РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Пазарджик, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220102646 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3, предл. първо от
ЗОДОВ – за обезщетение за неимуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД - за
законна лихва.
Подадена е искова молба от М. АЛ. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.,
ул.“****** против Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.“Витоша“ №2, в която ищцата твърди, че в периода 2010-2014г.
изпълнявала длъжността „счетоводител“ към Археологически музей „*****“
– гр.С.. Изпълнявала добросъвестно служебните си задължения. При
извършвани плащания, отнасящи се до музея, била стриктна.
Твърди, че срещу нея било образувано досъдебно производство
№216/2016г., по повод на което на 23.07.2018 г. била привлечена в качеството
на обвиняема. Било й вменено във вина престъпление, очертало хипотезата на
чл. 201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 21.06.2011г. -
27.02.2013г. в качеството й на счетоводител на музея, била присвоила
обществени движими вещи – пари в размер на 19 410 лв. – сума, връчена й да
пази и управлява.
1
Сочи, че след приключване на досъдебното производство прокурор от
Пазарджишката районна прокуратура изготвил обвинителен акт, който бил
внесен в районния съд с обвинение по цитираните материално правни
наказателни състави.
Твърди, че по образуваното НОХД №1198/2018г. на 13.07.2020г.
съставът на районния съд издал присъда, с която била призната за невиновна
и оправдана.
В законоустановения срок, на 21.09.2020г. прокурор от Районна
прокуратура сезирал Окръжния съд с протест, основанието, за който били
чл.336 ал.1, т.2, във връзка с чл.334, т.2 от НПК с цел оправдателната присъда
да бъде отменена и вместо нея – постановена нова, с която да бъде призната
за виновна.
Сочи, че по образуваното въззивно наказателно дело №516/2020г.,
съставът на окръжния съд оставил без уважение прокурорския протест,
потвърджавайки оправдателната присъда.
Твърди, че изложените обстоятелства обосновават отговорността на
Прокуратурата на Република България, съгласно чл.2, т.3 от ЗОДОВ.
Твърди, че са налице следните обстоятелства: досъдебното
производство, образувано срещу нея, е било наблюдавано от прокурор към
районна прокуратура. В последващ момент е изготвен обвинителен акт, въз
основа, на който е поддържал обвинението.
След оправдателната присъда прокурор е изготвил протест, който е
поддържан пред състава на Окръжния съд. Посредством своето решение
Окръжният съд е обосновал отговорността на Прокуратурата на Република
България.
Твърди, че влязлата в законна сила оправдателна присъда
характеризира като незаконно обвинението. Твърди, че за един
продължителен период от време й били причинени морални вреди, словесно
трудно изразими.
Твърди, че с предаването й на съд били поставени на изпитание
професионалната й репутация и обществен престиж. За дълъг период от
време се намирала в състояние на стрес, подсилен от вестникарска
публикация.
2
Твърди, че е налице причинна връзка между незаконния акт – в случая
изготвянето на обвинителен акт и предаването й на съд и моралните вреди,
които не биха настъпили, ако прокуратурата била анализирала стриктно
изискванията на НПК за недоказаност на обвинението.
Цитира „Отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани“,
В. Г., стр.93: „Влязлата в законна сила оправдателна присъда характеризира
като незаконно обвинението. Каквито и да са били доказателствата в
предшестващата фаза на досъдебното и съдебно следствие, щом като то е
завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото
обвинение е било незаконосъобразно“.
Като излага горното, срещу Прокуратурата на Република България
ищцата предявява граждански иск за причинените й морални страдания,
които са в резултат от предаването й на съд. Искът е в размер на 25 000 лв.,
който иск моли да бъде уважен в претендирания размер.
Сочи, че ноторен факт е, че правото на обезщетение възниква от
момента на влизането в законна сила оправдателната присъда – в случая от
15.01.2021г., от когато започва да тече законната лихва върху предявената
сума, която лихва следва да бъде заплатена.
Съблюдавайки разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, моли ответникът,
при уважаване на исковата претенция, да бъде осъден да й заплати разноските
по производството, включващи и възнаграждението на ангажирания от нея
защитник.
Прави доказателствени искания.
Към исковата молба е приложена извадка от вестник „Пазарджишка
Марица“.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който
оспорва изцяло иска по основание и размер.
Твърди, че както исковата молба, така и приложеното към нея
извлечение от вестник „Пазарджишка Марица“, не установяват по никакъв
начин наличието на претърпени неимуществени вреди. Твърди, че в тежест на
ищцата е да докаже по безспорен начин всяка една от твърдените вреди,
техния размер, както и че те са пряка и непосредствена последица от
3
конкретни действия на прокуратурата.
Сочи, че не е представена нито първоинстанционната присъда, нито
решението на въззивната инстанция. Предвид липсата на доказателства за
влизането на оправдателната присъда в сила, прокуратурата ще може да вземе
становище относно началния момент на поисканата от ищцата лихва, едва
след представянето на надлежни писмени доказателства.
Възразява, че напълно неоснователни са наведените твърдения за
търпени вреди в резултат на медийна публикация. От нейното съдържание е
очевидно, че се интерпретира изявление на временния кмет на общината за
констатирани злоупотреби, но никъде не става въпрос за образувано
наказателно производство спрямо ищцата.
Твърди, че размерът на претендираните неимуществени вреди за сумата
от 25 000 лв. е прекомерно завишен и ярко не съответства с принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, с установената съдебна практика на
българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в
Страсбург, както и със социално-икономическите условия в Република
България.
Сочи, че следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно
твърденията на ищцата, същата е била оправдана още на първата съдебна
инстанция.
Взема становище по доказателствените искания на ищцата.
Завява, че след запознаване с изисканите наказателни производства и
другите писмени и устни доказателства, при преценка, ще направи искане за
прилагане на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
Предявеният иск се поддържа в проведеното по делото съдебно
заседание от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи иска, с
присъждане на разноските. Излагат подробни съображения по същество в
устните състезания и в писмена защита.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска като
недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Подробни
съображения по същество са изложени в представените по делото писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на
4
ответника и като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Безспорно се установява от представените и приети писмени
доказателства и приложеното наказателно дело, а и не се спори между
страните, че срещу ищцата е било образувано и водено Досъдебно
производство №216/2016г. по описа на ОД на МВР-Пазарджик и
Прокурорска преписка №3776/2015г. по описа на Районна
прокуратура-Пазарджик. Ищцата е била привлечена в качеството й на
обвиняем за престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК на датата
16.05.2018г.
На 24.07.2018г. Районна прокуратура-Пазарджик е внесла в Районен съд-
Пазарджик обвинителен акт срещу ищцата за престъпление по чл.201, във
връзка с чл.26 ал.1 от НК. Образувано е НОХД №1198/2018г. по описа на РС-
Пазарджик. По делото са насрочени дванадесет съдебни заседания в периода
от 15.11.2018г. до 13.07.2020г., на които ищцата се е явявала лично.
С Присъда №64 от 13.07.2020г., постановена по НОХД №1198/2018г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, ищцата М. АЛ. П. е призната за
невиновна в това, че в периода от 21.06.2011г. до 27.02.2013г. в гр.С.,
обл.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,6."б." от НК - счетоводител на
Археологически музей „*******“ гр.С. е присвоила чужди пари в общ размер
на 19410,00 лева, собственост на Археологически музей „*******“ гр.С.,
представляван от В. М. П. - временно изпълняващ длъжността „директор“,
връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява по деяния,
подробно описани, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана
по обвинението за извършено престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1
от НК. На основание чл.190 ал.1 от НПК е постановено разноските по делото
да останат за сметка на държавата.
Против така постановената присъда е подаден протест и допълнителен
протест от прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, с искане да бъде
отменена присъдата на Районен съд-Пазарджик и да бъде постановена нова, с
която да бъде призната подсъдимата М. АЛ. П. за виновна в съответствие с
повдигнатото й обвинение и да й бъде наложено наказание, предвидено в
5
закона. Образувано е ВНОХД №516/2020г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, по което е насрочено и проведено едно съдебно заседание на
датата 08.12.2020г., на което ищцата е присъствала.
С Решение №260003/15.01.2021г., постановено по ВНОХД №516/2020г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик е потвърдена Присъда №64 от
13.07.2020г. по НОХД №1198/2018г. на Пазарджишки районен съд.
Решението като окончателно и неподлежащо на обжалване и протестиране е
влязло в законна сила на същата дата - 15.01.2021г.
Така наказателното производство срещу ищцата М. АЛ. П. е
продължило две години и осем месеца.
Разпитаните по делото свидетели С. К. Т. и В. И. А. дадоха показания за
настъпилите промени в личния и социалния живот на ищцата във връзка с
повдигнатото й обвинение. Според показанията им започналото наказателно
производство срещу ищцата оказало съществено влияние върху нея. Тя била
стресирана, притеснена и изплашена от повдигнатото й обвинение. Чувствала
се несправедливо обвинена и приемала това много тежко, тъй като считала, че
нищо не била направила. Влошило се здравословното й състояние. Не се
чувствала добре. Изпадала в стрес. Получила паник атаки. Притеснявала се от
делото през цялото време. Загубила работата си.
Срещу ищцата се появила и публикация във вестник „Пазарджишка
Марица“, в броя му от 05.11.2015г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
обезщетение за неимуществени вреди:
Безспорно се установи по делото, че в конкретния случай е налице
хипотезата на чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като спрямо ищцата е било
образувано и водено наказателно производство и повдигнато обвинение за
престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК. Безспорно е също така,
че за това обвинение, ищцата е призната за невиновна и оправдана с влязлата
в сила на 15.01.2021г. присъда.
Действията по образуване, водене и приключване на досъдебното
производство и най-вече действията по изготвяне и съставяне на
обвинителния акт срещу ищцата, внасянето му за разглеждане в съда и
поддържане на обвинението от прокурора в съдебната фаза на процеса при
6
разглеждане на делото пред районния съд, както и подаването на протеста
срещу оправдателната присъда на първоинстанционния съд и поддържането
му пред въззивния съд - безспорно са извършени от ответника или под негов
контрол и надзор /при съгласуване на извършените от разследващия орган
процесуално-следствени действия с прокурора/, поради което съдът намира,
че същият е пасивно легитимиран да отговаря по иска, както и че искът е
доказан по основание. По изложените съображения, съдът счита, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди. Налице е пряка причинна връзка
между горните действия на прокуратурата и претърпените от ищцата
негативни емоции и преживявания, представляващи неимуществени вреди по
смисъла на закона.
Правнорелевантните предпоставки по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ са
повдигнато обвинение в извършване на престъпление и оправдаването на
лицето и те в конкретния случай са налице.
В случая неимуществените вреди са в резултат на образуваното и водено
срещу ищцата наказателно производство, в което й е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление и това обвинение е било поддържано
при разглеждане на делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред
въззивната инстанция.
При определяне размера на обезщетението, съдът отчита
обстоятелствата, че наказателното преследване срещу ищцата е за тежко
умишлено престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК -
длъжностно присвояване, извършено в условията на продължавана престъпна
дейност, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до осем
години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от
имуществото на виновния и да го лиши от права по чл.37 ал.1, точки 6 и 7 от
НК. Наказателното производство срещу ищцата е продължило две години и
осем месеца. През този период тя безспорно се е страхувала да не бъде
призната за виновна по повдигнатото й обвинение и осъдена. Чувствала се е
несигурна и объркана. Влошило се е здравословното й състояние. Засегната е
била репутацията й, включително и професионалната й и дори е загубила
работата си.
Образуваното и водено срещу ищцата наказателно производство и
7
повдигнатото й обвинение в посоченото престъпление, безспорно са довели
до негативни преживявания и емоции в живота на ищцата, които
представляват неимуществени вреди по смисъла на закона. В конкретния
случай, съдът приема, че те са в рамките на нормалните такива за човек,
който е бил обвинен в извършването на престъпление.
Предвид това и като съобрази изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира предявения иск за частично основателен - до размера от 6 000 лева.
Съдът определя дължимото обезщетение за неимуществени вреди по
справедливост и в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Над този
размер и до претендирания с исковата молба размер от 25 000 лева, искът,
като недоказан и неоснователен, ще следва да се отхвърли.
Ще следва да се уважи акцесорният иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата законната лихва върху
главницата от 6000 лева. Началният момент за присъждане на лихвата в
производството по ЗОДОВ се определя от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, в случая от 15.01.2021г.
Съдът счита, че в конкретния случай не следва да се прилага
разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ. Ищцата не е предизвикала повдигането на
обвинението по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК срещу нея. Още повече,
че спрямо ищцата важи презумпцията за невиновност и ответникът е този,
който е следвало да я обори с относими и допустими доказателства. В крайна
сметка, ищцата е оправдана от съда, поради липсата на обективен признак от
състава на инкриминираното престъпно деяние, видно от мотивите на
влязлата в сила оправдателна присъда.
Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата разноски по делото, съразмерно на уважения иск, а именно сумата
от 240,00 лева. За неоснователно съдът счита възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на ищцата. Същото не надвишава предвидения, в
приложимата в случая разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимален размер.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със
седалище и адрес: гр.София, бул."Витоша" №2 - Съдебна палата,
представлявана от Главния прокурор да заплати на М. АЛ. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр.С., ул.“****** на основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл.201, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за което е била
оправдана с влязла в законна сила на 15.01.2021 год. присъда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2021г. до окончателното
й изплащане, както и разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважения иск, в размер на 240,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди над посочения размер от 6000 лева и до
претендирания с исковата молба размер от 25 000 лева, както и претенцията
за разноски над размера от 240,00 лева до претендирания размер от 1000 лева,
като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9