Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 94
град Горна Оряховица, 23.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
единадесети състав в публично съдебно заседание на единадесети март, две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
Председател:
ИРЕНА КОЛЕВА
При секретаря С.Г., като разгледа
докладваното от съдия Колева гр.дело № 28 по описа за 2013г., за да се
произнесе съобрази следното:
Ищецът Р. С. К.,
ЕГН **********, с адрес ***, твърди, че се е намирал с ответника в трудово
правоотношение, по което е заемал длъжността „……”, код НКПД: 31193042, с място
на работа - Завод за захарни изделия – Административен персонал ЗЗИ – 03
Техническа дирекция ЗЗИ, на основание безсрочен трудов договор №
05-ЗЗИ/03.07.2006г. Посочва, че с допълнително споразумение към ТД основното му
месечно ТВ е било определено на 700.00 лв., а допълнителното ТВ за придобит
трудов стаж и професионален опит на 68.00 лв. Сочи, че със Заповед №
68-ЗЗИ/11.11.2015г. на изпълнителния директор и член на УС на дружеството ТПО
било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на
работа. Счита, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не е налице
посоченото основание от КТ. Твърди, че не е извършван подбор от ответника, а
ако е извършен такъв, то той е незаконосъобразен и го оспорва. Твърди, че на
работа са останали лица с по-ниска квалификация от неговата и такива, които не
работят по-добре от него, а след уволнението му са били назначени по трудов
договор при ответника други лица. Поради това моли съда за постанови решение, с
което да бъде признато уволнението му за незаконно и атакуваната заповед –
отменена като незаконосъобразна, да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност преди уволнението, да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 4
612.00 лв. – обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на
незаконосъобразното уволнение за периода от 13.11.2015г. до 13.05.2016г. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид изложените
от ищеца в ИМ фактически обстоятелства и формулираните петитуми, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 вр.
Чл.225 от КТ.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът „Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Горна Оряховица, ул.“Св. Княз Борис Първи“ № 29,
представлявано от изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К. Д., е заел становище
за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не спори, че се е
намирал в ТПО с ищеца, както и факта на неговото прекратяване със Заповед №
68-ЗЗИ/11.11.2015г. поради намаления обем на работа в предприятието. Твърди, че
намаляването обема на работа се дължи на реконструирането и подмяна на
съоръженията за производството в карамелажния цех, в който приоритетно е
изпълнявал трудовите си задължения ищеца, подмяна на работните глави на
машината за карамелажни бонбони „BOSCH”, частична реконструкция на друг основен
цех на поделението – цех за производство та желирани бонбони, подобрения на
техническото оборудване, изграждане на нова климатична инсталация, абонатна
станция и паропреносна мрежа, което довело до икономия на енергийни и технически
ресурси. Сервизната и техническа дейност се извършвала вече от външни сервизи и
от фирмите, доставчици на новото оборудване. Оспорва твърдението на ищеца за
неизвършен подбор, алтернативно за незаконосъобразност на същия. Не оспорва
твърдението, че след датата на уволнението на ищеца са назначени други
работници, но твърди, че същите са били назначени на други позиции за
извършване на друга работа, а не на тази, за която е бил нает ищецът. Моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и ищецът
осъден да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК сторените в процеса разноски в
размер на 552.84 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът, чрез своя пълномощник – адвокат Л.П.,
поддържа исковите претенции в съдебно заседание и моли същите да бъдат уважени,
като основателни и доказани. Счита, че е недоказано наличието на вписаното в
заповедта уволнително основание, както и че липсва решение на компетентния за
това орган за намаляване на общия обем на работа.Прави възражение за неспазване
разпоредбата на чл.333 ал.4 от КТ вр. КТД, действащ към датата на прекратяване
на ТПО. Поддържа претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответното дружество, представлявано от юрисконсулт К.Г., поддържа
изложеното в депозирания писмен отговор на ИМ и моли предявените искове да
бъдат отхвърлени поради законност на извършеното уволнение. Излага подробни
съображения в писмена защита, представена в определен от съда срок. Поддържа
претенцията си за разноски. ПРави възражение за прекомерност на претендираното
от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „....” с място на
работа – Поделение „Завод за захарни изделия“ – Административен персонал ЗЗИ –
03 Техническа дирекция ЗЗИ. Безспорно е, че с приложеното по делото
Предизвестие с изх. № 2289/11.11.2015г., връчено на 12.11.2015г. лично на
ищеца, последният е бил уведомен за прекратяване на трудовия му договор на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, със срок на предизвестието от един месец. Със
Заповед № 68-ЗЗИ/11.11.2015г. на законните представители на
дружеството-работодател ТПО на ищеца било прекратено, считано от 13.11.2015г.,
на посоченото основание - намаляване обема на работа. Заповедта е била надлежно
връчена на ищеца.
Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на персонала в
„Завод за захарни изделия“, в сила от 01.01.2015г., в Техническа дирекция,
където е било местоработата на ищеца, са били утвърдени 3 бр. за длъжността „....”,
код по НКПД 31193042. Със Заповед № 183/18.09.2015г. на изпълнителния директор
на дружеството, в сила от 16.09.2015г., две от тези бройки са били закрити,
съответно разкрити две нови длъжности - „Техник, механик в хранително-вкусовата
промишленост“ и „организатор по ремонта“.
По делото е представено предложение до Директор инвестиции при ответното
дружество за увеличаване отчетната стойност на увиваща машина „BOSCH” в цех
Карамелаж поради направена инвестиция в нея, както протоколи за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР в цех „Желирани бонбони” и
такива протоколи за реконструкция и преустройство на ЗЗИ – цех „Карамелаж” за
периода 2013г.-2015г.
Събраха се гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. С. Д.,
колега на ищеца, който установява, че до м.септември 2015г. заедно с ищеца и
друг техен колега са заемали длъжността „специалист, поддръжка” при ответното
дружество – поделение „Завод за захарни изделия”. След това той и колегата им
били преназначени на други длъжности, а ищецът останал на заеманата до този
момент длъжност. Трудовите задължения на ищеца включвали техническа поддръжка
на загавъчни и опаковачни машини в цех „Карамелаж” в ЗЗИ. Там се намирала и
загавъчната машина „BOSCH”. Свидетелят установява, че цялото поделение ЗЗИ е
търпяло реконструкция, изразяваща се не само в СМР, но и в закупуването на
по-високо производителни машини и извършването на основен ремонт на старите
машини, за което идвали специалисти от Германия и Италия. Такъв ремонт бил
осъществен и на загавъчната машина „BOSCH”, като целта била да не аварира
често, тъй като преди това не рядко се повреждала.
Приложено е ЛТД на ищеца, фишове за РЗ за месеците октомври, ноември и
декември 2015г. и кредитни преводи, видно от които на ищецът са начислени и
заплатени обезщетения за неспазения срок на предизвестието и за неползван
платен годишен отпуск, като БТВ възлиза на 773.50 лв. за месеца, предхождащ
уволнението.
Според заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда и неоспорена от страните,
се установява, че размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл.225 от КТ
за исковия период съобразно последното БТВ на ищеца възлиза на сумата от
4 594.47 лв., а за времето от 13.11.2015г. до 11.03.2016г. /приключване на
съдебното дирене/ възлиза на 3 008.61 лв.
При тези данни, от
правна страна съдът приема следното:
Исковете са
допустими, предявени са от лицето, на което принадлежи това право – работника,
срещу работодателя, при спазване на изискванията за надлежно упражняване на
правото на иск и липсата на процесуални пречки за неговото разглеждане.
По конститутивния
иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника на някое от
безвиновните основания по чл.328 КТ е негово субективно право за
преустановяване на трудовоправната връзка при предвидените от закона ред и
условия. В процесния случай трудовият договор е прекратен на основание
намаляване обема на работа. ВКС е уеднаквил практиката по въпроса за
съдържанието на понятието „намаляване обема на работа”. По своето естество намаляването
обема на работа представлява намаляване на производствената програма, на
количеството произвеждана продукция, спадналия обем на стокооборота, извършваните
услуги и изобщо обема на работа, като преценка на работодателя е с каква част,
в цялото предприятие или само в отделни негови звена и в които от тях да намали
персонала. Това състояние трябва обективно, фактически и трайно да съществува. На
преценка от страна на съда подлежи обстоятелството дали обективно е налице
намаляване обема на работа и дали уволнението е обусловено от настъпилото
намаляване обема на работа, т.е. фактическият състав на чл.328 ал.1 т.3 от КТ
изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване
обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към
съответната дейност, реализирана чрез дадената трудова функция или това
означава, че следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на
предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението
съответният работник или служител.
Реалното намаляване обема на работа
изчерпва фактическия състав на основанието по чл.328 ал.1 т.3 от КТ. В този
смисъл без всякакво правно значение е констатацията на управляващия орган за
намаления обем на работа, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт. Следователно
ирелевантно е дали управляващият орган е съставил нарочен документ, определящ
кои длъжности да бъдат премахнати. Достатъчно е да са налице предпоставките за
провеждане на това прекратително основание – фактът на действителното намаляване обема на работа
и дали това намаляване е свързано с изпълняваните от работника трудови функции.
Когато този факт е установен, работодателят притежава законното основание да
прекрати трудовия договор със служителя на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ.
Всяко трайно намаление на обема на работа, без то да е пренебрежимо малко
спрямо общия обем, е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от
няколко работника или служители. В случай, че работата е намалена само за
определена длъжност, работодателят може да запази длъжността, възлагайки й
други трудови функции или да я съкрати, като разпредели трудовите функции между
други длъжности, но не може да уволни изпълняващия длъжността само поради
намаление обема на работата му на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ.
В настоящия
случай съдът намира, че не е налице намаляване обема на работа в ответното
дружество и последното не доказа наличието на тази материалноправна
предпоставка за извършеното уволнение, т.е. съществуването на факта, породил
правото му едностранно да прекрати ТПО. Не са налице данни по делото и дори
твърдения на ответника за намаляване общия обем на работа в предприятието,
изразяващи се в намаляване на производството, произвежданата продукция,
стокооборота и др. в същия смисъл. Твърди се единствено извършването на реконструкции и подмяна на
производствените съоръжения в карамелажния цех, в който се сочи, че приоритетно
е изпълнявал трудовите си задължения ищеца, подобрения на техническото
оборудване, изграждане на нова климатична инсталация, абонатна станция и
паропреносна мрежа, както и че сервизната и техническа дейност се извършвала
вече от външни сервизи и от фирмите, доставчици на новото оборудване. От представените по делото
писмени доказателства – протоколи за установяване завършването и заплащането на
СМР, както и от гласните доказателства на ответника, се установява, че
действително са инвестирани значителни финансови средства в предприятието и
тези дейности са осъществени. Изложеното обаче съвсем не доказва, че е намалял общия
обем на работа при ответника. То не доказва дори и намаляване на работата, с
която е бил ангажиран ищеца преди датата на уволнението му, тъй като видно от
приложената към ЛТД длъжностна характеристика освен задължения по отстраняване
на аварии и повреди, длъжността включва и редица други трудови функции като да
организира постоянен контрол за правилната експлоатация на машините и съоръженията
и тяхната безопасност при работа, да участва при пускане в експлоатация на
новодоставени машини и съоръжения, да анализира степента на натоварване на
машините и прави предложения за тяхното отстраняване и предотвратяване, да
организира и отговаря за съхраняването на техническата документация и монтажни
схеми на устройствата е оборудването, да отговаря за изправността за работа на
машините и ефективното из използване и за безопасната експлоатация на
съоръженията с повишена опасност. Представените по делото писмени
доказателства, установяващи броя на освободените служители в отдел „Техническа
дирекция” в ЗЗИ и извършен подбор за длъжността „монтьор, поддръжка на инсталации
и оборудване”, също не установява реално намаляване обема на работа в ответното
предприятие. След като ответникът не
ангажира доказателства по делото за реално намаляване обема на работа към
момента на предизвестието за прекратяване на ТПО до ищеца, то съдът не би могъл
да извърши преценката това отразило ли се е на изпълняваните от ищеца трудови
функции. Това прави безпредметно обсъждането на доводите във връзка с това
извършен ли е подбор, респ. законосъобразно ли е извършен същия и възражението
за предварителна закрила при уволнението.
Незаконосъобразността на уволнението
обуславя неговата отмяна. Отмяната на уволнението поражда правото на ищеца да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, поради което искът с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 ал.1 от КТ, съдът намира следното:
За да бъде уважен този иск следва да са налице
три предпоставки – уволнението да е признато за незаконно, да е налице вреда,
която подлежи на обезщетяване, съразмерно на пропуснатото БТВ за времето след
уволнението, през което работникът или служителят е останал без работа, но за
не повече от шест месеца и наличието на причинна връзка между уволнението и
оставането без работа. В конкретния случай уволнението е незаконно и като
такова подлежи на отмяна. Видно от данните по делото вследствие на така
извършеното уволнение ищецът е останал без работа, в резултат на което е
претърпял вреда, изразяваща се в неполучаване на трудово възнаграждение. От
събраните писмени доказателства се установява, че след уволнението до
приключване на съдебното дирене, до който момент могат да се установят
правнорелевантни факти, ищецът е бил безработен. Поради това искът се явява
основателен и доказан до размера от 3008.61 лв. за периода от 13.11.2015г. до 11.03.2016г.
В останалата си част – до пълния предявен размер от 4 612.00 лв., същият,
като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
По възражението на ответника за неоснователност на
претенцията по чл.225 от КТ за времето от 13.11.2015г. до 13.12.2015г.: Доколкото
обезщетението по
чл. 225 ал. 1 от КТ е такова за безработица в резултат на незаконно
уволнение, а обезщетението за
безработица по чл. 222 ал. 1
от КТ предполага правомерност на уволнението /дължимо е на
безвиновно основание от страна на работодателя/, двете не могат да се кумулират помежду си, но може
да се извърши прихващане с обезщетението по чл. 225 ал. 1
от КТ, при положение, че обезщетението по чл. 222 ал. 1
от КТ е изплатено на работника или служителя. С настоящото решение е направен
извод за незаконосъобразно упражнено право на уволнение и отмяна на същото, поради което
полученото от ищеца обезщетение по чл. 222 ал. 1 от КТ подлежи на връщане,
тъй като за вредите от уволнението работникът подлежи на обезщетяване по реда
на чл. 225 ал. 1 КТ. За да се
върне, респективно – приспадне сумата, получена от ищеца като обезщетение по
чл. 222 ал. 1 от КТ обаче, е необходимо отправяне на искане или в рамките на
процеса – надлежно предявяване на иск или правене на възражение за прихващане,
но такива процесуални действия не са извършвани своевременно и в надлежна
форма. Оспорена е единствено основателността на претенцията по чл.225 от КТ за
периода, за който е получено обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ и предвид
гореизложеното за различния характер на двата вида обезщетения, възражението на
ответника се явява неоснователно.
И двете страни са направили искане за
разноски. При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест
на ответното дружество следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор
за правна защита и съдействие договорения адвокатски хонорар е изцяло заплатен
в брой и същият възлиза на сумата от 1 200 лв. Ответната страна е
направила възражение за прекомерност на същото на основание и по реда на чл.78
ал.5 от ГПК, което съдът намира за основателно. Фактическата и правна сложност на делото не
надхвърля обичайната сложност на трудов спор. Предвид приетото дължимите
разноски от ответника за адвокатско възнаграждение, заплатено от ищеца на
представляващия го адвокат, следва да се определят в рамките на минимума за
адвокатските възнаграждения по чл. 7 ал. 1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. на
ВАдв.Съвет. Договорът за правна защита и съдействие между ищеца и
представляващия го адвокат е сключен на 02.03.2016г., поради което минималният
размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от размера на
минималната работна заплата в страната, която към релевантния момент - сключването
на договора за правна защита е 420.00 лв. Съгласно Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012г. на ОСГТК на ВКС по всички
трудови спорове, включително и за исковете по чл.
344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл.
225 ал.1 КТ намира приложение правилото на чл.
7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. В посочената разпоредба са
уредени адвокатските възнаграждения по трудови дела. Съгласно легалното
определение по чл.
357 КТ, това са спорове между работника или служителя и работодателя
относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на
трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните
трудови договори, независимо дали исковете са неоценяеми или с определен
материален интерес. Правилото в чл.
7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е създадено с оглед характера на съдебния спор, а не според
вида на предявения иск (оценяем или неоценяем). Даденото тълкуване е съответно
и на целта на разпоредбата - да се улесни достъпът на работниците и служителите
до съдебна защита по всички трудови спорове, което е в синхрон и с действащото
законодателство, в което производството по трудови дела е безплатно за
работниците и служителите, предвиден е специален процесуален ред за
разглеждането на споровете от съда, осигуряващ по-голяма бързина и
икономичност. Предвид обстоятелството, че към 02.03.2016г. - датата на
сключването от ищеца на договора с адвокат за защитата му пред съда, размерът
на минималната работна заплата е 420.00 лева месечно, то съобразно правилото на
чл.
7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. минималните размери на адвокатските
възнаграждения за трудовите спорове по чл.
344, ал.1, т.1, т.2.
и т.3
КТ, каквито са разгледаните, не могат да бъдат по-малко от нейния размер.
Разпоредбата на чл. 7 ал.1 т.1от Наредба № 1/2004г. регламентира определяне на
едно общо минимално адвокатско възнаграждение в размер на минималната работна
заплата за защита при обективно кумулативно съединяване на двата неоценяеми
иска по чл.
344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на
заеманата при него длъжност по чл.
344, ал.1, т.2 КТ, а за иска по чл.
344, ал.1, т.3 КТ то би следвало да се определи отделно също в този размер
или минималният размер на адвокатското възнаграждение по трите иска е в размер
на 840.00 лева. Съобразявайки изложеното и заплатеното от ищеца възнаграждение
в размер на 1200.00 лв., съдът намира, че същото е прекомерно и следва да бъде
намалено до минималния размер.
Следва да бъде оставена без уважение претенцията на
ответната страна за направените по делото разноски, като неоснователна.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и всички дължащи
се такси и разноски по делото – сумата от 220.34 лв., дължима държавна такса
върху уважените искове и сумата от 100.00 лв., за възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Р. С. К., ЕГН **********,
с адрес ***, от длъжността „специалист, поддръжка” при „Захарни заводи“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Св.
Княз Борис Първи“ № 29, представлявано от изпълнителния директор В. Р. и член
на УС – К. Д., с място на работа – Завод за захарни изделия – Административен
персонал ЗЗИ – 03 Техническа дирекция ЗЗИ.
ОТМЕНЯ Заповед № 68-ЗЗИ/11.11.2015г.
на изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К. Д. на „Захарни заводи“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Св.
Княз Борис Първи“ № 29, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА
Р. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, на заеманата до уволнението длъжност „специалист,
поддръжка” при „Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Горна Оряховица, ул.“Св. Княз Борис Първи“ № 29, представлявано
от изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К. Д., с място на работа – Завод
за захарни изделия – Административен персонал ЗЗИ – 03 Техническа дирекция ЗЗИ.
ОСЪЖДА
„Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Горна Оряховица, ул.“Св. Княз Борис Първи“ № 29, представлявано от
изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К. Д., да заплати на Р. С. К., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3008.61 /три хиляди
и осем лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
времето, през което същия е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение за периода от 13.11.2015г. до 11.03.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 08.01.2016г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер от 4 612.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„Захарни заводи“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Св. Княз Борис
Първи“ № 29, представлявано от изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К.
Д., да заплати на Р. С. К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 840.00 лв. /осемстотин и четиридесет лева/,
представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на „Захарни заводи“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Св.
Княз Борис Първи“ № 29, представлявано от изпълнителния директор В. Р. и член
на УС – К. Д., за присъждане на направените по делото разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Горна Оряховица, ул.“Св. Княз Борис Първи“
№ 29, представлявано от изпълнителния директор В. Р. и член на УС – К. Д., да
заплати в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 100.00 /сто/ лева – заплатено възнаграждение на вещото лице и
сумата от 220.34 /двеста и двадесет лева
и тридесет и четири стотинки/, представляваща
държавна такса върху уважените искове, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от 25.03.2016г.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: