СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
10.11.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 14.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 1563/17г. и констатира следното:
Предявени са
искове от Л. Б. солидарно /в хипотезата на чл. 53 от ЗЗД/ против М. на О.на РБ и
О.Х.с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: 10 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/ 26 000 лева и 6 437 лева /обезщетения за
имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната
лихва върху посочените суми /главници/ за периода след 06.02.12г.
Същите суми са
заявени /при условията на евентуално съединяване на исковете/ първо срещу М. на
О.и второ срещу О. Х..
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Заради скъсване на
язовирната стена на язовир „Иваново“ /на 06.02.12г./ е било наводнено землището
на с. Бисер /в резултат на това събитие е било наводнено, увредено и в крайна
сметка - унищожено изцяло жилището на ищцата, находящо се в посоченото населено
място, заедно с покъщнината – движимите вещи в имота/. Не се спори /на
практика/ като това обстоятелство се явява и удостоверено /с писмени и
експертни доказателства – преценени в съвкупност/ в процеса /същият факт е бил
установен и в рамките на висящото наказателно производство/, че: процесното
вредоносно събитие /обилно наводнение/ е било пряко следствие от – лошото
техническо /физическо, фактическо/ състояние на язовирната стена.
Исковете са
основателни /явяват се доказани/ по основание – както следва:
Исковете са
предявени /на 06.02.17г./ в рамките на законния /5-годишен/ давностен срок /по
чл. 110 от ЗЗД/, започнал да тече от момента на вредоносното събитие /06.02.12г./.
възраженията /на ответника О. Х./ в тази насока са – неоснователни.
Горните
обстоятелство удостоверяват пряко /категорично, еднозначно/ предпоставките на
чл. 49 от ЗЗД, а именно: наличието на /причинена на/ ищцата неимуществена вреда
/психически стрес/, съответно – имуществени вреди /увреждане и загуба на
недвижимо, и движимо имущество/; пряка причинно – следствена връзка между
вредоносното събитие и настъпилите /два вида/ вреди; деяние /бездействие/,
противоправност и виновност на същото /по смисъла на чл.45 от ЗЗД/ на ответника
М. на О.на РБ. В последната връзка:
Принципно:
Председателят на
състава намира за абсолютно недопустимо /нито от правна, нито от житейска
гледна точка/ няколко властнически органа /министерство, областен управител и О.
или с други думи - самата Държава – в най-общия смисъл на понятието/ да не
могат да разрешат /дългогодишно/ спора кой е собственик /и на каква част/ от
язовира, кой реално го ползва - стопанисва,
кой има задължение да поддържа обекта в безопасно състояние и т.н. /с каквито
именно възражения ответниците обосновават неотговорността си за настъпването на
процесното нещастно събитие/. Такъв спор принципно не може да изключи /да
дерогира/ отговорността /по смисъла на чл. 53 от ЗЗД/ на нито един от
изброените /спорещите субекти/. От друга страна /конкретно и в допълнение на
изложеното/:
Събраният по
настоящото дело доказателствен материал: писмен и експертен – преценен в съвкупност
/конкретно – констатациите на вещото лице от първата оценителна експертиза, а
подробни констатации в тази насока са направени и в рамките на наказателното
производство, образувано във връзка с процесното вредоносно събитие/
установяват, че: процесното съоръжение /язовир и стена/ са били предоставени за
фактическо ползване /като учебен полигон/ на МО
на РБ. В такава хипотеза /с оглед това/ в случая следва да се приеме, че
именно в тежест на този правен субект /ответник/ е било възложено задължението
да стопанисва язовирната стена /да я поддържа в безопасно техническо,
фактическо, физическо състояние/. Фактът /надлежно установен в настоящото,
съответно и в наказателното производство/, че – язовирната стена се е скъсала
/именно поради лошото си състояние – съобразно изложеното по-горе/ свидетелства
/еднозначно, категорично, сам по себе си/, че – посоченото задължение на М. е
останало – неизпълнено /което бездействие следва да се окачестви като
„противоправно“ по смисъла на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД,
съответно и „виновно“ по смисъла на
същите законови текстове/.
С оглед изложеното
– в случая следва да бъде ангажирана имуществената отговорност само на първия
ответник - доколкото: релевантното за настоящия казус обстоятелство /за съставите
на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ е това – не кой е бил собственик на
съоръжението към момента на деликта – вредоносното събитие /в тази връзка
ответника О.Х.не оспорва обстоятелството, че е собственик на част от земята,
върху която е бил разположен язовира/, а на кого е било възложено ползването на
обекта /кой правен субект е упражнявал фактическа – физическа власт по отношение
на язовира; на практика само този субект е имал реална, обективна, фактическа,
физическа възможност да контролира обекта, да следи за изправността на стената,
да предприеме действия за обезопасяването й/.
Искът за
неимуществени вреди е основателен /по размер/ изцяло:
Председателят на
настоящият съдебен състав намира /принципно/, че: в хипотеза като процесната
/когато собствен на ищцата недвижим имот е бил изцяло унищожен и то в резултат
на събитие като процесното, което може да бъде окачествено като „бедствие“/
наличието на неимуществени вреди следва да се – презумира /обратен – противен
извод би се явил в пряко, драстично противоречие с всякаква житейска логика/.
От друга страна – досежно процесното релевантно обстоятелство в процеса са
събрани /в рамките на производство по чл. 25 от ГПК/ и конкретни /гласни/
доказателства. Размерът на обезщетението се определя от съда при условията на
чл. 52 от ЗЗД: в контекста на изложеното принципно – житейско съображение и при
съобразяване на конкретните, събрани по делото доказателства /свидетелски
показания/ досежно конкретното измерение на претърпените от пострадалата /ищцата/
неимуществени вреди.
Исковете за
имуществени вреди са основателни – се явяват доказани /по размери/ до размера
на сумите: 26 000 лева /относно претенцията, касаеща недвижимото имущество/
и 4 265 лева /досежно претенцията касаеща покъщнината/. Размерът на тези
вземания е удостоверен /надлежно и конкретно/ в процеса – с констатациите на
приетите по делото оценителни експертизи /общо три на брой/ преценени в
съвкупност и в контекста на събраните в същата връзка /по делегация; в
хипотезата на чл. 25 от ГПК/ гласни доказателства.
В полза на ищцата
следва да бъде присъдена /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва върху горните суми за периода – след 06.02.12г.
/когато е настъпило процесното вредоносно събитие/.
На последно място
/във връзка с конкретно заявеното в тази насока възражение на втория ответник/:
липсват доказателства /съответно и твърдения/ ищцата да е била - вече
обезщетена /реално, фактически – чрез получаване, превеждане на съответна сума
или по друг начин/ за претърпените от събитието вреди /имуществени и
неимуществени/. С оглед това – възражението на О.Х.в тази насока /и представеното
към същото писмено доказателство: Решение № 5 от 08.06.12г. на целево
сформираната междуведомствена комисия/ не могат да бъдат съобразени в полза на
ответниците /това възражение и доказателство - не могат да изключат, да дерогират процесната деликтна отговорност/.
Възражението на
ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК /касаещо претендираното от О.Х.адвокатско възнаграждение/ е
основателно: заявеният адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1 /с
оглед това: претендираната сума – възнаграждение следва да бъде редуцирана до
размера на 1 805 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА /на
основание чл. 49 от ЗЗД/ М. на О.на РБ да плати на Л.П.Б. ЕГН **********
сумите: 10 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/; 26 000 лева
и 4 265 лева /обезщетения за имуществени вреди/; законната лихва върху
посочените суми за периода от 06.02.12г. до цялостното им изплащане и 790 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/.
ОСЪЖДА М. на О.на
РБ да плати на адвокат Д. 1 710 лева – адвокатски хонорар /на основание
чл. 38 от ЗА/.
ОСЪЖДА М. на О.на РБ да плати на СГС 1 611 лева - държавна
такса и 240 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
ОТХВЪРЛЯ иска /предявен
срещу М. на О.на РБ/ за имуществени вреди /касаещ движимото имущество/ за
сумата над 4 265 лева.
ОСЪЖДА Л.П.Б. да
плати на М. на О.на РБ 100 лева – юрисконсултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете /заявени срещу О. Х./.
ОСЪЖДА Л.П.Б. *** 2 305
лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; при приложение на
правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: