Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95 05.04.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно
заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р.ТОДОРОВА административно дело № 56 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба на Ж.Г.А. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Д.Д. от САК – Стара
Загора, против Решение № 508 от 20.12.2018г. на Комисията за защита от
дискриминация по преписка № 282/ 2015г. С оспореното решение се установява, че Л.Ш.
и Т.Г., в качеството си на управител и представляващ „ЕКСПЕРТ 007” ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Цар Симеон Велики” № 151,
вх. „Б”, ет.2, ап.24, не са извършили нарушение на чл.37 от ЗЗДискр. във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „семейно положение” спрямо Ж.Г.А. *** и е
оставена без уважение жалбата на Ж.А., като недоказана.
В
жалбата са изложени доводи за нищожност на оспореното решение, като постановено
при несъобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с влязло в сила Решение № 3074/ 12.03.2018г. по адм. дело №
10286/ 2016г. по описа на Върховен административен съд. Жалбоподателката
поддържа, че доколкото в мотивите на влязлото в сила съдебно решение са дадени
задължителни за решаващия административен орган указания относно подвеждането
на установените по преписката факти под правната норма и нейното правилно
прилагане, постановеното при новото произнасяне на КЗД решение без да са
съобразени тези указания опорочава обективираното в акта волеизявление и
обуславя неговата нищожност, на основание чл.177, ал.2 от АПК. Твърди и че
обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с регламентираните в чл.1 и
чл.2 от ЗЗДискр. цели на закона. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане Решение № 508 от 20.12.2018г. на Комисията за защита от дискриминация по
преписка № 282/ 2015г. да бъде обявено за нищожно на основание чл.177, ал.2 от АПК и в условията на алтернативност – да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Ответникът
по жалбата - Комисия за защита от дискриминация, гр. София /КЗД/, чрез процесуалния си
представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че обективираният в оспореното решението извод за
липса на извършено от Л.Ш. и Т.Г., в качеството си на управител и представляващ
„ЕКСПЕРТ 007” ООД - гр. Стара Загора, нарушение по смисъла на чл.37 от ЗЗДискр.
във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „семейно положение” спрямо Ж.А., се
основа на събраните и приобщени към административната преписка доказателства и
при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на
доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. Излага
доводи, че установеното въвеждане на допълнително ценообразуване със санкционен
характер за семейства с деца, които евентуално играят, е обусловено от
необходимостта за запазване на висшия интерес на детето и е постановено за
безопасността на децата и като мярка за обезпечаване нормалното функциониране
на работния процес на заведението. По съображения, че оспореното решение е
постановено от компетентен орган с надлежно формиран състав; при спазване на
административно-производствените правила при образуването и провеждането на
процедурата по реда на Раздел І, Глава ІV от ЗЗДискр.; след пълно, всестранно и
обективно разглеждане и обсъждане на релевантните за случая факти и
обстоятелства; в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и
при съобразяване на задължителните указания на ВАС по тълкуването и прилагането
на закона, е направено искане жалбата да бъде отхвърлена, като недоказана и
неоснователна.
Заинтересованата
страна – Л.И.Ш., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа
че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Комисията за
защита от дискриминация е приела за установено, че спрямо Ж.А. не е налице проява
на дискриминационно отношение, поради което счита, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Заинтересованите
страни - „ЕКСПЕРТ 007” ООД – Стара Загора и Т.И.Г., редовно и своевременно
призовани за съдебно заседание, не изпращат представители по делото и не вземат
становище по основателността на оспорването.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред Комисията за защита от
дискриминация е образувано по жалба вх.№ 44-00-2438/ 17.06.2015г., подадена от Ж.Г.А.,
с искане за предприемане на действия по извършване на проверка, констатиране и
преустановяване на нарушение на антидискриминационното законодателство и
налагането на предвидените в закона санкции на нарушителите. Жалбата се
основава на твърдения, че на 09.06.2015г. около 19.00 часа, посещавайки
общественото заведение „BIZAR bar & dinner”, стопанисвано от „ЕКСПЕРТ 007”
ООД – Стара Загора, е констатирано наличието на стикер, залепен на титулната
страница на менюто, със следния текст: „ДОБРЕ ДОШЛИ! ЗАВЕДЕНИЕ БЕЗ ПЛОЩАДКА ЗА
ИГРА! НЕ СЕ ДОПУСКА ДЕТСКА ИГРА! ПРИ НАРУШЕНИЕ СЕ ТАКСУВА 50% НАДЦЕНКА НА
СМЕТКАТА /МИНИМУМ 20ЛВ./”. Жалбоподателката твърди, че се наложило да напусне
територията на заведението, тъй като не можела да гарантира, че децата й /на 8,
на 10 и на 12 години/, ще се въздържат от детска игра. Сочи, че случката я
травмирала и се почувствала обидена, наранена и унизена от факта, че се
наложило да излезе от заведението и на практика изгонена поради факта, че е майка.
С разпореждане № 624/ 08.07.2015г. по
жалбата е образувана преписка № 282/ 2015г. по описа на Комисията за защита от
дискриминация, за производство по глава Четвърта от ЗЗДискр., разпределена за
разглеждане от Пети специализиран постоянен състав, като е прието, че са
изложени оплаквания за дискриминация по признак „възраст”. В изпълнение на
чл.55 и сл. от ЗЗДискр. КЗД е реализирала предвидената в специалния закон
процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становища и
доказателства от участниците в производството. С последваща молба от пълномощника
на жалбоподателката е направено искане оплакванията в подадената жалба да се
подведат под признака „семейно положение”, а не както е прието от КЗД - по
признака „възраст”. След приключване на проучването на основание чл.60 от
ЗЗДискр е изготвен доклад-заключение от докладчика по преписката.
След проведеното по реда на Раздел І, Глава
ІV от ЗЗДискр. производство по жалбата на Ж.А., на основание чл.65, т.5 от
ЗЗДискр. е постановено Решение № 115 от 31.03.2016г. на Комисията за защита от
дискриминация по преписка № 282/ 2015г. С решението е установено, че Т.Г. и Л.Ш.
в лично качество и като представляващи „ ЕКСПЕРТ 007” ООД гр. Стара Загора и
„ЕКСПЕРТ 007” ООД гр. Стара Загора, не са осъществили дискриминация по признак
„семейно положение” по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо Ж.Г.А., като
жалбата на А. е оставена без уважение. Прието е, че изписаният в менюто на
стопанисвания от „ЕКСПЕРТ 007” ООД гр. Стара Загора обект „BIZAR bar & dinner” текст „ЗАВЕДЕНИЕ БЕЗ ПЛОЩАДКА ЗА
ИГРА! НЕ СЕ ДОПУСКА ДЕТСКА ИГРА! ПРИ НАРУШЕНИЕ СЕ ТАКСУВА 50% НАДЦЕНКА НА
СМЕТКАТА /МИНИМУМ 20лв./”, не съставлява неравно третиране по признак „семейно
положение” по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр на Ж.А. в качеството й на
майка на три деца, доколкото на жалбоподателката не е отказан достъп до услуга,
не е предоставена услуга с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия
и като причина за това да е именно качеството й на майка на децата. Прието е,
че в случая се касае по-скоро за условие, поставено от управителите на
туристическия обект с оглед опазване както здравето на клиентите, независимо от
тяхната възраст, така и във връзка с процеса на работа в обекта. Наличният
надпис в менюто е възприет като такъв с характер на указание с цел
предотвратяване на неблагоприятни за страните - търговец и потребител
инциденти. Според КЗД в решаващия състав с процесния надпис на лист менюто не
се поставя ограничение до определен вид услуга, свързана със семейното
положение на посетителите на туристическия обект, нито се касае за отказ от
предоставяне на услуга или предоставянето й при по-неблагоприятни условия, а е
поставено изискване относно начина на поведение на деца, грижата за които е
предоставена на придружаващите ги лица. Решението е подписано с особено мнение
на един от членовете на състава по съображения, че самото наличие на цитирания
текст в менюто е достатъчен да се предположи наличие на неравно третиране с
дискриминационен характер.
Ж.А. е оспорила по съдебен ред Решение
№ 115 от 31.03.2016г. на КЗД, като по подадената жалба е било образувано адм.
дело № 203/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С Решение №
185 от 29.06.2016г. по посоченото дело жалбата е отхвърлена, като
неоснователна. Решаващият съдебен състав е приел, че макар предвидената от „ЕКСПЕРТ
007” ООД гр. Стара Загора мярка да е непропорционална, защото дори да се
приеме, че преследва легитимната цел за опазване живота и здравето на децата,
тя надхвърля необходимото за постигането й, тази мярка няма дискриминационен
характер. В мотивите на решението са изложени съображения, че от
доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод за наличие на
защитен признак, който да е основание за по-неблагоприятното третиране, както и
за действия по отношение на Ж.А., които да представляват различно третиране, поради
което не може да се приеме, че извършеното спрямо нея представлява пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр.
По жалба на Ж.А. срещу решението на
Старозагорския административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на А. против Решение № 115 от 31.03.2016г. на КЗД, е било образувано
административно дело № 10286/ 2016г. по описа на ВАС. С влязло в сила Решение №
3074/ 12.03.2018г. по посоченото дело, на основание чл. 221, ал.2 във вр. с
чл.173, ал.2 от АПК, е отменено Решение № 185 от 29.06.2016г., постановено по
адм. дело № 203/ 2016г. по описа на Административен съд – Стара Загора и вместо
него е постановена отмяна на Решение № 115/ 31.03.2016 г. по преписка №
282/2015г. на Комисията за защита от дискриминация и изпращане на делото като
преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне.
Въз основа на влязло в сила Решение №
3074/ 12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г. по описа на ВАС, с което е
отменено Решение № 115/ 31.03.2016г. по преписка № 282/2015 г. на Комисията за
защита от дискриминация, като преписката е изпратена на комисията за ново
произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, с
Разпореждане № 242/ 05.04.2018г. на Председателя на КЗД, е възобновено
производството по преписка № 282 по описа на Комисията за защита от
дискриминация за 2015г., като преписката е разпределена за разглеждане от Пети
специализиран постоянен състав, състоящ се от следните членове на комисията: 1.
П.К.; 2. З.К.и 3. В.С.. За Председател на състава е определена З.Д., а за
докладчик по преписката – П.К..
С писма изх. № 44-00-1714/
10.05.2018г. и изх. № 16-20-409/ 10.05.2018г., жалбоподателката Ж.А. и „ЕКСПЕРТ
007” ООД, представлявано от управителите Л.Ш. и Т.Г., са уведомени за възобновяването
на производството по преписка № 282 по описа на КЗД по жалба вх. № 44-00-2483/
17.06.2015г. подадена от Ж.А., като на страните е указана възможността за
представяне на допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията им.
След изготвен Доклад – заключение от
докладчика по преписка 282/ 2015г., е насрочено и проведено открито заседание,
на което е прието, че преписката е изяснена от фактическа страна и е даден ход
по същество.
С
оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 508 от 20.12.2018г. на
Комисията за защита от дискриминация по преписка № 282/ 2015г. е установено, че
Л.Ш. и Т.Г., в качеството си на управител и представляващ „ЕКСПЕРТ 007” ООД -
гр. Стара Загора, не са извършили нарушение на чл.37 от ЗЗДискр. Във вр. с
чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „семейно положение” спрямо Ж.Г.А. *** и е
оставена без уважение жалбата на Ж.А., като недоказана.
Въз основа на материалите по
образуваната преписка № 282/ 2015г. и
събраните доказателства, решаващият състав на КЗД е приел за установено,
че между страните не се спори по факта, че жалбоподателката А. на 09.06.2015г.,
около 19.00ч е посетила заведение „BIZAR bar & dinner”, стопанисвано от „ЕКСПЕРТ 007”
ООД, с адрес гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 30А. Прието е и че не се
спори по факта, че обектът не разполага с място за детска игра или детски кът,
който да е изграден в съответствие с Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и
реда за устройството и безопасността на
площадките за игра, издадена от Министерството на регионалното развитите и
благоустройството, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция за
закрила на детето, както и че е безспорно обстоятелството, че в лист - менюто
на обект „BIZAR bar & dinner”
е отразено: „ЗАВЕДЕНИЕ БЕЗ ПЛОЩАДКА ЗА ИГРА! НЕ СЕ ДОПУСКА ДЕТСКА ИГРА! ПРИ
НАРУШЕНИЕ СЕ ТАКСУВА 50% НАДЦЕНКА НА СМЕТКАТА /МИНИМУМ 20ЛВ./”. Посочено е и че
в преписката не се съдържат твърдения, от които да се навежда извод, че на
жалбоподателката или на член на нейното семейство е било отказано обслужване и
не е била предоставена предлагана от заведението услуга. В мотивите на решението е посочено, че
„от събраните по преписката факти и обстоятелства безспорно се установи, че в меню
листата на заведението е въведено съобщение – условие със санкционен характер
за посетители с играещи деца, като в контекста на условието може да се направи
заключение, че определено лице или кръг от лица биха били обслужвани при цени
различни от останалите клиенти, поради присъщо на личностна им свойство,
съставляващо защитен признак по см. на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр“. Счетено е обаче,
че „макар мярката на пръв поглед да сочи на дискриминация, то същата по-скоро
представлява едно съобщение, чрез което управата на заведението насочва
вниманието на родителите към поведението на децата им“. По съображения,
основани на чл.14 от Конституцията на РБългария и че конституционно задължение
на ответната страна е било да вземе предвид на първо място безопасността и
здравето на децата, а чак след това да обезпечи пълното спазване на принципа за
недопускането на дискриминация, е направен извод, че санкционното условие е
поставено за безопасността на децата и като мярка за обезпечаване на нормалното
функциониране на работния процес в заведението. Заключението на КЗД е, че
ответните страни в условията на пълно и главно доказване са опровергали по
категоричен и безспорен начин твърденията на жалбоподателката за поставянето й
в по-неблагоприятно положение в съпоставка със сходно положение на другите
лица, ползващи същите услуги на заведението.
По
делото са представени и приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната
в КЗД преписка № 282/2015г. Към материалите по делото е приложено адм. дело №
203/ 2016г. по описа на АС – Стара Загора, ведно с адм. дело № 10286/ 2016г. по
описа на ВАС.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка
на законосъобразността на оспореното решение на основание чл.168 ал.1 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването на Решение № 508 от
20.12.2018г. по преписка № 282/ 2015г. на Комисията за защита от дискриминация,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок /съгласно удостоверената с пощенското клеймо дата на изпращане на
жалбата/, и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Решение № 508 от 20.12.2018г. на
Комисията за защита от дискриминация е постановено от компетентен орган с
надлежно формиран състав, в предвидената от закона писмена форма и при спазване
на регламентираните в чл.66 от ЗЗДискр. изисквания досежно неговото съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал.1
от АПК влязлото в сила съдебно решение има действие за страните по делото. Ако
оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на
всички. Според ал.2 на чл.177 от АПК, актовете и действията на административния
орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение са нищожни, като
всеки заинтересован може да се позове на нищожността им или да поиска от съда
да я обяви.
В случая съдът приема, че при
прилагането на чл.177, ал.2 от АПК, оспореното Решение № 508 от 20.12.2018г. на
КЗД се явява нищожен административен акт, като съображенията за това са
следните:
Решение № 508 от 20.12.2018г. на
Комисията за защита от дискриминация е постановено след като с влязло в сила
Решение № 3074/ 12.03.2018г. по административно дело № 10286/ 2016г. по описа
на ВАС, на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, е отменено
Решение № 185 от 29.06.2016г. по адм. дело № 203/ 2016г. по описа на АС – Стара
Загора и вместо него е постановена отмяна на Решение № 115/ 31.03.2016г. по
преписка № 282/2015г. на Комисията за защита от дискриминация и изпращане на
делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново
произнасяне. За да постанови този резултат ВАС е приел, че доколкото съгласно
изписаният в менюто на обект „BIZAR bar & dinner” текст /„ЗАВЕДЕНИЕ БЕЗ ПЛОЩАДКА ЗА ИГРА! НЕ СЕ ДОПУСКА
ДЕТСКА ИГРА! ПРИ НАРУШЕНИЕ СЕ ТАКСУВА 50% НАДЦЕНКА НА СМЕТКАТА /МИНИМУМ 20ЛВ./”
, нарушението на изискването за недопускане на детска игра се санкционира със
сума, която е обвързана със сметката за консумация, по същество следва извода,
че при преценка на представител на заведението, че е допуснато нарушение
(детска игра), за съответната категория посетители по този начин се въвеждат
различни, по-високи цени, отколкото за останалите посетители на заведението, а
това без съмнение ги поставя в особено неблагоприятно положение в сравнение с
последните. Обосновано е, че това е нарушение не само на забраната по чл.4,
ал.1 от Закона за туризма за предоставяне на туристически услуги в туристически
обекти на цени в различен размер, но и
по-неблагоприятно третиране на основата на признака "семейно
положение", представляващо проява на пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Обсъдено е, в контекста на забраната по чл.37, ал.1
от ЗЗДискр. и защитеният признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. „семейно положение“
по см. на §1, т.13 от ДР на ЗЗДискр., кои са адресатите на съдържащото се в
менюто послание, вкл. и жалбоподателката Ж.А. като майка на непълнолетни деца. В
мотивите към решението са изложени и съображения, че осъществяването на
дискриминация е обективен факт, който не зависи от субективното отношение на
извършителя и в случая този факт е
налице, като дали коментираното забранително условие е било поставено
заради безопасността на децата или като мярка за запазване на имуществото на
заведението при игра на децата, е въпрос, който е неотносим към предмета на
спора и не следва да се обсъжда. Направен е извод че предвидената мярка е непропорционална, а санкционната последица е
дискриминационна, като административният съд не е констатирал липсата на
мотиви в тази част от решението на КЗД, нито е обсъдил приложението на чл.37,
ал.1 от ЗЗДискр. в контекста на така установените факти и обстоятелства, поради
което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на
обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата по съображения, които ВАС
не споделя. С оглед на което е прието, че постановеното първоинстанционно съдебно
решение следва да се отмени, като неправилно и вместо него да се постанови
друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото
да се върне на органа за ново произнасяне съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона.
Административният орган е обвързан от
указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, поради което
решаващият състав на КЗД е бил задължен да постанови административен акт в
съответствие с указанията на Върховен административен съд. Указанията на съда, дадени в мотивите на
влязлото в сила решение, са задължителни за административния орган и
произнасянето му, без те да са изпълнени, опорочава волеизявлението.
В случая в оспореното Решение № 508 от
20.12.2018г. по преписка № 282/ 2015г. на Комисията за защита от дискриминация,
е посочено, че същото е постановено въз основа на влязло в сила Решение № 3074/
12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г по описа на ВАС, с което е отменено
Решение № 115/ 31.03.2016г. по преписка № 282/ 2015 г. на КЗД и преписката е
изпратена на КЗД за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона. Това посочване обаче е само формално, доколкото очевидно
с постановеното решение не само че не се изпълняват дадените с Решение № 3074/
12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г по описа на ВАС указания по
тълкуването и прилагането на материалния закон, досежно наличието на
по-неблагоприятно третиране на основата на признака "семейно
положение", представляващо проява на пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр, но и постановеният правен резултат е в противоречие с
влязлото в сила съдебно решение. Следва да се отбележи, че с посоченото съдебно
решение преписката е върната на решаващия административен орган за ново
произнасяне в хипотезата на чл.173, ал.2, предл. трето от АПК – /естеството на
акта, чието издаване се иска, не позволява решаването на въпроса по същество от
съда/ т.е съдът не се е произнесъл по същество само защото такова произнасяне
не позволява естеството на акта, като е формирал мотиви и е дал съответните
указания по прилагането на закона от гл.т непропорционалността на въведената
мярка и дискриминационния характер на предвидената последица. Преценката за
съдържанието на акта, чието издаване е дължимо при връщане на преписката в
хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК, е ограничена от указанията на съда по
тълкуването и прилагането на материалния закон. С възможност за избор между
различни решения органът разполага в хипотезата на отмяна на акта поради порок
в дейността по установяване на фактите т.е при отмяна на процесуално основание,
което би обусловило необходимост за формиране на нов извод относно фактическия
състав на заявеното пред административния орган право, след отстраняване на
процесуалното нарушение в изпълнение на съдебното решение. Случаят обаче не е
такъв. Действително в мотивите на влязлото в сила решение по адм. дело № 10286/
2016г по описа на ВАС е посочено, че при произнасянето с Решение № 115/ 31.03.2016г.
по преписка № 282/ 2015г. на КЗД, при преценката за съставомерност на
нарушението по чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. липсват мотиви за тази част от надписа,
която има санкционен характер, която липса не констатирана от Старозагорския
административен съд, довело до погрешен правен извод относно
законосъобразността на обжалваното решение на КЗД и отхвърлянето на жалбата по
съображения, които ВАС не споделя. Но видно от мотивите на решението на ВАС, постановената
отмяна на Решение № 115/31.03.2016 г. по преписка № 282/2015 г. на КЗД и
изпращането на преписката на КЗД за ново произнасяне, не се свързва с указание
за извършване на преценка за съставомерност на нарушението по чл.37, ал.1 от
ЗЗДискр., а за прилагане на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. във вр. с чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. в контекста на установените факти и обстоятелства и приетото от ВАС
наличие на по-неблагоприятно третиране на основата на признака „семейно
положение“, представляващо пряка дискриминация по см. на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
Липсват данни за нововъзникнали факти, след влизането в сила на Решение № 3074/
12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г по описа на ВАС, с характер на правопроменящи, правоизключващи или
правопогасяващи юридически или доказателствени факти, които да преодолеят
установения от съда материалноправен порок на обективираното в Решение № 115/ 31.03.2016г.
на КЗД волеизявление. Както беше посочено, указанията на съда определят и
действията на администрацията, които следва да бъдат извършени след връщането
на преписката, като в случая тези указания задължават административния орган в
условията на обвързана компетентност да приключи образуваното производство
съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. В
този смисъл в качеството си на страна в съдебното производство по адм. дело №
10286/ 2016г по описа на ВАС, Комисията за защита от дискриминация е обвързана
както от СПН на постановеното по това дело Решение № 3074/ 12.03.2018г., така и
от задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон.
Следва да се отбележи,
че част от изложените като мотиви в обжалвания акт на КЗД съображения, на които
се основава възприетото от органа административно решение, освен че не са
съобразени с дадените от ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона, са и вътрешно противоречиви. От една страна е посочено /както е
прието и от ВАС в Решение № 3074/ 12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г./,
че „настоящият състав не намира за необходимо да анализира причините за
въвеждане на забранителното условие за игра на деца – дали е за тяхната
безопасност или като мярка за запазване на имуществото на заведението, като
въпрос, неотносим към предмета на спора“. Но от друга страна и в противоречие с
влязлото в сила съдебно решение, решаващият състав на КЗД обсъжда
обосноваността и пропорционалността на санкционните последици на този мярка именно
в контекста на безопасността и здравето на децата и обезпечаването на
нормалното функциониране на работния процес на заведението и по тези
съображения приема за „оправдана необходимостта от въвеждане на допълнително
ценообразуване със санкционен характер за семейства с деца, които евентуално
играят“. На следващо място прието е, че изписаният текст в менюто на обект
„BIZAR bar & dinner”
- „Заведение без площадка за игра! Не се допуска детска игра! При нарушение се
таксува 50 % надценка над сметката /минимум 20 лв./”, „по същество означава, че при преценка на представител на
заведението /еднолично/, че е допуснато нарушение /детска игра/, за съответната категория посетители се
въвеждат различни, по-високи цени, отколкото за останалите посетители в
заведението, а това недвусмислено ги поставя в неблагоприятно положение в
сравнение с последните“. По тези съображения ВАС в Решение № 3074/
12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г. е направил извод, че това е нарушение
не само на забраната по чл.4, ал.1 от Закона за туризма за предоставяне на
туристически услуги в туристически обекти на цени в различен размер, но и
по-неблагоприятно третиране на основата на признака "семейно
положение", представляващо проява на пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. Противно на така приетото от ВАС и дадените със
съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
материалния закон и въпреки посочените по-горе мотиви в обжалваното решение на
КЗД, решаващият орган е формирал и
формулирал извод „че са опровергани по категоричен и безспорен начин
твърденията на жалбоподателката за поставянето й в по-неблагоприятно положение
в съпоставка сходното положение на другите лица ползващи същите услуги на
заведението“.
С оглед на гореизложеното обжалваното Решение № 508 от
20.12.2018г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 282/ 2015г.,
на основание чл.177, ал.2 от АПК, следва да бъде обявено за нищожно. Преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подадената
от Ж. А. жалба вх.№ 44-00-2438/
17.06.2015г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 3074/ 12.03.2018г.
по адм. дело № 10286/ 2016г. по описа на Върховен административен съд и
дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като на основание чл.143, ал.1 от АПК, Комисията за защита от дискриминация
следва да бъде осъдена да заплати на Ж.А. сумата от 500лв., представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо
във вр. с чл.177, ал.2 от АПК и чл.173 ал.2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО по жалба на
Ж.Г.А. ***, подадена чрез пълномощника й адв. Д.Д. от САК, Решение № 508 от
20.12.2018г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 282/ 2015г.
ИЗПРАЩА
преписката на Комисията
за защита от дискриминация за произнасяне по подадената от Ж.Г.А. жалба вх. №
44-00-2438/ 17.06.2015г., при съобразяване на влязлото в сила Решение № 3074/
12.03.2018г. по адм. дело № 10286/ 2016г. по описа на Върховен административен
съд и дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Комисията за защита от дискриминация
– гр. София, да заплати на Ж.Г.А. ***, сумата от 500 /петстотин/ лева -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.