Решение по дело №407/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2009 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20091200100407
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

354

02.11.2006 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

11.02

Година

2006

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Пламен Александров Васка Халачева

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Пламен Александров Александров

Въззивно частно гражданско дело

номер

20065100500340

по описа за

2006

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.244 във връзка с чл.217 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Гюнай Салим Мехмед от гр.Кърджали, чрез неговия представител по пълномощие, против определение № 219 от 05.06.2006 г., постановено по ч.гр.д.№ 558/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Кърджали сумата от 528.59 лева за доставена вода за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.06.2006 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 15.47 лева. Счита, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Излагат се доводи за дължимост на присъдената сума. Моли съда да обезсили атакуваното определение като незаконосъобразно.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, прие за установено следното:

С молба по чл.242, ал.1 от ГПК “В и К” ООД гр.Кърджали е поискал от районния съд, на основание чл.203 от Закона за водите във връзка с чл.237, б.”к” от ГПК, да издаде изпълнителен лист против жалбоподателя Гюнай Салим Мехмед, за сумата общо в размер на 528.59 лева, претендирана като дължима сума за ползвана вода и канал, ведно със законната лихва върху нея и направените разноски в размер на 15.47 лева.

Към молбата е представено извлечение № 248 от сметка 4111 – “Клиенти частно инкасо” към 23.05.2006 г. за дължимите суми на Гюнай Салим Мехмед, в което като дължими от последния суми, за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г., са посочени сумите 419.03 лева – главница и 109.56 лева – общ размер на лихвата за всеки от периодите, или общо дължима сума в размер на 528.59 лева.

Съгласно чл.203 от Закона за водите, потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като дължимите суми се събират по реда на чл.237, б.”к” от ГПК въз основа на извлечение от сметките. В тази връзка следва да се отбележи, че издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание е възможно само при наличие на посочените в чл.243, ал.1 от ГПК предпоставки – изпълнително основание да е едно от изчерпателно изброените в чл.237, от буква “в” до буква “л” от ГПК, същото да е редовно от външна страна и да удостоверява, че молителят има годно за принудително изпълнение притезание към лицето, по отношение на което се иска издаване на изпълнителен лист. В настоящият случая, наред с вземането за главница в размер на 419.03 лева, молителят претендира и мораторна лихва в общ размер на 109.56 лева, представляваща сбора от претендираната мораторна лихва върху конкретни главници за различни периоди. Във връзка с това следва да се посочи, че вземането за лихва е акцесорно, тъй като зависи от съществуването на главно вземане и един допълнителен факт – забавата за плащане на главното вземане. С други думи, за да може да се издаде изпълнителен лист за мораторна лихва, е нужно този допълнителен факт /стоящ извън изпълнителното основание/ да бъде доказан от молителя и то с допустимите от чл.243, ал.1 от ГПК доказателствени средства. В случая относно претендирана главница по делото молителят е представил пред районния съд редовно от външна страна изпълнително основание по буква “к” на чл.237 от ГПК във връзка с чл.203 от Закона за водите – извлечение от сметката на дружеството т.е. първото условие за претендирането на лихва – да съществува главница, е изпълнено.

Второто изискване – да е изтекъл определен период от време след изискуемостта на главното вземане, зависи от определянето на началото на изискуемостта на главното вземане /падежа/. Без да е фиксиран падежът, лихва не може да се претендира. В процесния случай, определянето на падежа на вземанията за ВиК услугите не е нормативно уреден. Няма специални правила, поради което са приложими общите такива. При липса на уговорки между страните /липсват доказателства, установяващи обратното/ относно изискуемостта на вземанията, са приложими правилата за настъпване на изискуемостта на вземанията, за които не е определен срок за изпълнение – чл.86 във връзка с чл.84, ал.2 във връзка с чл.69, ал.1 от ЗЗД. С други думи, падежът, респективно забавата, настъпва след поканата за доброволно изпълнение. В тази връзка по делото липсвÓт доказателства, установяващи отправяне на такава покана и получаването й от длъжника /жалбоподател в настоящото производство/, поради което следва да се приеме, че отразените лихви в извлечението от сметката са начислени от дружеството преди вземанията за главници да са станали изискуеми. Ето защо съдът намира, че процесното извлечение от сметка не установява подлежащо на изпълнение вземане на молителя срещу жалбоподателя за мораторни лихви за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г., поради което искането в тази му част е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

Що се касае до довода в частната жалба, че за периода от 01.04.2004 г. до 15.05.2005 г. жалбоподателят е живял в жилище под наем на друг адрес, на който плащал сметките за вода, то това обстоятелство по никакъв начин не изключва отговорността му от заплащане на дължимите сметки за собственото му жилище. Несъстоятелен е и довода, че на жалбоподателя му било отказано да открие партида и да постави собствен водомер, доколкото липсват каквито и да са доказателства, установяващи тези твърдения.

Предвид изложеното, следва да се отмени атакуваното определение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на дружеството сумата в размер на 528.59 лева, за разликата от 419.03 лева до 528.59 лева или за 109.56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 419.03 лева за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г. и да се отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист в тази му част. В останалата му част определението като правилно следва да се остави в сила.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 219 от 05.06.2006 г., постановено по ч.гр.д.№ 558/ 2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд, В ЧАСТТА, с която Гюнай Салим Мехмед от гр.Кърджали е осъден да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Кърджали сумата в размер на 528.59 лева, ЗА РАЗЛИКАТА от 419.03 лева до 528.59 лева или за 109.56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 419.03 лева за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Кърджали за издаване на изпълнителен лист срещу Гюнай Салим Мехмед от гр.Кърджали, ул.”Лиляна Димитрова” бл.2, ап.73, с ЕГН **********, за сумата от 109.56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 419.03 лева за периода от 05.02.2003 г. до 23.05.2006 г., на основание чл.203 от Закона за водите във връзка с чл.237, б.”к” от ГПК, като неоснователна.

ОСТАВЯ В СИЛА определението в останалата му част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.