РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. гр. Хасково, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640101993 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес сграда
„ТАО“ против Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за
установено съществуването на вземания по Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 16568152 от ***, сключен между ответника и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България (чиито правоприемник
е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***., ведно с Приложение № 1а, за следните суми:
сумата от 4710,95 лева – главница, сумата 2923,18 лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г.; сумата 1584,49 лева –
обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 21.03.2021г. до ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.04.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г.
по описа на Районен съд-Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл.415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
1
С.Л., клон България", ЕИК *********, като кредитор /кредитодател/, чийто
правоприемник е "ЮРОБАНК БЪЛГAPИЯ" АД, ЕИК *********/ и ответника
Т. Г. Х., като кредотополучател, е сключен Договор за потребителски кредит
№ *** от *** /Договора за кредит/ въз основа, на който възникнало
облигационно правоотношение.
По силата на Договора за кредит кредиторът предоставил на ответника,
като кредотополучател паричен заем в размер на 5000,00 лева, при договорен
лихвен процент в размер на 26,38% и ГПР - 32,11%.
Съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят дължал
„такса ангажимент“, срещу което кредиторът бил сключил договора при
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
в договора за кредит условия, размери и срокове. Съгласно уговореното в чл.2
от Договора, таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържал съответната сума от общия размер на
кредита.
По повод сключена застраховка „Застраховка за плащанията", която
твърди, че не била задължителна за отпускане на кредита, а свободно избрана
от ответника - кредотополучател, страните по договора уговорили, че за
удобство на задълженото лице, застрахователната премия ще бъде разделена
на равен брой вноски и ще бъде част от всяка месечна погасителна вноска,
като кредиторът ще превежда получените суми на засграхователя. С
подписване на Договора за кредит, кредитополучателят дал своето изрично
съгласие за начина, по който били разпределени сумите от отпуснатия
потребителски кредит.
Съгласно чл. 3 от Договора за кредит, предоставянето на посочената в
член 2 от него сума по описания начин, съставлявало изпълнение на
задължението на кредитодателя да предостави кредита и създавало
задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани
по размер в поле „Месечна погасителна вноска" и брой - в поле „Брой
погасителни вноски". Посочени били допусканията, взети предвид при
изчисляване па ГПР, относими към конкретния кредитен продукт -
началната дата за изчисляване на ГПР била датата подписване на договора,
като се приемало, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно
задълженията си по него. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити било посочено
допълнително как е изчислен ГПР. Уточнено било, че ГПР се изчислява за
всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент,
размер на кредита, гратисен период и матуритет.
2
На ***г. кредиторът превел по посочена от кредитополучателя
банкова сметка сума в размер на 4825,00 лева (получена като от общия
размер на отпуснатия кредит - 5000,00 лева е извадена сумата за дължимата
„такса ангажимент" в размер на 175,00 лева), с което кредиторът изпълнил в
цялост задължението си за предоставяне на уговорения кредит.
Съгласно условията на договора, кредитополучателят се задължил да
върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 60 броя
месечни погасителни вноски, чиито размер и срок били посочени в
погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от Договора за
кредит. /60 месечни вноски в размер на 180,37 лева всяка).
Твърди се, че ответникът заплатил общо 11 погасителни вноски - всяка в
размер на 180,37 лева на следните дати: ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г.,
***г., ***г., ***г., ***г., ***г., ***г., след което преустановил плащанията.
Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска настъпил
на *** г. и считано от следващия ден – ***г. длъжникът изпаднал в забава.
Сочи, че в този случай съгласно чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава
(лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на
законната лихва. С оглед на това ищецът претендира лихва за забава, но само
за част от периода, в който кредитът е в просрочие, а именно от *** г. до ***г.
Въпреки изпадането на длъжника в забава на ***г., не била обявена
предсрочна изскуемост. Крайният срок за изпълнение на договора за кредит
настъпил на *** г., с което ставал изискуем целият неизплатен остатък от
главното задължение – главницата,която била дължима ведно със законната
лихва за забава съгласно чл. 86 ЗЗД , считано от подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и
неизплатената част от договорната възнаградителна лихва. Дължала се и
лихва за забава за периода преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.
На *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс, С. А., клон България", в
качеството на цедент и ищецът „Фронтекс Интернернешънъл" ЕАД, в
качеството на цесионер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1а от *** г. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит
ставал ищецът.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми ответника, за
прехвърлянето на вземанията спрямо него. Изпратена била чрез препоръчана
пратка на „Български пощи" ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в
договора за кредит. Същата била върната в цялост, като „непотърсена". Сочи,
3
че съгласно чл. 9 от Договора, всички съобщения с изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, предоставен от
кредитополучателя, който удостоверява чрез подписването на договора
изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени от кредитора
по начина и чрез средствата, описани в чл. 9.
Поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му
задължения, ищцовото дружество предявило претенцията си по съдебен ред
като е подало заявление по чл. 410 ГПК въз основа, на което е образувано ч.
гр. д. № 849/2024г. но описа на PC – Хасково и била издадена заповед за
изпълнение, надлежно връчена на длъжника, а в указания в чл. 414 ГПК срок
постъпило възражение.
Посоченото обуславяло интереса на ищцовото дружество да предяви
иск за сумите, обективирани в издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д.
Д. 849/2024г. по описа на РС Хасково.
С оглед горното, моли съдът да постановено решение, с което да бъде
признато, че ответникът му дължи част от сумите, за които е издадена Заповед
№ 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково и по-конкретно да бъде
признато, че ответникът му дължи сумата от 4710,95 лева – главница, сумата
2923,18 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от ***г. до ***г.
и сумата 1584,49 лева – обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода
от 21.03.2021г. до ***г. – вземания по Договор за потребителски паричен
кредит № *** от ***, сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България (чиито правоприемник е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ********* с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***., ведно с Приложение № 1а, за които
вземания е издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-
Хасково, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 02.04.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски, направено в настоящото исково производство и в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която
ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Прави възражение за нищожност на процесния потребителски договор
на основание чл. 26 ЗЗД. Сочи, че са нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.
4
10а, ал. 2 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 9, 10,11, ал.2, чл. 33 ЗПК, чл. 143, т.19 33П.
Сочи, че сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на
последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,а именно - че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя
не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
а не и на лихвата и други разходи.
На първо място, излага съображения, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК /в сила към момента на сключване на договора/, регламентира
задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по-
малък от 12, а в случая текста на процесния Договор за потребителски
паричен кредит № ***/*** г. бил изготвен с шрифт по-малък от 12 и това било
видно с просто око.
На следващо място, съгласно чл. 22 ЗПК. вр. чл. 11, ал. 1. т. 9 ЗПК
договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договора било посочено, че лихвеният процент е фиксиран - 26.38 %.
Липсвала обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение
за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху целия
размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и
застраховката и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на
договора,т.е. не ставало ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето - за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.
Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне
информация за последователността на разпределяне на вноските между
различните неизплатени суми, но това изискване е относимо към
разпоредбата чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. която
счита, че е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не било изпълнено.В Договора бил посочен
единствено размерът на лихвения процент. Никъде в договора не бил
5
отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка при какви условия/начини/ е приложен
лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя
фиксиран размер. В последните изречения на чл. 5 от договора са посочени
условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения
процент, уговорен в раздел ..Параметри и условия". В този смисъл било
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е
императивна.
На следващо място, твърди, че не са спазени и изисквания на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. В процесния договор ннкъде не били посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, ^дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоесг, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването, като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.
Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Ето защо, не било ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са
както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира
годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената
на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи
какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11. т. 10 ЗПК е
на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да
6
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но
изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът
ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една ог клаузите в договора
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му,
поради което договорът е недействителен.
Сочи, че предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения
лихвен процент и ГПР било видно, че застрахователна премия /в размер на
1680 лв./ не е била взета предвид при определянето на ГПР. С това
допълнително плащане се покривали разходи, които следвало да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото
ограничение от 50%. Ето защо, посоченият в договора годишен процент на
разходите не отговарял на действителния такъв. Посочената в договора за
кредит по-ниска стойност, представлява невярна информация и следвало да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Нищожна била и клаузата задължаваща кредитополучателя да заплати
на кредитора „такса ангажимент“ от 175 лева. Съгласно чл. 23 ЗПК и съгл. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащането на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Таксата ангажимент касае задължение на кредитора да фиксира лихвата, като
същата се приема да е свързана именно с управлението на кредита и
погасяването на договорната лихва, поради което е недължима.
Предвид изложеното, моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатските разноски, претендирани от насрещната страна
и моли същите да бъдат намалени до предвидения законов минимум.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
7
Не се спори между страните, че на *** между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.Л., клон България", ЕИК *********, като кредитор /кредитодател/,
чийто правоприемник е "ЮРОБАНК БЪЛГAPИЯ" АД, ЕИК *********/ и
ответника Т. Г. Х., като кредотополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № *** от ***
По силата на горепосочения договор на ответника като
кредотополучател се предоставя кредит в размер на 5000, 00 лева. Страните са
постигнали съгласие кредитополучателят да заплати застрахователна премия
от 1680, 00 лева, както и такса ангажимент от 175, 00 лева. Видно от общите
условия към договора срещу заплащането на такса ангажимент
кредитополучателят си гарантира фиксиран лихвен процент.
Съгласно договора за кредит лихвеният процент е 26,38 %. В договора е
посочено, че ГПР възлиза на 32,11%. Според договора общата стойност на
плащанията са 10822,20 лева, като кредитът следва да бъде погасен с 60
вноски. Приложен е индивидуален погасителен план, от който е видно, че
първата погасителна вноска следва да бъде заплатена на ***г., а последната –
на ***г.
По делото е представен и застрахователен сертификат № *** от *** г. по
пакет "Стандарт" и пакет "Комбинирана защита". В сертификата като
застрахован е вписан ответника.
По делото е представен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от ***г. Към същия е подписано на ***г. Приложение № 1а, видно от
което "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България е прехвърлило на
ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, вземанията по горепосочения
договор за потребителски кредит, сключен с ответника.
По делото е представено пълномощно от законния представител на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. – клон България" по силата на което
цесионерът „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е упълномощено да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Представено е уведомление за цесия от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България" чрез „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД
до длъжника, с което се съобщава, че са цедирани вземанията, произтичащи
от Договор за кредит № *** от ***г., по който е отпусната общо сумата от
5000, 00 лева. Видно от обратна разписка уведомлението е върнато като
неполучено /непотърсено/. Към исковата молба е приложено уведомление за
цесия. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника.
По делото е приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че кредитът в размер на 5000 лева е усвоен
от ответника на *** г., като по банковата сметка на кредитополучателя е
8
преведена сумата от 4825,00 лева, с основание за превода – процесния
договор, а ищецът е удържал сумата 175,00 лева - такса ангажимент. Вещото
лице е констатирало също така, че по договора са заплатени общо 1984,07
лева. След датата на цесията, пр цесионера няма постъпили плащания.
Според заключението, при включванена застрахователната пречия по
застраховка Живот в размер на 1680 лева, то ГПР възлиза на 42,45%.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, съгласно която
вида на шрифта на процесния договор за кредит сключен между страните, е
Garamond, а размера е 12. Изключение от размера на шрифта правят някои
негови части като "подпис на клиент", "подпис на кредитор", където вида на
шрифта е Garamond, а размера 11. Изключение са също така записванията за
номерацията на страниците, намиращи се в долната част на листовете.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от
правна страна следното:
Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 ТЗ
вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че ответникът има качеството потребител,
поради което към процесния договор за кредит се прилагат специалните
правила на ЗПК, за които съдът следи служебно.
Не се спори също така и се установява от приложените по делото
договор за цесия, приложения и уведомления, че е сключен договор за цесия,
с който вземането по договора е прехвърлено на ищеца. Не се спори и за
уведомяване на ответника за цесията. Следва да се посочи, че с връчването
на исковата молба, към която е приложено и уведомлението за цесия по
чл. 99 ЗЗД, е изпълнено изискването за съобщаването на прехвърлянето
на вземането. В този смисъл е актуалната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 50649/06.12.2022 г. по т. д. № 977/2022 г. на I Т. О. на ВКС,
Определение № 1176/09.05.2024 г. по т. д. № 1044/2023 г. на I I Т. О. на ВКС,
Определение № 2010/16.07.2024 г. по т. д. № 1007/2023 г. на I Т. О. на ВКС,
Определение № 60850/02.12.2021 г. по гр. д. № 2537/2021 г. на III Г. О. на ВКС
и други.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Неспазването на тези
изисквания води до недействителност на основание чл. 22 ЗПК.
9
С допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява,
че основните части от текста към договора са изписани с шрифт "Garamond" с
големина 12 пункта, предвид което съдът намира, че неспазването на
изискването за шрифт относно някои части като номерация на страници, не
води нищожност на договора.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не бива да се формализира, като се
приеме, че винаги щом шрифтът е по-малък от 12 пункта, то договорът е
недействителен. От решаващо значение за преценката на съда дали договорът
е действителен е цялостният стил на текста, дали той е разбираем и четим и
дали потребителят може да се ориентира в съдържанието на договора, без да
бъде прекомерно затрудняван.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за
потребителски кредит задължително се посочват ГПР, като ГПР е съществен
елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съдът констатира, че е налице неправилно посочване на годишния
процент на разходите. В договора е вписан ГПР, изчислен без
застрахователната премия, която потребителят е длъжен да заплати.
Съгласно § 1 от ДР на ЗПР "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.
Съгласно сключения между страните договор потребителят се е
задължил да заплати застрахователна премия в размер на 1680,00 лв. платима
на 60 месечни вноски, включени в общата месечна вноска по кредита, като в
самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска, кои
разходи по кредита покрива .В договорът не е посочено на база на какви
разходи се изчислява ГПР. С допуснатата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в посочения размер на ГПР в договора 32,11% не
е включена сумата за застраховка по кредита. Съгласно заключението на
вещото лице, ГПР с включен разход застрахователна премия ще бъде в размер
на 42,45 %.
Следователно същественият въпрос е следва ли при правилно
законосъобразно изчисляване на ГПР в случая да бъдат включени таксата
10
ангажимент и застраховката.
Застрахователните премии са изрично предвидени като част от
разходите по кредита в § 1 от ДР на ЗПК. "Следователно застрахователната
премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Следва да се
съобрази практиката на Съда на ЕС по този въпрос в Решение от 21 април
2016 г. по дело C-377/14, а именно: "Член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от
Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва
да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на
усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя
суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за
покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика
не се изплащат на потребителя. " Незаконосъобразното включване на тези
суми в общия размер на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй
като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на
кредита, а оттам и до неточност на данните, които трябва да бъдат посочени в
договора. За разрешаването на този въпрос следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя"
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия /
включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка
"Защита на плащанията". Следователно застрахователната премия
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на
този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Целта на изискването за посочване на ГПР в договора е потребителят да
разбере какво е реалното оскъпяване на кредита и да може да съпостави
наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на
11
индивидуалния си интерес.Въпреки, че ищецът твърди, че застраховката не е
задължителна и от нея не зависи сключването на договора, в конкретния
случай такава застраховка е сключена още със сключването на договора, като
дори цената е включена в цената на месечната вноска по кредита и
представлява разход по последния. Като такъв е следвало да бъде включена в
изчисляването на ГПР, за да бъде дадена реална представа на потребителя за
използваната от него услуга. Видно от експертното заключение,
действителният ГПР значително се доближава до законоустановения
максимален размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК като разполагането с тази
информация би могла да повлияе значително на потребителя относно
сключването на договора. В този смисъл следва да се съобрази и т. 66 от
Решение на Съда на ЕС от 20.09.2018 г. по дело C-448/17: "Следва да се
добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се
приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът
съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Непосочването
в договора за кредит на тези данни би могло да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение, предвидената в националната правна
уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в загуба на правото му на
лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член
23 от Директива 2008/48.. " В този смисъл т. 71 от Решение на Съда на ЕС от
09.11.2016 г. по дело C-42/15.
Неправилното посочване на ГПР може да бъде разгледано и в още един
аспект съгласно практиката на СЕС, а именно нелоялна търговска практика от
страна на кредитните институции. Съгласно Решение на Съда от 15 март
2012г. по дело C453/10 J. P., и V. P. срещу SOS financ spol. s r. o. търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния ГПР, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по смисъла
на европейското законодателство относно нелоялните търговски практики,
доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Щом застрахователната премия представлява разход, то тя трябва да
бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, който позволява на
кредитополучателя да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали
е икономическо изгодно да се сключи договорът за кредит.
По арг. от т. 55 от Решение от *** г. по дело С-714/22 г. на СЕС
неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на
всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на
ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на задължението си. Следователно и липсата на посочен
12
ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. А това неизпълнение от
своя страна води на основание чл. 22 ЗПК недействителността на договора за
кредит.
Следва да се допълни също така, че договорът за кредит не изпълнява
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че в договора не е
посочено ясно и разбираемо за потребителя по какъв начин е формиран и
изчислен ГПР. В т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-
448/17 г. на СЕС обаче изрично е посочено, че на непосочен в договора ГПР се
приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа
формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за
изчислението. С Определение № 1991/16.07.2024 г. по т. д. № 510/2024 г. на I
Т. О. на ВКС върховните съдии са пояснили, че "не е достатъчно ГПР да бъде
посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти". В
Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II Т. О. на ВКС
също е застъпено, че "при неяснота относно начина на формиране на
стойността на ГПР (...) договорът за потребителски кредит е нищожен". Тоест
в договора трябва изрично да се посочи по начин, разбираем за средния
потребител, кои са разходите, които са включени в изчислението на ГПР. Това
в настоящия случай не е сторено.
Съгласно приетото по-горе от съда, сключения договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, от което
следва, че на основание чл. 23 ЗПК длъжникът следва да върне само чистата
стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на
договора лихва, такси и премии. В случая е налице особен вид частична
недействителност, която е уредена изрично в специална разпоредб, която
може да се сравни с частичната нищожност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД – договорът е
недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в частта за
главницата, която продължава да се дължи.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е недействителен, то
потребителят дължи да върне единствено чистата стойност на отпуснатия
кредит. Не се дължат никакви разходи (такси, лихви и други подобни),
уговорени по недействителния договор. Следва да се подчертае отново, че
застрахователната премия представлява разход по кредита и не се обхваща от
понятието "чиста стойност на кредита" по чл. 23 ЗПК, защото сумата не се
предоставя пряко на длъжника. Уговорената такса ангажимент също е
безспорно разход по кредита и не се включва в чистата стойност на кредита.
Или с други думи чистата стойност на кредита обхваща единствено сумата,
която е била пряко предоставена на разположение на кредитополучателя. В
случая тази чистата стойност на кредита възлиза на 4825, 00 лева, колкото
13
реално са били усвоени от кредитополучателя.
В случаите, когато договорът за кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, то всички плащания, извършени от кредитополучателя към
кредитодателя, следва да се отнесат към погасяването на усвоената главница
(чистата стойност на кредита).
По делото се установи посредством заключението на съдебно-
счетоводна експертиза, че кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 4825 лева, която сума представлява чистата
стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК. С постъпилите по делото
писмени доказателства и с направената по делото експертица се установи, че
ответникът е изплатил на кредитодателя сумата от общо 1984,07 лв.
Следователно искът за чистата стойност на кредита е основателен за сума от
2840,03 лева, като за горницата следва да се отхвърли.
Исковете за лихвите следва да се отхвърлят, тъй като специалната
норма на закона предвижда частична действителност и освобождаване на
задълженията за лихва, с изключение на законната лихва върху чистата
стойност на главницата, считано от датата на завеждане на иска като в
производството по чл.422 ГПК искът се счита предявен от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК, в случая - 03.04.2024г.
Съдът счита за основателно и искането за установяване на дължимост
на законна лихва върху уважената главница, считано от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение върху уважената главница,
доколкото същото има акцесорен характер.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че
съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта й относно разноските отпада.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски,
съобразно уважената част от исковете.
Ищецът претендира разноски за държавна такаса в размер на 193,35
лв. за заповедното производство, като и разноски за исковото производство -
184,35 лева за държавна такса и 250 лева заплатен депозит за експертиза /в
14
представения списък по чл.80 ГПК се сочи 350 лв. за експертиза, но съдът
намира, че се касае за допусната техническа грешка, тъй като за ищеца е бил
определен депозит от 250 лева и такава сума е внесена от него, видно от
приложеното преводно нареждане/ы а така също и юрисконсултско
възнаграждение - 100 лева за заповедното и 150 лева - за исковото
производство.
От така претендираните разноски съдът счита, че в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената претенция в размер
на общо 270,43 лв. /за настоящото произвоство и по заповедното
производство/.
Ответникът също претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, и експертизи /съдебно-счетоводна и техническа
експертизи/, като представя списък за разноски по чл.80 ГПК, като на осн.
чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно
отхвърлената част, а именно в размер общо на 1121,77 лева.
Съдът не споделя възражението за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение, релевирано от всяка една от
страните по повод претендираното такова от насрещната, предвид същото
предвид обема на извършената работа, фактическата и правна сложност на
делото. Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 (постановено по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените
размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и
необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените
искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически
необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки
са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/22 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
15
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените
по- горе принципни съображения, съдът счита че претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от страните, не са завишени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9
ЗПК, във вр. с чл. 23 ЗПК, че Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Т. Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес
сграда „ТАО“, сумата от 2840,03 лева, представляваща непогасена главница
/чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит № 16568152/***,
сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България (чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД),
вземанията, по който са прехвърлени в полза на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********" с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от ***., ведно с Приложение № 1а), за които е
издадена Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково ведно
със законната лихва от 03.04.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за горницата до пълния предявен
размер от 4710,95 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Т.
Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО срещу Т. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, за установяване съществуването на вземане в
размер на 2923,18 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от
***г. до ***г.; сумата 1584,49 лева – обезщетение за забава /мораторна
лихва/ за периода от 21.03.2021г. до ***г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 02.04.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена
Заповед № 417/04.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 849/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково
16
ОСЪЖДА Т. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Т.
Александров“ № 109-115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, сумата 301,21 лева,
разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Т. Александров“ № 109-
115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да заплати на Т.
Г. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1121,77 лева, разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
17