РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. И.
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело №
20242100500705 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищцата З. И. Т., ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника й адв. Георги Стоянов – БАК против решение № 388 от 22.02.2024г.,
постановено по гр.д. № 6308/2022г. по описа на Районен съд – Бургас,В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен предявения от нея срещу ответниците П. И. С., ЕГН: ********** и Г. И.
С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ******, иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 от
ЗЗД на сключения между ответниците и тяхната прехвърлителка Р.Г.М. договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран с
нотариален акт № 109, том IV, регистрационен номер 12803, дело № 490 от 04.10.2017 г. на
нотариус Виктория Дралчева до размера от ½ ид.ч. от прехвърлените с договора 2/3 ид.ч.
от описаните в същия нот. акт недвижими имоти, поради неизпълнението му от
ответниците -приобретатели. Със същото решение ищцата е осъдена на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК да заплати на ответниците сумата в размер на 2135.80лв., представляваща
направените от тях по делото съдебно – деловодни разноски.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото писмени
доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Възразява, че
районният съд неправилно е приел,че ответницата П. С. е изпълнила задълженията си по
договора, без да обсъди твърденията в исковата молба, че всички битови сметки на
прехвърлителката след сключване на договора за издръжка и гледане са заплащани с нейни
средства, като се твърди, че за целта последната е предоставяла в брой пари за това на
ответницата. Въззивницата счита, че макар двама от разпитаните в тази връзка свидетели да
1
са заинтересовани от изхода на делото, показанията им са в съответствие с извършената и
приета СИЕ, която е установила, че доходите на прехвърлителката са били достатъчни за
погасяване от нея със собствени средства на разходите й. Обръща се внимание, че още в
отговора на исковата молба ответната страна изрично е признала, че прехвърлителката е
била в добро здравословно и финансово състояние от момента на сключване на договора до
нейната смърт,като е нямала финансови затруднения и се е обслужвала самостоятелно.
Заявява се, че по тази причина в устните състезания в първата инстанция ищцата е навела
доводи, че процесния договор всъщност прикрива дарение, като освен това също по
време на устните състезания е направено и възражение, че по договора няма предоставяна
издръжка, а е имало само гледане. По тези съображения, позовавайки се на ТР № 1 от
27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на ВКС въззивницата счита, че процесния договор е
нищожен като симулативен, като възразява,че съдът е следвало да разгледа това възражение
и да се произнесе по него служебно, а като не го е сторил, е допуснал поредно нарушение
при постановяване на съдебния си акт. В жалбата е изложен подробен анализ на събраните
доказателства във връзка с твърденията, че след получаване на пенсията си
прехвърлителката я е давала на ответницата за покриване на разходите си, като в тази връзка
са наведени оплаквания, че поради неправилно прочитане на съдебния протокол районният
съд неправилно не е зачел показанията на свидетелите Т.. Наред с това се възразява, че съдът
не е обсъдил показанията на св. Е., която е без родствени връзки със страните, като
същевременно същата е била близък приятел на прехвърлителката. Заявява, че в
показанията на ищцовите свидетели няма противоречие, въпреки тяхната предубеденост и
счита за неправилен довода на съда за некредитиране на техните показания. Сочи, че
свидетелите на ответната страна са били подготвени предварителнo да отговарят на заучени
въпроси и отговори, като в подкрепа на тезата си излага подробни съображения относно
показанията на ответниковите свидетели. Излага доводи, че реална издръжка не е
осъществена от ответницата спрямо майка й, която да е с лични средства на
приобретателката. Моли съдът да не приема за достоверни показанията на св. С.Ж. и А.Г., а
да кредитира показанията на св.М.Т. и сестра му. По подробно изложените в жалбата
съображения моли за отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и
постановяване на ново, с което искът да бъде уважен като договора за издръжка и гледане да
бъде развален до размера от ½ ид.ч. от прехвърлените с договора за издръжка и гледане 2/3
ид.ч. от прехвърлените недвижими имоти, представляваща наследствения дял на ищцата.
Моли за присъждане на разноските и пред двете инстанции. В съдебно заседание
въззивницата не се явява и не изпраща представител. Депозира молба чрез адвокатския си
представител със становище по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите П. И. С. и Г. И. С., чрез
упълномощения си процесуален представител адв. В. Ф. са депозирали писмен отговор на
въззивната жалба, в който са изразили становище за нейната неоснователност. Възразят
против доводите в жалбата за необсъждане от съда на доводите на ищцата, че битовите
сметки на прехвърлителката били заплащани с нейни собствени средства, като се твърди
точно обратното. Въззиваемите намират за правилен доводът на съда за некредитиране на
показанията на свидетеля Т. –съпруг на ищцата, като след анализ на неговите показания
сочат, че заинтересоваността му от спора е явно демонстрирана по време на разпита му.
Оспорват се твърденията в жалбата за симулативност на сделката по подробно изложени
съображения. На следващо място в писмения отговор се излагат доводи относно
достоверността на показанията на св. Т. и св. Е.. Сочи се, че данните по делото не доказват,
че прехвърлителката е давала на ответниците пари за заплащане на битовите си сметки, като
се заявява също, че с оглед обема на уговорените в договора задължения, същите са условни
и е следвало да се изразяват в осигуряване допълнителни храна, дрехи, стоки за бита, като се
счита, че условието за тяхната дължимост не е доказано да е настъпило,доколкото по делото
е установено, че прехвърлителката е разполагала с всичко необходимо и не е изпитвала
2
нужда от допълнителни средства. Подчертава се, че противно на твърдяното от
въззивницата, в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответниците са посочили, че са
пазарили на ответницата храни, стоки за бита и лекарства, без това да съставлява част от
задължението им по договора. Считат, че между страните по делото не е спорно,че
прехвърлителката е разполагала с имущество и доходи, достатъчни за покриване на
ежедневните й нужди, като независимо от това възразяват по делото да е доказано, че
битовите й сметки са заплащани с нейни средства. На следващо място в писмения отговор
се възразява по второто оплакване в жалбата – липсата на нужда за прехвърлителката от
сключване на договора и неговата симулативност, като се твърди,че именно ниските доходи
на прехвърлителката са обосновали нуждата й от сключване на договора поради това, че тя е
свикнала да разполага с финансови средства, позовавайки се на съдебна практика,
обективирана в решение № 420 от 11.01.2012г. по гр.д. № 99/2011г. на ВКС. Оспорват се и
доводите в жалбата по отношение на липсата на произнасяне в решението на първата
инстанция на направеното от ищцата в устните състезания възражение за нищожност на
договора като симулативен, като се сочи, че евентуалното уважаване на това възражение би
довело до отхвърляне на иска за разваляне на договора поради неизпълнение, доколкото на
разваляне подлежат само действителни, а не нищожни договори. Излагат се и възражения за
преклузия на посоченото възражение, както и, че в случая е неприложимо позоваване на
горепосоченото тълкувателно решение. По подробно наведените в писмения отговор
съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските
за платено адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1600лв.
съгласно представения договор за правна услуга. В съдебно заседание въззиваемите, чрез
упълномощения си адвокатски представтел поддържат писмения си отговор. Представят се
доказателства за плащане в брой на уговореното за въззивното производство адвокатско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано в БРС, след като с определение от
03.10.2022г., постановено по гр.д. № № 2995/2022г. по описа на БРС съдът не е приел за
общо разглеждане с иска за съдебна делба предявения от З. И. Т. с писмения й отговор по чл.
131 от ГПК, депозиран в делбеното производство иск за разваляне на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД на договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и
издръжка от 04.10.2017г., обективиран в нот.акт № 109, том 4, рег. № 12803, дело № 490 на
нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491 на НК, сключен между прехвърлителката Р.Г.М. и
П. И. С. по време на брака й с Г. И. С., до размер на 2/6 ид.ч. от прехвърлените недвижими
имоти, явяваща се ½ ид.ч. от прехвърлените 2/3 ид.ч. от тях, съобразно наследствената квота
на ищцата. По отделения за разглеждане в отделно производство иск по чл. 87,ал. 3 от ЗЗД е
образувано гр.д. № 6308/2022г. по описа на БРС.
Ищцата З. И. Т. твърди, че ответницата П. И. С. не е изпълнявала поетото от нея
задължение да гледа и издържа майка им Р.Г.М., поч. на 13.04.2019г., поради което счита, че
е налице пълно неизпълнение на задължението й по сключения договор от 04.10.2017г. На
второ място са изложени твърдения,ч е договорът е сключен при начална липса на
основание, поради което се явява нищожен на основание чл. 26,ал. 2, предл. четвърто от
ЗЗД, тъй като прехвърлителката е била в добро здраве от сключване на договора до смъртта
си и не е имала финансов затруденния, живяла е в собствено жилище и се е обслужвала
самостоятелно. На трето място се твърди, че е налице нееквивалентност на насрещните
престации на страните по договора, водеща до нищожност на договора поради противоречие
с добрите нрави на основание чл. 26,ал.1, предл. трето от ЗЗД, доколкото прехвърлителката е
починала 14 месеца след сделката, а за този кратък период периодичните престации не са
еквивалентни на стойността на прехвърленото имущество. По горните съображения ищцата
3
претендира разваляне на договора на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД до квотата в наследството
й, а именно за ½ идеална част от прехвърлените 2/3 идеални части, равняващи се на 2/6 ид.ч.
В устните състезания пред първата инстанция ищцата е навела и доводи, че процесния
договор е симулативен, тъй като прикрива дарение, тъй като по него не се твърди, че
ответниците не са предоставяли издръжка.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците. По
първото възражение за изначална липса на основание за сключване на договора се сочи, че
към момента на сключването му прехвърлителката е била на 83 годишна възраст. Твърди се,
че финансовото и здравословното й състояние са отговаряли на обичайното положение на
български пенсионер, като същата е имала заболявания, без предизвесен или очакван в
близко бъдеще летален изход, но е имала затруднения в движенията си, които са водели до
трудност да се обслужва самостоятелно. По отношение на финансовото й състояние се сочи,
че тя е получавала пенсия, която е била достатъчна за покриване на нуждите й от храна и
лекарства, но не и за заплащане на битовите сметки и данъците за притежавания от нея
имот. Излага се,че финансовите затруднения на ищцата /изброени в писмения отговор/ и
ангажираността й с внуците й, както и редките й посещения при прехвърлителката са я
мотивирали да потърси сигурност чрез сключване на договор за гледане и издръжка с
другата си дъщеря- ответницата С.. Сочи се, че именно съзнаваната от страните по договора
необходимост,че прехвърлителката ще има нужда от постоянни грижи занапред е
определяща за каузата за сключване на процесния договор. Оспорва се и второто възражение
на ищцата за нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите, като се
сочи, че в случая не само такива фактически твърдения липсват, но не са налице и
предпоставките за този вид нищожност, тъй като при сключване на договора не е наличие на
заболяване,предполагащо настъпване на смъртта на прехвърлителката твърде скоро и
знание на приобретателя за това. На следващо място в писмения отговор са изложение
подробни съображения за изпълнение, че ответниците са изпълнявали всички свои
задължения, включени в обема на дължимата по договора грижа, в т.ч., се твърди, че дори
престираното от тях е в повече от дължимото от тях договора. Сочи се, че задълженията за
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са платени за цялата 2017г. още при
сключване на договора, впоследствие се твърди, че тези задължения са платени за 2018г., а за
2019г. такива са платени само от ответницата, поради смъртта на прехвърлителката. Твърди
се, че ответницата е заплащала и сметките за телефон преживе на покойната си майка. По
отношение на втората група задължения,които съгласно договора е следвало да бъдат
престирани само при нужда, в писмения отговор се сочи,че въпреки, че приобретателката не
е изисквала от ответница, последната й е пазаряла със свои собствени средства,макар
първата да не е заявявала,че няма достатъчно средства за тези покупки. Твърди се също, че
ответницата е водила майка си на лекар за проследяване на хроничните й заболявания, като
е заплащала прегледите, когато не са били с направление, ходила е ежемесечно за
актуализация на рецептурната й книжка и набяване на изписаните по нея лекарства,
помагала е в домаконството, като е осигурявала почистване на дома на майката.
С първоинстанционното решение, районният съд е отхвърлил иска за разваляне на
целия договор за издръжка и гледане, като основавайки се на ангажираните по делото
доказателства, е приел, че ответната страна е доказала изпълнението на своите задължения
по сключения с прехвърлителката договор за прехвърляне на притежаваните от последната
ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот срещу задължението на
приобретателите –ответници за гледане и издръжка. За да достигне то този извод
първоинстанционният съд обосновано е посочил кои ангажирани от страните доказателства
кредитира и кои не, отчитайки противоречията в съдържанието им при съпоставка с
останалия събран по делото доказателствен материал. Позовавайки се на цитирана в
решението съдебна практика, съдът е приел, че сама по себе си напредналата възраст, а дори
и недоброто здравословно състояние без видими признаци за тежко здравословно състояние
4
с неизбежен фатален край, не представлява основание за нищожност на договора за
издръжка и гледане. Съдът е счел за неоснователни и възраженията на ищцата за
нееквивалентност на насрещните престации на страните, именно поради алеаторния
характер на сключения помежду им договор.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която искът е отхвърлен за
претендираната от ищците ½ ид.ч. от прехвърлените 2/3 ид.ч. от процесните имоти. В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, в
атакуваната му с въззивната жалба част, извършена на основание чл. 269 от ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. По същество от фактическа страна, съдът
намира следното
По делото е представен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 12803, дело № 490 от 04.10.2017 г.
на нотариус Виктория Дралчева, по силата на който общата наследодателка на ищцата и
първата ответница - Р.Г.Д. преживе е прехвърлила на ответницата /нейна дъщеря/ по време
на брака й с втория ответник правото си на собственост си върху 2/3 ид.ч. от следните
недвижими имоти /при запазено право на ползване на прехвърлителката върху
прехвърлените ид.ч. от процесния апартамент/: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.Бургас, ул.
„Петко Каравелов“ № 34, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
07079.609.162.1.15, ведно с прилежащите му мазе с площ от 7,72 кв.м. и таванско помещение
с площ от 19,06 кв.м., както и ведно с прилежащите му 2,708% идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 14,23кв.м. прилежащи идеални части, ведно със
съответния процент от правото на строеж, както ГАРАЖ № 2, находящ се на същия адрес, и
от 56,60/2090 кв.м. идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07079.609.162
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с адрес на поземления имот:
гр.Бургас, ул. „Петко Каравелов“ № 34, при граници и подробно описание на имотите,
подробно посочени в нотариалния акт, срещу задължението на приобретателката лично или
чрез трето лице да издържа и да гледа прехвърлителката, като е посочено, че дължимата
издръжка ще се изразява в заплащане на сметките на прехвърлителката за електричество,
вода, телефон, данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за описания в
договора апартамент, както и в осигуряване на допълнителни средства, в случаите когато
имуществото и доходите на прехвърлителката са недостатъчни за покриване на ежедневните
й нужди от храна и средства за живеене, като размерът на така предоставените
допълнително средства ще бъде определен в зависимост от конкретно възникналата нужда
на прехвърлителката, както и да й осигурява необходимите грижи, изразяващи се в
ежеседмично почистване и в случай на нужда – обезпечаване на медицинско обслужване.
По делото е безспорно установено, че ищцата и първата ответница са сестри, които са
наследници в равни квоти на майка си Р.Г.М., поч. на поч. на 13.04.2019г. Не се спори също,
че при сключване на процесния договор първата ответница е била в брак с вторият ответник,
който с оглед поетите от съпругата му права и задължения е придобил в режим на СИО
5
както прехвърлената в полза на съпругата му имуществени права, така и отговаря за поетите
от нея задължения за издръжка и гледане на приобретателката. За доказване на твърденията
и възраженията си по делото в първата инстанция страните са ангажирали множество
доказателства.
По делото са представени многобройни писмени доказателства за периода от
сключване на процесния договор до смъртта на прехвърлителката,от които става ясно, че
битовите сметки за вода, електричество и телефон на прехвърлителката са заплащани от
първата ответница, като последната е заплащала и данъците за недвижим имот и такси за
битови отпадъци.
От представената рецептурна книжка, издадена на прехвърлителката е видно, че на
същата са отпустнати по различни лекарства за установените заболявания на
прехвърлителката – хипертонично сърце, беза застройна сърдечна недостатъчност,
суспектна глаукома и последици от други неуточнени мозъчносъдови болести, които са били
купувани от съответните аптеки. Установено е също въз основа на представените разписки
от програмата на „Пенсионен фонд“, че за периода от сделката до смъртта си
прехвърлителката е получавала месечна пенсия в размер на около 565 лв. лично на адрес: гр.
Бургас, ул. „Петко Каравелов“ 34, вх. Б, ет. 2.
В първата инстанция е извършена съдебно – икономическа експертиза, неоспорена
от страните и прита от съда, към която е приложена справка за средните разходи за живот за
едно лице, живеещо в страната за 2017, 2018 и 2019 г. Експертизата е изчислила, че сумата,
която ответниците са заплатили за издръжка на Р.М. в периода 04.10.2017 г. до 13.04.2019 г.
на основание представените по делото документи, които били в общ размер от 2118, 80 лв.
При изчисление сумите за издръжка на Р.М. експертизата определила и обща стойност по
пера, по данни на НСИ, поради липсата на съхранени касови бонове за закупуването на
хранителни продукти, вода, безалкохолни напитни, почистващи и перилни препарати,
салфекти, тоалетна хартия и др., в общ размер на 3648, 40 лв.
По делото е извършена и съдебно – техническа експертиза, в която вещото лице е
дало заключение,че следната оценка на прехвърлените идеални части от процесните имоти
към датата на сделката 04.10.2017 г. е общо 107 816 лв., при съобразяване,че за апартамента
прехвърлителката е запазила пожизнено право на ползване, като е дадена следната оценка за
прехвърлените ид.ч. от процесните имоти, както следва: за апартамента в размер на 75 519
лв., за мазе – 1 782 лв., за таванско помещение – 3 503 лв., за гараж –7 823 лв., а за идеалните
части от парцела – 19 189 лв.
По искане на страните по делото са разпитани шестима свидетели – Д.Т.М., М.Т., П.
Е., А.Г., С.Д. и С.Ж..
В показанията си св. Д.Т.М. сочи,че ищцата е нейна зълва /сестра на брат й/.
Заявява, че майката Р.М. е била по-малко подвижна поради проблем с коленете, но като
цяло здравословното й състояние в последните години е било добро. От показанията й се
установява, че М. по – рядко излизала от вкъщи, а накрая почти не излизала, като
последните една-две години от живота си е имала нужда да я обслужват. Свидетелката сочи,
6
че най – често й помагала другата й дъщеря /ответницата/, като същата й пазаряла в
повечето случаи. От показанията става ясно, че ищцата е живеела в с. Кошарица, а след това
в гр. София след 2014 г., тъй като на едната й дъщеря и се родило дете., но докато
пребивавал в Кошарица ищцата посещавала майкс си един или два пъти месечно, като й
помагала в почистването. Свидетелката сочи, че с ответницата П. С. живеели в съседни
блокове и тя я е виждала да пазари на майка си, която пък от своя страна й споделила, че
каквото поръча й го носят, но си плащала за покупките, които поръчвала, като не се е
оплаквала, че й стигали парите. Заявява, че не знае да се е налагала специализирана
медицинска помощ за Р.М..
На следващо място в показанията си свидетелката П. Е., която заявява, че е без
родство и дела със страните по делото, сочи, че е близка приятелка с ищцата, като познава
лично и Р.М. и е посещавала жилището й. От показанията й се установява,че в последните
години прехвърлителката не излизала много навън, но била сравнително добре, като заявява,
че последната не й споделяла да не й стогат парите и предполага, че вероятно нейни близки
са й пазарили. Свидетелката сочи, че е виждала ответницата да й носи вкъщи лекарства и
продукти, както и, че последната е оставяла на майка си рестото от покупките. Заявява, че и
ищцата З. Т. е пазарувала на майка си и й е носила продукти.
Разпитан е и свидетелят М.Т., съпруг на ищцата, който заявява, че Р.М. разполагала с
финансови възможности и се гордеела, че всички свои разходи, си ги е плащала сама, като в
т.ч. е давала и пари на внуците си. В показанията си сочи, че до последно тя разполагала с
пари, като е плащала с тях сметките си, не е имала най – малката нужда от помощ и се е
обслужвала сама, но винаги е имала заболявания в краката и затова накрая е била трудно
подвижна. Сочи, че през последните една- две години от живота си почти не е излизала,
най-много два, три пъти годишно. Сочи, че ответницата е пазарувала за майка си, тъй като
двете живеели в близост една до друга. Заявява, че той и ищцата живеели на вилата си в
с.Кошарица, но въпреки това и те са изпълнявали поръчки за Р.М., в т.ч. са и носили и храна
на М..
В показанията си свидетелката С.Ж., без родство и дела със страните заявява, че
познава ответницата и нейното семейство от много дълги години години. Сочи,че Р.М.
нямала сериозни заболявания, освен проблеми с краката, поради което била трудно
подвижна и имала нужда от помощ във връзка с домакинската работа. Свидетелката сочи, че
ответницата и семейството са й помагали, като те й пазарили, купували лекарства, чистили
дома й, освен това я взимали на гости в техния дом, като не са я оставяли сама.
Свидетелката заявява, че заедно с П. С. са водили М. на личен лекар и е видяла, че
ответницата й купувала лекарства, като в това число е придружавала ответницата, когато е
отивала да пазари за майка си. Свидетелката сочи, че познава и ищцата, за която знае, че е
отсъствала доста време, тъй като била заминала за София преди около 10 години.
Свидетелят А.Г., без родство и дела със страните по делото, заявява,че познава
семейството на П. С. от близо 10 години, тъй като е приятел със сина на ответниците от 20
години и, че познава и баба му Р.М.. В показанията си той сочи, че е ходил поне един път
7
седмично до жилището на М., заедно с неговия приятел Иван -синът на ответниците, който
давал пари на баба си и носели хранителни продукти. Заявява, че е виждал как бабата
хвърляла със щипка пари на вуйчо му и като споделил това на приятеля си Иван, той много
се ядосал. Сочи също,че когато някой уред е имал нужда от ремонт е помагал на приятеля си
Иван с носенето му.
На последно място е разпитана свидетелката С.Д., без родство и дела със страните,
която заявява, че е съседка на страните и покойната им майка. В показанията си сочи, че в
последните години от живота на М. тя е била много трудно подвижна и за нея са се грижили
ответниците и децата им, носели храна, почисвали, като дори отказала помощ с думите, че
дъщеря й П. ще дойде да й помогне. Заявява, че не знае кой е заплащал разходите й и дали е
имала нужда от средства.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районният съд на базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, като същата напълно се възприема от
настоящата инстанция. Въззивният съд споделя и извършения в обжалваното решение
анализ на доказателствата, като счита въз основа на тях районният съд е изследвал
релевантните по спора и съобразно разпределената доказателствена тежест. Направените от
първоинстанционния съд фактически и правни изводи се споделят напълно от настоящата
инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение и с оглед наведените в жалбата оплаквания въззивният съд намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД с искане за разваляне на
сключения между прехвърлителката и първата ответница по време на брака й с втория
ответник договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка й
гледане, обективиран в обективиран в нотариален акт № 12803, дело № 490 от 04.10.2017 г.
на нотариус Виктория Дралчева, при който прехвърлителката е запазила пожизнено правото
на ползване върху прехвърлените ид.ч. от процесните имоти, поради твърдения за
неизпълнението на договорните задължения на ответната страна.
Поради специфичния характер на задължението за гледане и издръжка, при този
договор от особено значение е личността на длъжниците, тъй като именно личните им
качества се явяват основание за кредитора да сключи на договора точно с тях. В договора
страните са уговорили изпълнението на задълженията за издръжка и гледане да се извършва
не само лично от приобретателите, а е предвидена възможност тези задължения да се
изпълняват и чрез трети лица. Затова в случая, за да е налице точно изпълнение,
ответниците следва да докажат, че са престирали грижите и издръжката на
прехвърлителката, което задължение са могли да извършат не само лично, а и чрез трети
лица. Тъй като това задължение е с продължително изпълнение и неопределен срок на
действие – до смъртта на прехвърлителката /т.е. касае се за т.нар. алеаторно задължение/,
същото ангажира трайно длъжниците за неопределен период от време и предполага
предоставяне на прехвърлителката на постоянно и регулярно престация, която включва
физически грижи и парични задължения. Видно от уговорката в договора дължимото
гледане и издръжка е посочено, че следва да се изразява в три групи задължения: 1/
заплащане на сметките на прехвърлителката за електричество, вода, телефон, данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за описания в договора апартамент, 2/.
осигуряване на допълнителни средства, в случаите когато имуществото и доходите на
прехвърлителката са недостатъчни за покриване на ежедневните й нужди от храна и
средства за живеене, като размерът на така предоставените допълнително средства ще бъде
определен в зависимост от конкретно възникналата нужда на прехвърлителката, и т. 3/
осигуряване необходимите грижи, изразяващи се в ежеседмично почистване и в случай на
8
нужда – обезпечаване на медицинско обслужване.
От така уговорените задължения първото от тях - за заплащане на битовите сметки и
такса за битови отпадъци /поради запазено право на ползване на прехвърлителката върху
прехвърлените ид.ч. от процесния апартамент/ има изцяло финансов характер, второто – за
осигуряване на допълнителни средства на прехвърлителката е под условие- само ако
имуществото и доходите й не са достатъчни за покриване на ежедневните й нужди, като
размерът на тези средства се определя конкретно според възникналата нужда, а третото има
смесен характер,включващ както физически грижи за почистване на жилището, така и
финансови средства и поемане на грижата към прехвърлителката да й бъде осигурено
медицинско обслужване при необходимост.
По делото е установено, че при сключване на договора прехвърлителката е била в
сравнително добро здравословно състояние, което й е позволявало да се обслужва сама,
получавала е ежемесечно пенсия, с която е поемала разходите си, имала е хронични
заболявания - хипертония и глаукома, които няма данни да са налагали по-специално от
обичайното медикаментозно лечение, а единствените й по-сериозни проблеми са били
болките й в краката, затрудняващи придвижването й. Доколкото договорът за издръжка и
гледане има алеаторен характер и уговорените с него задължения следва да се изпълняват
занапред, а освен това някои от тях – за осигуряване на допълнителни парични средства и за
обезпечаване на медицинско обслужване имат условен характер, без да е ясно към момента
на сключване на договора дали условието ще настъпи или не, то обстоятелството, че
прехвърлителката при сключване на договора е била в сравнително добро за напредналата си
възраст здраве и обичайната за нея възможност да се грижи за себе си и, че е била
финансово обезпечена поради получавана пенсия съвсем не означава, че тя е нямала
основание за сключване на договора. С него са уговорени бъдещи грижи и издръжка, които
при сключване на сделката не е било известно нито колко дълго ще продължат, нито какъв
би бил паричния им еквивалент, тъй като те зависят от бъдещото здравословно и финансово
състояние на прехвърлителката и изискуемите за него нужди според продължителността на
живота й, като същите са били непредвидими към датата на сключване договора. Следва да
се има предвид, че по делото се установява, че макар здравословното състояние на
прехвърлителката първоначално при сключване на договора да е било сравнително добро,
позволяващо й да се обслужва сама, свидетелските показания сочат, че впоследствие поради
влошаване на болките в краката й, тя почти не е излизала от дома си, а накрая дори се е
залежала,т.е. било е налице едно постеннно влошаване на здравословното й състояние с
течение на времето. Доколкото настъпилата след 14 месеца от сключване на договора смърт
на прехвърлителката нито се твърди, нито се доказва,че е била предизвестена и/или очаквана
още при извършване на сделката нито, че приобретателите са знаели за скорошното й
настъпване, без да имат намерение да изпълняват поетите задължения, то неоснователни са
явяват направените възражения за нищожност на договора поради начална липса на
основание. Именно поради алеаторния характер на договора досежно продължителността на
престиране на задължението за издръжка и гледане, неоснователни са и доводите за
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, поради твърдения за
нееквивалетност на насрещните престации, доколкото в случая обема и стойостта на
грижите не може да бъде предвиден при сключване на договора. Що се касае до
възражението за симулативност на договора, правилно в съотвествие с процесуалните
9
правила в ГПК районният съд не го е обсъждал, тъй като същото е направено от ищцата в
устните състезания на последното по делото съдебно заседание. В случая не е налице
твърдяната от въззивницата хипотеза, обславяща приложение задължението на съда
съгласно разясненията в ТР № 1 от 27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020г. на ВКС. Независимо
от това, същото се явява неоснователно доколкото липсват каквито и да е доказателства за
твърдяната симулативност, че договора за издръжка и гледане прикрива дарение, с мотив, че
целените от страните правни последици прехвърлителите били само да осигуряват гледане, а
не издръжка. Видно от съдържанието на договора в него са уговорени както задължения за
гледане, така и за издръжка, а дали е налице изпълнение и при какви условия то следва да
настъпи няма отношение към действителността на договора. В тази връзка основатени се
явяват доводите на насрещната страна, че дори и да бяха основателни възраженията на
ищцата за нищожност на договора на някое от посочените от нея основания, това би довело
също до отхвърляне на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД като краен резултат, доколкото на
разваляне поради неизпълнение може да подлежи само валиден договор.
На следващо място по отношение на изпълнението на договора:
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че тъй като прехвърлителката имала
достатъчно средства да заплаща разходите си, е налице неизпълнение от ответниците на
договора. Както бе посочено по-горе, в договора не е уговорено предоставянето на
финансови средства на прехвърлителката, а на допълнителни такива и това само е при
условие, че имуществото и доходите й са недостатъчни за покриване на ежедневните й
нужди от храна и средства за живеене, като размерът на така предоставените допълнителни
средства послежи на определяне в зависимост от конкретно възникналата нужда на
прехвърлителката и няма как да бъде предвиден при сключване на договора. От
ангажираните по делото доказателства,в т.ч. и свидетелските показания еднозначно и
безпротиворечиво се установява, че от сключване на договора до смъртта си
прехвърлителката не е имала нужда от допълнителни средства, тъй като е посрещала
успешно разходите си със своите доходи. Това означава, че доколкото условието в договора
за предоставяне от ответниците на допълнителни средства не се е сбъднало, то за тях не е
възникнало задължение за предоставяне на такива.
Що се касае до възраженията в жалбата досежно оценката на свидетелските
показания, настоящата инстанция намира,че обстоятелството дали съдът е приел, че ищцата
се е включвала в грижите за майка си поради нравствения си дълг към нея не води до
отпадане или намаляване на договорното задължение на ответниците. Затова дали съдът е
приел, че ищцата е посещавала майка и дали е полагала грижи за нея, изразяващи се в
пазаруване и почистване няма значение в настоящия спор, доколкото самата въззивница
изрично е заявила, че не твърди, че тя е полагала основна грижа за майка си, а е признала, че
такава грижа е полагала сестра й, която е помагала, пазарувала храна и лекарства, плащала е
сметките й и е почиствала дома й. Неоснователни са доводите, че съдът не е обсъдил
останалите показания на свидетелите, водени от ищцата, респ.,че е извършил неправилна
оценка на показанията както на ищцовите, така и на тези на насрещната страда. Видно от
10
мотивната част всички показания са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност досежно
релевантните за спора обстоятелства и след съпоставка на останалия доказателствен
материал. Отделните части от показанията на свидетелите, които подробно са изложени във
въззивната жалба и становището на въззивницата по тях не променя крайния извод,
направен от съдържанието на показанията на всички свидетели, който е признат и от
въззивницата в жалбата й, че основната грижа за прехвърлителката, изразяваща се в
действия в натура –пазарене на храна и лекарства, чистене, плащане на сметки, както и
медицинско обезпечаване при възникнала нужда е полагана от въззиваемата, подпомагана от
семейството си. Установено е също и, че ответницата е заплащала и битовите сметки на
прехвърлителката, както и таксата за битови отпадъци за прехвърлената й част от жилището
за срока от сключване на договора до смъртта на майка си. На последно място, без правно
значение са доводите в жалбата, касаещи финансовото състояние на семейството на ищцата,
поради което съдът не следва да ги обсъжда.
От горното се налага извода, до който е стигнал и районния съд, че ответната страна е
изпълняла точно според уговореното задълженията си към прехвърлителката, които са били
изискуеми по време на действието на сключения помежду им договор за издръжка и
гледане. Ето защо искът за разваляване на договора до размера от ½ ид.ч. от прехвърлените
2/3 ид.ч. процесните имоти /явяваща се наследствената й квота съгласно чл. 5,ал. 1 от ЗН/ се
явява неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд, доколкото по делото не бе
установено твърдяното от ищцата неизпълнение на договора от ответната страна.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение в атакуваната му с въззивната жалба част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, в т.ч. и в частта за разноските.
С оглед неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемите следва да
се присъдят направените във въззивното производство разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 388 от 22.02.2024г., постановено по гр.д. №
6308/2022г. по описа на Районен съд – Бургас, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА З. И. Т., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на П. И. С., ЕГН: ********** и
Г. И. С., ЕГН: **********, двамата с адрес: ****** направените във въззивното
производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер на 1600 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12