РЕШЕНИЕ
№ 1387
гр. Плевен, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430102073 по описа за 2024 година
Иск с правно основание иск чл. 410, ал.1 от КЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** против ***, с която е предявен иск
с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, за заплащане на сума в размер на 920.96 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска –
15.04.2024г. до окончателното й заплащане. Твърди се, че на 23.10.2023г ищецът
сключил имуществена застраховка ***, по силата на която застраховал за всички
рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, ***, със срок на действие на
застраховката за периода от 00:00 часа на 24.10.2023г. до 23:59 часа на 23.10.2024г., за
което е издадена з*** Ищецът твърди, че на 10.11.2023г., в ***, на ***, Н. Х. К. от ***,
като водач на застрахования автомобил, е преминал през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от ***, при което
са причинени материални щети на застрахования автомобил - увредена предна дясна
гума. Сочи, че след реализираното ПТП, автомобилът е могъл да се придвижва на
собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и
Протокол за ПТП не е съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12.01.2009г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР,
според която разпоредба не се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не
1
се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с
един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Твърди, че
съгл. т.6.2. от ОУ към сключената застраховка, при щети настъпили от ПТП или в
паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните
органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две
застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по
външните корпусни детайли, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и
декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на
преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да
обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени
свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач
на МПС. Сочи, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е М. И. К. от ***, чиито
обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. Твърди, че за настъпилото
застрахователно събитие, въз основа на заявление от 10.11.2023г. от Н. Х. К.,
образувахме з*** по неговия опис, като стойността на щетите по увредените детайли
на застрахования автомобил е възлязла на 920.96 лева, която заплатил с преводно
нареждане на 08.01.2024г. на лизингополучателя. Твърди, че по този начин и съгл.
чл.410, ал.1 т.2 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение, е встъпил в
правата на застрахования срещу лицето - възложител за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Твърди, че пътят е местен, че съгл. чл.3, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата, ответникът е собственик на пътя – публична собственост, че
съгл. изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно в най-кратък срок и в случая установената необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на
посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Твърди, че
ответникът не е обезопасил и обозначил е необходимата маркировка препятствието на
общинския път, както и че с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП,
при което са причинени щети на застрахования автомобил. Сочи, че с *** получено от
ответника на 27.02.2024г., поканил ответника да му заплати доброволно изплатеното
от него застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 920.96 лева, но
дължимата сума не е заплатена и до завеждане на иска, което обуславя правния му
интерес от завеждане на иска. Претендира разноски. В с.з. на 24.09.2024г. е допуснато
2
намаляване на иска с 0.01лв., като същият се счита предявен за сумата от 920.95лв.
Ответникът – *** оспорва иска по основание и размер, като сочи съвсем
различни твърдения от твърденията в исковата молба. Твърди, че не е ясно точното
местоположение на неравността и нейните параметри, че неизяснен е въпросът за
причинно-следствената връзка с ПТП. Твърди, че липсват доказателства ищецът да е
изпълнил всички указания от Глава 4 от своите ОУ. Счита, че в конкретния случай
Наредба №1з-41/12.01.2009г. е неприложима, т.к. не е доказано, че автомобилът е бил
в състояние да се придвижва на собствен ход. Оспорва описаната от ищеца обстановка
като неясна и недоказана. Прави възражение за съпричиняване на вредите от
виновното поведение на водача на МПС – несъобразена скорост и невнимание при
шофиране. Моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намери за установено следното: Видно от *** между
*** - от една страна, и ***, с лизингополучател Н. Х. К. - от друга, е било налице
валидно сключено застрахователно правоотношение с предмет застраховка „Каско
Стандарт” за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, ***, със срок на
действие на застраховката за периода от 00:00 часа на 24.10.2023г. до 23:59 часа на
23.10.2024г. Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка Каско от 10.11.2023г. по посочената застрахователна полица, на същата
дата *** - заявител, от името на ***, управляващ застрахования автомобил, е описал
през застрахователя настъпило на 10.11.2023г. ПТП по следния начин: „Движейки се
по ***, преминах през голяма дупка на шосето. След няколко десетки метра,
сигнализира, че дясна предна гума е с ниско налягане. При проверка установих, че е
срязана и спаднала.“. Представени са. Представени са документи - декларация от
водача на МПС и от свидетел на ПТП - М. К., снимков материал, опис на претенция от
10.11.2023г., опис-заключение на претенция от 05.01.2024г. с описан един детайл –
гума предна дясна ******- за подмяна, доклад по щета със заключение за изплащане
на сумата от 920.96лв., преводно нареждане от ищеца за заплащане на
лизингополучателя на лекия автомобил на сумата 920.96лв. с дата 08.01.2024г. По
делото е приета и регресна покана от ищеца до ответника ***, получена на
27.02.2024г. - за доброволно заплащане на исковата сума. Водачът на автомобила и
заявител на щетата - Н. К., е разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел,
същият сочи, че помни процесното ПТП – движел се е по улицата на ***, като слизал
към центъра, през деня по обедно време, било светло, нормално есенно време, без
дъжд. Улицата била двупосочна, в автомобила била неговата съпруга. Посочи, че се
3
движил с невисока скорост, надолу, но не по инерция, минал през една дупка и след
малко автомобилът му отчел, че няма налягане в гумата и той спрял и установил, че тя
е спукана – била срязана. Наложило се да я смени, представил случая на
застрахователя и той му изплатил обезщетение. Посочи, че се е върнал да види коя
дупка е, била пълна с нещо като чакъл, била голяма, в началото била дълбока, после от
насипания чакъл ставала по-полегата, снимал я е. Заяви, че не е имало знаци, които да
му изострят вниманието, че има дупка. Посочи, че не е заобиколил дупката, т.к. имало
насрещно движение, не е знаел каква е дълбочината й. ***, посочи, че помни ПТП, не
е шофирала тя, а съпруга й, движели се отгоре-надолу по *** и попаднали в дупка,
спрели и установили, че гумата на автомобила е спаднала. Посочи, че на отсрещната
страна на пътя имало кола. Посочи, че дупката била голяма, виждала се, била дълбока,
имало насипани камъни, асфалт и прах вътре в нея, била широка, а около нея имало
разрушен асфалт на пътя.
По делото е изготвена съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, чието
заключение сочи, че при движение ***, по посока от центъра на *** на запад по
улицата, същият е преминал през необозначено препятствия - дупка на пътното платно
с десните гуми. При това преминаване се уврежда предната дясна гума. При удар на
предната дясна гума в острия, вертикален ръб на асфалта, протекторът на гумата се
огънал навътре към джантата, като страничната част на гумата, се прещипал между
ръба на асфалта и ръба на джантата, като гумата се прекъснала на това място. В
настоящия случай, гумата е прекъсната с размер около 1,5 см и разрезът е успореден
на ръба на джантата. Това е доказателство, че е възможно разрезът да е от ръба на
джантата. Разрезът на гумата е от външната й страна, и това е възможно само при
движение със скорост не по-ниска от 40-50 км/час , както и височина на отрезът на
асфалта не по-малко от 6-7 см., който да е вертикален. В.л. е посочило, че в случая,
увреждането на предната дясна гума е възможно при следните минимални размери на
дупката през която преминава:минимална широчина - не по-малка от 350 мм.,
минимална дължина на дупката - по голяма от диаметъра на гумата / 22“ х 25,4мм =
558,80 мм, според диаметъра на джантата, и 628,80 мм на гумата/, минимална
дълбочина на дупката не по- малка от 60 - 70 мм. При тези минимални параметри на
дупката върху пътното платно, в момента на преминаването на десните гуми, същите
попадат и преминават с целия си размер в същата. Предната дясна гума е поела най-
голямата част от силата на удара, поради което и щетата е настъпила в нея.
Заключението сочи, че настъпилите щети върху лекия автомобил е възможно да са
настъпили вследствие описаното в искането за застрахователно обезщетение и в
4
декларациите на застрахования собственик, както и от установения механизъм на ПТП
от експертизата. Вещото лице е констатирало наличие на три дупки в зоната срещу
сградата под *** от улица ***, като в с.з. посочи, че за времето, в което е настъпило
ПТП и времето, в което то е направило огледа, дупката се е променила и затова има
разлика между снимковия материал на свидетеля и на заключението. Крайният извод е,
че механизмът на автопроизшествието съответства с настъпилите щети върху лекия
автомобил. Дадено е заключение за действителния размер на вредите – 920.95лв. На
въпросите на ответника, вещото лице е отговорило, че при огледа си е констатирало
три дупки на пътното платно, в близост до десния бордюр, като вляво обикновено има
паркирали автомобили, описани са трите дупки, като е посочено, че две от тях –
първата и третата, са дълбоки, с остри надлъжни и напречни ръбове.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи: За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на
застрахования, на осн. чл. 410 ал. 1 от КЗ, е необходимо доказването на няколко
предпоставки: 1. Застрахователно правоотношение по договор за имуществена
застраховка; 2. в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение; 3. отговорност на прекия причинител на
вредите, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. В случая първите две предпоставки са налице и не са спорни
- установи се, че е имало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на автомобила, по договор за „Пълно каско” за автомобила, като
застрахователят, в изпълнение на договора, декларацията на водача, стойността на
ремонта въз основа на собствените си изчисления на щетата, е изплатил на
собственика стойността на щетите по превозното средство от 920.96лв. От събраните
доказателства по делото безпротиворечиво се установява, че на 10.11.2023г., в ***, на
***, водачът на застрахования автомобил - Н. Х. К., е преминал през необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от ***, при което
са причинени материални щети на застрахования автомобил - увредена предна дясна
гума. На основание чл. 8 във вр. чл. 31 от ЗП, този път е собственост на *** и
поддръжката му следва да се осъществява от общината. Съдът намира, че по делото се
доказа датата на ПТП – както от писмените изявления на водача до застрахователя,
така и от свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира. Съдът намира, че по
делото се доказа наличието на неравности на пътното платно /дупки/ - отново от
свидетелските показания, от снимковия материал, приложен към щетата на ищеца, от
снимковия материал, изготвен при изследването на вещото лице по САТЕ, като по този
начин е доказан и механизма на осъществяване на ПТП във връзка с преминаването
5
през такива неравности. С оглед последователното и непротиворечиво във времето
обяснение от страна на управляващия лекия автомобил, както и на свидетеля –
очевидец на произшествието, и липсата на заинтересованост от изхода на делото на
тези свидетели, съдът изцяло възприема тяхното описание на механизма на ПТП, и
приема, че при тези неравности на пътното платно, водачът няма вина за настъпването
му. Посочената скорост от заключението, при която е възможно да настъпят вредите -
от 40-50 км/час, е разрешена за движение в градски условия, не се доказа по делото, че
водачът се е движил с по-висока скорост. Посоченото от двамата свидетели, че дупката
е била видима, голяма и е била възприета от тях, не може да е основание съдът да
приеме съпричиняване, доколкото и двамата свидетели посочиха, че е имало
автомобил в насрещното движение, с който са се разминавали и не е имало
обозначение, че на пътя има неравности. Ответникът от своя страна не доказа, че е
обозначил препятствието на пътя. Следва да бъде отбелязано, че месеци след ПТП,
след като на 27.02.2024г. ответникът е бил уведомен за него чрез регресната покана,
дупките са били констатирани като все още съществуващи от вещото лице по
назначената САТЕ, въпреки че са били видоизменени с времето – т.е. ответникът не е
и направил опит да ги премахне. Съдът кредитира и представените доказателства за
констатираните вреди по Опис-заключението на ищеца, потвърдени и от оценъчната
част на съдебната експертиза. При така установеното, съдът намира, че отговорността
на ответника следва да бъде ангажирана, доколкото чл.31 от ЗП, разпорежда, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините;
разпоредбата на чл.3 от ЗДвП, сочи, че лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване; а изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП,сочи, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съдът намира, че сочената от свидетелските показания причина за вредите по
автомобила - преминаване през дупка, разположена в низходяща денивелация спрямо
пътното платно, необезопасена и необозначена и непредполагаща възможност да се
прецени нейното избягване, отговаря на обективната истина. По възраженията на
ответника, че липсват достатъчно данни да се направи извод съществувала ли е
процесната неравност, съдът още веднъж посочва, че почти една година след
настъпилото ПТП, вещото лице е успяло да установи на пътя две неравности,
съответстващи на описаната от свидетелите дупка, причинила процесните вреди,
поради което тези възражения се явяват неоснователни. Неоснователно е
6
възражението, че мястото на ПТП не е посетено от служители на МВР Плевен, такова
посещение не е било необходимо, доколкото амтомобилът е бил в движение след
смяна на срязаната гума, за което действие ищецът нява имуществени претенции в
настоящия случай. Задължението за поддържане в изправно състояние на пътя,
сигнализиране незабавно за препятствията по него, и тяхното отстраняване във
възможно най-кратък срок, в случая е на ответника ***. Съгласно чл. 410 ал. 1 от КЗ,
застрахователят встъпва до размера на платеното, поради което съдът счита, че следва
да уважи иска изцяло, като същият е изменен в с.з. - за сумата от 920.95лв., която е
заплатена на собственика на увредения автомобил на 08.01.2024г.
При този изход на делото, *** следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 730.00лв., съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК и приложените към него доказателства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, *** със седалище и адрес на управление: ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 410, ал.1 от КЗ, на ***, ***, със седалище и адрес на
управление: *** сума в размер на 920.95лв. - представляваща платено *** по описа на
ищеца, на основание з*** по ***, за причинени увреждания на застрахован ***, при
ПТП реализирано на 10.11.2023г., в ***, на ***,; ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на иска – 15.04.2024г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА ***, *** със седалище и адрес на управление: ***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ***, ***, със седалище и адрес на
управление: *** разноски по настоящето дело в размер на 730.00лв лв.
Ответникът може доброволно да заплати на ищеца присъдените суми по банкова
сметка********
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7