№ 186
гр. *** , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200513 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 20-0938-
005237/21.12.2020г. на *** -гр. ***, ***, с което на Е. И. М. от гр.*** ап.39,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл. 183
ал.4 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв. и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и иска от съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното наказетелно
постановление, като се излагат доводи в тази насока. Твърди ,че не е
извършил нарушенията, а полицаите тенденциозно са му вменили
нарушения,които не са извършени.
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
1
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Актът за установяване на административно нарушение АУАН
№320084/10.12.2020 г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление НП № 20-0938-005237/21.12.2020г. на *** -гр. *** били за
това, че на 10.12.2020 г., около 13:35 часа, в гр. ***, ул. ***, М. като водач на
лек автомобил ****, извършил следното: управлява МПС като използва
мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо
използването му без участие наръце, управлява посоченото МПС, без да е
изпълнил финансовото си задължение да заплати в законоустановения срок
наложената глоба с Фиш, СерияХ8359227/16.10.20г.
Според показанията на актосъставителя, той не бил свидетел на
нарушенията, свидетел бил колегата му Р.Ж.. Посоченият свидетел Ж.
твърди, че жалбоподателя сам спрял колата си в близост до патрулният
автомобил и слязъл от нея като държал в ръцете си мобилен телефон.
Твърди,че е използвал телефона си по време на движение. Жалбоподателя от
своя страна твърди, че е видял служебният автомобил на полицаите скрит в
горичката и затова спрял, за да ги попита редно ли е да се крият там. Тогава
започнал да използва мобилният си телефон.
Показанията на свидетелят Ж. освен ,че са неубедителни по въпроса
дали жалбоподателя е използвал или не по време на движение мобилен
телефон, не намират подкрепа в останалите доказателства по делото. Пред
съда се представиха две различни твърдения. Все пак полицай Ж. и
жалбоподателя М. са единодушни по въпроса, че последният не е спрян за
проверка за това, че е ползвал телефон, а той сам е спрял.
При тези фактически данни, според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
2
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че М. е извършил нарушението по чл. 104А
от ЗДвП , за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност по начина, описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче, не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод.
Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. актът за установяване на нарушение по ЗДвП
няма обвързваща доказателствена сила. Административно наказващият орган
следва в административно-наказателното производство пред съда да докаже
по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че претендираното
нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същият го е
извършил виновно. В случай, че административно наказващият орган не
докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то наказателното
постановление ще бъде неправилно и ще следва да бъде отменено.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено
или по непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи).
А за да бъде едно деяние административно нарушение, са необходими три
предпоставки (съгласно чл. 6 ЗАНН): 1) това деяние да нарушава установения
3
ред на държавно управление; 2) да е извършено виновно; 3) да е обявено за
наказуемо с административно наказание. Липсата на която и да било от тези
предпоставки означава липса на административно нарушение, което би
довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Липсата на категорични доказателства, установяващи извършеното
нарушение е основание за неговата отмяна.
По отношение второто наказание:
Съдът счита, че незаплащането от водача на МПС в срока по чл.190,
ал.3 от ЗДвП наложена глоба с Фиш, СерияХ8359227/16.10.20г. не
представлява съставомерно от обективна страна деяние - административно
нарушение, като основание за налагане на санкция по чл. 185 от ЗДвП. Текста
на чл. 190 ЗДвП визира начина на изпълнение на наложените
административни наказания, като ал. 3 регламентира срока за заплащане на
наложеното наказание "глоба", след влизане в сила на наказателното
постановление или съдебно решение. Неплащането на глобата в този срок не
ангажира административнонаказателна отговорност на дееца, а предполага
реализиране на вземането по принудителен ред, включително и чрез налагане
на ПАМ по реда на чл. 171, ал. 2, б. "д" ЗДвП, поради което съдът следва да
отмени наказателното постановление и в тази част. Въпросната норма по
никакъв начин не вменява задължения на водача на МПС, а още по малко
сочи на извършено от него нарушение. С оглед това, обжалваното
наказателно постановление в тази му част е материално незаконосъобразно.
Същото е издадено в противоречие с нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, според
която деянията, които съставляват административни нарушения и
съответните за тях наказания, се определят със закон. Елементите на
понятието "административно нарушение" се съдържат в чл. 6, ал. 1 от ЗАНН,
според който административното нарушение е деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. В настоящия случай, законът не е обявил
за наказуемо неплащането на наложена глоба, в срока на доброволно
заплащане. Още по-малко е предвидено административно наказание за това
конкретно деяние.
4
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 20-0938-
005237/21.12.2020г. на *** -гр. ***, ***, с което на Е. И. М., ЕГН **********,
от гр.*** ап.39, за нарушение на чл. 104А от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.4
т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.
и за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДП и на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, като
НЕПРАВИЛНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5