№ 1067
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110211584 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на К.К. срещу наказателно постановление /НП/
№ СОА 21-РД11-1706/02.07.21г., издадено от заместник кмет на район
Столична Община, направление ТГМ, с което на К.К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл.94
ал.3 ЗДвП.
В жалбата се твърди да са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на субекта на
отговорността. Твърди се, че не е осъществено административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява. Та
поддържа жалбата и доводите в нея. Иска съда да отмени атакуваното
наказателно постановелине.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Г.. Тя
счита, че подадената жалба е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение. Посочва доказателствата по делото да установяват описаните в НП
факти, а от тами и нарушението.
И двете страни претендират разноски.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2021г.. св. С. Г. съставил АУАН на К.К. за това, че на
посочената дата, на ул. „Свищов“ № 4 към ул. „Враня“ върху тротоара
паркира лек автомобил „Рено еспейс“ с ДК № ******, като прави невъзможно
преминаването на пешеходци и пречи. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл. 94 ал.3 ЗДвП. Актът бил съставен на основание чл.40 от
ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателката за описаното в акта нарушение е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК, както и въз основа на
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите С. Г.. Събраните
в производството доказателства са единни и непротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, съобразно приложенитепо делото заповеди.
В административно наказателното производство срещу жалбоподателя
са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В издадения АУАН и последвалото го наказателно постановление
следва да намерят отражение всички обстоятелства, които според
2
административно наказващия орган очертават осъщественото
административно нарушение. В този смисъл ЗАНН въвежда минимум от
реквизити, които следва да са въведени в двата акта, за да се обезпечи
правото на сочения нарушител да установи какво, кога и къде се твърди да е
осъществил, коя правна норма въвежда дължимото му правило за поведение и
как /механизъм на осъществяване на нарушението/ осъщественото от него
навлиза в конфликт с дължимото.
Това изискване не следва да се абсолютизира, тъй като ЗАНН допуска и
при нередовност на АУАН да се издаде наказателно постановление, ако по
несъмнен начин е установено извършеното нарушение и нарушител.
Следователно извън допустимите граници по смисъла на закона, които
въвеждат саниране на допуснат порок не следва да се издава наказателно
постановление, тъй като противното би довело до съществено погазване на
правото на защита на субекта на отговорността.
В процесната хипотеза контролният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, които пряко са рефлектирали върху правото на
защита на жалбоподателя.
В АУАН и последвалото го наказателно постановление контролният
орган не е описал точно и ясно обстоятелствата, при които твърди да е
осъществено нарушението. Нито в АУАН, нито в последвалото го
наказателно постановление се съдържа описание на обстоятелствата, които
изграждат въведения извод на контролиращия орган за невъзможно
преминаване на пешеходците. Не е ясно как възизиваемата страна е
формирала преценката си, доколкото в съдържанието на двата акта е
изписано словесно „ прави невъзможно преминаването на пешеходци и
пречи“. Въведения израз е лексикална форма на оценка, без да са описани
конкретни факти и обстоятелства, даващи основание за проверка и събиране
на доказателства, с оглед установяването им и които да следва да бъдат обект
на преценка досежно осъществяването им. Нужно е било не да се въведе
съответния извод на контролиращия орган, а да се опишат фактите, които
сочат осъществяване на този извод. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.
94 ал.3 ЗДвП сочи „За престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и
3
паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5
тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Следователно контролният орган трябва не да въведе оценка, а да
опише фактите, които касаят формирания извод. Субектът на отговорността
може и следва да се защитава срещу факти, а не оценки. Липсата на описание
на факти, очертаващи обективната рамка, води до наличие на съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на издаденото НП.Анотирана съдебна
практика
Всичко описано е довело до съществено нарушение на процесуалните
правила и пряко е рефлектирало върху правото на защита на сочения субект
на отговорността.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на производството Столична община следва да заплати
в полза на К.К. сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА 21-РД11-1706/
02.07.21г., издадено от заместник кмет на район Столична Община,
направление ТГМ, с което на К. ХР. К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл.94 ал.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати в полза на К. ХР. К. сумата от
300 /триста/ лв., представляваща разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5