Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен,
13.07.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав в
публично заседание проведено на 18.06.2020г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7040 по описа на съда за 2019г., въз основа на данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Искове
с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, е предявил против К.А.С., ЕГН **********, искове за признаване за установено на основание чл.415 ал.1
от ГПК, че ответника дължи на ищеца сумата от общо 282.97лв., представляваща неизпълнени парични задължения
по договор за мобилни услуги № ***/07.12.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.01.2019г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 379/2019г. на ПлРС. Сочи се,
че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатени далекосъобщителни
услуги и неустойка, начислени в три фактури, дължими по договор за мобилни
услуги № ***/07.12.2016г., прекратен предсрочно поради вина на ответника.
Твърди се, че съгл. т. 11 от договора е начислена неустойка, която е в размер
на 758.28лв., от която се претендират само 102.48лв., включени в общата
претенция. Претендират се разноски.
Назначеният особен представител на ответника признава
допустимостта на иска. Относно претенциите за дължимост на цената и на
стойността на извършените услуги, се твърди, че са вероятно основателни, но по
отношение на претендираната неустойка е посочено, че сумата е недължима,
доколкото клаузата на чл. 11 е нищожна поради противоречие с добрите нрави и е
неравноправна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното: Със Заповед № 205/25.1.2019г. по ч.гр.д. № 379/2019г.
на ПлРС, съдът е разпоредил К.А.С., ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Т.Б.” ЕАД, сумата
от общо 282.97лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за
мобилни услуги № ***/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25лв. -
деловодни разноски и сумата от 360лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на
заявителя – “Т.Б.” ЕАД да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта
на посочената в заповедта сума. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост
на исковото производство по чл. 415 от ГПК.
Видно
от представените от ищеца доказателства, на 07.12.2016г. между ответника К.А.С.
и “Т.Б.” ЕАД, е подписан договор за мобилни услуги, описани подробно в договора
като отделни услуги, при стандартен месечен абонамент от 40.99лв. месечна такса.
Представени са приложение - ценова листа, декларация-съгласие за получаване
на ОУ и информация по ЗЗП. В договора е
уговорено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по
вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта до края на този срок. Представени са фактури, обхващащи
период на фактуриране от 07.12.2016г. до 19.01.2017г., като от тях е видно, че
предходната не е заплатена. По делото е представена и фактура № **********/20.03.2017г.,
в която на ответника е начислена неустойки предсрочно прекратяване на договори
за услуги в размер на 758.28лв., и са посочени задължения за предходен период с
ДДС – 180.49лв. Ищецът заявява, че от начислената неустойка претендира само
сумата от 102.48лв., която представлява три стандартни месечни абонаментни
вноски. Не е спорно по делото, че сумите по фактурите не са платени, спорен е
въпросът – дължат ли се те от ответника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното: С представения и неоспорен от страните договор се доказа безспорно
наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, а с представените две
фактури за начисляване на месечни абонаментни вноски и услуги ищецът доказа
както своето изпълнение по договора, така и неплащането на начислените му суми
за ползвани услуги – във всяка от фактурите е било отбелязвано неплащането на
предходната такава. Поради горното, съдът намира, че претенцията на ищеца в
размер на 180.49лв., представляваща неизпълнени парични задължения за незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № ***/07.12.2016г., се
явява доказана и следва да се уважи.
По
отношение на претендираната неустойка в размер на 102.48лв. съдът намира
следното: В договора е предвидена такава неустойка при неизпълнение на
задълженията на абоната, каквото неизпълнение се явява незаплащането на дължими
суми, доказано чрез приложените фактури. В последната е отразена неустойка без
каквато и да било конкретизация за основание и начин на начисляване - за кои и
какви месечни такси. Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е акцесорно
съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да
престира определена или определяема парична сума, като обезщетение за вредите
от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да
бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са
осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на
главното задължение. За нарушение на императивни материалноправни норми, които
регулират правния спор, съдът следи служебно, но в случая е сезиран и с
възражение от ответника в тази насока. В настоящия случай, в договора е
предвидено, че при виновно неизпълнение или по искане на абоната, той дължи неустойка
в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. Съдът намира, че предвидена в договора клауза за неустойка
противоречи на добрите нрави, поради следното: Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР №
1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка
предвиждаща задължение за длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на
дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга
абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, несъмнено се
явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната
страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален,
без обаче да се престира от своя страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, І т.о. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите ѝ
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността ѝ се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за неустойка при прекратяване на
договора, определена в размер на дължимите до края на договора месечни
абонаментни такси за предоставения телефонен номер до края на този срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Действително, няма пречка
размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза обаче е да дoведе до неоснователно обогатяване
на оператора спрямо потребителя, който да получи престация в пълен обем за
срока на договора, без да престира насрещната услуга, което е в контраст с
всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от закона. Освен
това така уговорената клауза във връзка с гореизложените съображения се явява и
неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП. Длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а заявителят е търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички месечни
абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на
потребителя, обуславя необосновано висока неустойка/каквато действително е
начислена от ищеца - 758.28лв. /, тъй като предварително дава възможност на
ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по
вина на потребителя. Съдът намира клаузата за изначално нищожна – към датата на
сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на
неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му
част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка в какъвто и да било размер, дори и трикратния такъв на
стандартни такси, каквото искане е направено от ищеца. Поради всичко дотук
изложено, съдът намира, че претенцията за неустойка се явява недоказана от
ищеца и като такава следва да се отхвърли.
Съобразно
изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, съдът съобразява следното:
Общо направените разноски на ищеца са в размер на 735.00лв.: 75.00лв. – ДТ, 360.00лв.
– адвокатско възнаграждение и 300.00лв. - внесен депозит за особен представител
на ответника, които следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
исковете – 468.81лв. Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР
4/2013 г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
съобразно уважената част от исковете, които се
изчисляват в размер на 245.57лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ К.А.С., ЕГН**********,***,
ДЪЛЖИ на кредитора “Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***,
***, сумата от 180.49лв., представляваща неизпълнени парични задължения за
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги № ***/07.12.2016г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 205/25.1.2019г. по ч.гр.д. № 379/2019г.
на ПлРС.
ОТХВЪРЛЯ,
като НЕДОКАЗАН предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, от “Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ К.А.С., ЕГН**********,***,
дължи на “Т.Б.” ЕАД, неустойка в размер на 102.48лв. по договор за мобилни
услуги № ***/07.12.2016г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
205/25.1.2019г. по ч.гр.д. № 379/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА
К.А.С., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, разноски по исковете производство в размер на 468.81лв.
и разноски по ч.гр.д. № 379/2019г. на ПлРС, в размер на 245.57лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: