Р Е Ш Е Н И
Е
|
Номер |
|
Година |
15.10.2018г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет
и шести Септември |
|
|
Година |
2018 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
587 |
по описа за |
2018 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП
№17-0239-001759/20.12.2017г. издадено от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград, с което на Р.Д.К., с ЕГН**********
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.2 пр.1 вр. ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1 от КЗ /погрешно посочено
от ЗДвП/ е наложена „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин / лева за нарушение по
чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №17-0239-001759/20.12.2017г. издадено от Началник Сектор към ОДМВР Пловдив, РУ
Асеновград, с което на Р.Д.К., с ЕГН**********
*** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.2, пр.1 вр. ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1
от КЗ /погрешно посочено от ЗДвП/ е наложена „ГЛОБА“ в размер на 800 /осемстотин
/ лева за нарушение по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ.
Жалбоподателят Р.Д.К. се явява
лично в съдебно заседание. Чрез депозираната жалба оспорва изцяло НП, като
счита същото за издадено при нарушение на административно процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител и не взема становище по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С акт за установяване на
административно нарушение №540575/05.12.2017г. съставен от мл. автоконтрольор
при РУ на МВР Асеновград, е констатирано, че на същата дата, около 21.50 часа, в
гр. Асеновград, по ул. „Оборище“ жалбоподателят
Р.Д.К. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ РВ 2468 РТ лична собственост.
Установено в хода на проверката, било квалифицирано в акта като нарушение по
чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ, а именно че водачът, управлява автомобил за който не е
сключил валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Въз
основа на съставения АУАН,е издадено атакуваното наказателно постановление.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, които
съдът изцяло кредитира.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за допустима,но за неоснователна. Безспорно по делото е
установено, че на 05.12.2017г. около 21.50 часа, в гр. Асеновград, по ул.
„Оборище“ жалбоподателят Р.Д.К. е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК№ РВ 2468 РТ. Установи се и
това, че автомобила и бил лична собственост, като в момента на проверката за
същия не е била представена валидна сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите. Правилно и нарушението е било квалифицирано в
АУАН, като такова по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ. Тези обстоятелства не се оспорват
и от нарушителя.
Въз основа на АУАН и отразената в
него фактическа обстановка било издадено атакуваното наказателно постановление.
Правилно в издаденото НП, нарушението е било квалифицирано
по чл. 483,
ал.1,т.1 от КЗ. В същия текст е посочено, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение. Именно това си задължение като
собственик на МПС, не е изпълнил нарушителят К.. Отчетено е било и това, че нарушението
извършено от Р.К. се явява в условията
на повторност, като при определяне размера на наказанието за него е бил
приложен текста на чл. 638, ал.2 от КЗ. Същия текст гласи, че при повторно нарушение наказанието по ал. 1,
т. 1 на чл.638 от КЗ е 800 лв. От КЗ става ясно, че текста по чл.638, ал.2 се
отнася за нарушения извършени в условията на повторност, каквато спрямо
жалбоподателя в действителност е била налице. Това се установява от приложената
по делото справка от ПП и КАТ Пловдив лист 16-17 от делото, от която става
видно, че спрямо Р.К. има издадено НП №17-0239-00621/18.05.2017г. от Началник РУ
Асеновград при ОДМВР Пловдив, с което същия е бил наказан за извършено
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като на осн. чл. 638, ал.1,т.1 вр. чл.
461, т.1 от КЗ му е било наложено наказание глоба в размер на 400лв. Цитираното НП е влязло в сила на 01.12. 2017г.
Тъй като нарушението по чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, предмет на настоящето дело е извършено в едногодишен срок от влизане
в сила на предходното НП, което е отново за същото нарушение, то съгласно, т.51
от § 1 от Допълнителните разпоредби на КЗ, нарушението е следвало да се
квалифицира, като повторно.
Действително в диспозитива на обжалваното
НП, като санкционна норма, вместо чл.638, ал.2 вр. чл. 638, ал.1,т.1 вр.
чл.461,т.1 от КЗ, е посочено че санкцията се определя на осн. чл.638,
ал.2 вр. чл. 638, ал.1,т.1 вр. чл.461,т.1 от ЗДвП. Въпреки това обстоятелство съдът
намира, че това не се явява съществено нарушение и основание за отмяна на
обжалваното НП основание. Съдът приема,
че се касае до допусната техническа грешка, а не за погрешна правна
квалификация на нарушената разпоредба. Съгласно чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН,
НП следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени виновно и
вида и размера на наказанието. Видно от обжалваното НП то съдържа посочените
реквизити. Изискването за конкретно съдържание на наказателното постановление
не е самоцел, а гаранция за осигуряване правото на защита на наказаното лице. В
случая са индивидуализирани както нарушената разпоредба, така и санкционната
норма и единственият разумен извод, който може да се направи е за допусната
техническа грешка в наказателното постановление след като нарушената и
санкционната норма са неколкократно коректно посочени в НП. По никакъв начин не
е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като същият по несъмнен
начин е узнал както нарушената разпоредба, така и размера и вида на санкцията,
която е съответна на извършеното нарушение. Това е несъмнен извод, който следва
от преценката на съдържащото се в жалбата и цялостното наказателно
постановление, което пък се явява единство от мотивационна и диспозитивна част.
Внимателния анализ на обжалваното НП дава основание да се направи извод, че то
съдържа необходимите реквизити съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН, а освен това е
издадено при липса на съществени нарушения на административно-производствените
правила. Безспорно се установява по делото, че за управляваното от нарушителя
МПС не е била налице действаща към момента на проверката застраховка „Гражданска
отговорност“, като нарушението е извършено в условията на повторност, поради
което К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му.
Направеното възражение от страна
на жалбоподателя за отмяна на НП, свързано с текста на чл. 34, ал.3 от ЗАНН, се
явява неоснователно и съдът го остави без уважение. Действително в текста на
чл.34, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че образуваното административнонаказателно
производство следва да се прекрати, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта. В приложения към административнонаказателната преписка АУАН се
установява, че той е бил съставен на 05.12.2017г. а обжалваното НП е издадено
на 20.12.2017г. от което следва и извода, че не са налице предпоставките на
чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Предвид и изложеното то следва
извода, че обжалваното НП се явява законосъобразно и правилно поради което следа
да се потвърди.
Мотивиран от горното Съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: