№ 291
гр. См., 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500260 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по
описа на Районен съд – гр. Мадан, първоинстанционният съд е осъдил на
основание чл. 109 ЗС С. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул.“П. Х.“ №
3 и М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ № 5 да
преустановят действията си, с които пречат на М. Х. И., с ЕГН: **********, с
адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ № 1 да упражнява правото си на собственост върху
поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр. Р., обл. См.,
одобрени със заповед № РД-18- 12/10.03.2021г. на ИД на АГКК гр. См., с
площ 422 кв. метра, с административен адрес: гр.Р., ул.“П.Х.“ № 8 и да
преминава през същия до собствените му сгради, построени в гореописания
имот: двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.*
по КК и КР на гр. Р. със застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда с
идентификатор *****.***.***.* по КК и КР на гр. Р. с трайно предназначение
стопанска сграда на два етажа със застроена площ 84 кв.метра, като
премахнат поставения катинар на входа към вътрешния двор на имота, който
вход е обозначен със зелена стрелка на скица към заключение с вх. №
408/22.02.2022г. на вещото лице инж. Д. Кр. Ст., на л. 70 от делото, която да
се счита за неразделна част от решението.
С първоинстанционния съдебен акт С. М. К., с ЕГН: **********, с адрес:
1
гр.Р., ул. “П. Х.“ № 3 и М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. “П.
Х.“ № 5 са осъдени да заплатят на М. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
ул. “П.Х.“ № 1 и направените по делото разноски в размер от 780 лева
(седемстотин и осемдесет лева).
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 1514/11.07.2022г. от С. М. К., с адрес: гр. Р., ул."П. Х." № 3 и М. М. К., с
адрес: гр. Р., ул. „П. Х.“ № 5, депозирана чрез процесуалния представител –
адв. Евг. В. от АК – гр. См., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. Ст.“ № 64.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
С въззивната жалба се атакува постановеният първоинстанционен
съдебен акт в неговата цялост. Поддържа се, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага се, че в
настоящия случай първостепенният съд само формално е изложил мотиви,
без да е извършил съвкупна преценка на установените по делото
обстоятелства, при съобразяване с фактическия състав на чл. 109 ЗС.
Твърди се в жалбата, че Районен съд – гр.Мадан се е произнесъл по
исковата претенция извън рамките на заявеното основание, както и на
формулирания петитум в исковата молба, като е дал зашита на спорното
право и е уважил предявения иск в противоречие с нормата на чл. 109 от ЗС и
разясненията, дадени с ТР № 4/06.11.2017г., постановено по тълк.д. №
4/2015г. на ОСГК на ВКС.
Жалбоподателят излага, че в настоящия случай не са налице действия от
негова страна, които да създават пречки за ищеца ползва съсобствения имот
между страните, както и сградите, които са индивидуална собственост на
всяка една от тях. Поддържа, че след като е установено по делото, че ищецът
има безпрепятстван достъп до вътрешния двор на имота, както и има достъп
до сградите негова собственост, не е налице фактическият състав на чл. 109
ЗС, а като е приел обратното, първостепенният съд е постановил
незаконосъобразен съдебен акт.
В жалбата се поддържа оплакване за необоснованост на атакуваното
решение, доколкото първоинстанционният съд неправилно е приел, че със
своите действия въззиваемите ограничават правото на собственост на ищеца,
тъй като смущават правото на достъп до вътрешния двор на имота, като го
принуждават, за да стигне до тях, да преминава през собствената си сграда и
да пренася на ръка вещи и пособия. Твърди се, че тези обстоятелства не са
наведени като фактически твърдения в исковата молба, а на следващо място –
същото не може да обоснове създаване на пречки, по – големи от
обикновените.
Предвид гореизложеното, жалбоподателите настояват атакуваното
Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по описа на
2
Районен съд – гр. Мадан да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира се и присъждане на сторените разноски за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна – М. Х. И., с адрес: гр. Р., ул. „П. Х.“ № 1,
депозиран чрез процесуалния представител – адв. Б. Мл. от АК – гр. См., със
съдебен адрес: гр. См., бул. „Б.“ № 20а, офис № Б 31.
С отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага се, че изложените в жалбата твърдения не са в съответствие със
събрания доказателствен материал по делото. Въззиваемият поддържа, че
атакуваният първоинстанционен съдебен акт е постановен в съответствие със
задължителната практика на ВКС.
Предвид гореизложеното, въззиваемият настоява атакуваното Решение
№ 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. № 313/2021г. по описа на Районен съд
– гр. Мадан да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателите С. М. К. и М.
М. К., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Велков,
който поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият М. Х. И., редовно
призован, не се явява, представлява се от адв. Мл., който оспорва въззивната
жалба.
Окръжен съд – гр. См., като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото,
правилно изведен въз основа на въведените от ищците твърдения и заявения
петитум. Правилно е дадена материалноправната квалификация на
предявените обективно съединени искове. Налице са всички положителни
процесуални предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки
за постановяване на решението.
По делото не е спорно, а и от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства се установява, че въззиваемият М. Х. И. е
собственик на 1/2 идеална част от поземлен имот (дворно място) с
идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 (четиристотин
двадесет и два) кв.метра, с административен адрес гр.Р., ул.“П.Х.“ №8 при
3
съседи: поземлени имоти с идентификатор *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.***, който имот по ЗРП на гр. Р., одобрен със
Заповед №125/22.06.1977г на кмета на община Р. представлява имот пл.№***,
попадащ в УПИ II в квартал 80 по ПУП на гр. Р., ведно с построените в имота
двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *****.***.***.* със
застроена площ 70 кв. метра, и масивна сграда с идентификатор
*****.***.***.* с трайно предназначение стопанска сграда на два етажа със
застроена площ 84 кв. метра. /видно от нотариален акт за собственост на
недвижим имот по наследство и давностно владение № 14, том I, рег. № ***,
дело № 14 от 2019 г. на нотариус С. Б./.
Жалбоподателите С. и М. К.и, в качеството на наследници на Ф. С. К.а,
са собственици на общо ½ ид.ч. от поземлен имот (дворно място) с
идентификатор *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. с площ 422 кв. метра,
находящо се в гр.Р., ул.“П.Х.“ №8 (пл.№***, УПИ II, кв.80 по плана на
община Р., одобрен със Заповед №125/22.06.1977г) при съседи: имоти с
идентификатор *****.***.***,*****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ 90
кв.метра, представляваща реално обособена част (североизточна) от сграда с
идентификатор *****.***.***.1 и двуетажна стопанска сграда със застроена
площ 55 кв.метра, представляваща реално обособена самостоятелна част
(североизточна) от сграда с идентификатор *****.***.***.2. /съгласно
Решение № 32/07.03.2017 г., постановено по гр.д. № 206 по описа за 2016г. на
Районен съд – гр. Мадан и удостоверение за наследници на л. 47 от
първоинстанционното производство/.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице – инж. Д. Ст. От
заключението на вещото лице Ст., както и от уточненията дадени от същата в
съдебно заседание пред първостепенния съд се установява, че достъпът до
имот *****.***.*** по КК и КР на гр.Р. е от улица П. Х.“, която
представлявала неасфалтиран път. За достъп до имота е налице един портал
от улица „П. Х.“/обозначен с червена стрелка на представената на л. 70
скица/, състоящ се от една двойна и единична дървени врати, от който портал
се влиза в оградено като подход място, втори портал /обозначен със зелена
стрелка/ и до входовете за стопанските сгради на страните. Стопанските
сгради имали по още един вход на югоизток – единични врати. В жилищната
сграда на ищеца има два входа – единият от северозапад от улица „П. Х.“ и
един от югозапад от двора /обозначени със синя стрелка /. В жилищната
сграда на ответниците има само един вход от югозапад от двора /обозначен с
черна стрелка/. Във вътрешния двор в имота били поставени саксии, които
обособявали двора на две части. Входовете от вътрешния двор към
жилищните сгради на страните били от североизток – за ответниците и от
югозапад за ищеца. На входа към вътрешния двор на имота, обозначен със
зелена стрелка на скицата, е поставен катинар. Настоящият съдебен състав
кредитира заключението на вещото лице – инж. Ст. като компетентно,
добросъвестно и обективно. Същото е и неоспорено от страните по делото.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите В. Ф. Ас., Ф.
4
Ант. К., С. Г. В. и Ж. Хр. Д..
От показанията на свидетеля Ас. се установява, че процесният имот е
разделен на две – на М. И. от една страна и на С. и М. К.и от друга. В имота от
страната на пътя имало голяма двойна врата. Като се влезе вътре в имота
имало дърва на М.. Голямата врата откъм пътя била винаги разтворена.
Дворното място било разпределено между страните по делото от много
отдавна. Разпределено било чрез саксии и бидон, като по този начин била
направена граница и е разпределено на две части. Всеки ползва частта, която
била пред неговата сграда. Вътрешния портал, който водил до двора на С. и
М. К.и се заключвал. Ключът от вътрешния портал се държал от ответниците
– С. и М. К.и.
В своите показания, свидетелят К. сочи, че единият вход, който ищецът
ползвал бил дървена врата, а майката на ответниците влизала през общия
вход. След като се влезе през главния вход се минава в дясно през друга врата
и се влиза в нейната половина и в жилищната сграда, в която живеела
покойната жена. Вътрешния двор бил разделен на две части, като едната част
се ползвала от М. И., а другата от ответниците С. и М. К.и. Вътрешния двор
бил разделен със саксии. Знаело се от всички, че дворът е разделен, като всеки
си ползвал частта ,която е пред неговата жилищна сграда. Големият портал,
който бил от входа на улицата не се заключвал, той бил постоянно отворен,
като се влезело в него имало нарязани дърва на М. И.. През големия портал
можело да се влезе и да се стигне до стопанската сграда на М. И.. През
стопанската сграда можело да се стигне до градината, която се намирала зад
двете къщи. През градината ищецът можело да стигне до неговата къща.
Ищецът можело да пренесе материали през неговата къща и към градината
или към вътрешния двор. Ако трябва да мине с кон или с каруца, трябвало да
мине покрай къщата към градината. Между двете къщи – двойната къща и
съседната къща (имот № 3 от комбинирана скица на л. 70 от делото) имало
пътека, през която може да се минава, която обаче била малка и не можело да
мине товарен кон. Можело да се пренесе багаж. Вътрешния портал бил
заключен от ответниците.
От показанията на свидетелката Г. се установява, че същата е
извършвала няколко проверки в процесния имот за установяване дали има
незаконен строеж. Последната проверка била през 2021 г. Освен главната
порта откъм имота, имало пътечка покрай къщата, която водила до градината.
До градината бил свободен достъпа през пътеката, нямало преграда. При едно
от посещенията имало саксии по средата на вътрешния двор, които разделяли
двора на две. Било възможно да бъдат прескочени, не били нито временен
строеж, нито временна ограда. Не били констатирали незаконен строеж.
Свидетелката Д. излага, че вътрешният вход на имота води към двор,
където са входовете към двата дяла от къщата. През този двор можело да се
пренесе нещо по-обемисто до селскостопанската сграда. През вътрешния
двор можело да мине кон с дърва, минавали били, от там били пренасяли
багаж. Вътрешния вход на имота бил заключван от ответниците, ищецът
нямал достъп. В двора били поставени саксии. От страната на улицата имало
вход към къщата, но по този вход не можело да се пренасят дърва или други
5
материали. Не можело да минават и животни, защото този вход водило до
къщата. Във външния двор имало разположени дърва на ищеца, както и във
вътрешния двор. От страна на улицата, покрай дела на М. И. и съседната
къща имало малко свободно място, около един метър, през което се стига до
стопанската сграда и през стопанската сграда трябвало да мине към неговия
двор.
Като доказателство по делото първоинстанционният съд е приобщил и
Преписка с вх. № 2983М-47/26.03.2021г. по описа на РУ на МВР – гр. Мадан,
образувана по жалба вх. № 694/09.03.2021г. на М. Ас. И..
При така установената от първостепенния съд фактическа обстановка,
която изцяло се споделя и от настоящия съдебен състав, пред когото не са
събрани нови доказателства, които да обосноват различни фактически
положения, въззивният съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от ищеца /въззиваем в настоящото производство/ иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За
уважаване на предявената негаторна претенция съгласно указанията, дадени в
ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС, в тежест на ищеца е да докаже
правото си на собственост върху процесния имот, обстоятелството, че
ответникът, без да упражнява владение над имота е извършил/извършва
действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост,
като първата предпоставка и вторите две са кумулативно дадени.
За да уважи предявения иск, Районен съд – гр. Мадан е приел, че са
налице всички eлементи от фактическия състав на негаторния иск по чл. 109
от ЗС. Тези изводи се възприемат и от въззивната инстанция.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани
писмени и гласни доказателства, както и е изслушано заключение на вещото
лице по назначената съдебно – техническа експертиза – инж. Ст.. От
заключението на вещото лице Ст. се установява, че на входа към вътрешния
двор към имота, обозначен със зелена стрелка на изготвената скица от вещото
лице по назначената съдебнотехническа експертиза / л. 70 от
първоинстанционното производство/, е поставен катинар, ключът от който се
държи от ответниците. При тези обстоятелства, правилно районният съд е
приел, че с поставянето на катинар ответниците ограничават правото на
собственост на ищеца, доколкото смущават съществено правото му на достъп
до вътрешния двор на имота и собствената на ищеца стопанска постройка,
принуждавайки го, за да достигне до тях, да преминава през стаите на
жилището си и да пренася на ръка през тях вещи и пособия, което води до
значителни неудобства за ищеца, по-големи от обикновените по смисъла на
чл. 50 от ЗС.
Следва да се посочи, че при съсобственост, правото на собственост се
съпритежава от отделните съсобственици. Нормата на чл. 31, ал.1 от ЗС
гарантира правото на всеки съсобственик да ползва общата вещ и
задължението на всеки да не пречи за упражняване на правото на собственост
6
на останалите съсобственици според правата им. Искът по чл. 109 от ЗС
гарантира съдебна защита на това право на съсобственика в обема на
притежавания от него дял. Макар и в обем на идеална част, правото на
собственост на съсобственика М. И. включва трите правомощия – да се
владее собствената идеална част, да се ползва съвместно с другите
съсобственици и да се разпорежда с нея /макар и при известни ограничения
предвид правото на изкупуване/, като в конкретния случай въззивният съд
намира, че е ограничено правото на въззиваемия И. да ползва имота,
доколкото действията на жалбоподателите по поставяне на катинар на входа
към вътрешния двор към имота, обозначен със зелена стрелка на изготвената
от вещото лице скица, създават пречки пред въззиваемия да достъпва
свободно вътрешния двор на имота, както и собствената му стопанска
постройка .
В настоящия случай, дори да се приеме, че между страните е налице
фактическо разпределение на правото на ползване на процесния имот, по
делото не са налице доказателства за наличие на съгласие за такова
разпределение, което да изключва правото на въззиваемия да преминава през
вътрешния двор на имота.
Неоснователно се явява направеното с въззивната жалба оплакване, че
първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск, доколкото се е
произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. При извършване на
съпоставка между петитума на исковата молба и диспозитива на
първоинстанционния съдебен акт, който е израз на формираната воля на съда,
се установява, че същият е постановен в пълно съответствие с търсената от
страна на ищеца защита, очертана в рамките на обстоятелствената част и
петитума на исковата молба.
Ето защо, като е достигнал до извод за основателност на предявения
негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. С оглед изхода на делото, разноски за въззивното производство се
дължат в полза на въззиваемия М. Х. И., които съобразно представения по
делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. См.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/20.06.2022г., постановено по гр.д. №
313/2021г. по описа на Районен съд – гр. Мадан като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА С. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Р., ул. “П. Х.“ № 3 и
М. М. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. “П. Х.“ № 5 са осъдени да
заплатят на М. Х. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. “П. Х.“ № 1
парична сума в размер на 300 лева/триста лева/, представляваща сторени от
въззиваемия разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република Б. в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8