№ 2661
гр. С., 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110202052 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „П.“ АД, представлявано от А. М. и А. И.,
срещу наказателно постановление /НП/ № 741701-F715407 от 01.12.2023 г.,
издадено от изпълнителен директор на Национална агенция по приходите
/НАП/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.108, ал.1 от
Закона за хазарта /ЗХ/, за нарушение на чл.14, ал.6 от Наредба за общите
задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол
при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
отчетност за видовете хазартни игри /Наредбата/, във връзка с чл.16, ал.1 от
Наредбата.
В жалбата се акцентира върху неправилност и незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление /НП/. Набляга се на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. По
същество се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с искане
за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски за адвокатско
възнаграждение по нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител. Жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа страна:
„П.“ АД, съгласно удостоверение за лиценз № 000030-523/ 21.01.2023 г.,
издадено от ИД на НАП по реда на чл.34, ал.1 от ЗХ за игрална зала за
организиране на хазартни игри, находяща се в гр.С., ул.“Д.“ № 58А, МС
„Обеля“, стопанисвана от„П.“ АД, е организатор на хазартни игри по смисъла
на чл.4, ал.1, т.1 от ЗХ.
На 19.05.2023 г. в 13:10 ч. служители на НАП извършили проверка на
жалбоподателя по ЗХ в обект - посочената по-горе игрална зала, във връзка с
която е съставен ПИП сер. АА, № 0016752 от същата дата. Извършена е
констатация за това, че дневен отчет № 47 за дата 16.02.2021 г. за игрални
автомати в игрална зала не е подписан от крупие, в нарушение на
разпоредбата на чл.14, ал.6 от от Наредба за общите задължителни правила за
организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете
хазартни игри /Наредбата, вр. чл.16, ал.1 от същата
Затова на 12.07.2023 г. св. М. Н., на длъжност „инспектор“ по
приходите в НАП при ЦУ, съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F715407, връчен на жалбоподателя. Постъпило е
писмено възражение срещу акта в законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.108, ал.1 от Закона за хазарта
/ЗХ/, за нарушение на чл.14, ал.6 от Наредба за общите задължителни
правила за организацията на работата и финансовия контрол при
организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна
отчетност за видовете хазартни игри /Наредбата/, във връзка с чл.16, ал.1 от
същата.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателстени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля М.
Н. и писмените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: АУАН, копие от
отчет, копие от ПИП сер. АА, № 0016752 от 19.05.2023 г., както и от
останалите материали по делото. Разпитан пред съда, св.Н. потвърждава
фактическата обстановка, изложена в съставения от него АУАН. Съдът цени
показанията на свидетеля, излагащ въприетото от него на инкриминираната
дата, като последователно и логично. Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред,
като относими.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице имащо
интерес от обжалването, срещу акт подлежащ на обжалване, предвид което
2
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
По съществото на спора:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Следователно съдът трябва да
провери закоността на оспорвания акт, тоест дали правилно са приложени
както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни и
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл.14, ал.6 от Наредба чл. 14, ал. 1 от Наредба за
общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия
контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за
счетоводна отчетност за видовете хазартни игри /Наредбата/ постановява, че
данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и
пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец,
като от Приложение № 13 към този подзаконов нормативен акт се извежда, че
в дневния отчет за игрални автомати в игрална зала следва да присъстват два
подписа – на крупие и на управителя на игралната зала. Първата алинея на
чл.14 от Наредбата въвежда задължение за организатора, да води следните
отчети: дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно
приложение № 13; месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по
образец съгласно приложение № 14; месечен отчет за премии джакпот в
игрална зала по образец съгласно приложение № 15. Съобразно заложеното
от законодателя в нормата на чл.16, ал.1 от Наредбата, дневните и месечните
отчети по чл. 14, ал. 1 се попълват и подписват в два еднообразни екземпляра
– по един за счетоводството на организатора и за игралната зала. Според
визираното в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗХ, организатор на хазартни
игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила,
общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите
3
задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в
размер от 3000 до 10 000 лв.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са спазени изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Не е налице интегритет между описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било осъществено, в акта и в НП. Така от
АУАН се извежда, че при извършената на жалбоподателя проверка на
19.05.2023 г. е установен дневен отчет № 167 за 16.06.2021 г., който не е
подписан от крупие, докато в НП, в тази връзка, се фиксира писмено дневен
отчет № 47 за 16.02.2021 г., неподписан от крупие. Нарушено се явява
правото на санкционирания да бъде поставен в известност, какво именно
нарушение му се вменява. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП се чете
дата на извършване на твърдяното нарушение. Налице е непълно, неточно и
неясно описание на фактическата обстановка и жалбоподателят е поставен в
невъзможност да разбере административното обвинение. Неяснотата относно
фактическите рамки на обвинението и противоречието между фактическото
описание в различните актове винаги представлява съществено процесуално
нарушение, основание за отмяна на НП, тъй като по този начин се
възпрепятства жалбоподателят да разбере, въз основа на кои приети за
установени факти е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, и затруднява същия да организира адекватно и в пълен обем
защитата си срещу фактическите и правни изводи на
административнонаказващия орган. В контекста на изложеното съдът намира,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП грубо е било нарушено
правото на защита на жалбоподателя да организира ефективно защитата си
срещу неясно и неконкретизирано административно обвинение.
Възможността му да бъде поставен в известност, за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, е твърдо ограничена. Всички
тези съществени процесуални нарушения обосновават извода за
необходимост от отмяна на атакуваното наказателно постановление.
От друга страна, не се установява да е обсъдено приложението на
института на чл. 28 от ЗАНН. Единствено се отбелязва лаконично, че не са
налице предпоставки за приложение на тази законова разпоредба. В
обжалваното наказателно постановление липсват аргументи, относно
4
тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно
която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието
„маловажен случай“, затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия
закон следва да намери приложение легалното определение на това понятие,
визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Несъмнено в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл, при своевременно направено искане, на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лв. Съдът намира, че следва да се присъди цялото поискано
възнаграждение, тъй като същото не се явява прекомерно. С оглед изхода на
делото, молбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 741701-F715407 от
01.12.2023 г., издадено от изпълнителен директор на Национална агенция по
приходите.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
жалбоподателя сумата от 600.00 лв., представляваща сторени разноски за
5
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6