващ част от УПИ II-65 в кв.14, 26-ти м.р.
по плана града, след промяна в кадастралната карта от 15.12.2022 год. включен
2
в имот с идентификатор № 10135.3513.2072 по КККР на гр.Варна, за периода
от 20.08.2020 год. до 20.11.2022 год. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба 21.11.2022 год. до окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „ХИПЕР ВРАТИ" ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на „ХИПОКРАТ" ЕООД
направените по делото разноски съразмерно с цена на уважения иск в размер
32 644,81 лева.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като е
молил за отмяната му с отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.
Изложил е следните оплаквания: окръжният съд не посочил и не подложил на
анализ и преценка направените от ответника възражения срещу твърдяното
право на собственост от ищеца по договора за продажба и въпреки
оспорването и на предходните сделки на праводателите и възраженията, че те
също не са притежавали право на собственост, не се произнесъл по тях, а
направо необосновано приел, че ищецът е собственик на процесния имот на
основание твърдяната покупка; съдът приел, че ищецът надлежно е доказал
правото си на собственост по реда на частното правоприемство, съгласно НА
№ 167 от 11.09.2019г. при липсата на доказателства по делото за идентичност
между придобитият от ищеца на основание покупка с НА № 167 от
11.09.2019г. недвижим имот с ид.10135.3513.215, с описания в представените
предходни нотариални актове на праводателите му; при липсата на
доказателства по делото, съдът неправилно извел извод за идентичност между
закупения от ищеца поземлен имот с ид.10135.3513.215 с имот ПИ с ид.
10135.3513.2072 по действащата КК към момента на постановяване на
решението, както и за идентичност между ПИ с ид.10135.3513.215 и имоти
ПИ ид. 10135.3513.1972, 10135.3513.1973, 10135.3513.1974 и 10135.3513.1975
(двата, от които процесните с ид.10135.3513.1975 и 10135.3513.1973), предвид
и че вещото лице в производството по обезпечаване на доказателства нямало
такава задача и не е дало отговор на този въпрос, а само е посочило, че ПИ с
ид.10135.3513.215 не съществува и същият е нанесен като четири нови имота
с ид. 10135.3513.1972, 10135.3513.1973, 10135.3513.1974 и 10135.3513.1975,
което не означавало безспорно, че нанесените нови имоти съвпадат като
външни граници с границите на предходно съществуващия ПИ с ид.
10135.3513.215; не било установено от доказателствата по делото и скица №
15-1453051 от 15.12.2022г. също така идентичност на реална част с площ 1
491кв.м от ПИ с ид.10135.3513.1973 и реална част с площ 629 кв.м. от ПИ с
ид.10135.3513.1975, с реалната част с площ 2120 кв.м. от ПИ с
ид.10135.3513.2072, както и че последната е със същите граници като
посочените в жълт цвят и син щрих на скицата към СТЕ, приета по
ч.гр.д.5186/2022 на ВРС; - вследствие неправилна оценка на свидетелските
показания, съдът достигнал и до погрешни фактически изводи за осъществено
от ответника владение на претендираните реални части и за началната му
дата, а от там - и до погрешни правни такива за основателност на исковете по
чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД; по отношение размера на обезщетението съдът
кредитирал оспорена от ответника като непълна СОЕ и присъдил обезщетение
без да изложи мотиви защо и кое от двете изготвени по делото заключения на
3
вещи лица кредитира. Позовано на допуснато от първоинстанционния съд
процесуално нарушение при приемане на експертизите на вещите лица и на
осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК е поискал от настоящата инстанция назначаване на
съдебно-оценителна експертиза, която да отговори на въпроса: Какъв е
размера на актуалната месечна наемна цена за процесната реална част, като
при изготвяне на заключението вещото лице да бъде задължено да изследва
офертни пазарни аналози и пазарни аналози от сключени договори за наем, за
имоти със сходно местоположение и характеристики, в това число наличие на
ток, вода, асфалт, форма на имота и други, като представи ползваните аналози
към заключението. Изложил е, че заключенията на вещите лица били
оспорени, тъй като не съдържали сравнителните материали (действително
съществуващи обяви за отдаване под наем на имоти), както и заради
характеристиките на имотите, ползвани като пазарни аналози за определяне
на наемната цена и заради ползвана информация единствено от imot.bg, без
изследване на други източници на информация относно оферирани или
сключени договори за наем относно аналогични имоти и липса на
обосноваване на приложените коефициенти свързани с притежаваните от
сравнявания и процесния имот характеристики. Посочил е, че предвид ясно
установената липса на пазарни аналози ползвани и от вещото лице Станева за
определяне на стойността по метода на сравнителната стойност, следвало да
се даде преимущество или изцяло пазарната наемна цена да бъде определена
по нормативно определен ред за определяне на сходна до наемната стойност, а
именно по чл.23 от прил.2 от ЗМДТ за определяне на стойността на данъчната
оценка на правото на ползване върху недвижим имот, като необосновано
вещото лице е приело, че тежестта на посочения метод при определяне на
наемната цена следва да бъде 25 % /стр.4 от заключението/, вместо пазарната
наемна цена да бъде определена изцяло по реда на ЗМДТ, евентуално при
тежест на последния при определяне на наемната цена 75 %.
„ХИПОКРАТ“ ЕООД, чрез адв. Н.С., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователност на всяко от оплакванията и такива за правилността на
обжалваното решение е молил за потвърждаване на последното. По
съображения за преклудиране на заявеното от насрещната страна искане за
нова СОцЕ е молил за оставянето му без уважение. Предвид оспорената от
въззивника идентичност между процесиите имоти и техните трансформации в
хода на процеса е молил на осн. т.З от тълкувателно решение 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът служебно да назначи съдебно техническа експертиза,
по която вещото лице да отговори на въпроса как се съотнасят границите и
площта на поземлен имот с идентификатор 10135.3513.215 по КК и КР на град
Варна, с УПИII- 65, в квартал 14 по плана на 26 подрайон на гр.Варна, с
поземлени имоти с идентификатори 10135.3513.1972, 10135.3513.1973,
10135.3513.1974 и 10135.3513.1975, както и с поземлен имот с идентификатор
10135.3513.2072, и дали е налице идентичност между тях; както и вещото
лице да изготви комбинирана скица, на която да посочи в цвят границите на
посочените имоти.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от ответника, разполагащ с
4
правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение на окръжния
съд, редовна е и допустима.
На въззиваемия са дадени указания да представи пълномощното на адв.
С. в оригинал или заверен препис (приложеното такова на л.233 по делото на
ВОС е копие), както и да поправи нередовностите на исковата молба. С
определението от разпоредително заседание въззивният съд е допуснал
изготвяне на съдебно-техническа експертиза с подробно поставени задачи и е
оставил е без уважение искането на въззивника за назначаване на съдебно-
оценителна експертиза, която да отговори на формулирания във въззивната
жалба въпрос.
СЪДЪТ докладва молба, постъпила в съда на 01.10.2024г., с която
представителят на въззиваемата страна (той и ищец в първата инстанция) е
посочил, че ищецът е придобил чрез вещно-транслативна сделка правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.3513.215 по КК и
КР на град Варна, с административен адрес на имота: град Варна, община
Варна, област Варна, район „Мл.“, бул. „*“ № *, и с площ от 9425 кв.м. по
скица, а по документ за собственост от 9397 кв.м., който имот е с номер по
предходен план УПИ II-65, в квартал 14 по плана на 26 подрайон на гр. Варна.
Впоследствие, посоченият имот е разделен на четири отделни поземлени
имота, съответно поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1972, поземлен
имот с идентификатор 10135.3513.1973, поземлен имот с идентификатор
10135.3513.1974 и поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1975. С
исковата молба са били предявени положителни установителни искове по чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца върху
поземлен имот с идентификатор 10135.3513.1975, с административен адрес:
град Варна, община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ на
имота 801 кв. м., при граници: ПИ №№ *, *, *, *, *, представляващ част от
УПИ ІІ-65 в кв.14, 26-ти м.р. по плана на града, както и върху поземлен имот с
идентификатор 10135.3513.1973, с административен адрес: град Варна,
община Варна, област Варна, район „Мл.”, бул. „*“ № *, с площ от 5718 кв. м,
при граници ПИ №№: *, *, *, *, *, *, *, представляващ част от УПИ ІІ-65 в
кв.14, 26-ти м.р. по плана на града. В хода на първоинстанционното
производство е настъпила промяна в кадастралната карта, като четирите
поземлени имота са обединени в един поземлен имот с идентификатор
10135.3513.2072. Това обстоятелство е посочено с нарочна молба в
първоинстанционното производство и е уточнено в частта за установителните
искове, че се иска да бъде установено, че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.3513.1973 и на поземлен имот с идентификатор
10135.3513.1975 /с посочени идентификатори към момента на предявяване на
исковете/, които имоти понастоящем са част от поземлен имот с
идентификатор 10135.3513.2072 по КК на гр. Варна.
Правният интерес на ищеца да иска установяване със сила на пресъдено
нещо правото си на собственост върху целите поземлени имоти с
идентификатор 10135.3513.1973 и с идентификатор 10135.3513.1975,
произтича от това, че ответникът оспорва правото на собственост на ищеца
5
върху целите имоти, а не само върху владяната реална част от тях. Това е било
заявявано в разговори между страните преди завеждане на делото. То следва
изрично и от отговора на исковата молба на ответника „Хипер врати“ ЕООД,
където на стр. 5, абзац І-ви ответникът оспорва, че ищецът е придобил
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 10135.3513.215
по КК на гр. Варна, както и оспорва, че праводателят на ищеца е бил
собственик на този имот, както са били оспорени правата на предходните
праводатели. Това е било изрично записано /допълнено/ в доклада по делото и
отразено на стр. 3 от протокол от открито с.з. № 1052/20.06.2023 г., абзац ІV-
ти. Същото оспорване на правото на собственост на ищеца върху целия имот с
идентификатор 10135.3513.215 е посочено и във въззивната жалба на „Хипер
врати“ ЕООД /стр.2 и 3/. От всичко изложено се налага извод, че ответникът
оспорва правото на собственост на ищеца върху поземлен имот с
идентификатор 10135.3513.215, от което следва, че оспорва правата му на
собственост и върху образуваните от него поземлени имоти с идентификатор
10135.3513.1973 и с идентификатор 10135.3513.1975, което оспорване засяга
правната сфера на ищеца и съответно застрашава правото му на собственост
върху процесните имоти. В този смисъл - мотивите към Тълкувателно
решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от тази молба на насрещната страна.
Представено е с тази молба пълномощно в полза на адв. С., както и молба от
представляващия дружеството-ищец Пл. Х., с което са потвърдени всички
процесуални действия, извършените от адв. С., в качеството на процесуален
представител по пълномощия на дружеството по първоинстанционното и
въззивното дело.
АДВ. Т.: Оспорвам твърдението, изложено за пръв път в докладваната от
Вас молба за наличие на спор за собственост, предхождащ предявения иск
между ищеца и ответника за целия имот 10135.3513.215. Такива твърдения
няма в исковата молба, включително няма и събрани доказателства в
първоинстанционното производство. Спорът, повдигнат пред съда е за
подробно описаната в предявената искова молба реална част от посочените в
същата два броя имоти, впоследствие изменена и уточнена, предвид
настъпило изменение на кадастралната карта. Защитата на ответника от
самото начало се изразява в оспорване на собствеността предвид твърденията,
че спорната реална част представлява част от един по-голям имот, поради
което считам, че не е налице правен интерес и моля да прекратите
производството за частите от поземлените имоти, извън реалните части. Т.е
оспорваме собствеността върху претендираната за предаване реална част.
АДВ. С.: От показанията на двама от свидетелите, разпитани в
първоинстанционното производство, се установява за водените разговори
между собственика на имот 10135.3513.216 и представители на моя
доверител, в които разговори е имало такива изявления за оспорване на
собствеността. Второ, поне до момента с отговора на исковата молба и с
6
въззивната жалба оспорването на собствеността беше в цялост по отношение
на имот със стар идентификатор 10135.3513.215. Ето защо ние сме считали, че
имаме правен интерес и към момента на завеждане на делото за защита чрез
установяване на нашето право на собственост върху целия имот. Т.е
осъдителната претенция е за реална част от сегашния имот 10135.3513.2072, а
към момента на предявяване на иска - за реална част от два съществуващи
имота.
АДВ. Т.: Въззиваемият към настоящия момент с оглед Вашите указания
отстранява нередовност на исковата молба, в която следва да заяви ясно
претенцията по иска за предаване на собственост, свързаните с него и
твърдения за придобито право на собственост. В първоначалната искова молба
ищецът твърди, че притежава право на собственост върху целия имот,
съответно ответникът осъществява владение върху реалната част. Предвид
така заявените твърдения в исковата молба ответникът по иска е оспорил
изцяло твърденията за придобито право на собственост върху целия имот,
съответно тъй като твърденията за придобито право на собственост върху
реалната част се основават на твърденията за придобитото право на
собственост върху целия имот, естествено, че възражението от страна на
ответника е, че оспорва собствеността върху основанието, което се твърди за
придобито право на собственост на целия имот, но спор по отношение на
целия имот нямаме.
АДВ. С.: Не става ясно от показанията на свидетелите дали са твърдели
собствени права, но са твърдели същото, че моят доверител и неговият
праводател не са собственици. Имам предвид, че в тези разговори, които
предхождат делото, твърденията са били, че моят доверител и неговият
праводател не са собственици. Т.е оспорвана е собствеността, няма данни,
ответникът да е заявявал собствени права на собственост.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва, че вещото лице инж. Ц. Н. е депозирало, в срока по
чл. 199 от ГПК, заключение вх. № 8006/11.11.2024г. по назначената съдебно –
техническа експертиза.
АДВ. Т.: Уважаеми въззивни съдии, експертизата е допусната с
определението за насрочване за днешно съдебно заседание. Не сме имали
възможност досега да изразим становище, поради което Ви моля да приемете
следното такова: считаме, че не са налице основанията за допускане на
7
съдебно-техническа експертиза, доколкото нито в подадената въззивна жалба,
нито в депозирания срещу нея отговор, не се съдържат твърдения за
извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които са
довели до неизясняване на производството от фактическа страна или
необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд.
Възраженията в депозираната от нас жалба са свързани с направени от
първоинстанционния съд фактически изводи без по делото да са събрани
надлежни доказателства за така направените изводи. Не твърдим извършени
процесуални нарушения от съда при събиране на доказателствен материал,
които да дадат основания за служебното им установяване във въззивното
производство. Касае се за доказателствена празнота, която считам, че не
следва да бъда попълвана служебно от въззивния съд. Т.е не е налице
хипотезата на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС Това се потвърждава и от
отговора на депозираната пред Вас жалба, в която самият ищец в
първоинстанционното производство заявява, че счита, че по делото се
съдържат достатъчно доказателства за установяване идентичността на
имотите, предмет на трансформацията на имотите, върху които попада
реалната част, предмет на предявения иск. Не твърди процесуални нарушения,
не твърди да има доказателствени искания. Поради изложеното, Ви моля да
отмените определението, с което е допуснато изготвянето на съдебно-
техническа експертиза за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени във Вашето определение.
АДВ. С.: Въззивникът оспорва установяването на идентичността между
процесните имоти и всичките трансформации. Ние сме заявили, че са събрани
доказателства за такова установяване, но именно поради приложението на
посоченото ТР, в отговора си на въззивната жалба сме заявили, че ако
въззивният съд прецени, че този въпрос е останал неизяснен, да назначи
служебно такава експертиза и съдът е назначил служебно такава експертиза,
защото е преценил, че този въпрос е останал неизяснен по делото. Считам, че
допускането на такава експертиза е правилно и допустимо, и следва да бъде
изслушана експертизата.
СЪДЪТ намира, че искането за отмяна на определението от
разпоредително заседание в частта му, с която е назначена съдебно-
техническа експертиза по изложените от въззивника съображения, е
неоснователно, тъй като за изясняване на факти, спорни между страните, за
които съдът не разполага със специални знания, може служебно да назначи
експертиза, а наред с това съдът е приел, че с оглед на направените
оспорвания в жалбата, становището в отговора и необходимостта от
специални знания по изследваните въпроси, следва да се назначи служебно
съдебно-техническата експертиза относно изясняване на идентичността
между описаните имоти и промените, които са настъпили в хода на
производството след подаване на исковата молба в съда.
По тези съображения, съдът
8
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за отмяна на
определението на въззивния съд с № 565/18.09.2024г., с което е било
допуснато изготвянето на заключение на съдебно-техническа експертиза с
посочената задача.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към снемане самоличността и изслушване на
вещото лице:
ИНЖ. Ц. Н. Н. – * г., български гражданин, неосъждана, омъжена, без
служебни и лични отношения със страните по делото. Съдът предупреди
вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 НК, същото обещава да
даде вярно и безпристрастно заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ Н.: Поддържам изготвената съдебно-техническа
експертиза и изложеното в нея.
НА ВЪПРОС НА АДВ. С.: По приложение № 2 и комбинирана скица
№ 2 щрихованите в зелено и в синьо части попадат ли в кадастралните
граници на имот 10135.3513.2072?
В. Л. Н.: Категорично „да“.
НА ВЪПРОС НА АДВ. С.: Щрихованите отново в зелен и в син цвят
площи представляват ли площта, затворена между процесната ограда,
означена с кафяво и кадастралната граница на имот 10135.3513.2072?
В. Л. Н.: Да. Кадастралната граница, която е обща между имот
10135.3513.216 по КК и имот 10135.3513.2072 по КК съвпада с
регулационната граница между съответно УПИ І-65, идентичен на имот
10135.3513.216 по КК и УПИ ІІ-65, идентичен с имот 10135.3513.2072 по КК.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Т.: Инж. Н., в комбинирана скица, приложение
2 с кафяв цвят сте посочили, че е нанесена ограда на място в границите на
10135.3513.1975 и 10135.3513.1973?
В. Л. Н.: В тази комбинирана скица, приложение 2 е нанесена ограда на
място в двата имота така, както са отразени в скицата на вещото лице по
гражданското дело на ВРС, каквото е изискването на моята експертиза.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Т.: По какъв метод пренесохте границите от
експертизата в тази комбинирана скица? Извършвахте ли преки геодезически
измервания?
9
НА ПРЕФОРМУЛИРАН ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е как сте отразили
точното местонахождение на тази ограда върху скицата?
В. Л. Н.: На място не съм мерила оградата. Има два документа, в които е
отразена тази ограда, които са неразделна част от делото - това е
комбинираната скица на инж. Н. М., където той отразява заснетата от него
ограда и второто е изложението на вещото лице по гражданско дело на ВРС.
Методът, по който е пренесена тази линия е чисто математически, с който се
извършва трансформиране на графична информация в цифрова по
геодезически методи, тъй като в предходни документи никъде нито едно от
двете вещи лица не е приложило задължителните за такъв вид измерване
координати. Една линия се определя с координати. Когато липсва такава
информация, начинът да се отрази тази граница е чрез трансформиране на
графична информация в цифров вид.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Т.е ползвала сте предходното заключение?
В. Л. Н.: Ползвала съм предходното заключение, но съм
трансформирала по математически метод. Нямала съм задача да правя
измерване на място.
АДВ. Т.: Въпросът ми беше в този смисъл, на който Вие отговорихте.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Т.: Трябва ли да съдържа сравнителният
материал, изходният материал, т.е скицата на вещото лице по предходното
дело, трябва ли да съдържа геодезически данни, чрез които Вие можете да
направите това пренасяне?
СЪДЪТ УКАЗВА на адв. Т., че оспорвания на заключението на експерта
по делото на ВРС, които не са направени в обезпечителното производство, не
могат да бъдат релевирани в настоящото производство, досежно приетото по
другото дело заключение.
АДВ. С.: Щях да направя същата реплика. Няма смисъл да
преразглеждаме заключение, което не е оспорено.
НА ВЪПРОС НА СЪДА (КЪМ АДВ. Т.): Вие не оспорвате, че
местоположението на оградата, отразено в заключението към скицата на
вещото лице по обезпечителното производство, е така както е означено на
скицата му?
АДВ. Т.: Не ми е известно дали е вярно отразено. Не съм оспорвал в
обезпечителното производство тази експертиза, защото като че ли няма и
такъв ред. Но в момента не поставям отново под въпрос правилността на
нанасянето на оградата в това експертно заключение. Въпросът ми е как е
пренесено установеното в посоченото заключение в заключението по
настоящата експертиза? Пояснявам защо, защото не знам дали е вярно
нанесено поради простата причина, че нямам възможност за проверка, тъй
10
като тази експертиза не съдържа никакви конкретни данни за въпросната
ограда, освен визуализирането й върху една изготвена от вещото лице скица.
НА ВЪПРОС НА АДВ. Т.: Допълнителен въпрос към отговора за
извършени чрез математически способи пренасяния е следният: За да бъдат те
достоверни следва ли картният материал, който се пренася да е в обхват и
съдържание с други геодезически знаци, т.нар. „кръстове“ и други данни за
трайни топографски елементи, за да може с точност да се пренесе от хартията
на другата хартия? Правилно ли задавам въпроса?
В. Л. Н.: Много правилно. Когато липсват обаче такива знаци, т.нар.
„кръстове“, по които се извършва трансформирането, има друг способ, който
се прилага за планове, в които няма определена координатна система и тя е по
ситуационни подробности, които са достатъчно точни, за да бъде
трансформирана една графична основа в цифров вид. В моята експертиза
твърдя, че местоположението на т.нар. „ограда“, означена с кафяв цвят в
комбинирана скица 2 е със същото местоположение, така както е отразена в
скицата на вещото лице по гражданско дело на Варненски районен съд и
съответно в първоначално приложената към документите по делото
комбинирана скица на инж. Н. М., към която също няма координати, цитирала
съм я. Това са двата източника.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Кои са в случая ситуационните подробности?
В. Л. Н.: Всички различни, които са от кръстовете. Ако отворите скицата
на вещото лице на Варненски районен съд, ще видите, че ситуационните
подробности са всички отразени контури на сгради, граници на имоти, които
могат да бъдат достатъчно достоверни и да се направи съответната
трансформация, за да се постигне пълна идентичност на пренасяния обект.
АДВ. С.: Има и размери.
В. Л. Н.: Това не са размери, това са отстояния.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че вещото лице е изпълнило задачата си, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал заключение
вх. № 8006/11.11.2024г. на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, съобразно
представената справка-декларация, в размер на общо 1 115.41 лв. (хиляда сто
и петнадесет лева и четиридесет и една стотинки).
Към настоящия момент ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на
внесения депозит от 500.00 лв. (петстотин лева), за което беше ИЗДАДЕН и
11
ВРЪЧЕН разходен касов ордер на вещото лице.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна в едноседмичен срок от днес да
представи доказателства за внесена сума още в размер на 615.41 лв. по
депозитната сметка на съда, след което съдът ще издаде допълнителен
разходен касов ордер на вещото лице.
АДВ. Т.: Уважаеми въззивни съдии, тъй като съм неубеден в
правилното отразяване на процесната ограда върху комбинираната скица,
предвид заявената от вещото лице категорична липса на точни координатни
данни, чрез които местоположението да бъде пренесено, предвид неясното
обосноваване на метода със ситуационни особености, които аз не разбрах
лично какви са, оспорвам заключението на инж. Н.. Моля да допуснете
повторна експертиза, която да отговори на същите въпроси. Предвид
спецификата на начина на изготвяне на експертизата, предвид и
необходимостта от специални знания и умения, поради което е допусната тази
експертиза, повече обосновка на оспорването не мога да направя.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, първо моля да приемете
заключението и считам, че не са налице основания за неговото оспорване.
Отделно от това, експертизата дава отговор на три въпроса. Тук чух
възражение само по отношение на един от трите въпроса, а именно за
пренасяне на границата, т.е няма никакви оспорвания на другите два въпроса,
което води до извода, че тази част, тя не се оспорва. По отношение на
въпросната граница, както беше установено границата е установена с
експертизата, приета в обезпечителното производство в Районен съд, тази
граница я има в приложение към заключението на експертизата от Районен
съд, като приложение към това заключение е и скицата на инж. М.. Самата
скица е приета като доказателство в първоинстанционното производство, в
първото по делото о. з. има определение на съда за приемане на тази скица.
Задачата на вещото лице в настоящото производство е била да пренесе,
зададено й е от скицата на л. 47 да пренесе границата в своето заключение,
това тя е изпълнила, както чухме в съответствие с възможните технически
методи, които бяха подробно обяснени. Пак от обясненията на това вещо лице
разбирам, че не са налице други възможни технически методи това да бъде
направено. Ето защо, считам, че колкото и експертизи да се правят, те биха
работили по този начин доколкото, пак казвам, предмет на експертизата не е
фактическото местоположение на оградата, нещо, което вече е фиксирано в
обезпечителното производство, пренасянето винаги ще се случи с тези
методи, за които говори вещото лице. От тази гледна точка считам, че само в
тази част искането за повторна експертиза е неоснователно, тъй като няма
данни нито за некомпетентност, нито за непълнота на заключението в тази
част, поради което моля да го оставите без уважение.
АДВ. Т.: Оспорвам изцяло заключението. Считам, че отговори трябва
12
да се дадат по всички поставени служебно въпроси доколкото
местоположението на оградата определя отговора на поставените въпроси,
защото тя определя претенцията за реална част и оттам местоположението на
оградата определя в кои имоти попада въпросната реална част.
АДВ. С.: Първа точка от задачите посочва съотношение на граници на
имоти, които са се трансформирали в различни времена и не касае граница, и
реална част.
СЪДЪТ намира, че направеното искане за назначаване на повторна
съдебно-техническа експертиза със същите поставени на вещото лице пред
въззивната инстанция задачи е неоснователно, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 201 ГПК, а именно изслушаното в днешно с.з. заключение
не е необосновано и не възникват съмнения за неговата правилност, поради
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за назначаване на
повторна съдебно-техническа експертиза с поставените пред въззивната
инстанция задачи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
АДВ. Т.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Приложено, представям списък на разноски с доказателства.
АДВ. С.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски с доказателства.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъци на разноските, ведно с доказателства
за извършването им от всяка от страните.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
13
АДВ. Т.: Уважаеми въззивни съдии, моля да отмените оспореното пред
Вас решение и да постановите друго, с което изцяло отхвърлите предявените
искове, уточнени в настоящото производство, като прекратите производството
по делото в частта извън спорната реална част. Считаме, че в проведените
съдебни производства ответникът не успя да докаже надлежно придобито
право на собственост върху спорната реална част предвид направеното
оспорване на правото на собственост както на ищеца, така и на предходните
негови праводатели. По делото остана неизяснен въпросът относно
действителността на сделките и действително придобитите права от веригата
праводатели. В проведеното производство не е заявено оригинерно
придобиване нито от страна на ищеца, нито от страна на предходен
праводател, съответно не е проведено и такова доказване, поради това считам,
че в проведеното производство ищецът не успя да докаже твърденията за
притежавано от него право на собственост.
На следващо място, считаме, че в проведеното производство не се
установява по категоричен начин осъществявано от ответника по
първоначалния иск владение. Действително липсват индиции за доказателства
за осъществявано владение от трето лице, действително липсват
доказателства за осъществявано владение от трето лице, но в тежест на ищеца
е да установи твърдяното от него владение на дружеството - ответник. В
отговора на исковата молба това твърдение е оспорено и в хода на
проведеното производство не е установено. Предвид неоснователността на
твърдените права на собственост, съответно осъществявано от ответника
владение считам за неоснователен предявения иск за заплащане на
претендираното обезщетение, евентуално дори такова да се дължи считам, че
единственото пряко доказателство за момента, в който е отнето владението,
чрез поставяне на спорната ограда, е възпроизвеждането й върху скицата на
вещото лице по обезпечителното производство. По делото не са събрани
преки доказателства за поставяне на оградата в предходен момент, поради
което считам, че ищецът не успя да установи твърденията си за завладяване на
спорната реална част от ответника през 2020г. Поради горното, Ви моля да
отмените първоинстанционното решение и да отмените изцяло исковете.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител, моля
да приемете първоинстанционното решение за правилно и обосновано, и като
такова да го потвърдите, и да присъдите на моя доверител направените по
делото разноски за въззивната инстанция. Считаме, че в хода на
първоинстанционното и настоящото производство бяха събрани всички
относими доказателства, установяващи по безспорен начин принадлежността
на правото на собственост на моя доверител, както и упражняваното владение
от страна на ответника върху процесните части, поради което предявеният
ревандикационен иск правилно е приет от първоинстанционния съд за
основателен и уважен, както и уважена претенцията за ползването на
спорните части.
14
По отношение на началния момент, за който говори колегата, той се
установява както от свидетелските показания, така и от вече коментираната
комбинирана скица на инж. М., която е приета като самостоятелно
доказателство по делото и която с оглед датата на съставянето показва, че към
този момент оградата е съществувала, като същата като доказателство не е
оспорена, и е приета в първоинстанционното производство. Ето защо, моля да
потвърдите първоинстанционното решение и да ни присъдите разноските.
Моля да ми дадете възможност за писмено становище в определен от Вас
срок.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на представителя на въззиваемата
страна, в срок до 27.11.2024г. включително, да депозира становище по
съществото на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:31
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15