РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Разлог , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тринадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Божков
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Разлог
като разгледа докладваното от Емил Д. Божков Административно
наказателно дело № 20201240200421 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.М.Н., подадена
срещу НП №1-20/10.08.2020 г., издадено от Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.“ при ИАРА, с
което на жалбоподателя, на основание чл.88 ЗРА, е наложено адм. наказание „глоба” от
1`500.00 лв. затова, че на 02.04.2020 г. в 17:25 ч., във водите на р.М., на десния бряг, със
засечени географски координати 41°47'41.3“N и 23°40'06.2“Е под главният път от г.Б. в
посока г.Г.Д., приблизително на 2 км. и 200 м. от моста за с.Г., в землището на с.О., о.Б.,
лицето М.М.Н. извършва любителски риболов с един брой въдица с прикрепен към нея
малоразмерен мрежен уред тип „П.“. При поискване на документи за самоличност лицето
укрива въдицата в лек автомобил Б. /син цвят/ с peг. №* и без да се подчини на
разпореждането да остане на място, за да се установи самоличността му, напуска
местонарушението. С тези си деяния лицето попречи на проверката - нарушение по чл.88 от
ЗРА.
С въззивната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспореното НП,
като постановено в противоречие на материалния закон и при съществено нарушение на
административно-производствените правила.
Аргументират се съображения, че при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, а самото нарушение не е извършвано, като описаното такова не
отговаря на действителното фактическо положение. Други съображения не се излагат.
При тези довод и съображения, се претендира отмяна на НП.
Въззиваемата страна - редовно призована, явява се лично.
Представлява се от процесуален представител - адвокат С., който в съдебно заседание
поддържа жалбата, доразвивайки доводите изложени в нея. Излага допълнителни
съображения като сочи, че е налице противоречие между фактическото описание на
нарушението и правната му квалификация, защото в АУАН и НП не описано изпълнително
1
деяние което да осъществява състава на нарушението по чл.88 от ЗРА. Излага се също така,
че жалбоподателят не е пречил на проверката, такава му е извършена, като за констатирани
от него нарушения са му съставени два АУАН-а, извън този по настоящето дело.
Претендира разноски по делото.
Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява. Процесуалният
представител – юрисконсулт П., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде
оставена без уважение. Навежда доводи, че НП е правилно и законосъобразно. Излага
съображения, че нарушението е доказано от събраните гласни и писмени доказателства, като
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че от показанията на свидетелите на АНО, се установява, че
жалбоподателя е пречел на извършване на проверката, напускайки мястото на извършването
и, като за това деяние е ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същевременно оспорва като
прекомерно поисканото такова от процесуалния представител на жалбоподателя.
Ответникът РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, не се явява представител и не се представлява,
като не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след
обсъждане на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 02.04.2020 г. в 17:25 часа, свидетелите И.П. и П.Л., служители в отдел „Р.к.-З.Б.“ към
ГД„Р.к.“, извършвали проверка на територията на о.Б.. Пътувайки, забелязали че до р.М., на
десния бряг, под главният път от г.Б. в посока г.Г.Д., приблизително на 2 км. и 200 м. от
моста за с.Г., в землището на с.О., о.Б., местонахождение с географски координати
41°47'41.3“N и 23°40'06.2“Е, има паркират син автомобил. След като двамата паркирали до
него, слезли от автомобила си. Малко след това забелязали, че две лица извършват риболов
в реката с въдици, на които имало прикачена мрежа – тип „П.“. Известно време след това
свидетелите се приближили до двете лица, като ги уведомили, че извършват нарушение, и
следва да отидат при автомобила им, като представят риболовни билети. Тогава последните
събрали въдиците и принадлежностите си, след което последвали свидетеля И.П. до двата
автомобила, а свидетеля П.Л. се отдалечил по поречието на реката, за да провери дали има и
други извършващи риболов лица. След като не установил такива веднага се върнал при
тримата, където двамата риболовци заявили на свидетеля И.П., че не притежават билети за
риболов. Тогава последният им разпоредил да останат на място за извършване на проверка,
като им поискал лични карти. Веднага след това свидетеля П.Л. се отправил към реката, за
да извърши проверка и в другата и посока, идентична с тази извършена от него преди това.
В този момент свидетеля И.П. отишъл към служебният си автомобил, за да вземе помощни
средства – белезници, за да задържи двете лица. Тогава след като последните разбрали, че
ще бъдат отведени до най-близкото полицейско управление, се качили в синия автомобил и
потеглили с него. Свидетеля П.Л. се върнал тичайки до колегата си, двамата се качили в
2
автомобила си, след което се опитали да ги настигнат, но не успели. Същия ден свидетеля
И.П. съставил КП.
На 09.04.2020 г. свидетеля И.П., отново извършвал проверка по течението на р.М., когато
забелязал същият син автомобил, както и едното от лицата, които на 02.04.2020 г. бил
установил да извършват риболов в реката. След като се приближил до лицето, то му
представило риболовен билет, от който се установило, че това е М.М.Н.. Същия ден
свидетеля И.П. съставил КП.
На 29.05.2020 г. М.М.Н. се явил в сградата на РУ-Б., където се намирали и свидетелите на
АНО, както и свидетеля Е.М.. Там в негово присъствие свидетеля И.П., в присъствието и на
колегите си, му съставил АУАН №В 0010423/29.05.2020 г. затова, че на 02.04.2020 г. в 17:25
ч., във водите на р.М., на десния бряг със засечени географски координати 41°47'41.3“N и
23°40'06.2“Е под главният път от г.Б. в посока г.Г.Д., приблизително на 2 км. и 200 м. от
моста за с.Г., в землището на с.О., о.Б., лицето М.М.Н. извършва любителски риболов с един
брой въдица с прикрепен към нея малоразмерен мрежен уред тип „П.“. При поискване на
документи за самоличност лицето укрива въдицата в лек автомобил Б. /син цвят/ с peг. №* и
без да се подчини на разпореждането да остане на място, за да се установи самоличността
му, напуска местонарушението. С тези си деяния лицето попречи на проверката - нарушение
по чл.88 от ЗРА. След това акта бил предявен и връчен на жалбоподателя при отказ,
удостоверен с подписа на свидетеля Е.М..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите И.П., П.Л. и Е.З., дадени в хода на съдебното следствие,
както и от приобщените по реда на чл 283 НПК писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И.П. и П.Л. в съвпадащата им част, като
последователни и логични, доколкото не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал. Констатират се и противоречия в показанията на двамата. Същите
са относно обстоятелствата, кога последният е ходил да извършва сам проверка по реката.
Тези противоречия са несъществени и не касаят фактическите обстоятелства на твърдяното
за извършено нарушение, за което и двамата са категорични, че първият от тях е потърсил
личните карти на двете лица, както и, че въпреки, че им се е разпоредил да останат на място
за извършване на проверка, не са изпълнили разпореждането му, а са се качили в автомобила
и са напуснали мястото на нарушението. За да възприеме така описаната фактическа
обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.Л.. Вътрешната
непротиворечивост в показанията на този свидетел, тяхната последователност, съвкупният
им анализ и оценка с останалите доказателства, обоснова крайната съдебна оценка за
тяхната достоверност. Ето защо при констатирани противоречия в показанията на
свидетелите И.П. и П.Л., съдът кредитира тези на последния от тях.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни и
показанията на свидетелката Е.З.. Съдът възприема показанията и защото са последователни
и кореспондират с установеното по делото.
Съдът възприема и приобщените на осн. чл.283 НПК, писмени доказателства по делото,
като съответни на кредитираните гласни, последователни и спомагащи за изясняване на
3
обективната истина.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед
на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена
в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП от
надлежна страна срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Съдът приема довода, изложен в жалбата, че са налице формални предпоставки за отмяна на
НП, но не по изложените в нея съображения.
С Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г., прието съвместно от колегиите на ВАС
и ВКС, е постановено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни и с
изтичането им, се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административно - наказателното правоотношение.
За изтичане на давностните срокове в административно-наказателното производство съдът
следи служебно.
В хода на административно-наказателната процедура не са били нарушени установените
законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и издаване на НП.
В настоящия случай са приложими специалните давностни срокове по чл.34 от ЗАНН,
доколкото регламентират съставянето на АУАН и издаването на НП. В случая актът е
съставен в давностния срок, считано от деня на извършване/откриване на нарушението, а
НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок от съставянето му, но също в давностния
такъв, така, че жалбоподателя да има възможност да направи възражения по акта. Така са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна
давност по чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Актът е съставен от свидетел на твърдяното нарушение в присъствие на друг свидетел, в
присъствие на жалбоподателя, като след това му е предявен и връчен при отказ. Това
последно обстоятелство е отразено в акта и се установяват безспорно и от показанията на
свидетеля Е.З.. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,
съответно издаването на НП, административно-наказващият орган е спазил сроковете и
процедурите по ЗАНН. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока.
След извършването на служебна проверка, съдът констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното
длъжностно лице издало НП. Съдът намира, че процесното НП не е издадено от
компетентен орган и в кръга на неговите правомощия.
В Глава VІІ "Административно-наказателни разпоредби" на ЗРА – чл.91 установена
компетентността на издателите на АУАН и на НП при допуснати нарушения на ЗРА, без да
е направено разграничаване в компетентността при отделните нарушения.
4
В настоящия случай АУАН е съставен от оправомощено от председателя на Комисията за
защита на потребителите лице /Заповед №РД09-1177/20.12.2019 г. – стр.40/, но НП не е
издадено от орган с делегирани правомощия, съгласно регламента на чл.91 от ЗРА - НП за
нарушения по този закон се издават от министъра на земеделието, храните и горите или от
оправомощени от него длъжностни лица. Въпреки, че съдът изрично е изискал от АНО
документ /нарочна заповед/ относно правомощията на административно-наказващия
орган, в случая Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.“ при ИАРА, да издава НП по реда на ЗРА,
такъв не е представен, независимо че от материалите, приложени към административно-
наказателната преписка се установява, че заповед за установяване на това обстоятелство
липсва. Следователно атакуваното НП се явява издадено от надлежен орган - съдът приема,
че Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.“ при ИАРА не е имал правомощия да издава НП по
ЗРА, какъвто именно е конкретния случай. Т.е., по делото не е доказано органът, който е
издал обжалваното НП да е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл.91 от ЗРА.
При това положение, материалната компетентност на органа, издал НП се явява недоказана
и съдът следва да приеме, че обжалваното НП е издадено при липса на такава. Поради
изложеното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно само на това основание.
От друга страна мястото на извършване на нарушението попада в териториалния обхват на
„Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.“.
Налице е пълно фактическо и правно единствено между АУАН и НП, досежно описанието
на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта.
Възражението, че е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация, не се възприема от съда.
В акта за установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при
издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени
датата и мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на
проверката, когато същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява
конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните
обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, в т.ч. са посочени
конкретните действия, чрез които деецът е възпрепятствал проверката, тоест нарушението на
жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал
правилна квалификация на извършеното деяние по чл.88 от ЗРА , която норма е и
санкционна. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с
установеното от фактическа страна. Поради това не е налице неяснота относно вмененото на
жалбоподателя адм. нарушение, съответно не е засегнато правото му на защита. Така
изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост
извършеното адм. нарушение и да организира адекватно защитата си. В хода на
административно-наказателната процедура не са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, ето защо, издаденото НП е
законосъобразно.
5
След така направените изводи за липса на допуснати процесуални нарушения, които да са
особено съществени и субсумират абсолютни основания за отмяна на НП, се налага
обсъждане на нарушението по същество и с оглед правилното приложение на материалния
закон.
Неоснователни са възраженията за неправилно приложение на материалния закон, по-
конкретно за несъставомерност на деянието. По отношение на материалната
законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е правилно.
В преценката си дали да издаде НП административно-наказващият орган се основава на
фактическите констатации на АУАН, които в рамките на производството по налагане на
адм. наказание се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на
чл.16 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена стойност. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление
№10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по
същество, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено адм.
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата
наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение
в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта. При преценката за
правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на
деянието и неговата правна квалификация, на проверка подлежат фактическите
констатации, които са изложени в акта за установяване на административното нарушение и
съответно в НП. Така съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща
преценката дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред
деяние на санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран
състав на адм. нарушение.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на административното нарушение както
от обективна, така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези
обстоятелства със съответните доказателства. В противен случай, извършването на
нарушението не е доказано, тъй като за да се наложи наказание, то следва да е безспорно
установено.
При фактическата установеност извършеното от жалбоподателя нарушение е съставомерно,
и осъществява фактическия състав на визираната в НП законова норма. От релевантните за
спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установяват признаците от състава на административното нарушение по
чл.88 от ЗРА . Съставът на административно-наказателна отговорност по чл.88 от ЗРА ,
санкционира лица, които препятстват проверките, извършвани от контролните органи на
ИАРА. Този текст установява при какви условия какво поведение е дължимо от правния
субект. Неизпълнението на това задължение има за последица инвокиране на санкцията на
правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното
административно.наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това
правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно адм. наказание.
6
Смисловното значение на глагола "препятствам" е усложнявам, затруднявам дадена дейност
или лице. Ето защо е достатъчно самото създаване на пречки за осъществяване на проверка.
Безспорно към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал на описаното място
риболов. По правило всеки контролиран субект е длъжен да съдейства на проверяващите
длъжностни лица и да изпълнява техните разпореждания. В частност това задължение е
регламентирано в чл.29 от ЗРА. С оглед разпоредбата на чл.29 от ЗРА при проверка за
проверяваното лице е съществувало задължението да съдейства на служителите на ИАРА
при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси, доколкото
се установява, че е ловил риба. Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се
състои това съдействие, но при всички случаи това предполага при проверка проверявания
да представи заверен риболовен билет или други лични документи, а при изискване да
представи уредите и средствата за риболов на проверяващите, личните си данни и др. В
настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че действията на
жалбоподателят са се изразили в следното: непредставянето на лични данни, документи за
самоличност и бягство от мястото на нарушението. Тези действия не могат да се
квалифицират като съдействие за извършване на проверка и по съществото си представляват
оказване на съпротива на проверяващите. Същите тези действия на жалбоподателя
установени категорично от двамата преки очевидци – свидетели на АНО, очевидно са
целели препятстване на проверката и имат за резултат обективна невъзможност за
извършване на контрол от компетентните държавни органи. По този начин, с
противоправното си поведение от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото нарушение по чл.88 от ЗРА, поради което правилно и
обосновано е ангажирана неговата адм. отговорност.
Налице е и субективният признак, нарушението е виновно извършено – умишлено,
доколкото жалбоподателят е следвало да знае изискванията при улов на риба, и да съобрази
поведението си с тях.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на
административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно
личността на административно-наказателно отговорното лице. Именно жалбоподателят е
едно от двете лица, които са напуснали мястото на нарушението, когато са бил забелязани
от служители на ИАРА да ловят риба.
Свидетелите И.П. и П.Л., са видели лично жалбоподателя, разговаряли са с него. Ето защо
не може да има съмнение, че именно то е лицето, което е установено от тях да извършва
риболов във водите на р.М., след което е напуснал мястото на нарушението с автомобил.
Предвид изложените съображения, според съда, правилно АНО е ангажирал
администартивно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното от него адм.
нарушение.
Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в рамките на
посочената в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.
Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния
нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
7
довели до извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че наказания е извършил действие, което по смисъла на чл.6 от ЗАНН, е адм.
нарушение.
За конкретното нарушение е предвидено налагане на глоба от 1`000.00 до 2`000.00 лева.
Наложеното на жалбоподателя наказание, е определено правилно по вида си, съобразно
приложимият санкционен състав - чл.88 от ЗРА, индивидуализирано в размер 1`500.00 лв.,
т.е. средния размер предвиден в разпоредбата. В НП обаче наказващият орган не е посочил
как е определил именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Административно-наказващият орган няма задължение във всеки случай на първо по ред
нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на
правомощията му по чл.27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден
размер, то следва да изложи мотиви за това си решение, за да може наказаният да се
защитава адекватно срещу определения размер на наказанието му. Съдът не споделя
подхода за обосноваване на размера на имуществената санкция с характера на защитаваните
обществени отношения чрез конкретния състав на административното нарушение. Следва да
се има предвид, че определяйки размера на следващата се за нарушението санкция чрез
долна и горна граница, законодателят е приел, че всяка от тези стойности, включително и
най-ниската предвидена, е съответна на характера и обществената значимост на
защитаваните обществени отношения. Ако това не беше така, то законодателят не би
предвидил възможност да се налага санкция в такъв размер.
Така проведената индивидуализация, според съда е изцяло несъобразена с разпоредбата на
чл.27, ал.2 ЗАНН, доколкото АНО не е отчел всички релевантни отговорността
обстоятелства. Такива са липсата на данни за извършени други нарушения по ЗРА. Отделно
от това в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. По
гореизложените съображения съдът приема, че с обжалваното НП е следвало да бъде
наложената глоба, в размер на 1`000.00 лева, който размер съответства на конкретната
степен на обществена опасност на деянието и би съдействал за постигането на
предупредителен ефект спрямо жалбоподателя.
Що се отнася до преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, то това е едно изключение от
общото правило, визирано в ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се наложи съответното
наказание. Преценката за приложение на чл.28 от ЗАНН, представлява особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а
именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В случая не е налице
и хипотезата на чл.28, б."а" от ЗАНН. Преценката за "маловажност" следва да се прави въз
основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на
извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и
други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това
8
нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В процесния
случай не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение, в сравнение с обикновените случаи
на нарушение от същия вид. Начинът, по който нарушителят е извършил нарушението, не се
отличава по нищо от обичайния начин на извършване на нарушения от същия вид. В случая
деянието, обявено от чл.88 от ЗРА за наказуемо, е препятстване проверките, извършвани от
контролните органи. Деянието не е резултатно за да имат значение липсата или
незначителността на вредните последици. Следва да се има предвид целите поставени от
законодателя с оглед постигане на т.нар. "генерална превенция". Съдействието на
контролните органи, извършващи проверки по ЗРА е задължително. Спазването на тази
норма гарантира обществения порядък. Бягството от мястото на нарушението не води до
дисциплиниране на всеки отделен субект, който е задължен да оказва съдействие при
проверка.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразност, като постановено при съществено нарушение на административно -
производствените правила и макар и правилно, следва да бъде отменено.
По разноските:
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските, когато страните са поискали това. АНО е
направил искане за присъждане на възнаграждение. Същото предвид изхода на спора не
следва да бъде уважено. Следва обаче да се уважи частично искането на жалбоподателя за
такова, като АНО бъде осъден за заплати възнаграждение в размер на 300.00 лева,
определено съгласно чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.8,
ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Последната предвижда при интерес до 1`000.00 лв. възнаграждението за
представителство по административно-наказателни дела да е в размер от 300.00 лева. Съдът
намира, че следва да бъде присъден в този размер, защото липсва фактическа и правна
сложност на случая.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №1-20/10.08.2020 г., издадено от Н-к отдел „Р.к.-З.Б.“ към ГД„Р.к.“ при
ИАРА, с което на жалбоподателя, на основание чл.88 ЗРА, е наложено адм. наказание
„глоба” от 1`500.00 лв.
ОСЪЖДА ИАРА да заплати на М.М.Н. с ЕГН*, сумата от 300.00 лева, адвокатско
възнаграждение по НАХД 421/2020 г. по описа на Рг.РС.
Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бл.АС.
9
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
10