МОТИВИ към Решение №260024/23.03.2021г.по
АНХД №113 /2021г.по описа на Районен съд –Н.
Делото е образувано на основание чл.375 от НПК-по постановление на Районна прокуратура-Ш.,,съдържащо предложение за
освобождаване на С.С.Х. ,,обвиняем по БП №67/2021г..по описа на РУ гр.Н. за
престъпление по чл.343в ал.3 във вр.с ал.1 от НК от наказателна отговорност и
налагането му на административно наказание по чл.78а от НК.
За Районна прокуратура –Ш.,ТО Н.,се явява
прокурор Глушков.Поддържа предложението.
Обвиняемият се явява лично. Признава се за виновен в извършване на
престъплението,за което е предаден на съд.Заявява,че се касаело за инцидентен случай.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият С.С.Х. е придобил право да управлява
МПС,категории В и АМ на 15.10.2009г.Последното
от издадените му свидетелства за правоуправление №*********,издадено е било със
срок на валидност до 18.09.2024г.справка за нарушител от региона/.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/№***/18.04.2020г.на началника на сектор „ПП“към
ОДМВР гр.Ш.,издадена от С.Б.С.–мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР –Ш.,връчена на обвиняемия на 18.04.2020г.,на основание чл.22 от ЗАНН във
вр.чл.172 ал.1 от ЗДвП временно му е отнето
свидетелството за управление на МПС-до решаване на въпроса за
отговорността ,но за не повече от 18 месеца.
Въпреки,че е бил лишен по административен
ред от правото да управлява моторно превозно средство,с горецитираната заповед,
на 22.02.2021г.,около 07.50 часа,на ул.“***“в гр.Н.,Х. отново предприел
управление на моторно превозно средство .-в случая/лек автомобил „***“ с рег.№***/,когато
бил спрян за проверка от служителите на РУ МВР –Н.,извършващи рутинен контрол
–свидетелите Т.А.М.и П.С.П..
Контролните органи установили,че водачът
управлява посоченото моторно превозно средство,в срока на наказването му по
административен ред и в случая е управлявал без съответното свидетелство за
управление.Съставили му АУАН серия GA №310890/22.02.2021г.
Материалите са предадени на ШРП,за което
образувано БП №67/2021г-по описа на РУ Н..
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото,че на
22.02.2021г.,около 07.50 часа на ул.“***“ в гр.Н.,обл.Ш.,обвиняемият С.Х. управлявал
моторно превозно средство/лек автомобил „***“ с рег.№***/,в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС,наложена му със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/№***/18.04.2020г.на началника на сектор „ПП“към
ОДМВР гр.Ш.,връчена на 18.04.2020г.,с което от обективна страна осъществил
състава на престъпление по чл.343в ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
От субективна страна,деецът е действал при
наличието на пряк умисъл-осъзнавал е общественоопасния характер на
престъплението и неговите противоправни последици,като е целял тяхното
настъпване.
За въпросното престъпление се предвижда
наказание „лишаване от свобода до три години и глоба от 200 до 1000
лева,обвиняемият е пълнолетен,не е осъждан ,не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК и с извършеното престъпление не са причинени
имуществени вреди,подлежащи на репариране.
Ето защо,след като прие,че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки,визирани в разпоредбата на чл.78а от НК,поради което,след като призна обвиняемият за виновен в извършване на
престъплението,за което е предаден на съд, го освободи от наказателна
отговорност,като му наложи на основание чл.78а от НК административно наказание
„глоба“,в размер,съвпадащо с минималния предвиден в закона,а именно -1000.00лв.
При определяне размера на наказанието,съдът
прие наличие на смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства,а именно ,че
същият е безработен /декларирал е този факт по ДП/и не са налице конкретни
данни дали същият към момента реализира трудови доходи и в какъв размер.,има
малолетно дете,за което следва да се грижи и издържа,проявява самокритичност
към стореното,оказва пълно съдействие за изясняване на фактическата обстановка
по делото.
Съдът прие,че при така определеното по
размер наказание биха били постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция ,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
В този смисъл съдът постанови решението си.
Мотивите са изготвени на 30.03.3021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: