Р Е
Ш Е Н
И Е № 38
26.07.2021
г., град Русе
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галена Дякова
при участието на секретаря
Диана Михайлова, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 352 по описа за 2021 г. на Административен съд Русе и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
по настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба от В.Б.П. *** чрез адв. Е.Д. *** против Решение № 2153-17-44 от 29.04.2021г.
на Директора на ТП на НОИ-Русе, с което е отхвърлена жалбата на В.Б.П. против
Разпореждане № 2140-17-117 от 25.02.2021г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ- Русе.
Жалбоподателят
не е съгласен с решението на директора на ТП на НОИ-Добрич и счита същото за
незаконосъобразно, постановено в противоречие с административнопроизводствените
правила и в нарушение на принципа на служебното начало, залегнат в чл.9, ал.4
от АПК, по силата на който административният орган е длъжен да съдейства на
страните в административното производство. Посочва, че решението е постановено
и в нарушение на материалния закон. Счита, че длъжностното лице при ТП на НОИ Русе
не е изпълнило задължението си по чл.98, ал.1 от КСО и чл.10, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. Това нарушение довело до постановяване на отказа за
отпускане на пенсия. В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и моли решението и разпореждането да бъдат
отменени а преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Русе, чрез процесуалния си представител, изразяват
становище, че жалбата е неоснователна. Не представят допълнителни
доказателства, освен тези, в приложената административна преписка.
Административен
съд Русе, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.12.2020 г. В.Б.П. *** е подал заявление
с вх.№ Ц2113-17-1988/л.7преписка/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Към датата на заявлението
си - 16.12.2020 г. П. има навършени 60г.08м.26д. По представени документи за
положен от лицето осигурителен стаж и по данните, подадени в Регистъра на
осигурените лица на Националната агенция за приходите е зачетен осигурителен
стаж, положен до 15.12.2020 г. вкл., както следва: 19 години, 05 месеца и 19
дни от втора категория труд; 16 години, 00 месеца и 17 дни от трета категория
труд или общ стаж превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО -
40години 04 месеца и 18 дни. Сбор от осигурителен стаж и възраст 101 г. 01м.
14д. За да се пенсионират по условията на чл.69б, ал. 2 от КСО през 2020 г.,
мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд
следва да са навършили 58г. 06м, и да имат общ сбор от осигурителен стаж и
възраст 100г. С разпореждане № 2140-17-117/25.02.2021г./л.5-6пр./ длъжностното
лице, ръководител на пенсионно осигуряване, е отказал отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основанията по чл. 69б, ал. 2 и чл.
168, ал. 1, т. 2 от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено,
че жалбоподателят има 15години осигурителен стаж от втора категория труд и
необходимия общ сбор от осигурителен стаж и възраст 100г. и е придобило право
на пенсия по чл.168, ал.1, т.2 от СКО, но не е променило осигуряването си по реда на чл. 4в от КСО, поради което
не следва да получава исканата пенсия по чл. 69б, ал.2 от КСО. Цитирана
е нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО и е изведен извод, че лицата които са
придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО нямат право на пенсия по чл. 69б,
ако не са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Постановен е отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст като са посочени
основанията на чл. 69б, ал. 2 от КСО и
чл. 168, ал. 1, т. 1 от КСО. Разпореждането е връчено на П. на 09.03.2021г. по
пощата, за което е приложено известие за доставяне № ИДPS 7000 01 EILL R /л.6 пр./
В указания едномесечен срок по чл.117, ал.2,
т.1 от КСО Разпореждане № 2140-17-117/25.02.2021г. е обжалвано, като е подадено
възражение с вх.№ 1012-17-76 от 02.04.2021г./л.4 пр./ до Директорът на ТП на НОИ –Русе. След
обсъждане на пенсионото досие Директорът на ТП на НОИ –Русе е постановил
Решение № 2153-17-44 от 29.04.2021г., с което е отхвърлил жалбата, възприемайки
мотивите на разпореждането. В допълнение към изложените в разпореждането мотиви
директорът на ТП на НОИ е цитирал разпоредбата на чл. 69б, ал. 5 от КСО, според
която: „ Пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска, когато лицата не са придобили право на
пенсия по чл. 168 или са променили осигуряването си по чл. 4в.“ В решението се
посочва, че кьм 25.02.2021 г. липсва подадено заявление по чл. 4в от КСО в НАП,
от лицето, за прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в
професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" на държавното обществено
осигуряване при изпълнени условия за пенсиониране по чл. 168 от КСО. Направен е
извода, че правилно с разпореждане № 2140-117/25.02.2021г. на В.Б.П. е отказано
отпускане на лична пенсия зa осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 2 от КСО по заявление вх. № Ц2113-17- 1982/16.12.2020 г., във връзка с чл.69б, ал. 5
от КСО. Решението е връчено на П. на 13.05.2021г. по пощата, за което е
приложено известие за доставяне /л.3пр./
Преди
постановяване на решението В.Б.П. подава ново заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условието на чл. 696, ал. 2 от КСО с
вх. № 2113-17-230/09.03.2021 г./л.2 пр./ На същата дата е подал и заявление с
вх. № 2124-17-41/л.23 пр./ по чл. 4в от КСО за прехвърляне на натрупани
суми по индивидуалната му партида в
професионален пенсионен фонд във фонд „Пенсии" на държавното обществено
осигуряван. Направена е преценка за определяне право на пенсия и е преценено,
че към 09.03.2021 г. В.Б.П. изпълнява условията за пенсиониране на чл.69б, ал.
2 от КСО . С разпореждане № 5/22.03.2021 г./ л.25 пр./ е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.696, ал.2 от КСО, считано от 09.03.2021 г.
в минимален размер съгласно чл.70, ал.12 от КСО, като първоначално пенсията се
отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по реда на
КСО, съгласно чл.10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
При
така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Жалбата срещу Решение № 2153-17-44 от 29.04.2021г. е допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, в
срока за обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО.
Разгледана
по същество, жалбата срещу Решение № 2153-17-44 от 29.04.2021г е основателна. Обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи -
ръководителя на териториалното поделение на НОИ в гр.Русе и ръководителя на
пенсионното осигуряване, които са определени като компетентни органи да се
произнасят по искания за отпускане на пенсии и по жалби срещу разпореждания, с
които е отказано отпускане на пенсия с нормите на чл. 98, ал. 1, т. 1 и чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО.
Основният спор между
страните се отнася за това следвало ли е
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО да уведоми жалбоподателя за липсващи
или нередовни към заявлението му за отпускане на пенсия документи, т. е. за
необходимостта да подаде заявление по чл. 4в от КСО или да поправи нередовности
в подаденото, за да придобие право на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. При
решаването на този спорен въпрос, съдът намира, че обжалваното решението е
материално незаконосъобразно и немотивирано, тъй като с него е потвърдено
разпореждане, с което е отказано отпускане на пенсия, поради съществени
процесуални нарушения на правилата, при които се разглеждат и решават заявленията
за отпускане на пенсия. Нормата на чл. 69б, ал. 7 от КСО определя, че пенсия по
ал. 1 - 4 се отпуска на лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168,
когато едновременно със заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление
за прехвърляне във фонд "Пенсии" на средствата от индивидуалната му
партида в професионален пенсионен фонд. Заявлението за прехвърляне се подава
чрез териториалното поделение на Националния осигурителен институт до
съответното пенсионноосигурително дружество, управляващо фонда, в който лицето
е осигурено. В 7-дневен срок от датата на постановяване на разпореждане за
отпускане на пенсията териториалното поделение на Националния осигурителен
институт изпраща заявлението на съответното дружество, освен ако до тази дата
лицето не е променило осигуряването си по чл. 4в.
Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), в действащата й към датата на подаване
на заявлението за отпускане на пенсия редакция, ДВ бр. 107 от 28 декември 2018
г., в нормата на чл. 2, т. 3 определя, че един от необходимите документи към
заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е
заявлението за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на лицето в
професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното
обществено осигуряване, в случаите по чл. 69б, ал. 7 КСО. Изрично в цитираната
норма е определено, че когато няма подадено заявление, се прилага редът по чл.
1, ал. 5 от НПОС. Нормата на чл. 1, ал. 5 от НПОС императивно определя какви са
задълженията на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при прието заявление
с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или
набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ. В този
случай длъжностното лице е задължено да уведоми заявителя за неизправностите с
препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. И едва, когато след
изтичане на едномесечен срок от датата на уведомяването, липсващото заявление
по чл. 4в от КСО не бъде представено, тогава длъжностното лице има право да
издаде разпореждане въз основа на наличните редовни документи.
Ако
се приема, че съдържащото се в преписката заявление с вх. № Ц2113-17-1988 от
16.12.2020г./л.7пр./ е било нередовно, то е видно, че редът за приемане на заявлението
за отпускане на пенсия не е бил спазен. По време на административното
производство не е изяснена фактическата обстановка, не е изяснено на заявителя П.
указано ли е да подаде заявлението по чл. 4в, вр. чл.69б от КСО. Няма данни за
изпращано уведомление до жалбоподателя, в което да се посочи какъв документ не
е представен, респ. какви са нередностите в представените документи.
Жалбоподателят не е бил уведомен, че следва да представи заявление по чл. 4в от КСО или да изправи нередовности в регистрираното заявление на 16.12.2020г., за
да упражни правото си на пенсия по реда на чл. 69 б от КСО. Затова съдът
приема, че отказът за отпускане на пенсия, обективиран в разпореждане №
2140-17-117 от 25.02.2021г., е незаконосъобразен и следва да се отмени, тъй
като се дължи на допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл.
2, т. 3 във връзка с чл. 1, ал. 5 от НПОС. Основателни са доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е нарушен един от
основополагащите принципи в административния процес – принципа на служебното
начала, залегнат в нормата на 9, ал.2 от АПК: „Административният орган събира
всички необходими доказателства и когато няма искане
от заинтересованите лица.“ Нарушенията са съществени, тъй като в случая
е явно, че ако процесуалните правила на чл. 2, т. 3 във връзка с чл. 1, ал. 5
от НПОС бяха спазени от длъжностното лице, в полза на жалбоподателя щеше да
бъде издаден акт с различно, положително за него съдържание.
Съдът
намира за нужно да отбележи и обстоятелството, че подаденото второ заявление вх.
№ 2113-17-230/09.03.2021 г./л.2 пр./ е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.
27, ал.2, т.2 от АПК, тъй като към подаването му е налице висящо
административно производство със
същия предмет, пред същия орган и с
участието на същата страна. Това заявление и постановените след подаването му
актове на административния орган не
пораждат правно действие. Това обстоятелство обосновава и правния интерес на
жалбоподателя от обжалване на издаденото Разпореждане № 2140-17-117 от 25.02.2021г. на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ- Русе. Органът е обвързан да се
произнесе и да спази процесуалните изисквания и задълженията си при
произнасянето по първото заявление. Едва след влизане в сила на акта по
заявлението от 25.02.2021г. , органът може да се произнесе по заявлението от
09.03.2021г.
При
така изложените съображения съдът приеме, че оспореното Решение № 2153-17-44 от
29.04.2021г е необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Същото следва
да се отмени на основанията по чл. 146, т. 4 от АПК. След отмяната му
преписката следва да се върне на административния орган за издаване на ново
законосъобразно разпореждане по заявление на В.Б.П. за отпускане на пенсия,
подадено с вх. № Ц 2113-17-1982 от 16.12.2021г. при спазване на
административно-производствените правила и съобразяване на обстоятелството, че
в ТП на НОИ – Русе има регистрирано заявление за прехвърляне на във фонд
"Пенсии" на средствата от индивидуалната партида на жалбоподателя от
професионален фонд.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 400
лева, за които представя доказателства за плащането им в брой - договор за
правна защита и съдействие № 002786 от 26.05.2021г. /л. 12 дело/. Разноски на
жалбоподателя се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК като ответникът
следва да бъде осъден да ги заплати.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд –Русе
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на В.Б.П. с ЕГН ********** ***,
пл.“Възрожденски“ № 6, вх.2, ет.2 Решение № 2153-17-44 от 29.04.2021г. на
Директора на ТП на НОИ-Русе и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-117 от
25.02.2021г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ- Русе.
ВРЪЩА
преписката на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе за
ново произнасяне по подаденото от В.Б.П. заявление с вх.№
Ц2113-17-1988 от 16.12.2020г., съгласно дадените задължителни указания в
мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона и ОПРЕДЕЛЯ 7
– дневен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ- Русе да заплати на В.Б.П. с ЕГН ********** ***, пл.“Възрожденски“ №
6, вх.2, ет.2, сумата от 400. 00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: