Р Е Ш Е Н И Е №
...........
07.06.2018 г., град
Свиленград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на седемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: ЖИВКА ПЕТРОВА
при секретаря Татяна Терзиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 830
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.108
от ЗС.
Ищцата Д.П.Т. иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника А.П.А., че тя притежава право на
собственост върху недвижим имот, представляващ несамостоятелен обект -
прилежаща част към собствения й апартамент - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1015.98.8.14 по действащите кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ на град Димитровград, с административен адрес: гр. *************************************************,
а именно: избено помещение № 6, с площ 5,73 кв. м., при съседи: изток – общ.
място, запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16, както и да осъди
ответника да предаде на ищцата държането на описаното избено помещение.
Ищцата твърди, че въз основа на договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение със запазено право на
ползване № 33, том II,
дело № 211/ 2007г. по описа на нотариус с рег.№ 355 по РНК, на 18.04.2007г. е
придобила собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1015.98.8.14 по КККР на град Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/ 05.07.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м., с административен адрес: гр. *************************************************,
находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1015.98, с прилежащи части на обекта: избено помещение № 6, с площ 5,73
кв м., при съседи: изток – общ. място, на запад – коридор, север – стълбище и
юг – мазе № 16; таванско помещение № 6, с площ 16,78 кв м.; 1.65 ид. части от
общите части на сградата.
Твърди, че откакто е придобила
собственост върху апартамента, не е ползвала описаното избено помещение, тъй
като нямала необходимост от него. Узнала от съседи, а впоследствие и сама
установила, че в собственото й избено помещение се е самонастанил ответника,
който го ползвал като склад за магазина си. Въпреки многобройните покани от ищцата,
ответникът отказвал доброволно да й предаде дължането на избеното помещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от
ответника е постъпил отговор, с който
изцяло оспорва предявения иск. Оспорва изложените в исковата молба фактическите
твърдения, освен това, че е държал и държи и сега процесното избено помещение. Посочва, че
същото избено помещение № 6 е прилежащо към собствения му апартамент № 24, от ет.2
на вх.А от жилищния блок на ул. *****************, още от 1975-та година,
когато апартаментът е бил закупен от А.П.А. и З.Ц.А.с Договор за продажба на
жилищен имот от държавния жилищен фонд от 30.01.1975 г.
Ответникът твърди, че на 02.02.2009 г. З.Ц.А.и
наследниците на А.П.А. продали посоченият апартамент № 24, ведно с прилежащото
му избено помещение № 6 /с граници, идентични на тези на претендираното от
ищцата/, на купувача „Кронос – Димитровград“ ЕООД. На 26.10.2011 г. ответникът А.П.А.
и съпругата му Г.Т.А.закупили от последното дружество същият апартамент, ведно
с прилежащото към него избено помещение № 6, с граници: изток – общ. място,
запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16. Счита, че площта на това
избено помещение – 20.13 кв.м./ куб.м., посочена в документите за собственост
на праводателите на ответника, вероятно е била включена в площта на съседното
избено помещение /мазе № 16/, което А.П.А. е владял при закупуването на
апартамента през 1975 г. и впоследствие – закупил със Заповед № 2495/
29.12.1976 г. на ГОбНС – гр. Димитровград, или е била допусната техническа грешка
в изписването на квадратурата на мазето в договора за покупко –
продажба.
Поради изложеното, ответникът счита, че е
собственик на процесното избено помещение, легитимиращ се като такъв по силата
на договор за покупко-продажба от 26.10.2011 г., сключен с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 14, том
III, дело № 389/ 2011 г. по описа на
нотариус с рег. № 096 по РНК.
При условие на евентуалност, ако съдът
приеме, че ответникът не се легитимира като собственик на процесното избено
помещение въз основа на титула му за собственост, прави възражение за
придобивна давност. Счита, че заедно със съпругата си, е придобил избеното
помещение въз основа на непрекъснато добросъвестно владение, продължило повече
от 5 години, считано от датата на закупуването му. Счита също, че е придобил процесната
изба и въз основа на непрекъснато владение, продължило повече от 10-години, присъединявайки
владението си към това на праводателите си, които са го владели, считано от
30.01.1975 г. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2,
във връзка с чл.12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
следното:
С договор за дарение, сключен на 18.04.2007г.
с Нотариален акт за дарение със запазено право на ползване № 33, том II, дело № 211/ 2007г. по описа на
нотариус с рег.№ 355 по РНК, ищцата Д.П.Т. е придобила от своите родители
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
21052.1015.98.8.14 по КККР на град Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/ 05.07.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м., с административен адрес: гр. *************************************************,
находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с идентификатор
21052.1015.98, с прилежащи части на обекта: избено помещение № 6 с площ 5,73 кв м., при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север – стълбище и юг
– мазе № 16; таванско помещение № 6 с площ 16,78 кв м.; 1.65 ид. части от
общите части на сградата.
С договор за продажба, сключен на 02.02.2009г.
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14, том III, дело № 389/ 2011 г. по описа на
нотариус с рег. № 096 по РНК, ответникът А.П.А. и съпругата му Г.Т.А.са
придобили от „Кронос – Димитровград“ ЕООД правото на собственост върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 21052.1015.98.8.20 по КККР на град
Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на Изп. директор
на АГКК, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ 71.03 кв.м., с
административен адрес: гр. Димитровград, ул. *****************, бл. 10, вх. А, ет. 2, ап. 24, находящ се в сграда № 8, разположена в поземлен имот с
идентификатор 21052.1015.98, с прилежащи части на обекта: избено помещение № 6 с площ 20,13 кв. м., при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север – стълбище и юг
– мазе № 16; таванско помещение № 26 с площ 16,28 кв м.; 1.203 % от общите
части на сградата и 1.65% от правото на строеж.
Според практика на ВКС, при наличие на
официален документ, удостоверяващ правото на собственост по иск с правно
основание чл.108 от ЗС,
ищецът е длъжен да доказва правата на праводателя си, само ако ответникът
оспори тези права, а в случая това е сторено. По отношение на собственическите
права на наследодателите си, ищцата не ангажира писмени доказателства. От
страна на ответника се представени документи за правото на собственост на
праводателя му „Кронос – Димитровград“ ЕООД – Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 47, том II, дело № 19/ 2009 г. по описа на
нотариус с рег. № 355 по РНК/, респ. на праводателите на дружеството З.Ц.А.и А.П.А.
- Договор за продажба на жилищен имот от държавния жилищен фонд от 30.01.1975
г. и Заповед № 2495/ 29.12.1976г. на Председателя на ГОНС – гр. Димитровград.
Видно от посочените документи, на 30.01.1975г. З. и А.А.са закупили от
Държавата апартамент № 24 на етаж 2,
вх.А, с площ от 71,03 кв.м., от
жилищен блок на ул. „Пети конгрес“ /със сегашно наименование ул. “Цар Симеон“/ №
10, ведно с мазе № 6 от 20,13 кв.м./
куб.м., с граници: изток – общ. място,
запад – коридор, север – стълбище и юг – мазе № 16, ведно с таванско помещение и съответни ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж. На 29.12.1976г. А.са
закупили от Държавата и съседното мазе № 16 с площ 12,78 кв.м. На 02.02.2009г. А.са
продали на „Кронос – Димитровград“ ЕООД същия апартамент, ведно с избеното
помещение /мазе/ № 6, с идентични граници, с площ 20,13 кв.м. Т.е.
праводателите на ответника са се легитимирали като собственици на избено
помещение с идентични на процесното такова граници.
По спорния въпрос дали избеното
помещение № 6, описано в горе-посочените документи за собственост като
принадлежност към апартамент № 6 от вход Б, собственост на ищцата, и като
принадлежност към апартамент № 24 от вход А, собственост на ответника, е едно и
също, е назначена по делото съдебно-техническа експертиза. От заключените на
вещото лице инж. К. е видно, че избеното помещение № 6 е било прилежащо към
собствения на ищцата апартамент /сега обект с идентификатор 21052.1015.98.8.14/,
съгласно техническата документация на жилищния блок, съхранявана в Дирекция
„Общинска собственост“ в Общинска администрация – Димитровград. Според вещото
лице, понастоящем избено помещение № 6 и избено помещение № 16 са обединени в
едно общо помещение. Вещото лице посочва, че не съществува официално
разпределение на прилежащите към всеки от апартаментите в жилищния блок на ул.
„Цар Симеон“ № 10 мазета, според номерацията им. Посочва също, че схемата с
номерацията на мазетата, съхранявана в Дирекция „Общинска собственост“ в ОбА –
Димитровград не е част от строителните книжа на сградата /не е част от
проектната документация/, като същата е изготвена почти 20 години след
изграждане на сградата /около 1974-1975 г., а сградата е строена през 1956-1957
г./, с цел остойностяване и продажба на жилищата, ведно с мазетата, таваните и
идеалните части от общите части на сградата. В съдебно заседание вещото лице
прави заключение, че процесният случай е резултат от грешка, при която „това
мазе веднъж Общината го е продала като принадлежност към единия апартамент и
впоследствие го е продала като принадлежност към другия апартамент, след като
веднъж вече е продаден…“. Коя е първата продажба не става ясно, тъй като
документ за собственост на право-дателите на ищцата не е представен. Вещото
лице уточнява още, че посочената в документите за собственост на праводателите
на ответника като площ на мазето цифра 20,13 не е кв.м., а куб.м., т.е. касае
се за обем, а не за площ.
Въпреки, че в нотариалните актове на
ищцата и на ответника е записана различна площ на избата, описанието на
границите съвпада, поради което следва да се приеме, че става въпрос за едно и
също избено помещение. Кога обаче това избено помещение за първи път е било отчуждено
от първоначалният собственик на сградата – Държавата, не става ясно, доколкото
по делото липсва документа за собственост на праводателите на ищцата. Поради
това не може да се приеме, че втората продажба на избеното помещение не е
произвела действие, защото продавача вече не е бил собственик и е продал чужда
вещ.
За установяване на твърдяното, респ.
оспорвано възражение на ответника за придобивна давност, по делото са разпитани
трима свидетели. Показанията на свидетелите, разпитани и по почин на ответника,
и на ищеца, се препокриват. Всички те посочват, че ищцата
и семейството й не ползват избено помещение в блока, както не са ползвали
такова и праводателите й Я.и К.. Според свидетеля Н.С.ищцата
„търси
мазето си от няма и година“. Същият свидетел споделя, че от
„около 80-те години“, процесното избено помещение е било ползвано от А.А..
Посочва, че когато блокът е бил построен, е нямало преграда между входовете в
избата, а тя допълнително е слагана преди 1983г. До тогава „е можело от единия
вход да се влезе и да се излезе през другия
вход“. Свидетелят С. е категоричен, че има
собственици от вход А, които имат мазе във вход Б, както и че всеки апартамент
има прилежащо мазе, дори има свободни мазета. И
свидетелят Н.С.., и свидетелят К.Р.живеят в блока от 44-45
години, като и двамата посочват, че процесното избено помещение се ползва от
ответника, откакто е закупил апартамента, а преди това се е ползвало от
праводателя му А.А.. Никой от свидетелите не твърди за спорове за това мазе,
освен настоящия.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС
съдържа три комулативно изискуеми елемента - доказване правото на собственост
на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и
липсата на правно основание за това владение. И трите елемента следва да се
установят от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване.
Доколкото в настоящия случай ответникът противопоставя своето собственическо
право и на основание на давностно владение, то върху него лежи
доказателствената тежест да установи наличието на изтекла в негова полза
давност.
В конкретният случай предмет на спора е избено
помещение, което е прилежаща част към
апартамент. В Решение № 1368/ 03.12.2008г. по гр.д. № 4834/2007 г. на ВКС, IV ГО,
е прието, че мазето няма самостоятелен статут – то по общо правило е прилежаща
част към жилищен търговски или друг обект и поради това е изключено от
гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на
недвижимите имоти. Прието е, че избата може да се придобива самостоятелно само
ако е променен статутът й по начин, даващ възможност за притежанието й като
самостоятелен обект. Прието е също, че е допустимо избеното помещение да се
придобива от лице, притежаващо в същата сграда, която е в режим на етажна
собственост, друг самостоятелен обект и по този начин избата става прилежаща
част към него.
В Решение № 81/ 04.04.2014г. по гр.д. № 5556/2013
г. на ВКС, I
ГО, е допуснато касационно обжалване по въпроса: „В кои случаи избени помещения
в сграда в режим на етажна собственост могат да се придобият по давност от
собственик на самостоятелен обект в сградата“. ВКС е дало следния отговор: „По
поставения въпрос приема за правилно становището, изразено в Решение №
1368/03.12.2008г. по гр.д. № 4834/2007г. на IV ГО на ВКС, а именно, че избено
помещение в сграда в режим на етажна собственост може да се придобие по давност
от собственик на самостоятелен обект в сградата само ако това не е единственото
складово помещение на друг обект в сградата, за който по закон задължително се
предвижда наличието на такова помещение, както и ако това не е единственото
складово помещение в сградата, което се ползва общо от всички собственици на
самостоятелни обекти. Логиката е, че за всеки самостоятелен обект в сграда в
режим на етажна собственост трябва да има поне едно прилежащо складово
помещение, независимо дали в избата, тавана или към самите жилищни обекти, за
да се приеме, че един от етажните собственици може да придобие по давност
правото на собственост върху такова прилежащо помещение.
С оглед събраните по делото
доказателства може да се приеме, че ответникът е установил давностно владение върху
процесното избено помещение от 26.10.2011 г., когато е закупил собствения си
апартамент в сградата – етажна собственост. До предявяване на исковата молба на
07.11.2017 г. е изтекъл необходимият давностен срок - кратката 5-годишна давност,
която се прилага, доколкото е налице основание за прилагане на същата. Същевременно
се доказа, че владението е предадено на ответника от праводателите по договора
за покупко-продажба, поради което може да се приеме, че е изтекла и 10-годишна
придобивна давност.
От друга страна, безспорно се установи
от представения от ищцата нотариален акт за дарение, че прилежащо към собствения
й апартамент е таванско помещение № 6, с площ 16,78 кв. м. и с граници, описани
в титула за собственост. Т.е. налице е прилежащо складово помещение към
апартамента на ищцата, без значение, че е на тавана. Отделно от това, според
свидетеля С., в сградата – етажна собственост съществуват и други избени
помещения, които са свободни и могат да се ползват от етажния собственик.
Следователно, единственият възможен
извод е, че се доказва ответникът, като собственик на апартамент в сградата, да
е придобил на основание давностно владение процесното избено помещение № 6.
Така
не се установяват предпоставките на чл.108 от ЗС
и предявеният ревандикационен иск за връщане на собствеността и предаване на
владението върху избено помещение № 6 следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК
ищцата ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски, които
се установиха в размер на 632,40 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.П.Т. с ЕГН: ********** срещу А.П.А.
с ЕГН: ********** иск за признаване за установено по отношение на А.П.А. с ЕГН:
**********, че Д.П.Т. с ЕГН: ********** притежава право на собственост върху избено
помещение № 6, при съседи: изток – общ. място, запад – коридор, север –
стълбище и юг – мазе № 16, находящо се в сграда № 8, разположена в поземлен
имот с идентификатор 21052.1015.98 по кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ на град Димитровград, одобрени със Заповед № РД-18-38/
05.07.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес: гр.
Димитровград, ул. *****************, бл. 10, посочено в Нотариален акт за
дарение със запазено право на ползване № 33, том II, дело № 211/ 2007г. по описа на
нотариус с рег.№ 355 по РНК като принадлежност към самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 21052.1015.98.8.14 по КККР на град Димитровград, одобрени със
Заповед № РД-18-38/ 05.07.2006 г. на Изп. директор на АГКК, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент, с площ 74.23 кв.м., с административен адрес: гр. *************************************************,
както и за осъждане на А.П.А. с ЕГН: ********** да предаде на Д.П.Т. с ЕГН: ********** държането на описаното
избено помещение.
ОСЪЖДА Д.П.Т. с ЕГН: ********** да
заплати на А.П.А. с ЕГН: ********** сумата 632,40 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС -
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: