№ 18371
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110168507 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „Ю., с която е предявен срещу ответника Н.
В. В. установителен иск за признава за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
165,27 лв., представляваща мораторна лихва по договор за потребителски кредит № .г., за
период на забавата от 02.05.2021г. до 24.11.2021г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 69502/2021г. на СРС, 26
състав.
Ищецът „Ю. твърди, че между него, в качеството му на кредитодател, и ответника в
качеството му на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № .г., по
силата на който отпуснал на ответника сумата в размер на 18060 лв., който ответникът
следвало да погасява на месечни вноски, включващи главница и лихви, съгласно
погасителен план. Кредитът бил изцяло усвоен от ответника на 02.11.2020г., а крайният
срок на издължаването му бил уговорен да е до 02.11.2030г. При просрочие на дължимите
месечни погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателя дължал мораторна лихва върху просрочените суми в размер на
законната лихва. На 08.01.2021г. между страните било сключено Допълнително
споразумение, с което била уговорена промяна в начина на погасяване на задълженията и
бил съставен нов погасителен план, като крайният срок на погасяване бил продължен до
02.02.2031г. с оглед отсрочването на плащанията по договора за срок от три месеца. За
периода на отсрочване се начислявала лихва съгласно условията на договора, като след
1
изтичане на периода на отсрочване непогасената лихва за този период лихва, както и
непогасената, която вече е била отсрочена при предишно прилагане на условията,
предвидени в Реда за отсрочване, ако такова е било договорено между страните, се
разпределяла на равни части, които се добавяли към всяка вноска по договора. Ищецът
твърди, че на основание чл. 14 от договора поради неплащане на погасителна вноска с
падеж – 02.05.2021г. в уговорения срок, банката е обявила предсрочната изискуемост по
кредита, за което е уведомила ответника. С оглед изложеното ищецът претендира
установяване на вземането за мораторна лихва в размер от 165,27 лв. за периода от
02.05.2021г. до 24.11.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 69502/2021г. на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът е възразил. Претендира
разноски за производството.
Ответникът Н. В. В. е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска с довод, че размерът на мораторната лихва
е неправилно определен и изчислен в завишен размер. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски за производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по делото е да докаже съществуване на главен дълг, изпадане на
ответника в забава за плащането му, съответно размера на вземането за обезщетение
за забава.
В тежест на ответника при установяване на горепосочените факти от ищеца е да
докаже, че е платил задължението.
С доклада по делото като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № .г., както и Допълнително споразумение от
08.01.2021г. с твърдяното съдържание, че сумата по кредита в размер на 18060 лв. е усвоена
от ответника, както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Установява се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
е връчена на длъжника лично на 25.10.2021г.
Установява се от съдържанието на процесния договор за кредит, че страните са
уговорили, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя
от Министерския съвет (чл. 9 от договора).
С допълнително споразумение, сключено на 08.01.2021г., страните са уговорили
отсрочване плащането на погасителните вноски по кредита за срок от три месеца, считано
2
от падежната дата на месечната погасителна вноска по кредита, дължима през месец януари
2021г., включително, като погасяването на кредита се възобновявало, считано от месечната
погасителна вноска, дължима за месец април 2021г.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза непогасената предсрочно изискуема главница по договора се равнява на сумата
от 17803,30 лв., а непогасената възнаградителна лихва – на сумата от 714,34 лв., което не е
спорно между страните, като съгласно уговореното в чл. 9 от договора за кредит наказателна
лихва върху просрочените суми е начислявана от датата на вноската до датата на плащане и
датата на падеж, а за периода от 26.10.2021г. до 24.11.2022г. (от датата на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение)
върху неизплатеното задължение на кредитополучателя, включващо главница и
възнаградителна лихва в общ размер на 18517,64 лв. Така изчислена наказателната лихва се
равнява на сумата от 186,34 лв. за периода от 02.05.2021г. до 24.11.2021г.
При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна
страна: предявеният иск има за предмет установяване на вземане, чийто правопораждащ
факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява
потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния
договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
Съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Посочената норма е императивна и уговорки, които й противоречат се
явяват недействителни.
Следователно съгласно посочената разпоредба при потребителския договор за кредит
в случай на забава кредиторът има право само на обезщетение за забава върху просрочената
сума в размер на законната лихва, т.е. императивно е уредено, че в случай на забава на
длъжника, се дължи единствено лихва за забава, начислена върху просрочената главница по
договора. В случая уговорката на чл. 9 от договора, на която се позовава ищецът, касае
уговорка на „наказателна лихва“ – неустойка за забава, която се начислява върху
неплатените вноски (сбор от главница и лихва), което се установява и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. Такава уговорка се намира в пряко
противоречие с предвиденото в чл. 33 ЗПК, като чрез начисляването на лихва върху
3
възнаградителна лихва, се постига и забранения резултат – начисляване на мораторна лихва
в по-висок от предвидения в закона размер. В случая се установи, че ответникът не е
погасявал в срок задълженията си по договора на падежните дати съгласно уговорения
погасителен план, с оглед на което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава, което
следва да бъде изчислено върху неплатената в срок главница по следния начин: за периода
преди настъпване на предсрочната изискуемост – от датата на падежа на всяка вноска, но не
по-рано от 02.05.2011г. (при съобразяване на уговорения гратисен период и извършваните
частични плащания съгласно заключението на ССчЕ) до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита (25.10.2021г.), върху непогасената в срок до датата на
обявяване на предсрочната изискуемост главница в размер на 762,72 лв., обезщетение за
забава в размер на 22,68 лв. за периода от 02.05.2011г. до 25.10.2021г., чийто размер е
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на компютърна програма. От
датата, следваща датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 26.10.2021г., до
крайната дата на периода, за който се претендира лихвата за забава – 24.11.2021г.,
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница в размер на 148,36 лв. (също
определен по реда на чл. 162 ГПК) или дължимото обезщетение за забава за претендирания
период от 02.05.2021г. до 24.11.2021г. се равнява на сумата от 171,04 лв. (22,68 + 148,26). В
заповедното производство длъжникът е признал вземането за сумата от 21,07 лв., за което
заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което към настоящия момент следва да се
признае дължимостта на разликата между признатия и установен за дължим размер от
149,97 лв. (171,04 – 21,07).
Предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява частично
основателен и следва да се уважи за сумата от 149,97 лв., като се отхвърли за разликата над
сумата от 149,97 лв. до пълния предявен размер от 165,27 лв.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е доказал
извършване на разноски за заповедното производство в размер на 374,43 лв. – държавна
такса и 957,64 лв. – платено адвокатско възнаграждение и за исковото производство в
размер на 487,70 лв. – държавна такса и 2501,92 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Така направените разноски касаят всички първоначално заявени вземания, респ. предявени
искове преди частичното прекратяване на производството по делото, с оглед на което е
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, което е уговорено близо до минимума съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес по делото. Съдът
приема, че разноските по иска, за който производството е останало висящо, се равняват за
заповедното производство на сумата от 3,73 лв. – държавна такса и 239,41 лв. – адвокатско
възнаграждение (доколкото не е уговорено нещо различно, съдът приема, че за всяко от
вземанията, предмет на заявлението, е уговорено адвокатско възнаграждение в равен
размер, 1/4 от уговореното за всяко вземане), или общо разноски за заповедното
производство в размер на 243,14 лв., а за исковото производство на сумата от 4,85 лв. –
държавна такса и 625,48 лв. – адвокатско възнаграждение (доколкото не е уговорено нещо
4
различно, съдът приема, че за всеки от исковете, предмет на заявлението, е уговорено
адвокатско възнаграждение в равен размер, 1/4 от уговореното за всеки иск), или общо
разноски за исковото производство в размер на 630,33 лв. Съразмерно на уважената част от
иска на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 195,69 лв. за
заповедното производство и в размер на 507,32 лв. за исковото производство при отчитане,
че за частта от вземането, която е призната в заповедното производство, заповедта за
изпълнение е влязла в сила, включително в частта за разноските.
Ответникът не е доказал извършване на разноски за производството. Същият е бил
представляван от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е претендирал
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА за заповедното
и за исковото производство. С оглед изложеното и предвид частичното отхвърлянето на
предявения иск ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. (осъществил
процесуално представителство на ответника в заповедното производство) на основание чл.
38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал.
2, т. 2 вр. ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 0,59 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска и отчитайки
вече присъденото за заповедното производство възнаграждение с оглед частичното
прекратяване на производството по делото, а на а. И. Б. адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, в размер на 1,52 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска и отчитайки вече присъденото за исковото
производство възнаграждение с оглед частичното прекратяване на производството по
делото.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С. дължи на „Ю., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., сумата от 149,97 лв., представляваща мораторна лихва по договор за
потребителски кредит № .г., за период на забавата от 02.05.2021г. до 24.11.2021г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
69502/2021г. на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 149,97 лв.
до пълния предявен размер от 165,27 лв.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на „Ю., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 195,69 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 507,32 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Ю., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на адв.
М., със служебен адрес: гр. С. (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 0,59
5
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Ю., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на а. И.
Б., със служебен адрес: гр. С. (офис-партер), на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 1,52 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6