№ 399
гр. Варна, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица К. Райкова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ралица К. Райкова Гражданско дело №
20243100101855 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. Р. срещу
Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство № 107/2021 г. по
описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с
постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023 г. по НОХД № 2170/2022 г.
по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение № 102/17.04.2024 г. по
ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и за
заплащане на сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение в
производството по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №
107/2021г. по описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023г. по НОХД №
2170/2022г. по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение №
102/17.04.2024г. по ВНОХД № 121/2024г. на Окръжен съд – Варна, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем
за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 27.03.2021 г. в
гр. Варна причинил на Р. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без
разместване на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за период от около 2 – 2, 5 месеца. С
постановлението за привличане била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът
бил предаден на съд с внасяне на обвинителен акт, по който е образувано НОХД №
2170/2022г. по описа на Районен съд – Варна, което производство е приключило с
постановяване на оправдателна присъда, потвърдена с решение № 102/17.04.2024г. по
ВНОХД № 121/2024г. на Окръжен съд – Варна.
1
Поддържа се, че за времето от привличане на ищеца в качеството му на
обвиняем до момента на влизане в сила на оправдателната присъда, същият е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес от възможно
осъждане с налагане на наказание „лишаване от свобода“ и безпокойство, в резултат
на извършените спрямо него процесуални действия в досъдебната и съдебна фаза на
процеса. Отделно, наказателното производство рефлектирало неблагоприятно на
отношенията с близки, колеги и приятели, които считали, че общуват с „престъпник“,
извършил криминално деяние, както и доброто име на ищеца в обществото. Твърди се
още, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение, което съставлява вреда под
формата на претърпяна загуба от заплащането му в наказателния процес, намираща се
в причинно-следствена връзка с воденото наказателно производство. При тези
съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
съдебни разноски.
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника Прокуратурата на Република България, който заявява, че спрямо ищеца е
постановена оправдателна присъда, която не е влязла в законна сила, поради което не
са настъпили и сочените вреди. Оспорва се размера на претърпените неимуществени
вреди, при който следва да се съобрази, че воденото наказателно производство е
протекло в разумни срокове, а спрямо ищеца е взета най-леката мярка за процесуална
принуда „подписка“. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени
вреди е крайно завишен и несъобразен със социално-икономическите условия.
Претенцията за имуществени вреди се поддържа, че е неоснователна, тъй като липсват
доказателства за платено адвокатско възнаграждение. В случай че такива се
представят, то се твърди, че размерът на хонорара не съответства на правната и
фактическа сложност на делото, като при определянето му не намира приложение
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на
осъдителните претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателствени средства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа:
От материалите, съдържащи се в приобщените към доказателствения материал
по делото НОХД № 2170/2022 г. на Районен съд – Варна, ВНОХД № 121/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Варна, НОХД № 1572/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Варна, ДП № 107/2021 г. по описа на V РУ – Варна и приложенията към тях, се
установява следното:
На 14.04.2022 г. ищецът В. Д. Р. от гр. Б. е бил привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление от общ характер за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна
причинил на Р. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване
на капачето на дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период от около 2 – 2,5 месеца – престъпление по чл. 129, ал.
2, вр. ал. 1 НК, видно от Постановление за привличане на обвиняем от 14.04.2022 г. на
разследващ полицай при V РУП- Варна по ДП № 107/2021 г. по описа на V РУП -
Варна. С постановлението на ищеца е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“ и на същата дата е разпитан като обвиняем, като ищецът е отказал да дава
показания. На 16.05.2022 г. на обвиняемия са били предявени материалите от
разследването, според приложения Протокол за предявяване на разследване от
16.05.2022 г.
На 08.06.2022 г. е внесен обвинителен акт на Районна прокуратура – Варна
срещу ищеца за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С. С. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на дясното
коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за
период от около 2 – 2,5 месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което е
образувано НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
2
В проведени на 17.10.2022 г., 12.12.2022 г., 29.05.2023 г., 13.07.2023 г. и
16.11.2023 г. открити съдебни заседания са разпитани множество свидетели (23-ма
свидетели са били призовавани и разпитани), присъствали и/или имащи информация
за масовия бой. Проведени са общо 7 бр. открити заседания, на които ищецът се е
явявал лично и с упълномощен процесуален представител, като е дал обяснения в
последното открито съдебно заседание.
Според приложената по НОХД № 2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна
справка за съдимост от 05.09.2022 г. към датата на издването й ищецът не е осъждан.
Видно от приложената по горепосоченото наказателно дело психологична
консултация на В. Д. Р. от 05.04.2021 г. (преди привличането му като обвиняем
14.04.2022 г.) ищецът се е консултирал с кл. психолог Р. Г.а относно боя от 27.03.2021
г., като е споделил, че е бил нападнат от 10-тина човека и три дни след инцидента не
можел да спи, спрял да яде и сънувал кошмари. Дадена му е препоръка за евентуална
терапевтична помощ, ако симптоматиката продължава в бъдеще.
С Присъда от 283/16.11.2023 г., постановена по по НОХД № 2170/2022 г. на
Районен съд – Варна, ищецът е бил признат за невиновен и е оправдан по предявеното
му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като с Определение № 1629/16.11.2023 г.,
постановено по същото дело, е отменена и мярката му за неотклонение „Подписка“.
В хода на образуваното по протест на Районна прокуратура – Варна въззивно
наказателно производство прокурорът от Окръжен съд – Варна не поддържа същия и
счита присъдата за правилна. С Решение № 102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г.
по описа на Окръжен съд – Варна оправдателната присъда на ищеца е била
потвърдена, като решението не подлежи на касационна проверка.
На л. 27 (гръб) от материалите по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Варна е наличен договор за правна защита и съдействие от 21.03.2024 г., в който
е удостоверено заплащането в брой от ищеца на адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. за защита по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
От страна на ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите В. А. Н. (негова приятелка) и С. В. Р. (негова
майка). Първата разпитана свидетелка излага пред съда, че посетила ищеца 10-15 дни
след инцидента през 2021 г. и видяла, че е зле, имал рана на главата. След това през
2022 г. започнали да го викат по съдилищата. Свидетелства, че ищецът много се
притеснявал за бъдещето си, защото учил за учител по физическо възпитание в
Шуменския университет и се тревожел какво ще стане, ако го затворят, както и какво
ще кажат хората.
Св. Р.а описва състоянието на сина си след процесния инцидент, при който
всъщност на него му бил нанесен побой през м. март 2021 г., а въпреки това той бил
подведен под отговорност. Сочи, че няколко месеца след инцидента сънувал кошмари,
които постепенно намалявали. През 2022 г. бил обвинен в престъпление, като
производството продължило две години. През този период ищецът не бил много
добре. Изпитвал притеснения, защото всички му казвали, че ще влезе в затвора.
Налагало се заради наказателното производство да отсъства от университета.
Притеснявал се за това какъв учител ще става и какъв пример ще дава на децата след
този случай. Живеели в малък град и за побоя се разчуло. Ищецът започнал да избягва
приятелите си, защото му казвали, че ще влезе в затвора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Наведените от ищеца твърдения очертават фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ – наличие на незаконно обвинение, образуваното наказателно производство
по което е постановена оправдателна присъда, вследствие на което се твърди ищецът
да е понесъл имуществени и неимуществени вреди.
3
За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на
имуществени и неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на
Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на
Република България за извършено от него престъпление; 2) образуваното наказателно
производство да е приключило с оправдателна присъда; 3) подсъдимият да е
претърпял имуществени и неимуществени вреди и 4) причинените вреди да са
необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е
налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е
било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.
Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна,
като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при
прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства се установяват правнорелевантните
обстоятелства, че на 14.04.2022 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, а Районна прокуратура – Варна е внесла
обвинителен акт срещу ищеца за това, че на 27.03.2021 г. в гр. Варна причинил на Р. С.
С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване без разместване на капачето на
дясното коляно, обусловило трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за период от около 2 – 2,5 месеца. Подсъдимият бил признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение с Присъда от 283/16.11.2023 г., постановена по НОХД №
2170/2022 г. на Районен съд – Варна, която е потвърдена с Решение № 102/17.04.2024 г.
по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, неподлежащо на
касационна проверка.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че наказателното
преследване по отношение на ищеца е започнало на 14.04.2022 г. с привличането му
като обвиняем на посочената дата по ДП № 107/2021 г. по описа на V РУП- Варна,
като процесното наказателно производство спрямо ищеца е приключило на 17.04.2024
г. с потвърждаване на оправдателната присъда от въззивната инстанция с окончателно
решение.
При тези правни съображения в процеса на доказване се явяват установени по
несъмнен начин първите две материални предпоставки (юридически факти),
обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на
Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Постановяването на оправдателна
присъда обуславя незаконност по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ на повдигнатото обвинение.
Наказателното преследване срещу ищеца е продължило 2 години и 3 дни, като
за период от 14.04.2022 г. до 16.11.2023 г. му е била наложена мярка за неотклонение
„подписка“. В досъдебното производство след привличането му като обвиняем ищецът
е бил разпитван веднъж, а в съдебната фаза на наказателния процес по НОХД №
2170/2022 г. на Районен съд – Варна е давал обяснения, като се е явявал на всички
открити съдебни заседания.
Изяснява се от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, че
на ищеца са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения,
страх от бъдещия изход на делото и неудобството, като те всички са във връзка с
обвинението и воденото наказателно производство. Наказателното производство,
макар с разумна продължителност, предвид големия обем процесуални действия по
разпит на свидетели, се е отразило негативно на ищеца, причинило му е отрицателни
емоции. Към датата на повдигане на обвинението същият е в млада възраст – на 22
навършени години, студент, следвал в Шуменския университет за преподавател по
физическо възпитание и спорт, без съдебно минало, от малък град, поради което
неминуемо незаконното обвинение е имало негативно отражение върху личността на
обвиняемия. То обективно причинява неимуществени вреди като неприятни психични
4
преживявания на ищеца, обусловени от опасността да търпи ефективно наказание
„лишаване от свобода“, каквото е предвидено за срок до 6 години за престъплението, в
което е бил обвинен. Същевременно, в периода на воденото срещу него наказателно
преследване ищецът е учил висше образование с педагогическа специалност, поради
което напълно обясними са притесненията му относно репутацията, която би имал в
обществото като преподавател, предвид обвинението, че е причинил средна телесна
повреда на жена.
Следва да бъде изяснено, че понесените от ищеца болки и страдания по време
на процесния инцидент от 27.03.2021 г. и последвалите няколко месеца след това
страхове и кошмари, вследствие на травматичното събитие, не са част от вредите от
повдигнатото му незаконно обвинение, тъй като не са в причинно-следствена връзка с
него.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът,
интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената
и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за
едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички
обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство;
видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и
публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца,
конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние,
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при
доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление
и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай че от повдигнатото
обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за
оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна - в този смисъл са
решение от 11.03.2013 г. на ВС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от
15.01.2013 г. на ВКС, ІV гр. отд. по гр. д. № 1568/2011 г. При определяне паричния
еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата
обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в
съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание лишаване
от свобода до шест години, както и че наказателното преследване срещу него е траело
две години. Същевременно, неосъждането до този момент на ищеца обосновава извод,
че същият не е имал сблъсък с правораздавателните органи и това увеличава
негативните последици, доколкото ищецът е бил неопитен в участието в наказателно
производство и е изпитвал тревога, че може да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно. В голямата си част установените
вреди на ищеца са обичайните, които неосъжданият човек търпи от незаконно
5
обвинение, като няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на
физическото и психическото му здраве или на личния му живот след приключване на
наказателното производство. Ищецът е бил оправдан още на първа инстанция, а
представителят на ответника е подал протест срещу оправдателната присъда, но не го
е поддържал пред въззивната инстанция. От значение са и социално-икономическите
условия на живот в страната през периода на незаконното обвинение – минималната
работна заплата през 2022 г.е 710 лв., през 2023 г. е 780 лв., а през 2024 г. – 933 лв.
Изброените обстоятелства имат отношение към размера на обезщетението и следва да
бъдат отчетени при определянето му.
При съобразяване на всички горепосочени обстоятелства, в т.ч. тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, срока на висящност на
наказателното производство, налагането на мярка за неотклонение „подписка“,
отрицателните психически преживявания на увредения, чистото съдебното минало,
личността на ищеца и интензитета на страданията му, съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени
вреди е в размер на сумата от 5000 лв.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява частично основателен и
следва да бъде уважен за тази сума, а за разликата над 5000 лв. до пълния предявен
размер от 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди:
Според чл. 187, ал. 1 НПК разноските по наказателното производство се
посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, размерът им
се определя от съда или органа на досъдебното производство – чл. 188 НПК, съдът
решава въпроса за разноските с присъдата или с определение – чл. 189, ал. 1 НПК.
Когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако са направили такова искане – чл. 189, ал. 3 НПК. Според чл.
190, ал. 1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено разноските по дела от общ характер остават за сметка
на държавата - т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета
на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден
въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес налага
извод, че изразходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
представляват имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна
репресия, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
Установено е по делото, че за осъществяване на защитата и процесуалното
представителство на ищеца по ВНОХД № 121/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Варна той е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Извършването на
този разход е в пряка причинно-следствена връзка с водения срещу него необоснован
процес, като по този начин е намаляло неговото имущество и същият е понесъл
финансова загуба, която подлежи на обезщетяване.
Относно релевираното от ответника възражение, че изплатеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът намира, че
незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената
процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В тази връзка настоящият съдебен състав
приема, че уговореното адвокатско възнаграждение от 800 лв. не надвишава разумния
6
и обичаен размер на дължимото възнаграждение, според предвиденото в чл. 13, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (по дела,
при които за престъплението се предвижда наказаниедо до 10 години лишаване от
свобода – 1500 лв.), а е необходима последица от незаконното обвинение. Макар съдът
да не е длъжен да се съобразява с посочената наредба, предвид постановеното от СЕС
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на друг нормативен акт,
съдът счита, че следва да използва Наредба № 1/2004 г. за своеобразен ориентир при
остойностяване на разумния и обичаен размер на възнаграждението на адвокатските
услуги.
В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на дължимото обезщетение за причинени неимуществени и
имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, държавата изпада в забава от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда – в този смисъл са
задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 4 от ТР
№ 3/22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК. Според наличните по делото
данни същата е потвърдена с окончателно решение от 17.04.2024 г., поради което от
този момент ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
имуществени и неимуществени вреди от неточното изпълнението – в темпорално
отношение, на задължението си за заплащане на обезщетение за причинените на
ищеца вреди, вследствие на незаконното обвинение, равняващо се на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
от него разноски в общ размер от 593,33 лв., представляващи сбор от заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса. Към исковата молба е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено заплащането в брой на
адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв., като предвид обстоятелството,
че са предявени два кумулативно обективно съединени иска съдът приема, че за
защитата по всеки отделен иск дължимото възнаграждение възлиза на 500 лв. (поравно
за всеки иск), доколкото не е посочено друго.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С.,
*******, да заплати на В. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „*****“ № 1,
сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство
№ 107/2021 г. по описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023 г. по НОХД №
2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение №
102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С.,
*******, да заплати на В. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „*****“ № 1,
сумата от 800 лв. (осемстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба от заплащане на адвокатско възнаграждение в
производството по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, в резултат на
незаконно повдигнато и поддържано обвинение по досъдебно производство №
7
107/2021г. по описа на V РПУ - Варна за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК,
приключило с постановяване на оправдателна присъда № 283/16.11.2023 г. по НОХД №
2170/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, която е потвърдена с решение №
102/17.04.2024 г. по ВНОХД № 121/2024 г. на Окръжен съд – Варна, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. С.,
*******, да заплати на В. Д. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „*****“ № 1,
сумата от 593,33 лв. (петстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8