№ 30
гр. Враца, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500719 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5363/27.09.2024г. от „ЕОС Матрикс” ЕООД,
ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от Р. И. М. Т. и Т. И. В., в качеството си на
управители, действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт П. Е.
против Решение № 266/02.09.2024 г. по гр. д. № 351/2024 г. по описа на Районен съд -
Козлодуй.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е признато за установено на
основание чл. 439,ал.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. С. Н.,
ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй не дължи, поради изтекла погасителна давност
общата сума от 8150,15 лв. предмет на Изпълнителен лист от 04.05.2016г. издаден по ч.гр.д.
№ 544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, което вземане е било прехвърлено/цедирано/ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за
цесия и за събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 350/2022г. по
описа на ЧСИ Ц. Д. с район на действие ОС-Враца.
Със същото решение „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София е осъдено да заплати на С. С.
Н. сумата 1525,00 лева – разноски по делото.
Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд в съдебното решение
приел, че в периода от 29.08.2017 г., когато е извършено последното изпълнително действие
по първоначално образувано изпълнително дело № 599/2016 г. до 05.10.2022 г., не били
извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност.
1
На първо място, твърди, че съдът не е зачел, че с входираната на 10.12.2021 г. молба за
образуването на изпълнително дело № 350/2022 г. по описа на ЧСИ Д. погасителната
давност не е била прекъсната.
Приел е, че е направено само искане за справки за проучване имущественото
състояние на длъжника, без да зачете посочения в т.5 от молбата изпълнителен способ-
налагане на запор на установените банкови сметки на длъжника, като за всички поискани
действия са заплатени авансово такси на ЧСИ-то.
На второ място твърди, че започналата да тече 5-годишна погасителна давност е
надлежно прекъсната на 10.05.2022 г. с входирането на молба за налагането на запор на
банкови сметки на длъжника. Позовава се на цитирана в жалбата съдебна практика.
Сочи, че след 10.05.2022 г. кредиторът е запазил активното си поведение, като
погасителната давност е прекъсната последователно на 05.07.2023 г. с депозирането на
молба за извършване на изпълнителни действия, на 26.02.2024 г. с входирането на молба за
налагане на запор на банкова сметка и на 27.02.2024 г. с изпращането на запорно съобщение
за налагане на запор на банкова сметка на длъжника, позовавайки се на текста на чл.116,
б.“в“ от ГПК.
Твърди за неоснователен и необоснован изводът на първоинстанционния съд, че от
29.08.2017 г. до 05.10.2022 г. не са се осъществили юридически факти от значение за
прекъсването на давността.
Давността е прекъсната надлежно на 10.12.2021 г. с входирането на молба за
образуването на изпълнително дело № 350/2022 г. по описа на ЧСИ Ц. Д., peг. № *** към
КЧСИ, с която е поискано извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника със
заплащане на съответните такси, както и на 10.05.2022 г. с входирането на молба за
налагането на запор на банкови сметки на длъжника.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №
266/02.09.2024 г. по гр.д. № 351/2024 г. по описа на Районен съд – Козлодуй и да пререши
спора по делото по същество.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът потвърди първоинстанционното
решение, като приеме предявения иск за основателен и в случай, че въззиваемата страна
претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като присъди
минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за
правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.
Въззиваемата страна С. С. Н., чрез пълномощника си адв.М. С. в срока по чл.263 от
ГПК е подала писмен отговор вх.№ 6567/19.11.2024г., с който моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение и съдът да потвърди Решение № 266/02.09.2024 г. по гр.д. №
351/2024 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, като правилно.
Счита въззивната жалба за неоснователна и незаконосъобразна, поради което моли
съдът да я остави без уважение, а решението на PC-Козлодуй в сила.
Посочва, че от доказателствения материал по делото е видно, че въз основа на
изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.дело № 544/2016г. на PC- Козлодуй издаден в
полза на ’’Обединена българска банка” АД срещу С. С. Н. и подадена на 17.05.2016г. молба
2
от взискателая е образувано изп.дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д. - Враца. Поради
това, че изпълнителното дело за процесното вземане е образувано след 26.05.2015г., счита,
че следва да се приложи ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., на ОСГТК на ВКС и ТР № 3
от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Развива подробни теоретични
съображения в тази връзка.
Навежда твърдения, че в случая давността е прекъсната с налагането на запор на
трудовото възнаграждение на ищеца - длъжник по ИД № 599/2016г. на ЧСИ Ц. Д.,
извършено на 29.08.2017г. От тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за
погасяването му, който е удължен със срока на обявено извънредно положение в РБ със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г.). Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020г. включително
давностният срок за погасяване на вземането на въззивника е спрял да тече и този период от
2 месеца и 7 дни следва да се добави след момента, когато е следвало да изтече давността, т.е
след 29.08.2022г. Счита, че петгодишната погасителна давност за процесното вземане ще
изтече не на 29.08.2022г., а на 05.11.2022г.
В отговора се твърди, че било образувано ново изпълнително дело № 350/2022г. по
описа на ЧСИ Д., въз основа на молбата на взискателя от 10.12.2021 г. за образуване за
същото вземане и въз основа на същия изпълнителен лист, с която не е прекъсната
погасителната давност, тъй като с нея било направено само искане за извършване на справки
за имущественото състояние на длъжника, но не са посочени принудителни способи.
Навежда доводи, че спора по настоящото дело е дали в периода от 29.08.2017г. до
05.11.2022г. е извършено валидно изпълнително действие, с което да е прекъсната
петгодишната погасителна давност, респ. дали такова действие е подаването от взискателя
на молбата от 10.05.2022г., с която е поискано да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД. Посочва, че отговора на този въпрос е
отрицателен позовавайки се цитираната в писмения отговор съдебна практика и теоретични
разсъждения.
В отговора се навеждат твърдения, че действително с молба от 10.05.2022г. взискателя
е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“
АД и „ОББ“ АД и е приложил вносна бележка за платена такса за налагане на запора в
размер на 36,00 лева. Молбата му обаче не била уважена, поради нередовност и върната от
ЧСИ,за което бил уведомен от него преди подаването й, че сметките на длъжника в
посочените банки са закрити и му е предоставил справката на БНБ за тези обстоятелства.
Взискателя бил изрично уведомен от ЧСИ-то, че в 3-дневен срок следва да подаде
изрична молба, с която да посочи други способи за изпълнение, за които да се усвоят
платените по делото такси, в противен случай ще възстанови сумата по сметката от която е
постъпила. В указания срок, взискателя не е посочил друг способ и съдебния изпълнител е
възстановил сумите, т.е. молбата от 10.05.2022г, е нередовна и върната на взискателя,
поради което и не съставлява валидно изпълнително действие, което е прекъснало
петгодишната погасителна давност.
Твърди, че след тази молба взискателя продължил да бездейства, следствие на което
давността за вземането по процесния изпълнителен лист е изтекла на 05.11.2022г. до която
дата не е била прекъсната с друго валидно изпълнително действие.
Въззиваемата сочи, че всички подадени след тази дата молби по изпълнителното дело
са относими към прекъсване на давността, тъй като са входирани при ЧСИ след настъпване
3
на давността за вземането.
В случай, че съдът приеме въззивната жалба за основателна и я уважи, прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
жалбоподателя, тъй като дружеството се представлява от юрисконсулт, а претендиращия
размер е над минималния съгласно НМРАВ.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди, като правилно и
законосъобразно решение № 266/02.09.2024г. по гр.дело № 351 /2024г. на PC – Козлодуй и да
й се присъдят направените по делото разноски, включително заплатено адвокатско
възнаграждение.
С въззивната жалба и с писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
В откритото съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват и не се
представляват.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Районният съд е бил сезиран и се е произнесъл по искова молба предявена от С. С. Н.,
ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, чрез адвокат М. С. от АК-Враца против „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.София, с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено, че същата не дължи на ответното дружество, поради изтекла
погасителна давност общата сума от 8 150.15 лв. неплатена главница, лихви и разноски по
договор за банков кредит, за която е издаден изпълнителен лист от 04.05.2016г. по ч.гр.д. №
544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
което вземане е било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия и за
събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ
Ц. Д..
Претендира разноски.
В исковата молба ищцата посочва, че по силата на издаден изпълнителен лист на
04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016г. по описа на PC Козлодуй е осъдена да заплати на "ОББ”
АД сумата от 7 363.60лв., от която: 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в размер на
208.11лв. дължима за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в размер на
587.97 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 19.04.2016г. до окончателното
изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 147.27лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 639.28лв.
Въз основа на него, било образувано изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ
Ц. Д., peг. № ***, район на действие ОС - Враца. На 19.10.2021г. ЧСИ Д. е констатирала
настъпилата перемция и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е прекратила производството по
4
изпълнителното дело, като изрично е отбелязала, че последното валидно изпълнително
действие по делото - запор на банкови сметки на длъжника е извършено на 29.08.2017г.
Постановлението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Впоследствие „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на сключен договор за цесия от
31.01.2018г. между него и „ОББ“, депозирал на 10.12.2021г. в качеството си на взискател
молба за образуване на ново изп.дело, въз основа на същия в оригинал изпълнителен лист,
по която ЧСИ Ц. Д. е образувала изп.д. № 350 по описа за 2022г. С молбата е направено
искане за извършване на справки за имуществено състояние на длъжника, но не са посочени
принудителни способи, поради което молбата е нередовна.
Твърди се, че на 28.04.2022г., взискателя подал нова, уточняваща молба, в която
посочил актуален размер на дълга и приложил вносна бележка за платени такси само за
образуване на дело, извършване на справки и изпращане на призовки, но не и за извършване
на действия. ЧСИ е изискал информация от съответните учреждения и държавни органи, но
не са предприемани принудителни действия. Установено било от справка от 20.04.2022г. на
БНБ, че длъжника няма банкови сметки, за което взискателя (ответника) е бил уведомен на
29.04.2022г.
С последваща молба от 10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника. Към молбата е приложил вносна бележка за платена такса за
налагане на запора. Същия ден ЧСИ е уведомила дружеството взискател, че отказва да
изпълни искането и няма да наложи запор на банковите сметки на длъжника, тъй като
сметките са закрити. Според ищцата неизвършването на това изпълнително действие е по
причина, за която взискателя отговаря и според нея не представлява валидно изпълнително
действие прекъсващо давността. Взискателя не е посочил друг способ до момента на
подаване на исковата молба, поради което ищцата счита, че вземането на ответника по
изпълнителен лист от 04.05.2016г. издаден по ч.гр.д. № 544/2016г. на РС- Козлодуй е
погасено по давност. Цитира съдебна практика.
Предвид гореизложеното за ищцата се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан.
Не оспорва обстоятелствата в исковата молба относно вземането, размера му и двете
образувани при ЧСИ Д. изпълнителни дела за него. Счита, че вземането не е погасено по
давност. Излага съображения, че давностният срок в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. е
спрял да тече при обявеното извънредно положение и специалния закон. Счита, че периодът
от 2 месеца и 7 дни следва да се добави след момента, когато е следвало да изтече давността
на 29.08.2022 г. и тя е следвало да изтече 05.10.2022 г. Освен това, след прекратяването на
изпълнително дело № 599/2016 г., погасителната давност е била прекъсвана многократно с
депозирането на молби за извършване на изпълнителни действия - молба от 10.05.2022 г. за
налагане на запор на банкови сметки; молба от 05.07.2023 г. за извършване на изпълнителни
действия; молба от 26.02.2024 г. за налагане на запор на банкова сметка и молба от
27.02.2024 г. - изпратено запорно съобщение за налагане на запор на банкова сметка на
длъжника.
Ответника моли съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан предявения от ищцата иск и претендира разноски.
В условията на евентуалност прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на
5
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Приложени са копия от изпълнително дело № 599/2016г. и изпълнително дело №
350/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д., peг. № ***, район на действие ОС - Враца.
С актуваното съдебно решение РС-Козлодуй признал за установено в отношенията
между страните, че С. С. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй не дължи на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.София, поради изтекла погасителна давност
сумата 8150,15 лв.предмет на Изпълнителен лист от 04.05.2016г. издаден по ч.гр.д. №
544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД,
което вземане е било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия и за
събирането на което вземане е образувано изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ
Ц. Д.. Присъдил разноски в полза на ищцата.
В мотивите си първоинстанионния съд приел, че образуваното изпълнително
производство е след 26.05.2015г. (ИД № 599/2016г. на ЧСИ Д. е образувано на
17.05.2016г.)поради което намира приложение Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, както и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. д.
№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Посочил, че процесното вземане се погасява с общата петгодишна давност, която е
прекъсната с налагането на запор на трудовото възнаграждение на ищеца - длъжника по ИД
№ 599/2016г. на ЧСИ Ц. Д., извършено на 29.08.2017г. и от тази дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен срок за погасяването му, който следва да изтече на 29.08.2022г. Приел
възражението на ответника, че в този период на давността се включва и периодът на
обявено извънредно положение в РБ със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), поради което
давностният срок в периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. е спрял да тече и този период от 2
месеца и 7 дни се добавя след момента, когато е следвало да изтече давността, а именно -
29.08.2022 г. Затова петгодишната погасителна давност от 29.08.2017г. ще изтече на
05.10.2022 г.
В случая първоинстанционния съд посочва в решението си, че молбата на взискателя
от 10.12.2021г. за образуване срещу ищеца за същото вземане, ново ИД № 350/2022г. по
описа на ЧСИ Д. не е спряла погасителната давност, тъй като с нея било направено само
искане за извършване на справки за имуществено състояние на длъжника, но не са посочени
принудителни способи.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приел, че
давността е прекъсната с подаване на молба, с искане за налагане на запори и възбрани
върху имуществените права на длъжника.
В случая с молбата от 10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД, прилагайки вносна
бележка за платена такса за налагане на запора в размер на 36 лева.
Същата обаче не била уважена и е върната, като нередовна от ЧСИ, тъй като
взискателя е бил уведомен от ЧСИ преди подаването й (на молбата за запор на сметки), че
сметките на длъжника в посочените банки са закрити, предоставяйки му справката на БНБ
за тези обстоятелства.Тъй като в указания срок взискателя не е посочил друг способ,
молбата му е върната и съдът приел, че тя не представлява валидно изпълнително действие
6
прекъсващо давността.
Предвид изложените мотиви съдът приел, че вземанията по издадения изпълнителен
лист, са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и е уважен, като
присъдил разноски.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, че по ч.гр.дело № 544/2016 г. по описа на Районен съд
Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, против ищцата С. С. Н.,
ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй е издадена Заповед № 329/21.04.2016 г. за изпълнение
на парично задължение, както и изпълнителен лист от 04.05.2016 г., за общата сума 7
363.60лв., от която: 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в размер на 208.11лв. дължима
за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в размер на 587.97 лв., ведно
със законна лихва върху главницата от 19.04.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 147.27лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 639.28 лв.
От приложени с исковата молба от ищцата писмени доказателства, както и копие от
изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д., peг. № ***, район на действие ОС –
Враца е видно, че същото е образувано по молба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, срещу С. С. Н. за принудително събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен
лист, като с молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител извършване на всички
действия на основание чл.18 от ЗЧСИ и при наличие на имущество да бъдат наложени
запори, респ. възбрани.
С молба вх.№ 08116/28.07.2017. взискателя „ОББ“ АД е поискал налагане на запор на
банковите сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД.
На 29.08.2017г. ЧСИ Д. е наложила запор върху банковите сметки на длъжника С. С. Н.
в горепосочените банки.
В хода на изпълнителното производство ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституиран на 11.09.2018г. като взискател, в качеството на частен правоприемник на
процесното вземане по силата на договор за цесия от 31.01.2018г. сключен между „ОББ“ АД
и „ЕОС Матрикс” ЕООД.
Впоследствие с Постановление от 19.10.2021г. ЧСИ Д. прекратила ИД № 599/2016г. на
основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, поради настъпила перемпция, което не е обжалвано и
влязло в сила на 18.04.2022г.
Въз основа на същия изпълнителен лист и молба вх.№ 19435/10.12.2021г. на „ЕОС
Матрикс” ЕООД (взискател) е образувано ново ИД № 350/2022г. по описа на ЧСИ Д. за
същото вземане срещу С. С. Н.(длъжник).
С молбата е направено искане за извършване на справки за имущественото състояние
на длъжника и при установени банкови сметки да бъде наложен запор на най-новите, като
бъде уведомен по имейл. Внесъл авансово такси за образуване на изп.дело, извършване
справки за длъжника и неговото имущество и изпращане на призовки. Взискателя е подал
нова, уточняваща молба вх.№ 07478/28.04.2022г., в която посочил актуален размер на дълга,
като ЧСИ е изискал информация от учреждения и държавни органи в изпълнителното
производство.
Получена е справка вх.№ 07138/20.04.2022г. от БНБ/л.15 от делото на първата
7
инстанция/, че длъжника С. Н. не разполага с банкови сметки. Справката е изпратена на
имейл адреса на взискателя и той се е запознал с нея на 29.04.2022г.
С молба вх.№ 07840/10.05.2022г. взискателя е поискал да бъде наложен запор на
банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД и е приложил вносна
бележка за платена такса за налагане на запора в размер на 36,00 лева. Уведомен е чрез
имейл от ЧСИ, че отказва да изпълни искането да наложи запор на банковите сметки на
длъжника, тъй като сметките му в посочените банки са закрити, видно от справката БНБ. В
мотивите ЧСИ изрично е отбелязал, че взискателя е получил справката БНБ преди да подаде
молбата и е знаел, че длъжника няма банкови сметки.
Взискателя е уведомен от ЧСИ-то, че в 3-дневен срок следва да подаде изрична молба,
с която да посочи други способи за изпълнение, за които да се усвоят платените по делото
такси, в противен случай ще възстанови сумата по сметката от която е постъпила. В
указания срок, взискателя не е посочил друг способ и съдебния изпълнител е възстановил
сумите.
С молба вх.№ 11198/05.07.2023г. взискателя е поискал да бъде извършена нова справка
за налични банкови сметки на длъжника и при установяване на такива да наложи запор. Към
молбата е приложен документ за платена такса.
Получена е справка вх.№ 11298/06.07.2023г. от БНБ, че длъжника С. Н. не разполага с
банкови сметки, тъй като са закрити на 21.12.2020г.
С молба вх.№ 03658/26.02.2024 г. взискателя е поискал налагане на запор на банкова
сметка на длъжник Н. в „Общинска банка“ АД и на 27.02.2024 г. е изпратено запорно
съобщение за налагане на запор на банкова сметка на длъжника, който запор е изпълнен,
видно от имейла изпратен от ЧСИ Д. до взискателя.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран от ищеца с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, с който желае да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено
съдебно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Този отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата
на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението -
т. е. длъжникът оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Той е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти
и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК).
Предявеният от ищеца иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.
дело № 350/2022г., като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
8
издадено изпълнителното основание, в случая - твърдението си за изтекла погасителна
давност след издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410, респ. по чл.417 от ГПК. В тежест на ответника е да докаже
твърденията си, че погасителната давност е била спирана или прекъсвана.
В конкретния случай страните не спорят по фактите, а по правните последици от
същите и по-конкретно по въпроса относно прекъсването на давността в резултат на
предприети действия за принудително изпълнение.
Доколкото с въззивната жалба не се развиват оплаквания за необоснованост на
обжалваното решение, както и за несъответствие на установената от районния съд
фактическа обстановка със събраните по делото доказателства, и като сам извърши преглед
и оценка на тези доказателства, въззивният съдебен състав намира, че от към фактическа
страна делото е било изяснено правилно от районния съд, поради което по отношение на
фактите се присъединява към първоинстанционното решение и препраща към него в тази му
част.
Въззивният съд споделя напълно изразеното от районния съд разбиране, че по въпроса
прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени постановките на Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, имащи
задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Правилно също така е прието, че от датата на образуване на изп. дело № 599/2016г.,
което е след датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС и съобразно разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по
време на изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено
са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Прието е,
че ако съставът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен към дата, следваща приемането на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
По изпълнителното дело взискателят е проявил активност по делото като с молбата от
16.05.2016 г. е направил искане след установяване на налично имущество на длъжника са
бъдат наложени запори, респ. възбрани.
В случая на 29.08.2017г. ЧСИ-то е наложило запор върху банковите сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „“Уникредит Булбанк“ АД, с което изпълнително действие
води до прекъсване на давността. След тази дата в течение на двегодишния период
дружеството-взискател не е поискало извършване на други изпълнителни действия
формиращи конкретен изпълнителен способ, нито пък съдебният изпълнител е извършвал
такива.
В хода на изпълнителното производство по ИД № 599/2016 г. по описа на ЧСИ Цв.Д. е
9
постъпила молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД (изходяща от него с № 83185/08.08.2018г.) за
конституирането му като взискател на основание чл.429 от ГПК, по силата на договор за
цесия от 31.08.2018г. сключен между него и „ОББ“ АД, но не посочил изпълнителни
способи, нито е възложил такива на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ. Същия е конституиран на
11.09.2018г. от ЧСИ-то, като в случая не се касае за присъединяване на кредитор, а за
конституиране на нов взискател в качеството му на частен правоприемник на
първоначалния. Самото конституиране не представлява по своята същност изпълнително
действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на
погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника
като взискател е посочен изпълнителен способ за осребряване имуществото на длъжника,
т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този
изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния
взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния
изпълнител./Решение № 50094/16.11.2023г. на ВКС по т.д.№ 770/2022г. на първо т.о./. След
тази дата в течение на двегодишния период новото дружество-взискател не е поискало
извършване на други изпълнителни действия формиращи конкретен изпълнителен способ,
нито пък съдебният изпълнител е извършвал такива.
Както първостепенния съд е посочил в мотивите си, че ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.), нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, съгласно т. 10 на цитираното по-
горе ТР. В случая от 28.09.2017г. е започнал да тече нова нов петгодишен давностен срок за
погасяване на процесното вземане, който следва да изтече на 05.11.2022г., след добавяне на
срока от 2 месеца и 7 дни по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Изложеното води до извод, че на 29.08.2019 г. изпълнителното производство по
изпълнително дело № 599/2016г. по описа на ЧСИ Цв.Д. е прекратено по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективирано в издаването на постановление от 19.10.2021г. от ЧСИ-
то.
В съдебната практика/Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр.д. № 2766/2020 г., IV
г. о., ГК, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение №
21 от 11.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 439/2023 г., III г. о., ГК / е разяснено, че перемпцията
по чл. 488, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение за погасителната давност, тъй като правните им
последици са различни. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти
могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Двата правни института
обаче са различни и имат различни правни последици. Давността изключва правото на
принудително изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът, включително
ипотекарният, не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете).
Перемпцията не го изключва. Обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от
принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да зачете
перемпцията.(Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. ВКС, IV-то ГО).
Извършването на нови изпълнителни действия след перемпцията е допустимо докато
съществува подлежащо на изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни,
10
вкл. годни да прекъсват погасителна давност.
След датата 26.06.2015 г. приложение следва да намерят постановките по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които, както вече се изложи, в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело;
във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че след перемирането
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 599/2016 г. по описа на ЧСИ
Цв.Д. е постъпила нова молба с вх.№ 19435/10.12.2021г. от взискателя „ЕОС Матрикс”
ЕООД, с която се иска от ЧСИ да извърши справка в НОИ за наличие на трудови договори
на длъжника, в електронния регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника
и при наличие на такива да наложи запор на най-новите, като го уведоми по имейл. Внесъл
такси за образуване на изп.дело, извършване справки за длъжника и неговото имущество и
изпращане на призовки.
Настоящия съдебен състав намира за основателно възражението на въззивника в
жалбата, че подаването на молбата му от 10.12.2021г., въз основа на която е образувано ново
изп.д.№ 350/2022г. по писа на ЧСИ Цв.Д. с район на действие ОС-Враца е прекъснала
погасителната давност на процесното вземане.
В случаите, когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие /
в това число и в хипотезите на възлагане от взискателя съгласно чл. 426, ал. 4 ГПК и чл. 18
ЗЧСИ/, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно,
ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Във всички случаи на нередовност се изисква "надлежно указание на органа"
и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК,
11
според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително
изпълнение, като прилага правилата на чл. 129 ГПК./ Решение № 127 от 12.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 266/ 28.01.2025г. на ВКС по т.д.№
1246/2024г. II т. о., /. В случая молбата за образуване на изп.дело не е годно изпълнително
действие прекъсващо давността, но в т. 5 от същата се съдържа искане за налагане на запор
на най-новите сметки на длъжника, след извършена справка от ЧСИ-то, поради което
наведено в писмения отговор на въззивната жалба възражение от въззиваемата страна за
нередовност на молбата от 10.12.2021г. на взискателя се явява неоснователно.
В настоящия казус ЦСИ Цв.Д. е била сезирана с редовна молба за прилагане на
изпълнителен способ, която съдържа всички реквизити и е подписана от лице с
необходимата представителна власт, като са заплатени и авансово таксите на ЧСИ, то
погасителната давност е надлежно прекъсната.
, въпреки надлежния отказ на съдия изпълнителя да изпълни искането на взискателя.
Впоследствие взискателя подал нова, уточняваща молба вх.№ 07478/28.04.2022г., с
която посочил актуален размер на дълга. ЧСИ е изискал информация от учреждения и
държавни органи в изпълнителното производство, като от получена справка вх.№
07138/20.04.2022г. от БНБ/л.15 от делото на първата инстанция/ е видно, че длъжника С. Н.
не разполага с банкови сметки, която справка е изпратена на имейл адреса на взискателя.
С молба вх.№ 07840/10.05.2022г. взискателя „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискал да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „ОББ“ АД,
прилагайки вносна бележка за платена такса за налагане на запора в размер на 36,00 лева.
Уведомен е чрез имейл от ЧСИ, че отказва да изпълни искането да наложи запор на
банковите сметки на длъжника, тъй като сметките му в посочените банки са закрити, видно
от справката БНБ. Уведомил го в 3-дневен срок да подаде изрична молба, с която да посочи
други способи за изпълнение, за усвояване на платените по делото такси, като в посочения
срок взискателя не е посочил друг способ и съдебния изпълнител е възстановил сумите.
ЧСИ не се задължава за постигането на успешен резултат. Действително съдебният
изпълнител не е изпратил запорни съобщения до банковите институции, поради закрити
банкови сметки на длъжника, но в разглеждания случай задължението на ЧСИ се отнася
единствено до предприемане на действия по изграждане на изпълнителен способ
„Принудително изпълнение върху вземания на длъжника“. Без значение е дали
предприетите действия са успешни или неуспешни и са довели до желания резултат.
Единственото важно условие е те да бъдат предприети съобразно искането на взискателя,
което е задължително за ЧСИ-арг.чл.426,ал.2 от ГПК вр. чл.19,ал.3 от ЗЧСИ, както и в
хипотезата на възлагане по чл.18,ал.1 от ЗЧСИ.
В случая системните молби на взискателя до ЧСИ с искане за извършване на
изпълнителното действие прекъсват давността. Предвид на изложеното настоящият съдебен
състав не възприема изводите на първоинстанционния съд, че молбата на взискателя от
10.12.2021г. не прекъсва давността, тъй като било направено искане само за извършване на
справки относно имуществото на длъжника, но не и посочване на принудителни способи.
Производството по изп.д.№ 599/2016г.е прекратено по силата на закона още на
29.08.2019г. когато е изтекъл 2 годишния срок на последното изпълнително
действие/налагане на запор на банковите сметки на длъжника на 29.08.2017г./. Към този
момент вземането не е било погасено по давност, като не е било погасено и към 10.12.2021г.,
12
когато е подадена нова молба от цесионира „ЕОС Матрикс“ ЕООД за образуване на
изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист и посочване на изпълнителен
способ, чрез налагане на запор на най-новите банкови сметки на длъжника.
С молби вх.№ 11198/05.07.2023г. и вх.№ 03658/26.02.2024 г. взискателя е поискал
извършване на справки за налични банкови сметки на длъжника и при установяване на
такива да наложи запор, като е приложил документ за платена такса за това изпълнително
действие.
На 27.02.2024 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до Банката за налагане запор на
банкова сметка на длъжника, който запор е изпълнен, видно от имейла изпратен от ЧСИ Д.
до взискателя.
Исковата молба по гр.д.№ 351/2024г. по описа на РС-Козлодуй е заведена пред
първоинстанциония съд на 17.03.2024 г. По делото се установи обаче, наличието на
изпълнителни действия, прекъсващи давността на 10.12.2021г., 10.05.2022г., 05.07.2023г.,
26.02.2023г. и на 27.02.2024г., като от всяко от тези действия тече нова давност за събиране
на вземането.
С Определение № 3708 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1094/2023 г., III г. о., ГК,
Решение № 118 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК и Решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК е прието, че изискването по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се
прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с
влязла в сила заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години
/без значение колко кратка е била началната давност/. Заповедта за изпълнение, обаче
замества съдебното решение като изпълнително основание. Заповедта за изпълнение се
ползва със стабилитет, сходен по последици със силата на пресъдено нещо. С влизане в сила
на заповедта за изпълнение, започва да тече нова петгодишна давност независимо дали
преди издаване на заповедта за изпълнение вземането се е погасявало с кратката давност.
Предвид липсата на изтекъл 5 годишен период след последното изпълнително
действие/наложен запор на банковите сметки на длъжника на 29.08.2017г./ през който
период да няма извършени изпълнителни действия, настоящият съдебен състав намира, че
процесното вземане не е погасено по давност и предвид несъвпадането с изводите на
първоинстанционния съд решението следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивника и ответник в
първоинстанционното производство на когото се дължат разноски.
Не са претендирани разноски за първоинстанционното дело от въззивника, поради
което и не следва да му се присъждат.
За въззивното производство въззивникът е претендирал заплащането само на
юрисконсултско възнаграждение, представляван от юрисконсулт, който подал жалбата,
поради което следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лв. за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.чл.25,ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 266/02.09.2024 г. по гр. д. № 351/2024 г. по описа на
Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено на основание чл. 439, ал. 2 от
ГПК по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** със седалище гр.София, че С. С.
Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*** със седалище гр.София, поради изтекла погасителна давност за общата сума от 7
363.60лв., от която: 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в размер на 208.11лв. дължима
за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в размер на 587.97 лв., ведно
със законна лихва върху главницата от 19.04.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в размер на 147.27лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 639.28лв., които суми са предмет на Изпълнителен лист от
04.05.2016г. издаден по ч.гр.д. № 544/2016г. на Районен съд Козлодуй в полза на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което вземане е било прехвърлено на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г. и за събирането на което вземане е
образувано изпълнително дело № 350/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д. с рег.№ *** с район на
действие ОС-Враца, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, чрез
адвокат М. С. от АК-Враца против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: ***,
представлявано от Р. И. М. Т. и Т. И. В., в качеството си на управители, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество следниту суми: 6 567.52лв. - главница, договорна лихва в
размер на 208.11лв. дължима за периода от 17.03.2015г. до 18.04.2016г., наказателна лихва в
размер на 587.97 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.04.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски за държавна такса в
размер на 147.27лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 639.28лв., които суми са
инкорпорирани в изпълнителен лист издаден на 04.05.2016г. по ч.гр.д. № 544/2016г. на
Районен съд- Козлодуй в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, което вземане
е било прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г. и които са
предмет на изп.д.№ 599/2016г. по описа на ЧСИ Ц. Д., рег.№ ***, район на действие ОС-
Враца, и изп.д.№ 350/2022г. по описа на ЧСИ Ц. Д., с рег.№ *** на КЧСИ с район на
действие ОС-Враца, поради изтекла погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН ********** с адрес в гр.Козлодуй, чрез адвокат М. С. от АК-
Враца ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от
Р. И. М. Т. и Т. И. В., в качеството си на управители, действащи заедно и поотделно, чрез
пълномощника си юрисконсулт П. Е., сумата от 300,00 лв. (триста лева) юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.чл.25,ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
преписи от същото на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15