Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 01.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Десислава Минчева и в присъствието на прокурора ....................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. № 3/2021г. по описа на
Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във връзка с чл.118 от Кодекс за социално
осигуряване (КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на А.Р.И. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Решение № Ц 1040-10-68/04.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № Ц 2140-10-75 от 26.10.2020г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е
потвърдено. С последното е постановен отказ за отпускане на наследствена пенсия
за инвалидност поради общо заболяване на И., тъй като наследодателят му няма
придобит осигурителен стаж към датата на смъртта си съгласно чл.74 от КСО и не
придобива право на лична пенсия.
В
жалбата си оспорващият твърди, че решението е необосновано, немотивирано и
незаконосъобразно с доводи, че като наследник на починалото си дете отговаря на
условията на чл.82, ал.3 от КСО. Позовава се на нормата на чл.74, ал.1, т.1 от КСО, тълкувайки я в смисъл, че за починалите лица до 20-годишна възраст не се
изисква никакъв осигурителен стаж, и наследодателят му би получил пенсия за
инвалидност поради общо заболяване като лице с трайно увреждане в едно бъдеще
време. Моли да се отмени оспореното решение ведно със законовите последици.
В
открито съдебно заседание оспорващият поддържа съображенията, изложени в
жалбата. Излага още, че е получавал пенсия по инвалидност, но същата му е била
спряна, той е с три операции и не може да работи, поради което няма доходи и
затова е завел и настоящото дело.
Ответникът
чрез упълномощен процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, за което излага доводи по съществото на спора. Моли
да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е
спорно между страните, че А.Р.И. е навършил възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и
не получава лична пенсия, т.е. отговаря на условията по чл.82, ал.3 от КСО.
Със
заявление вх.№ Ц 2115-10-34/14.08.2020г. (л.15) И. е поискал да му бъде
отпусната наследствена пенсия от наследодателя му О.А.Р. – негов син, починал
на 11.10.1980г. За доказване правото си да получава исканата пенсия той е
представил пред пенсионния орган удостоверение за наследници и декларация, че
наследодателя му не е осиновен.
С
Разпореждане № Ц 2140-10-75/26.10.2020г. на началник отдел “Пенсии” в ТП на НОИ
Ловеч (л.14), е бил постановен отказ за отпускането на наследствена пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на А. Р. И.. Мотивите на пенсионния орган са,
че наследодателят е роден на ***г. и е починал на 11.10.1980г., няма придобит
осигурителен стаж към датата на смъртта съгласно чл.74 от КСО и не придобива
право на лична пенсия, поради което исканата наследствена пенсия следва да се
откаже на основание чл.82, ал.3, чл.83, ал.1 и чл.74 от КСО.
И. е
обжалвал разпореждането пред Директора на ТП на НОИ Ловеч (л.11) с доводи, че в
него неправилно е тълкуван текста на чл.83, ал.1 от КСО и че заявителят има
право на наследствена пенсия във връзка с разпоредбата на чл.74, ал.1, т.1 от КСО, която не изисква никакъв осигурителен стаж за наследодателя му.
С
обжалваното в настоящото производство Решение № Ц 1040-10-68 от 04.12.2020г. на
Директора на ТП на НОИ Ловеч (л.8), последният е потвърдил обжалваното
разпореждане като законосъобразно и е отхвърлил жалбата на И.. Решението е
мотивирано, като е изложена фактическата обстановка по спора и е направен
извод, че правилно при преценката за отпускане на пенсия е отчетено, че правото
на жалбоподателя на наследствена пенсия от починалото му дете не е първично, а
се поражда в зависимост от правото на пенсия на неговия наследодател. След
анализ на приложимите правни норми е преценено, че правилно пенсионния орган е
приел, че на И. не се следва наследствена пенсия за инвалидност поради общо
заболяване по чл.83, ал.1 от КСО, тъй като наследодателят му не е осигурено
лице, не е придобил право на пенсия към датата на смъртта и последната не е
свързана с трудова злополука или професионална болест. Направен е и извод, че
поради малолетната си възраст наследодателят му няма придобит осигурителен
стаж, което води до отсъствие на материалноправните предпоставки, визирани в
чл.74, ал.1 от КСО.
Към
административната преписка е приложена и пенсионната преписка на жалбоподателя,
от която се установява, че на основание решение на ТЕЛК за 50% трайно намалена
работоспособност, през 2010г. му е била отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, но след преосвидетелстване и издаване на ново решение
на ТЕЛК с 33% трайно намалена работоспособност, пенсията му е била прекратена
от 01.01.2012г.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в
законоустановения 14-дневен срок (оспореното решение е връчено на И. на 10.12.2020г.,
видно от известието за доставяне от сайта на „Български пощи” ЕАД на л.11, а
жалбата е подадена на 18.12.2020г., видно от клеймото върху пощенския плик на
л.7 и е постъпила при административния орган на 23.12.2020г. с вх.№ Ц 1012-10-211;
освен горното жалбата е подадена в 14-дневен срок от издаването на решението),
пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация –
адресат на постановения отказ за отпускане на пенсия. Решението е индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 от АПК и чл.118 от КСО, подлежи на оспорване по съдебен
ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Ловешки административен съд, втори административен състав, намира жалбата
за неоснователна по следните съображения:
Решението
на Директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено от териториално и материално компетентен
орган съобразно чл.117, ал.3 от КСО, в установената от закона форма, с излагане
на правни и фактически основания, мотивирано е. от Разпореждането също е
издадено от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Ловеч. При постановяването
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, такива
нарушения не се релевират и в жалбата.
Оспореният
акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, противно
на възраженията на жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.3 от КСО родителите имат право на наследствена пенсия
от починалите си деца, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и не
получават лична пенсия. По делото не се оспорва обстоятелството, че И. отговаря
на условията на чл.82, ал.3 от КСО (към датата на заявлението е навършил
възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и не получава лична пенсия), поради което съдът
намира за правилни изводите в тази връзка в оспореното решение.
Спорът
по делото е от правен характер, а противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на
материалния закон, като единственият спорен въпрос е отговаря ли наследодателят
на И. на условията на чл.74, ал.1, т.1 от КСО, за да придобие право на пенсия,
в следствие на което на жалбоподателя да бъде отпусната наследствена пенсия.
Според
чл.74, ал.1 от КСО осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, а за слепите по
рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до датата на заявлението
по чл.94, както следва: т.1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и
на ослепелите преди постъпването им на работа – независимо от продължителността
на осигурителния стаж; т.2. до 25-годишна възраст – една година; т.3. до
30-годишна възраст – 3 години; т.4. над 30-годишна възраст – 5 години.
Анализът
на разпоредбата води до извод, че правото на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване се поражда при наличието на следните три кумулативни условия: лицето
да е осигурено, същото да е загубило работоспособността си поради общо
заболяване и да има осигурителен стаж до датата на инвалидизиране с
продължителност, диференцирана според възрастта му в т.1 до т.4 на нормата (датата
е различна за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа – до
датата на заявлението по чл.94 от КСО, които категории не са приложими за жалбоподателя).
Съгласно
чл.71 от КСО лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили
напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време.
В случая наследодателят на И. е починал, което е равносилно на пълна загуба на
работоспособност завинаги. Тъй като смъртта му е настъпила на 11-месечна
възраст, предвид възрастта му – до 20 години, той попада в хипотезата на чл.74,
ал.1, т.1 от КСО. Тълкуването на разпоредбата обаче налага извода, че наред с
изискването за трайно намалена работоспособност не по-ниска от 50 %, кумулативно
трябва да са налице и условията наследодателят да е „осигурено лице” и да има
положен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. Законът императивно изисква
наличието на такъв, без да поставя условие за неговата минимална
продължителност при лицата до 20-годишна възраст.
В
случая наследодателят на И. не отговаря на изискуемите условия – да е бил осигурено
лице по смисъла на КСО и да е имал положен осигурителен стаж. Съгласно
легалната дефиниция в §1, т.3 от ДР на КСО, „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид малолетната възраст на
починалото дете, няма как същото да е извършвало трудова дейност преди смъртта
си и да попада в обхвата на цитираната дефиниция. На следващо място и отново
във връзка с възрастта си, наследодателят няма и никакъв осигурителен стаж, а
нормата изисква задължителното наличие на такъв, дори и в някакъв минимален
размер (дни или седмици).
Поради
изложеното съдът намира за правилна преценката на административния орган, че наследодателят
на оспорващия не отговаря на изискванията на чл.74, ал.1, т.1 от КСО за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – да има придобит
осигурителен стаж по смисъла на КСО, което води до отсъствие на
материалноправните предпоставки на цитираната норма и оттам на И. не се следва
отпускане на исканата наследствена пенсия.
Неоснователни
и в противоречие с приложимите законови разпоредби са твърденията в жалбата, че
чл.74, ал.1, т.1 от КСО не изисква никакъв осигурителен стаж. Пенсиите за
инвалидност (раздел II „Пенсии за инвалидност” на Глава шеста от КСО) са
няколко вида. Основните групи са две: пенсия за инвалидност, свързана с трудова
дейност, и пенсия за инвалидност, несвързана с трудова дейност (аргумент от
наименованието на раздел IV на същата Глава шеста от КСО). В първата група се
включват пенсиите, свързани с трудова дейност: пенсия за инвалидност поради
общо заболяване (чл.74 от КСО) и пенсия за инвалидност поради трудова злополука
и професионално заболяване (чл.78 от КСО), които се отпускат на осигурени лица
и при наличие на осигурителен стаж. Във втората група се включват пенсии,
несвързани с трудова дейност: пенсия за военна инвалидност (чл.85 от КСО),
пенсия за гражданска инвалидност (чл.87 от КСО) и социална пенсия за
инвалидност (чл.90 от КСО), за които законодателят не е поставил условие за
осигурителен стаж. Процесната пенсия попада в първата категория, което е
аргумент, че за отпускането й се изисква такъв стаж. Освен това прочитът на
приложимата за случая разпоредба на чл.74, ал.1 от КСО „осигурените...... и имат
осигурителен стаж......”, недвусмислено води на същия извод. В подкрепа на него
е и формулировката в т.1 на разпоредбата „.......независимо от
продължителността на осигурителния стаж”, тъй като продължителност при всички
случаи означава период от време, който се зачита за осигурителен стаж по
смисъла на чл.9 от КСО, като в случая законът (чл.74, ал.1, т.1 от КСО)
единствено не поставя условие колко дълъг да е този период, но не допуска
отсъствието му.
Позоваването
от оспорващия в хода по същество на предходни административни актове (решения
на ТЕЛК и разпореждания за отпускане и прекратяване на пенсия) и липсата му на
доходи е житейски разбираемо, но е ирелевантно към предмета на настоящото
производство и законосъобразността на оспореното решение, поради което тези
доводи не следва да се обсъждат.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение на Директора на ТП на
НОИ Ловеч, с което е потвърдено разпореждането за отказ за отпускане на наследствена
пенсия на И., е валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване
с целта на закона, поради което жалбата против него следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Водим
от горното, Ловешки административен съд, втори административен състав, на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК,
Р Е Ш И:
Отхвърля
като неоснователна жалбата на А.Р.И. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Решение № Ц 1040-10-68/04.12.2020г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с
което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № Ц 2140-10-75 от 26.10.2020г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Ловеч и разпореждането е
потвърдено.
Решението
може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис
от решението да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
.