Решение по дело №4808/2013 на Софийски градски съд

[1] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди.

[2] В решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл. 290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите разрешения да следва.

Настоящият съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за определянето на момента, към който следва да се определи размерът на обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и интересите на правосъдието.

В случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало, че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.

Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.

[3] Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.

    Това, че „...критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение  83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.

[4] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.

[5] Вж. Постановление 1/11.01.2008 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[6] Вж. Постановление 1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[7] Вж. Постановление 180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[8] Вж. Постановление 300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.

[9] Вж. решение на САС 48-2014-10-ти с-в по гр. д. 2326/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2010 г. ищецът е получил: 1. компресивно счупване на телата на първи и четвърти поясен прешлен; 2. счупване на лявата ключица в близост до гръдната кост; 3. две разкъсно–контузни рани от тип „скалп” на главата с размери 7-8 см., а на лакътя 3х2 см; 4. мозъчно сътресение; 5. разкъсно–контузна рана на левия лакът; 5. контузия на лявото бедро.
През първите два месеца от лечението, ищецът е трябвало да се лекува при условията на строг постелен режим и е имал нужда от чужда помощ. Лечебният и възстановителен период е продължил шест месеца, като болките и страданията са били интензивни през първите три месеца. След шестия месец, болките са намали интензивността си и са се проявявали само след умора и при промяна на времето. От огромните рани в областта на главата и лакътя са останали груби белези (козметични дефекти).

[10] Вж. решение на САС 221-2011-1-ви с-в по гр. д. 748/2010 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2008 г. ищецът е получил: 1. счупване на дясна бедрена кост в долната и трета; 2. счупвания на дванадесети гръден и първи поясен прешлени. По време на болничното лечение, продължило осем дни, ищецът е бил опериран. Направено е било наместване и поставяне на метални винтове и пластина на бедрото. Счупването на бедрената кост е зараснало, но е била налице хипотрофия на дясната бедрена мускулатура и ограничено движение на дясната колянна става и болки. Гръдният и поясният прешлен са били деформирани, гръбначният стълб е функционирал, но с ограничен обем на движения в поясния отдел. Предстояла е операция за изваждане на металната пластина. Търпените болки са били интензивни в първите две седмици от травмата, а към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът е търпял болки при влажно и студено време, при натоварване на долния крайник и при физическа работа с вдигане на тежести.

[11] Вж. следните решения:

1. САС 533-2010-4-ти с-в по гр. д. 142/2010 г. Решението е било постановено за ПТП през 2008 г., вследствие на което ищцата е била получила: 1. раздробено счупване на тялото на втори поясен прешлен; 2. счупване на лявата ключица; 3. счупване на дясната лъчева кост. Счупването на прешлена е било непълно анатомично възстановено, сечението на тялото на прешлена от правоъгълно е било станало клиновидно (трапецевидно). Вследствие на тази травма увредената е щяла да има болки при носене и вдигане на тежести, работа със статично натоварване на гръбначния стълб по оста и е щяла да бъде засегната репродуктивната ù способност при износване на плода. Не е било налице пълно възстановяване на претърпяното счупване на лявата ключица, която е зараснала с деформации. Също не е било налице и пълно възстановяване от счупването на дясната лъчева кост, което е довело до хипотрофия на меката възглавничка на дланта откъм палеца.

2. САС 108-2013-4 по гр.д. 31 от 2012 г. Решението е било постановено за ПТП през 2010 г. вследствие на което ищцата е получила следните увреждания: 1. компресионна фрактура /от нестабилен тип/ на тялото и на ставните израстъци на ХІІ гръден прешлен; 2. фрактура на напречния израстък на първи поясен прешлен вляво; 2. вторична стеноза на гръбначния канал на ниво Тх12; 3. контузия и притискане на гръбначния мозък и увреждане на нервни коренчета в тази зона;  4. фрактура на четвърто ребро вдясно и на второ ребро вляво; 5.  контузия на белия дроб. Съдът е установил, че травмата е била протекла с появила се непосредствено след нея тежка неврологична симптоматика – изтръпване и обездвижване на долните крайници като израз на гръбначномозъчна увреда – контузия и сътресение на гръбначния мозък. Проведено е било двуседмично лечение в Неврохиругична клиника, били са извършени две операции. Ищцата е била изписана с персистираща долна парапареза и препоръки за продължаване на лечението в рехабилитационен център. Видът и степента на понесената от ищцата гръбначномозъчна травма е била от такъв характер, че за пълно излекуване изобщо не е можело да се говори. След известно подобрение по отношение на двигателната и сетивна дейност се е оформил синдром на долна спастична парапареза. Срокът на пълно зарасване при подобни фрактури е бил от 12 до 18 месеца, като фрактурата е предизвиквала и изкривяване на гръбначния стълб в предно-задно направление, което е предизвиквало допълнително нарушаване на статиката и динамиката на гръбначния стълб като цяло. Съдът е установил, че вследствие на получените при процесното ПТП травмени увреди и във връзка с проведените тежки оперативни интервенции ищцата е претърпяла особено интензивни болки и страдания в продължение на два-три месеца, значителни до шестия месец. Прогнозата за пълно възстановяване вбъдеще е била абсолютно неблагоприятна.

[12]  Вж. решение на САС 1654-2012-1-ви с-в по гр. д. 1634/2012 г. Решението е за събитие от 2010 г., вследствие на което 44-годишният ищец е получил травматично компресивно счупване на тялото на четвърти поясен прешлен в областта на предната и дясната му колона с дислокация на фрагментите и изкълчване на дясната раменна става. Спешна медицинска помощ му е била оказана във ВМА и е било предприето оперативно лечение, поставена е била стабилизираща система с шест винта. Ищецът е бил изписан след шест дни, като му е бил поставен корсет. След три месеца е била проведена рехабилитация при свален корсет. Счупването на четвъртия поясен прешлен не е могло да бъде възстановено анатомично, като промененото му тяло е останало деформирано пожизнено. Към момента на прегледа му от вещото лице ищецът е бил в инвалидна количка, не е могъл да движи долните си крайници, движенията в двете тазобедрени стави и в двете коленни стави са били невъзможни; движенията в двете глезенни стави са били възможни само до 10 градуса. Състоянието му е било проблематично по отношение на възвръщането на самостоятелното движение. Лечебният и възстановителен период е продължавал, като година след злополуката ищецът е ползвал чужда помощ, тъй като не е могъл да се обслужва сам. Предстояло е освидетелстване от ТЕЛК. Изкълчената дясна раменна става след наместване ù е била обездвижена с мека превръзка за 30 дни, като лечебният и възстановителен период е продължил два месеца.
Травматичните увреждания на поясния прешлен са причинили на ищеца болки и страдания за шест месеца, като през първите три болките са били интензивни.

[13] Вж. решение по гр. д. 16 545/2011 г. По делото съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2011 г. ищецът е получил счупване на тялото на първи поясен прешлен. Той се е лекувал при постелен режим около един месец, а е бил с метален корсет около шест месеца. Цялостният възстановителен период е бил между девет месеца и една година. Той е търпял болки за около една година, като те са били с особено голяма интензивност през първите три-четири месеца, а постепенно са затихнали до края на периода. Вследствие на счупването се е получила клиновидна деформация, която е водела до болки и деформация на гръбнака, което пък е променяло стойката. Болките от клиновидната деформация са били постоянни, като са се влияели от промените на времето, натоварване и принудителна стойка.

[14] По делото съдът е установил, че към 23.09.2011 г. ищцата е била на 20 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. счупване на тялото на първи поясен прешлен; 2. счупване на горния ръб на лявата главулечна ямка на таза; 3. счупване на лявата срамна кост на таза с разместване на костните фрагменти; 4. контузия на гръбначния мозък в областта на медуларния конус. Ищцата е претърпяла три операции – една на гръбначния стълб, една на таза и една за отстраняване на стабилизиращата система. След операцията ищцата е престояла около месец в болница, като е лежала неподвижна и не е могла да се обслужва сама и за нея се е грижела нейната майка. Тя е търпяла интензивни болки и страдания през първите три месеца след увреждането и през първия месец на началната рехабилитация на долните крайници. Ищцата е останала с гръбначна стабилизация около шест месеца, през които е търпяла болки и неудобства поради недобре извършената фиксация на прешлена. Нормалното възстановяване на ищцата от травмите е продължило поне година и половина, като ако липсваше счупването на тялото на първия поясен прешлен, периодът на възстановяване от счупванията на главулечната ямка, срамната кост и кръстеца би бил около година.  Към момента на провеждане на съдебното дирене счупените тазови кости на ищцата са били зараснали с малка остатъчна деформация, която е нямала никакви трайни негативни последици върху обема и силата на движение на долните крайници. Ищцата се е придвижвала самостоятелно без помощни средства, с леко накуцваща походка на ляво, което се е дължало на оформената коксартроза на лявата тазобедрена става. За вбъдеще ищцата е могла да търпи само спорадични болки при преумора, промяна на времето, особено при студено и влажно време. Зачеващата, износващата и детеродна способност на ищцата не е била засегната, но тя е щяла да има трудности при раждането предвид промените, настъпили в тази ú, което би изисквало раждане чрез цезарово сечение. Преживяното е повлияло зле на ищцата. Тя се е изолирала, спряла е да контактува с хора, прекъснала е своите приятелства, прекъснала е обучението си в университета. Имала е сериозни притеснения за своето бъдеще и дали ще има възможност да ражда.

[15] Съдът е установил, че към момента на ПТП - ищецът е бил на 17 години. Вследствие на удара той е получил: 1. счупване на четвърти, пети, шести и седми гръдни прешлени; 2. контузия и разкъсно-контузна рана на челото и дясното ухо; 3. счупване вляво на лъчевата кост на типично място; 4. счупване на външния глезен вляво (вж. пак там, както и съдебно-медицинската експертиза. За възстановяване на гръдните прешлени са били направени гръбначна стабилизация и невромонтиране,  а за излекуване на глезена е била поставена имобилизационна наглезенка. Уврежданията са били тежки и възстановителният период е продължил около една година. Болките и страданията са били особено интензивни през първите два-три месеца с постепенно затихване към края на периода на възстановяване. Съдът е установил, че към момента на прегледа от вещото лице, ищецът е бил със самостоятелна походка, наличие на груб белег на дясната вежда, деформирана дясна ушна мида, ограничени движения на левия глезен, лявата китка и намалена подвижност на гръбнака. Вследствие на уврежданията ищецът е имал вертикален оперативен белег с дължина 21-22 см и ограничено движение на левия глезен. За вбъдеще обемът на движение на снагата на ищеца е щял да остане такъв, какъвто е бил установен при прегледа – т. е. ограничен. Полученият белег на челото и счупеното дясно ухо са променяли външния облик на ищеца, но е било възможно да бъдат възстановени с пластична операция. Вбъдеще, за период от няколко години, при висока влажност, натоварване или рязка промяна във времето ищецът е можел да има неприятни усещания до явна болка в местата на счупванията. Преживяното е повлияло зле на ищеца. Той се е отчуждил от приятелите си, изпитвал е притеснение заради белезите си и е отказвал да се вози в автомобили.

[16] По делото съдът е установил, че вследствие на ПТП през 2011 г. ищцата е получила: 1. контузия на шията; 2. контузия на гръдния кош с фрактура на гръдната кост; 3. счупване на горната фасетка на телата на няколко поредни гръдни прешлена. Възстановяването от контузията на шията е било за около 30 дни, като за този период ищцата е изпитвала и болки и страдания, като те са били доста интензивни през първите 15-20 дни. Възстановителният период за гръдната травма е бил около два месеца, като ищцата е изпитвала болки и страдания през целия възстановителен период, но те са били по-силни през първите около 20 дни. Възстановяването от счупването на горната фасетка на телата на гръдните прешлени е продължило около пет-шест месеца и през този период е било затруднено движението на снагата. През периода на възстановяването ищцата е изпитвала болки и страдания, които са били по-интензивни през първия месец след получаването на травмата. При промяна на климатичните условия и при натоварване за период от няколко години ищцата е щяла да изпитва неприятни усещания до явна болка в местата на счупване

[17] Вж. решение на САС 1202-2014-4-ти с-в по гр. д. 1259/2012 г. По делото е било установено, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош, наличие на кръв и въздух в лявата половина на гръдната клетка, което е представлявало разстройство на здравето, временно опасно за живота. Наложило се е провеждане на оперативно лечение и поставяне на един дрен, което е спомогнало за разгъване на белия дроб. Получените травматични увреждания са били отзвучали напълно и за вбъдеще не са се очаквали остатъчни явления. Ищецът е търпял болки и страдания за период от един месец, като през първите 15 дни те са били с интензивен характер. Възможно е било вбъдеще да се появи болка в областта на лявата гръдна половина при промяна на времето и физическо усилие. При извършения от вещото лице преглед се е установило, че белият дроб е бил разгърнат и се е движил нормално. Гръдният кош на ищеца е бил с нормални движения.

[18] Вж. решение на САС 213-2013-2-ри с-в по гр. д. 2892/2012 г. По делото съдът е установил, че ищцата е получила: 1. контузия на гръдния кош и корема; 2. счупване на четвърто, пето и шесто ребро в дясно; 3. флемботромбоза. Проведеното след ПТП лечение е било за пет дни в болница и домашно-амбулаторно за срок не по-малък от два месеца. Интензивните болки и страдания на ищцата са били за период 10-14 дни след ПТП, и с по-нисък за следващите два месеца. Вбъдеще ищцата е могла да търпи болки при влажно и студено време за период до три години след травматичните увреждания. При извършен преглед е било установено, че състоянието на ищцата е било стабилизирано, счупените ребра са били зараснали правилно, а прогнозата за вбъдеще е била благоприятна.

[19] Вж. решение на САС 378-2013-2-ри с-в по гр. д. 7291/2011 г. Съдът е установил, че ищецът е получил: фрактури на 6-то, 7-мо и 8-мо ребра вдясно; разкъсно-контузни рани на двете колене; отоци и кръвонасядания на лицето. Тези увреждания са довели до трайно затруднение на движенията на снагата за срок до два месеца, а общо лечебният и възстановителният периоди са приключили за около два месеца. В резултат на травмите ищецът е търпял болки и страдания за период от два-три месеца, като през първия месец болките са били с по-интензивен характер и нетърпими. Към настоящия момент няма данни болките да продължават или травмите да не са отшумели. Ищецът е бил на 42 години.

[20] Вж. решение на САС 536-2013-2-ри с-в по гр. д. 3776/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил: 1. контузия на гърдите и корема; 2. счупване на V-то и VІ-то ребра в ляво с пневмоторакс /навлизане на свободен въздух в гръдната клетка/; 3. счупване на дясната тазобедрена ямка на таза; 4. контузия и разкъсно-контузна рана на главата; 5. сътресение на мозъка. Ищецът е бил приет за лечение в МБАЛСМ „Пирогов" във ІІ-ра хирургична клиника. След проведеното комплексно лечение, състоянието на белодробния статус се е подобрило и на 03.06.2011 г. ищецът е бил преведен за продължаване на лечението във ІІ-ра травматологична клиника за лечение на фрактурата на таза. Лечението е било проведено при условията на строг постелен режим с включена антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Ищецът е бил изписан на 13.06.2011 г., като лечението е продължило при домашен стационар - на строг постелен режим за срок от два месеца, контролни прегледи и предписани лекарства. След изтичането на 2-рия месец счупените ребра са зараснали и дихателната дейност на белите дробове е била възстановена. След 2-рия месец ищецът е започнал да изпълнява рехабилитационни движения на ставите на десния крак, но без да стъпва на него до края на 4-тия месец. От началото на 5-тия месец е започнало натоварването на крайника с постепенно увеличение на тежестта. Болките са били с изключително интензивен характер. По време на лечебният и възстановителен период ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване, поради това, че два месеца е бил на строг постелен режим, а до края на 4-тия месец се е придвижвал с помощта на патерици - без да стъпва на увредения крак. През този период пострадалият се е нуждаел от чужда помощ при извършване на всекидневните си дейности, като тоалет, хранене и обслужване. Счупената дясна тазобедрена ямка е зараснала с остатъчна деформация. Фрактурата е довела до трайно нарушение на хрущялната повърхност на дясната тазобедрена става и деформация на главулечната ямка. Към момента на провеждане на съдебното дирене ищецът е продължавал да се придвижва с помощта на бастун, поради периодичните болки. Движенията на посочената става са били в трайно намален обем при отвеждане встрани, т.н. абдукция с около 30 градуса.

[21] Вж. решение на САС 304-2010-8-ми с-в по гр. д. 41/2010 г. Съдът е установил, че ищецът е получил счупване на вътрешния (медиален) глезен, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок от четири месеца. Той е бил опериран, а след изписването му лечението е продължило амбулаторно. Лечебният и възстановителен процес общо са продължили четири месеца, в който период ищецът е търпял болки и страдания. През първите два месеца болките и страданията са били с по-интензивен характер, а пострадалият се е придвижвал с патерици, без стъпване на счупения крак и се е нуждаел от чужда помощ при обслужването си в ежедневието. През последните два месеца от възстановяването ищецът е провеждал рехабилитация за раздвижване на глезенната става. Полученото счупване е наложило извършването и на втора операция за изваждане на металната остеосинтеза. В продължение на четири месеца ищецът не е могъл да  работи и  да се грижи за своето семейство и малолетните си деца, а вместо това е бил обслужван и зависим от чужда помощ.

[22] Вж. решение на САС 1062-2013-7-ми с-в по гр. д. 100/2013 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищцата е получила двуглезенно счупване, с полуизкълчване на дясната подбедрица, а също така и разкъсно-контузна рана по горното предно лице на подбедрицата. Тя е получила спешна медицинска помощ във ВМА, като получената рана на дясната подбедрица е била обработена хирургично и зашита. Заедно с това е била поставена гипсова имобилизация. На 19.07.2011 г. ищцата е била оперирана, като е било извършено кръвно наместване на счупените два глезена и стабилизиране на същите с метална АО-плаки и винтове. Проведена е била инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. На 22.07.2001 г. ищцата е била изписана, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи и продължаване на антибиотичната терапия с препарата „Арикстра“ за срок от двадесет дни след изписването. Два месеца след изписването ищцата се е придвижвала с помощни средства, без да стъпва на оперирания крак. В началото на третия месец е започнало раздвижване на оперираната глезенна става и постепенно натоварване на крайника. Общо лечебният и възстановителният период при ищцата е продължил около пет месеца. През него тя е изпитвала болки и страдания, които са били по-интензивни през първите два месеца, а след това са намалили интензивността си и са се появявали при преумора на оперирания крак или при рязка промяна на времето. При появата на тези болки ищцата е трябвало да ползва седативни и обезболяващи средства. Към момента на провеждане на съдебното дирене състоянието на ищцата е било стабилизирано. Счупените глезени са били зараснали, като движенията на дясната глезенна става са били възстановени, с изключение на движението разгъване на ходилото, което е било намалено с 10º. Ставата е имала остатъчен отток, който е бил типичен при вътреставно счупване. Същият се е появявал вечер и е изчезвал сутрин, като с подобряване на движенията е щял да изчезне. Ищцата е следвало да претърпи още една оперативна интервенция за отстраняване на металните импланти. Същата е щяла да доведе до болки и страдания за срок от тридесет дни.

[23] Вж. решение на САС 276-2013-7-ми с-в по гр. д. 2883/2012 г. Съдът е установил, че вследствие на ПТП ищецът е получил счупване на двата глезена на дясната подбедрица. Извършени са били параклинични и рентгенови изследвания, манипулации и операция на 26.11.2010 г., когато е било извършено кръвно наместване на счупените глезени и стабилизиране с метална плака и винтове. Описаните травматични увреждания са причинили на ищеца болки и страдания за период от пет месеца, като през първите два месеца болките са били с по-интензивен характер. След този период ищецът е търпял само периодично явяващи се болки при преумора на десния долен крайник и при промяна на климата. По време на лечебният и възстановителен период ищецът е имал значителни затруднения при придвижване и обслужване поради това, че в продължение на три месеца се е придвижвал с помощта на патерици. На ищеца е предстояла нова операция за изваждане на металната плака и винтовете, която е щяла да доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок от тридесет дни, след което болките постепенно са щели да изчезнат във времето. Към момента на провеждане на съдебното дирене счупените глезени са били зараснали окончателно с малка остатъчна деформация на тибиалния глезен. Движенията на дясната глезенната става все още са били ограничени при екстензия /разгъване/ с 10 градуса. По време на лечението, в продължение на пет месеца, ищецът не е могъл да упражнява професията си – шофьор на тежкотоварен автомобил. На ищеца е предстояло допълнително провеждане на рехабилитация с цел подобряване на движенията на дясната глезенна става и връщане към основната му професия.