№ 11668
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110140945 по описа за 2021 година
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 109 от ЗС.
Ищцата Т. Е. Б. – Й., чрез адв. Г., извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че със С.Д.Й. са собственици на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в
гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, като жилищната сграда, в която се помещава цитирания
недвижим имот има два входа – единият от ул. „Д. Х.“, а другият от ул. „Ц.Г.“. Поддържа,
че ответниците, които са собственици на имот в същата сграда, отказали да предадат на
ищцата ключ, който бил от общия вход, водещ до ул. „Ц.Г.“, което напълно
незаконосъобразно нарушавало правото й да ползва общи помещения от жилищната сграда.
Заради тези действия от страна на ответниците, които били без никакво правно основание,
се създавали пречки и ищцата била лишена от правото си да ползва свободно входа, водещ
до ул. „Ц.Г.“. След редица неуспешни опити да се сдобие с ключ от общия вход, водещ до
ул. „Ц.Г.“, чрез отправени устни покани до И. Ц. и А. Ц., ищцата била принудена да отправи
и нотариална покана до ответниците, чрез която същите отново били поканени да предадат
ключ от входната врата на входа, водеща до ул. „Ц.Г.“. Въпреки отправената покана,
ответниците отказали и към настоящия момент да преустановят противоправните си
действия, изразяващи се в ограничаване на правото на ползване на достъпа до входа откъм
ул. „Ц.Г.“, в резултат на което лишили и ограничили ищцата от дадените й от закона
абсолютни непротивопоставими права да ползва общите части от сградата, съобразно
тяхното предназначение. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди
ответниците да предоставят на ищцата ключ за достъп до входната врата на сграда,
находяща се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, водеща до ул. „Ц.Г.“. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Б. Ц. и А. П. Ц., чрез адв. П. и адв. Ц., са
подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове като недопустими и
евентуално неоснователни. Поддържат, че исковете били недопустими, тъй като не
съществувало гарантирано от закона право определено лице да притежава ключ, който бил в
разположение на други лица. Твърдят, че са собственици на дворното място, в което била
1
изградена процесната сграда, като този имот бил с лице на две улици – ул. „Д. Х.“ и ул.
„Ц.Г.“. Построената в мястото сграда от своя страна била с лице единствено към ул. „Д. Х.“
и съответно там бил определен и административният адрес. Поддържат, че процесната
сграда не била разположена на ул. „Ц.Г.“ и нямала вход на тази улица, като имотът на
ищцата бил разположен на пети и шести етаж в сградата и също нямал излаз на ул. „Ц.Г.“.
Отделно от това, ищцата не била собственик на дворното място, което извън застроената му
част, било сред изрично изброените в чл. 38 ЗС като обща част, но не по естеството си, а по
предназначение и като такава, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие
на собствениците или по разпореждане на закона. Съгласно чл. 38 ЗС дворното място било
обща част към етажната собственост, но това било така само когато всички етажни
собственици са съсобственици и на дворното място и са изразили изрично воля то да бъде
обща част. Поддържат още, че притежателят на правото на строеж придобивал сградата или
самостоятелен обект от нея, но той не придобивал с изграждането й право на собственост
върху терена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира за установено следното:
По делото е безспорно и се установява от приетия Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот */****, том ***, рег. № ****, дело № 299/2006 г., че ищцата Т.
Е. Б. – Й. и С.Д.Й. са собственици на недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. С.,
ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, със застроена площ от 218,65 кв.м., заедно с избено помещение
№ 5, с площ от 4,66 кв.м., заедно с 18,45% идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот, върху
който е построена сградата, целият с площ от 310 кв.м. и представляващ парцел ***** от
квартал 231 по плана на гр. С., местността „Лозенец“.
Също така безспорно е, че ответниците И. Б. Ц. и А. П. Ц. са съсобственици на
недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 2, ап. 3.
По делото е представен и приет заверен препис от Нотариален акт за учредяване право
на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на апартаменти № 58,
том ХХХI, дело № 6012 от 07.04.1995 г., от който се установява, че ответниците са
съсобственици на дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Ц.Г.“ № 8, цялото с площ от
310 кв.м., съставляващо парцел ***** от квартал 231 по плана на гр. С., местност „Лозенец“.
По делото пред настоящия съдебен състав са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.-В.С. Й. и П.Б.Ц..
Свидетелят Й. – дъщеря на ищцата Т. Е. Б. – Й., показанията на която съдът преценява
по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че преди години е живяла заедно с родителите й в
процесната сграда, находяща се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А. Към настоящия момент свид. Й.
живее в гр. С., бул. „Б.“ № 7 А-Б, а майка й продължава да живее на ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и
6, тъй като процесният апартамент е мезонет. Свидетелства, че процесната сграда, в която
живее нейната майка, има два входа, единият от които води до ул. „Д. Х.“, а другият до ул.
„Ц.Г.“. Изяснява, че административният адрес на сградата е на ул. „Д. Х.“, като във входа,
водещ до тази улица, се намират пощенските кутии и повечето живущи в сградата влизат и
излизат именно от този вход. Заявява, че семейството й не може да ползва и двата посочени
входа, за разлика от други живущи в сградата, които имали тази възможност. Изяснява, че
използваният от семейството й вход е този, който води до ул. „Д. Х.“, като на майка й било
отказвано от сем. Ц.и да ползва входа, водещ до ул. „Ц.Г.“. Твърди, че входната врата,
водеща до ул. „Ц.Г.“, е стъклена, като между нея и ул. „Ц.Г.“ имало малко полощадче със
стълбички, няколко храста, малка ограда, след което се излизало на улицата. Така описаното
пространство между посочената врата и ул. „Ц.Г.“ не било двор, тъй като нямало градина
или нещо, което да го обозначи като двор, а по – скоро било асфалтирана площадка, която
2
излизала към улицата. Предполага, че за да се стигне до ул. „Ц.Г.“ със сигурност е много по
– пряко да се излезе през входа, водещ до ул. „Ц.Г.“, тъй като входът е в сградата. Изяснява,
че на родителите й им било неприятно, че нямали ключ за вратата, водеща до ул. „Ц.Г.“,
особено когато се родил брат й и трябвало да използват ул. „Д. Х.“, за да стигнат до
училище. Било много неприятно да се обикаля всяка сутрин сградата, за да се стигне до
пътя за училище, тъй като било баир. Родителите й трябвало да имат достъп до входа от към
ул. „Ц.Г.“, заради брат й, който ходи на училище на бул. „Черни връх“. Преди да се роди
брат й, входът откъм ул. „Ц.Г.“ трябвал на родителите й във връзка с извършване на ремонт.
Свидетелят Цветков заявява, че живее в жилищната сграда, находяща се в гр. С., ул.
„Д. Х.“, №9А, ап. 4. Официалният вход на посочената сграда бил на ул. „Д. Х.“, а на гърба й
имало двор със стълбички и ограда, водещ до ул. „Ц.Г.“. Изяснява, че за да се стигне до ул.
„Ц.Г.“ следвало да се мине през коридора и това дворче. Този коридор не бил основният,
който извеждал към апартаментите, а представлявал малко коридорче, водещо към входа от
задната страна, където се намирало ел. таблото и където част от живущите си слагали
колелата на малките деца. Изяснява още, че не е виждал някой да влиза и излиза от входа
към ул. „Ц.Г.“, като дворът бил на сем. Ц.и, които го поддържали, а свидетелят Цветков им
помагал три-четири пъти. Твърди, че сем. Й. са на последния етаж в сградата, като същите
не били възпрепятствани да стигат до техния си апартамент. Процесният двор всъщност
представлявал малко дворче, на два етажа – единият от които равен на нивото на сградата,
след което имало стълбички, жив плет, ограда и ул. „Ц.Г.“. Оградата между дворчето и ул.
„Ц.Г.“ била метална, като част от нея имала и жив плет. Два пъти в годината сем. Ц.и викали
хора, за да поддържат оградата, която не била висока. Свидетелят Цветков изяснява още, че
веднага след входа откъм ул. Д. Х.“ следвали стълбите, а въпросното коридорче било
встрани от основния коридор. По принцип било възможно, ако се влезе през входа, който е
от към ул. „Д. Х.“, да се отиде до малкото коридорче с вратата, водеща до двора и да се
излезе на ул. „Ц.Г.“. Свидетелят Цветков нямал ключ от вратата, водеща до въпросния двор,
като изобщо не ползвал този вход от задната страна на сградата, освен когато помагал за
чистенето. Заявява още, че улиците „Д. Х.“ и „Ц.Г.“ се събирали съвсем близо до сградата -
на около 30 м., и от там се отивало на бул. „Черни връх“. Улицата „Д. Х.“ била равна, като
според свидетеля ул. „Ц.Г.“ е по – стръмната и ако трябвало да стигне до бул. „Черни връх“,
било по-добре да мине по ул. „Д. Х.“, която нямала възвишение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Целта на иска по чл. 109 ЗС е да даде защита на правото на собственост срещу всяко
пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на
обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта според нейното предназначение. Защитата, която нормата на чл. 109 ЗС дава, е
осъждане на лицето, което извършва неоснователните действия, пречещи на собственика да
упражнява пълноценно правото си на собственост, да преустанови тези действия (иск за
прекратяване на нарушението), както и осъждането на лицето, поддържащо неоснователно
създадено състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, да премахне това
състояние и да възстанови предишното (иск за премахване на последиците от нарушението
на правото на собственост).
С негаторния иск може да се търси защита от един съсобственик срещу друг
съсобственик, който е осъществил в съсобствения имот такива действия, с които се пречи на
упражняването на правото на собственост, както и срещу действия, които възпрепятстват
ползването на общи части. Защитата по чл. 109 ЗС трябва да съответства на нарушението – в
този смисъл например Решение № 60160 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1518/2021 г.,
І г. о., Решение № 170 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 65/2018 г., І г. о., ГК, Решение
№ 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. дело № 334/2014 г., I г. о., ГК.
3
В разглеждания случай съдът е сезиран с претенция за осъждане на ответниците да
предоставят на ищцата ключ за достъп до водеща до ул. „Ц.Г.“ входна врата на сграда,
находяща се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, както и да преустановят действията си,
препятстващи достъпа до тази входна врата.
Двете задължителни условия за уважаване на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност
на действията на ответниците и създаването на пречки за собственика да упражнява правото
си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответниците са основателни,
няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този
иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответниците са осъществили неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответниците създава за ищцата
пречки за използването на съсобствения й имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са
недопустими, е конкретна по всяко дело – в този смисъл са задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по тълк.
дело № 4/2015 г., ОСГК.
В частност, за да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС, в
доказателствена тежест на ищцата е да докаже по делото пълно и главно, че 1/ сградата, в
която притежава самостоятелен обект има вход/изход откъм ул. „Ц.Г.“; 2/ дворното място, в
което е построена сградата, е обща част (т.е., че към момента на възникване на етажната
собственост дворът е придобит от етажните собственици заедно със самостоятелните
обекти), а ако не е обща част, че препятстването на достъпа до този вход й пречи да ползва
съсобствения си обект, находящ се в горепосочената сграда; 3/ с действията си ответниците
препятстват възможността й да ползва процесния вход, отказвайки да предоставят ключ от
него. Следователно, за да бъде основателен предявеният иск по чл. 109 ЗС, е необходимо да
се установи, че ответниците извършват конкретни действия, с които препятстват или
смущават достъпа на ищцата до съсобствения й самостоятелен обект.
По делото се установи, че сградата, в която ищцата е съсобственик на самостоятелен
обект, има вход/изход откъм ул. „Ц.Г.“, който обаче не води директно до посочената улица,
а до двор с няколко храста, стълби, площадка и ограда, след преминаването през които се
достига до ул. „Ц.Г.“. Установи се, че входът/изходът на процесната сграда, респ.
административният адрес на същата, е на ул. „Д. Х.“ №9А, от която страна влизат и излизат
всички живущи в сградата и там се намират пощенските кутии. На следващо място,
несъмнено се установи, че освен съсобственици на Апартамент № 3, находящ се в
жилищната сграда в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 2, ответниците са съсобственици и на
дворното място, находящо се в гр. С., ул. „Ц.Г.“ № 8, цялото с площ от 310 кв.м.,
съставляващо парцел ***** от квартал 231 по плана на гр. С., местност „Лозенец“, а ищцата
е съсобственик единствено на самостоятелен обект, представляващ недвижим имот,
находящ се в жилищна сграда в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, със застроена площ от
218,65 кв.м., заедно с избено помещение № 5, с площ от 4,66 кв.м., заедно с 18,45% идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
урегулирания поземлен имот, върху който е построена сградата. Т.е. въпреки надлежно
разпределената доказателствена тежест, ищцата не доказа, че дворното място, в което е
построена сградата, е обща част, т.е., че към момента на възникване на етажната собственост
дворът е придобит от етажните собственици заедно със самостоятелните обекти. Също така
по делото несъмнено се установи, че ищцата има необезпокояван достъп до съсобствения й
самостоятелен обект в процесната сграда през входа на същата, находящ се на
административният й адрес, а именно: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, респ. не се доказа
ответниците да извършват конкретни действия, с които да препятстват или смущават
достъпа на ищцата до съсобствения й апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет.
4
5 и 6. Отделно от гореизложеното следва да се акцентира върху обстоятелството, че
входът/изходът, находящ се на гърба на сградата, не води директно до ул. „Ц.Г.“, а до
съсобствения на ответниците двор с няколко храста, стълби, площадка и ограда, след
преминаването през които се достига до ул. „Ц.Г.“. В този смисъл следва да се отбележи, че
когато не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост
притежават идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място няма
статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС (в този смисъл Решение № 57 от 29.06.2021 г.,
постановено по гр.д. № 3007/2020г. по описа на ВКС, *** ГО). Ето защо, при отчитане
баланса между зачитане правото на собственост като абсолютно право и ограниченията,
които се налага да се търпят, както и предвид обстоятелството, че дворното място не е обща
част, а е съсобствено на ответниците, настоящият съдебен състав приема, че предявените
искове по чл. 109 ЗС за осъждане на И. Б. Ц. и А. П. Ц. да предоставят на ищцата ключ за
достъп до вратата, водеща до посоченото дворно място, са неоснователни. За да достигне до
този извод съдът съобрази и показанията на свидетеля П.Ц. (незаинтересован от изхода на
делото), който изяснява, че семейство Й. по никакъв начин не са възпрепятствани да стигат
до техния си апартамент, както и че улиците „Д. Х.“ и „Ц.Г.“ се събират съвсем близо до
процесната сграда и от там се отива на бул. „Черни връх“.
Отделно от гореизложеното, съгласно Решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 954/2017 г., *** г. о., ГК, заключвайки самостоятелния си обект (в случая дворно място),
собственикът упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки
достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно
право. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг
етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него други етажни
собственици да са лишени от достъп до обща част, осъществяван през този обект при
построяването на сградата и преди възникване на етажната собственост (в този смисъл е
Решение № 11 от 23.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 954/2017 г., *** г. о., ГК).
Само за пълнота следва да се отбележи, че представеното с писмената защита от
процесуалния представител на ищцата решение на ВКС по гр.д. № 1125/2021 г. е
постановено при различна фактическа обстановка, като е дадено тълкуване на въпрос,
относим към иск с правна квалификация чл. 64 ЗС, какъвто не е предявен в настоящото
производство, като е прието, че предназначението на постройката е определящо при
произнасяне относно това какъв е обемът и начинът на ползване на земята от суперфициаря.
В разгледания в цитираното решение случай, предназначението на постройката е било за
курортни нужди – за почивка в апартаментен хотел, намиращ се на брега на морето, поради
което съставът на ВКС е приел, че ползването по предназначение на имотите на ищците,
включва и ползването на онази част от поземления имот, осигуряваща на собствениците им
най-пряк достъп до плажа, какъвто поземленият имот е имал. В настоящия случай
предназначението на сградата, находяща се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, е за жилищни нужди,
като ищцата има безпрепятствен достъп до съсобствения й самостоятелен обект, находящ се
на ул. „Д. Х.“ № 9А, а не на ул. „Ц.Г.“, като ответниците не извършват конкретни действия,
с които препятстват или смущават правото й на собственост.
Съгласно мотивната част на т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС неоснователните
действия от страна на ответника следва да са от такъв характер, че да създават пречки за
упражняване правото на собственост от ищеца по-големи от обикновените. В настоящия
случай такова състояние не е налице, поради което предявените искове са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците. Всеки от тях е представил доказателства за сторени разноски за
5
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., което е било заплатено в брой, видно от
приложените договори за правна защита и съдействие, поради което следва да бъде
присъдено. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищцата
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като претендираното от всеки от
ответниците адвокатско възнаграждение е в минималния размер, изчислен съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Е. Б. – Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“
№ 9А, ет. 5 и 6, срещу И. Б. Ц., ЕГН **********, и А. П. Ц., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 2, ап. 3, искове с правно основание чл. 109 от ЗС, за
осъждане на И. Б. Ц. и А. П. Ц. да предоставят на Т. Е. Б. – Й. ключ за достъп до водещата
до ул. „Ц.Г.“ входна врата на сграда, находяща се в гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, както и да
преустановят действията си, препятстващи достъпа до тази входна врата.
ОСЪЖДА Т. Е. Б. – Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, да
заплати на И. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 2, ап. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т. Е. Б. – Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 5 и 6, да
заплати на А. П. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Д. Х.“ № 9А, ет. 2, ап. 3, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева, представляваща сторените в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6