Районен съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от |
| |
По делото е постъпила молба от подсъдимия Л. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ с Решение № 584 от 11.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 461/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е изменена Присъда № 2573 от 27.03.2012 г., постановена по НОХД № 937/2007 г. на Районен съд Благоевград в санкционната част, като подсъдимия Д. следва да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години. Съдът след като се запозна с материалите по делото установи, че подсъдимия Л. Н. Д. с Присъда № 2573 от 27.03.2012 г., постановена по НОХД № 937/2007 г. на Районен съд Благоевград е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 152, ал. 3 т. 1 и т. 3 във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от пет години, за извършено престъпление чл.152, ал. 3 т. 1 и т. 3, във връзка с ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 5 пет години, за извършено престъпление по чл.142а, ал.4, предложение последно, във връзка с ал. 1, връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от четири години, като на основание чл. 23 ал. 1 от НК от така наложените наказания му е наложено общо наказания “лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание чл. 24 от НК е със срок от една година, като е постановява общото наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години. Така постановената присъда е обжалвана от подсъдимия Д., като с Решение № 584 от 11.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 461/2012 г. на Окръжен съд - Благоевград, влязло в сила от момента на постановяването му – 11.02.2014 г. въззивния съд е изменена Присъда № 2573 от 27.03.2012 г., постановена по НОХД № 937/2007 г. на Районен съд Благоевград в санкционната част и е постановил подсъдимия Д. да изтърпи увеличено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим на изтърпяване, като едновременно с това и със същия съдебен акт, влезъл в сила непсредствено след постановяването му е постановил и изменение на взетата спрямо подсъдимия Д. мярка за неотклонение с най-тежката такава, а именно „задържане под стража“. Така постановеният окончателен съдебен акт е изпратен на прокуратурата за изпълнение на влязла в сила присъда, като видно от писмо рег. № 3032 от 14.02.2014 г. на 01 РУП – Б. спрямо подсъдимия Л. Н. Д. мярката за неотклонение „задържане под стража“ е приведена в изпълнение на14.02.2014 г. и същият е приведен в ОС „ИН“, сектор арести Б., като е постъпила и молба за изменение на така взетата най-тежка мярка за неотклонение от осъденото лице Л. Н. Д.. С писмо № 44 от 18.02.2014 г. на Районна прокуратура – Б. е известила съдът, че присъдата е изпратена на 17.02.2014 г. до началника на сектор арести – Б., от където подсъдимият Д. е преведен в затвора в [населено място]. Съдът като съобрази направеното искане намира същото недопостимо. В случая спрямо подсъдимия Д. е влязла в сила присъда (решение) от момента на постановяването на въззивният съдебен акт, който не подлежи на проверка по жалба или протест, която по аргумента на чл.412 ал.2 т.1 във връзка с ал.1 от НК подлежи на изпълнение. Именно от този момент обаче, доколкото съдебното производство приключва с окончателен акт престава да съществува фигурата на подсъдимия, като в случая предвид постановената осъдителна присъда, Л. Н. Д. придобива качеството на осъдено лице, чието наложено му наказание подлежи на изпълнение. Законодателят в НПК е регламентирал вземане на мярка за неотклонение в наказателното производство единствено спрямо обвиняемо лице в досъдебното производство и подсъдим в съдебното производство при точно посочени и изчерпателно изведени и налични предпоставки за това, което налага извода, че действието на мярката за неотклонение „задържане под стража“ приключва с приключването на висящността на наказателното производство. Ето защо и ЗИНЗД регламентира единствено хипотеза при която осъдено лице може да има мярка за неотклонение „задържане под стража“, но само и единствено по неприключило с влязла в сила присъда наказателно производство. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че направеното искане от осъденото лице Л. Н. Д. се явява недопустимо и като такова същото следва да бъде оставено без разглеждане. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Л. Н. Д. с ЕГН [ЕГН] за изменение на взета спрямо същия с Решение № 584 от 11.02.2014 г., постановено по ВНОХД № 461/2012 г. на Окръжен съд – Благоевград мярка за неотклонение „задържане под стража“ Определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава Двадесет и втора на НПК в седемдневен срок, считано от съобщаването му на осъденото лице Л. Н. Д. и Районна прокуратура – Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: |