Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 03.05.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13729 по
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №182034 от 21.08.2020г.,
постановено по гр.дело №39213/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от Д.Ц.Г. с
ЕГН ********** срещу З.“О.з.“АД с ЕИК *******
обективно съединени искове с правно основание чл.238, ал. 1, вр. чл.231, ал.2 КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за следните суми по Договор за групова застраховка
„Злополука“ №45-06-009/22.02.2012г., сключен между ВСС и ответника: 15000лв.- застрахователно
обезщетение по риск „трайна загуба на работоспособност в резултат на заболяване“
и лихва за забава върху главницата в размер на 1588,43 лв. за периода от
12.03.201бг. до 14.06.2017г.; 4900лв. застрахователно обезщетение по риск „временна
загуба на работоспособност в резултат на заболяване“ и лихва за забава върху главницата
в размер на 586,45 лв. за периода от 12.03.2016г. до 14.06.2017г.; 3320лв.
застрахователно обезщетение по риск „медицински разноски в резултат на
заболяване“ и лихва за забава върху главницата в размер на 397,35 лв. за
периода от 12.03.2016г. до 14.06.2017Г.; 120лв. обезщетение по риск „дневни
пари за болничен престой в резултат на заболяване“ и лихва за забава върху тази
сума в размер на 14,36 лв. за периода от 12.03.2016г. до 14.0б.2017г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба
15.06.2017г. до окончателното плащане. Отхвърлени са изцяло и предявените при
условията на евентуалност искове срещу „Д.З.“АД с ЕИК*******обективно съединени
искове с правно основание чл.238, ал. 1, вр. чл.231, ал.2 КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД,
за следните суми по Договор за групова застраховка „Злополука“ №
45-06-0621/22.02.2015г., сключен между ВСС и евентуалния ответник: 3750 лв.
застрахователно обезщетение по риск „трайна загуба на работоспособност в
резултат на заболяване“ и лихва за забава върху главницата в размер на 176,54
лв. за периода от 23.11.201бг. до 14.06.2017г.; 490лв. застрахователно
обезщетение по риск „временна загуба на работоспособност в резултат на
заболяване“ и лихва за забава върху главницата в размер на 6 лв. за периода от
02.04.2017г. до 14.06.2017г.; 500лв. застрахователно обезщетение по риск „медицински
разноски в резултат на заболяване“ и лихва за забава върху главницата в размер
на 6,12 лв. за периода от 02.04.2017г. до 14.06.2017г. и 18 лв. обезщетение по
риск „дневни пари за болничен престой в резултат на заболяване“ и лихва за
забава върху главницата в размер на 0,22 лв. за периода от 02.04.2017г. до
14.06.2017г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от датата
на подаване на исковата молба 15.06.2017г. до окончателното плащане. Ищцата е
осъдена да заплати на предпочитания ответник 605лв., а на евентуалния ответник- 505 лева
разноски по производството.
Срещу така
постановеното решение, в частта с която са отхвърлени исковете срещу
предпочитания ответник З.“О.з.“АД, е подадена в законоустановения срок по
чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д.Ц.Г.. Жалбоподателят поддържа, че по
делото не се спори, че ищцата е служител на Районна прокуратура- гр.Кнежа и
като такава е съдебен служител по смисъла на чл.340, ал.3 от ЗСВ, както и че на
22.02.2012г. ВСС е сключил с предпочитания ответник договор със срок на
действие 3 години (до 31.12.2014г.) по силата на който всички служители са били
застраховани срещу риска „злополука“, както и допълнителни рискове- „трайна
загуба на работоспособност в резултат на заболяване“, „временна загуба на
работоспособност в резултат на заболяване“, „медицински разноски в резултат на заболяване“ и „дневни пари за
болничен престой в резултат на заболяване“. Безспорно било установено, че през м.март 2013г.
ищцата претърпяла битова травма и тогава било установено заболяването
„коксартроза“, като преди това нямала никакви оплаквания въз основа на които да
и бъде поставена такава диагноза. Твърди, че кога точно са започнали
увреждащите изменения на ставите е ирелевантно за спора, а релевантно е кога е
налице съвкупност от субективни оплаквания и клинични проявления. Поради това
прави извод, че всички предпоставки за уважаване на предявените срещу
предпочитания ответник искове са налице. Претендира отмяна на решението на СРС
и уважаване на исковете срещу предпочитания ответник, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият
ответник З.“О.з.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва
същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага подробни
съображения относно правилността му. Твърди, че от събраните по делото
доказателства не се установява настъпването на застрахователно събитие в
периода на действие на процесния договор за застраховка, сключен от ВСС. Твърди
също така, че се касае за дегенеративен процес, започнал преди 10-15
години. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С
подадения в срок отговор на въззивната жалба евентуалният ответник също я
оспорва като неоснователна и претендира потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.238, ал. 1, вр. чл.231, ал.2 КЗ (отм.) и чл.86
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно в обжалваната част, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
Ищцата
претендира от предпочитания ответник следните застрахователни обезщетения:
сумата от 15000лв.- застрахователно обезщетение по риска „трайна загуба на
работоспособност в резултат на заболяване“; сумата от 4900лв.- застрахователно
обезщетение по риск „временна загуба на работоспособност в резултат на
заболяване“; сумата от 3320лв.-
застрахователно обезщетение по риск „медицински разноски в резултат на
заболяване“ и сумата от 120лв.- по риска „дневни пари за болничен престой в
резултат на заболяване“. Претендира също така мораторни лихви върху главниците
за периода от 12.03.2016г. до 14.06.2017г., както и законната лихва върху
главниците за периода от подаване на исковата молба (15.06.2017г.) до
окончателното плащане.
По делото не се спори, че ищцата заема
длъжността „главен счетоводител“ в Районна прокуратура- Кнежа, както и относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор №45-06-009/22.02.2012г.,
сключен между ВСС и предпочитания ответник З.“О.З.“АД с период на покритие от 01.01.2012г.
до 31.12.2014г.
Съгласно т.1.2.-5 от раздел
„Допълнителни рискове“ (стр.6-7 от договора, на л.9-10 от първоинстанционното
дело), покрити от застрахователя рискове са трайна и временна загуба на
работоспособност, медицински разходи и дневни пари за болничен престой в
резултат на заболяване. При трайна неработоспособност в резултат на заболяване
обезщетението е в размер на процент от 20 000 лв., съответстващ на процента на
намалената работоспособност, определен от ТЕЛК/НЕЛК или от застрахователно-
медицинска комисия на застрахователя, по преценка на застрахованото лице. При
временна загуба на работоспособност обезщетението е в размер на 50 лв. за всеки
ден нетрудоспособност за периоди от над 10 до 60 дни и 100 лева за периоди от
над 60 дни. Медицински разходи в резултат на заболяване се обезщетяват изцяло,
до 15000 лева на застраховано лице, дневните пари за болничен престой са в
размер на от 5 до 75 лв. на ден в зависимост от продължителността.
Ищцата
твърди, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
тя е хоспитализирана на 02.11.2015г. в УМБАЛ„Д-р Г. С.“ в гр.Плевен, където й е
поставена диагнозата „двустранна коксартроза, лумбална спондилартроза, гонартроза“.
На 09.05.2016г. ищцата е повторно хоспитализирана, като е претърпяла оперативна
смяна на дясна тазобедрена става. С експертно решение № 0748/038/24.02.2016г.
при УМБАЛ „Д-р Г.С.“ ЕАД - Плевен, на ищцата е призната 20% трайно намалена
работоспособност за срок от две години, а с последващи решения на ТЕЛК от
30.09.2016г., 04.06.2018г. и 20.02.2019г., е увеличен процентът
неработоспособност съответно на 54%, 62% и 75%. Отсъствала е от работа общо 98
дни, а двата болнични престоя са общо 12 дни.
Предвид изложеното, ищцата не е
установила с представените по делото доказателства, при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на застрахователно събитие по покрит от
застрахователя риск през периода на действие на застрахователния договор. От
една страна, видно от заключението на вещото лице по съдебно- медицинската
експертиза, не може да се определи точно периодът на възникване на
дегенеративните коксартрозни промени в дясното тазобедрена става, както и на
промените в останалите стави. Вещото лице посочва също така, че дегенеративните
промени биха могли да предшестват травмирането през 2013г. и да са станали фон
благоприятстващ настъпването на по-тежко увреждане. Според заключението на
повторната съдебно- медицинска експертиза заболяванията от които страда ищцата
се развиват бавно през годините, като най-честите причини са напредване на
възрастта, ендокринни и метаболитни заболявания, заседнал начин на живот,
генетични фактори, наднормено тегло, травми, атеросклероза. Напредналият стадий
на развитие на заболяванията при ищцата е сигурен клиничен и патоморфологичен
белег за тяхната голяма давност, със сигурност над периода на годината на
тяхното документално диагностициране. От друга страна, осъществяването на
покритите от застрахователя по процесния договор рискове, е след периода на
действие на застрахователната полица. Застрахователната полица е с период на
действие от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., а ищцата е хоспитализирана за първи
път и заболяването диагностицирано на 02.11.2015г. Загубата на работоспособност,
както и медицинските разноски и болничния престой са последващи. Съгласно чл.6
от договора за застраховка, „заболяване“ е съвкупност от субективни оплаквания
и клинични прояви на структурни и/или функционални увреждания на физическото
лице, диагностицирани от лекуващи лекари, лекари от центрове за спешна
медицинска помощ, ЛКК, ТЕЛК/НЕЛК или от лечебно заведение и регистрирани в
официален медицински документ. Следователно в случая за момент на
диагностициране на заболяване по смисъла на застрахователния договор и
съответно- настъпване на застрахователно събитие, може да се счита първото
хоспитализиране на ищцата на 02.11.2015г. За този период е била в сила друга
застрахователна полица, сключена с евентуалния ответник. Въззивна жалба срещу
решението в частта с която са отхвърлени евентуалните искове обаче не е
подадена от ищцата и решението в тази част е влязло в сила.
По тези съображения въззивната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено в
обжалваната част.
Предвид горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №182034 от 21.08.2020г., постановено
по гр.дело №39213/2017г. по описа на СРС, ГО, 71 с-в в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/