РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Петрич, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230101691 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба,
депозирана от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.а“
№ 3Б, ет. 2, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес с.
Б., ул. „Д.“ № 59 и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.а“ № 3Б, ет. 2, ап. 11, срещу
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано винаги от двама
управители Светослав Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф
Чулак.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 40020807956,
сключен с ответното дружество Профи Кредит България ЕООД, по силата на който следва да
върне на дружеството сумата по кредита в размер на 7 959 лева при срок на кредита от 36
вноски. Паралелно с това, съгласно цитирания договор, ищецът следва да заплати и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3 700 лева,
разпределени на 36 вноски. Ищецът твърди, че така уговорената клауза от Договора за
потребителски кредит за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения и принципа за справедливост и необлагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна,
тъй като същата предвижда заплащането на „такси за усвояване и управление на кредита“,
същата е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит, заобикаля
се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че процесната клауза
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване
разпоредбите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1
ЗЗП.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 40020807956 от
18.10.2023 г., сключен между ищеца и „Профи Кредит България“ ЕООД, която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3700
1
лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и поради противоречието й с добрите нрави, чиято
невалидност да бъде прогласена.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за необоснованост,
неоснователност и недоказаност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата
страна, като счита, че процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от
другата страна.
По реда на чл. 214 от ГПК по искане на ищцовата страна съдът е допуснал изменение
на предявения иск, като е намалил размера на същия от 3 700 лева на 2 700 лева, а за
разликата между двете суми е прекратил производството по делото поради направено
частично оттегляне на иска.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 18.10.2023 г., между Р. И. Д., в качеството му на кредитополучател и
„Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитодател, бил сключен Договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 40020807956. По силата на сключения
между страните договор, на ищеца Д. била предоставена сумата от 3 000 лева, при срок
на кредита 36 месеца, с размер на вноската по кредита 146,09 лева, при ГПР 48,77 %, ГЛП
41%, с обща дължима сума по кредита от 5 250 лева. Съгласно сключения между страните
договор, кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна
услуга „Фаст“ в размер на 1 200 лева и възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в
размер на 1 500 лева, разпределени на 36 месечни погасителни вноски в размер от 75 лева
всяка от тях. Съгласно чл. 15 от ОУ, неразделна част от договора за кредит,
кредитополучателя може да избере да не закупи допълнителна услуги или да закупи една
или повече допълнителни услуги към ДПК, а именно: допълнителна услуга „Фаст“,
представляваща приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на
потребителски кредит в системата на "Профи Кредит България" ЕООД /чл. 15, 1/, а
допълнителна услуга „Флекси“ представлява правото на кредитополучателя да променя
едностранно погасителния си план, като отложи на части или накуп допустимия брой
погасителни вноски съобразно срока на договора за кредит при изпълнение на изискванията
по чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 в договора.
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
„Профи Кредит България“ ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3 000 лева.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува съмнение, че
между страните, освен сумите за главница и договорна лихва, е договорено да се заплати и
възнаграждение в общ размер от 2 700 лева за закупен пакет допълнителни услуги. В
подкрепа на този извод е и конструкцията на самия договор за потребителски кредит - в
раздел VI - ти изрично са маркирани посочените услуги, като е посочено и каква е тяхната
стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с включеното възнаграждение за
допълнителни услуги.
Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се възлага
задължение на потребителя да заплати сумата от 1 500 лева за закупена допълнителна услуга
„Флекси“ и сумата от 1 200 лева за закупена допълнителна услуга „Фаст“ ( раздел VI - ти от
договора, част „По поискана и закупена допълнителна услуга" ) не е и индивидуално
2
договорена. В тази връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва
договорът и противно на твърдяното от ответното дружество, предоставянето на
допълнителни услуги не е по избор на длъжника.
Отделно от гореизложеното, то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (
длъжник по договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в
кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране
по занятие). Дейностите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ по „приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит“ и по определянето на „гъвкав погасителен план“ са
присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителна услуга,
които се предоставят на потребителя. Предвид това, частта от раздел VI- ти от договора,
установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за допълнителни
закупени услуги се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит, съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 48,77 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин се формира същият. Нещо повече както вече бе
коментирано, предвид предпоставките, при които се предоставят допълнителните услуги, то
същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде включена
изначално при формирането на ГПР ( те са сигурен разход за потребителя). Впрочем, ако
възнаграждението за „допълнителните услуги“ бъде включено в ГПР, размерът му би
нараснал неимоверно. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на
потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че това е следвало да се включи в процента на
разходите по кредита.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика кредитът му се оскъпява почти двойно и то без да се включва
възнаградителната лихва. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
С оглед приетите по-горе постановки, съдът приема, че с включването на
възнагражденията по допълнителните услуги, разписани в раздел VI - ти от договора
за кредит, ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗПК, раздел
VI-ти от процесния Договор за е нищожен в частта, установяваща задължение за
потребителя да заплати сума в общ размер от 2 700 лева за закупени услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
Съобразно изложеното, така предявеният иск следва да бъде уважен.
3
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на
разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. Д. М. от АК-П., като съобразно Договор за правна
защита и съдействие / л. 11/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в
полза на адв. М., съдът счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните
разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-
428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд),
установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са
обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията
в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са
доразвити с постановеното Решение по дело С-428/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от
постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член
4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на
фактическа сложност на делото и обстоятелството, че по настоящото производство е
проведено едно открито съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 Закон
за адвокатурата, в полза на адв. М., следва да се определи възнаграждение в размер от 300
лв. или 360 лева с ДДС, тъй като адвокат М. е регистриран по ЗДДС, което да бъде
заплатено от ответника.
Ищцовата страна в лично качество е сторила разноски за държавна такса в размер от
148 лева, които следва да и бъдат заплатени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНO, че клаузата в VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № 40020807956 от 18.10.2023 г., сключен между ищеца и „Профи
Кредит България“ ЕООД, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 2 700 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и поради
противоречието й с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано винаги от двама управители Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Р. И. Д., ЕГН: ********** от с. Б., ул. „Д.“ № 59, сумата от 148 /сто четиридесет и осем/
лева, представляваща съдебно – деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, кв. Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В,
4
представлявано винаги от двама управители Светослав Николаев Николов, Цветелина
Георгиева Станева, Ярослав Кжищоф Чулак, да заплати на адв. Д. В. М. от АК-П., в
качеството му на пълномощник на ищеца Р. И. Д., ЕГН: **********, сумата в размер от 360
лева /триста и шестдесет/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната безплатно процесуално представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Благоевград, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
5