№ 2363
гр. Варна, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110113736 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от ЛЮДМ. ЛЮБ. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Ч.
№35, вх.Б, ет.4, ап.35 и АНН. С. Т., ЕГН **********, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4, ап.35
срещу „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. Ц.Б. ІІІ №201 за осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците сумата
от по 120000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на
причинени болки и страдания в следствие осъществена трудова злополука на
09.02.2021г. в гр. Д., електрическа подстанция „Д. 1“, при която е настъпила смъртта
на С.А.Т., б.ж. на гр. Варна, починал на 21.03.2021г., ведно със законната лихва върху
всяка една главница считано от осъществяване на трудовата злополука-09.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 200, ал.1 КТ.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници на С.А.Т., б.ж.
на гр. Варна, починал на 21.03.2021г., като първата ищца е негова преживяла съпруга, а
втората негова дъщеря. Приживе наследодателят на страните се е намирал обвързан
във валидно трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността „техник,
релейна защита и автоматика“. В деня на инцидента е бил включен в състава на
бригада, която е имала задача да осъществи проверка на техническото изпълнение на
килия №16 и килия №20, в подстанция „Д. 1“, съгласно заповед №МЕР-ВН-
155/03.02.2021г.
В посочения ден дежурният О. на смяна допуснал до работа по килии №16 и
№20 бригада, в която бил включен и наследодателя на страните, при което бригадата
осъществила организация за процеса на проверката. Двама от членовете на бригадата
1
М. и И. слезли на първи етаж, третия член Б. отишъл до автомобила за материали, а
наследодателя на ищците останал сам на втори етаж. В последствие М., Б. и И. чули
шум от изключване на прекъсвач, при което качвайки се на втори етаж видели С. Т. на
земята в килия №18 – извод „О.“, която се е намирала непосредствено между килии
№16 и №20.
Излагат се твърдения, че приживе наследодателя на страните е посочил, че
дежурния диспечер ги е допуснал до работа, записал ги е в оперативния дневник, но не
им бил дал указания на кои точно места да работят и кои места са без напрежение. На
място нямало указателни табели, които указали къде да се работи. Излага се, че в
килията наследодателя е влязъл през врата, която е била отворена, врата която той
предварително не е разблокирал с цел да влезе в килията.
В следствие попадане под високо напрежение С. Т. е обгорял, като е
хоспитализиран, съответно на 21.03.2021г. починал, като смъртта се дължи на
електротравма. Посочва, че с разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021г. на ТП на НОИ –
Варна, на осн. чл. 60 КСО злополуката е приета за трудова.
В следствие смъртта на съпругът си първата ищца се затворила в себе си, като не
подържала контакти със свои близки и приятели. Влошило се здравословното й
състояние, като започнала да поддържа постоянно високи стойности на кръвно
налагане и да получава хипертонични кризи.В резултат на преживян стрес по време на
лечение в болнично заведение на съпругът й, първата ответница получила психична
травма, която не е отшумяла и към момента, която налага медикаментозно лечение.
Психичното състояние на втората ищца също пострадало от смъртта на нейния
баща, като тя често изпадала в депресивни състояния. Без конкретен повод плачела, не
общувала с приятелският си кръг.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който
предявените искове се оспорват по основание и размер.
Не се оспорва, че приживе между ответника и наследодателя на страните е било
възникнало валидно трудово правоотношение на посочената в исковата молба
длъжност. Посочва, че поради заболявания наследодателя на ищците бил
трудоустроен, като след становище от Служба по трудова медицина, която обслужва
ответника той бил трудоустроен на същата длъжност, която заемал.
Не се оспорва, че на датата на инцидента, наследодателят на страните е бил
включен в бригада, която е следвало да осъществи проверка за съответствие
изпълнението на работен проект на килии №16 и №20 в подстанция 110/20 кВ „Д.1“.
Посочва, че наследодателят на ищците е бил квалифициран специалист, който е
преминал през периодични обучения и изпити по техника на безопасност по Правилата
за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и
2
топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ).
Посочва, че дежурният О. Н. е допуснал бригадата до работното й място, като е
инструктирал бригадата за безопасност. Посочено им е, че килии №16 и №20 са в
процес на изграждане и не са поставени под напрежение, съседните килии са зад
плътни ограждания и не са достъпни за работа. Килии №16, №18 и №20 са
последователно разположени една до друга от едната страна на уредбата.
Инструктажът на бригадата е отразен в оперативния дневник, като е положен подпис в
него включително и от наследодателя на ищците, в който дневник изрично е вписано
работа по килии №16 и №20. При тези възражения оспорва изложените в исковата
молба твърдения, че дежурния диспечер не е дал указанията кои точно места следва да
се работи и кои места не са под напрежение.
Излага се, че противно на дадените указания за работа, наследодателя на ищците
е навлязъл в килия №18, която се намира между килии №16 и №20, и която е била
поставена под напрежение. Работата, която е била възложена на наследодателя на
ищците не е изисквала въобще навлизане в килии №16 и №20, поради което с
навлизане в килия №18, за която е нямал указания за работа е осъществил действия
появявайки груба небрежност, при което е допринесъл за настъпване на трудовата
злополука, поради което излага възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат. Посочва се, че С. Т. самоволно е отворил вратата на килия 18-извод „О.“,
като преди това е разблокирал електромагнитната блокировка и е преодолял
механични ключалки без използване на ключ, вследствие навлиза в килия, която е
поставена под напрежение. С тези си действия се излагат възражения, че е допуснал
нарушение на чл. 51 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ, които забраняват самоволно извършване на
работи или разширяване на местата на за работа и обема на работата извън
определените с нареждане или наряд.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Представено е по делото разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021г. на НОИ ТП –
Варна, с което на осн. чл.60, ал.1 КСО е приета за осъществена трудова злополука на
09.02.2021г., по която пострадало лице е С.А.Т..
Приет е протокол №5101-03-25/9 от 12.04.2021г. НОИ ТП – Варна за резултатите
от извършено разследване на злополука, станала на 09.02.2021г., с който се приема, че
към момента на злополуката пострадалото лице влиза под напрежение от 20 кВ, килия
№18, извод О. (намираща се непосредствено между килии №16 и №20).В протокола се
посочва, че Н.Н. на длъжност – електромонтьор подстанция в качеството си
длъжностно лице и в качеството си на допускащ до работа, който е отговорен за
безопасността и здравето на другите, не е изпълнил задължението си, като не е
поставил предупредителни табели и ограждания на местата, на които ще се работи по
3
напрежение. Пострадалото лице е напуснало границите на работното си място,
определени с нареждане, като е навлязъл в част поставена под напрежение – килия
№18, под напрежение от 20 кВ, извод „О.“.
В протокола се посочва, че П.М. М. на длъжност - инженер релейна защита в
качеството му на отговорно длъжностно лице е допуснал напускане на работното
място от страна на пострадалото лице С. Т., доколкото към този момент М. се е
намирал на първи етаж в подстанцията.
По отношение на Мрежов експлоатационен район – Варна в качеството му на
работодател е констатирано, че не е изпълнил задължението си да осигури ефективен
контрол на работата по безопасен начин, като се посочва, че е установена липса на
поставени табели и ограждания на местата където е следвало да се работи в
изпълнение на нареждане от 09.02.2021г. Констатират се пропуски на работодателя,
като същият е допуснал в процеса на работа в закрита разпределителна уредба
пострадалото лице С. Т. да напусне границите на работното си място определено с
нареждане и да навлезе в килия поставена под напрежение - №18, извод „О.“.
В протокола е удостоверено, че на лицата Н.Д.Н. и П.М. М., както и на
работодателя Мрежов експлоатационен район – Варна са съставени актове за
установяване на административно нарушение от Дирекция „И.Т.“ – Варна. Дадени са
към работодателя съответните предписания по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
Представена по делото е длъжностна характеристика за длъжността „инженер,
релейна защита и автоматика/техник, релейна защита и автоматика“ заемана при
ответника от наследодателя на ищците.
Представено е становище от служба по трудова медицина от 09.10.2018г., в
което се посочва, че след оценка пригодността на С. Т., същият може да изпълнява
длъжността „техник РЗА“ при ответника.
Представен по делото е протокол №173/03.12.2020г. от „ЕСО“ ЕАД, в който е
обективиран резултат от осъществен изпит на знанията на С. Т. по отношение
„Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически
и топлофикационни централи и по електрически мрежи“. В протокола е удостоверено,
че наследодателя на ищците е издържал успешно проведения изпит.
Със заповед № 33/07/01.2021г. ръководителя на МЕР – Варна при ЕСО ЕАД е
определил лицата за издаване на наряд или нареждане за извършване на работа по
електрически уредби на всички подстанции на територията на МЕР Варна и МЕПР
Добрич.
Представена по делото е епикриза на С.А.Т., в която се посочва, че същият е
получил електрическо изгаряне по тялото, като е удостоверено, че пациентът е
4
починал.
От представения препис от акт за смърт се установява, че С. Т. е починал на
21.03.2021г. в гр. Варна.
От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
ищците по делото се негови преживяла съпруга и дъщеря.
Представен по делото е дневник на работи извършени без наряд (с устно
нареждане), в който е вписано, че на 09.02.2021г. с устно нареждане от 9,20 часа е
опредено място на работа – ЗРУ (закрита разпределителна уредба) – 20кВ релейна
защита на изв. Брюкнер 1 и Брюкнер 2. Посочено е, че нареждането е направено от
П.М., като е посочен и видът работа: релейна защита. Посочено е условието на работа,
като подписи са положени от допускащия до работа, изпълнителя (наблюдаващия) и
членовете на бригадата, сред които и С. Т..
Представен по делото е дневник за ежедневен инструктаж, в който е вписана
тема на инструктажа, а именно работа по вторична комутация на килии №16 и №20 с
нареждане, като е посочено, че С. Т. е инструктиран.
Представен е препис – извадка от оперативен дневник на подстанция „Д.“1 за
09.02.2021г., в който е вписано, че на така посочената дата в 9,20 часа е осъществено
допускане за работа по напрежение П. М. и група от трима души за работа по вторична
комутация в килии №16 и №20.Удостоверено е, че в 9,40 часа е изключил извод „О.“ в
подстанцията.
Приети по делото за писмени обяснения от 10.02.2021г. от П. М.. В същите се
посочва, че на 09.02.2021г. след допускане до работа с устно нареждане в дневника за
работа без наряд, М. и И. отишли на първи етаж в подстанцията за работа по килия
№16.След няколко минути М. е чул изключване на прекъсвача, в следствие на което се
качили на втори етаж, при което констатирали, че С. Т. е в килия №18, извод
„О.“.Килията горяла, ораня бил загасен, след което С. Т. бил изваден от там.
Приети по делото са писмени обяснения от 15.02.2021г. от П. М.. В същите се
посочва, че дежурният на смяна Н.Н. е завел групата до работното място, където имало
сложени табели – да се работи тук на килии №16 и №20, а на килия №18 имало табела
„Стой! Високо напрежение.“ Вратите на килии №16 и №20 били отворени.
Приети по делото са обяснения от 10.02.2021г. от В. Б.. Посочва, че на
09.02.2021г. след допускане до работа той слязъл до автомобила за инструменти, като
при влизането си в подстанцията му било казано да донесе пожарогасител, като
съвместно с колегите си оказал помощ на С. Т..
Приети по делото са обяснения от 15.02.2021г. от В. Б.. Посочва се, че на
09.02.2021г. заедно с допускащия до работа Н.Н. са отишли до килии №16 и №20 в
подстанция „Д.“1, като са документирали с подписите си, че са инструктирани за деня.
5
Представени за обяснения от 10.02.2021г. от И. И.. Посочва се, че на 09.02.2021г.
са допуснати за работа в килии №16 и №20 (Брюкнер 1 и Брюкнер2).И. слязъл с М. на
долния етаж, след което чул звук от изключване на прекъсвач. Качил се на втория етаж
където в килия №18, извод „О.“ видял С. Т..
Представени са обяснения от 15.02.2021г. от И. И.. Посочва се, че дежурният и
допускащ до работа в този ден бил Н.Н.. Посочва се, че до килии №16 и №20 видял
наличието на табели, посочва, че групата била инструктирана, за което положили
подписи в дневника за инструктаж.
Приета по делото е преписка във връзка с проверка при работодателя - МЕР –
Варна, поделение на „ЕСО“ ЕАД, която е извършена по повод инцидент от
09.02.2021г. в подстанция „Д. 1“, намираща се в гр. Д.. Преписката съдържа протокол
№П Р2105054/10.03.2021г., в който се посочва, че на 09.02.2021г. е осъществена
проверка на обект представляващ подстанция 110/20 кВ „Д. 1“ в гр. Д., като са
констатирани нарушения от страна на МЕР – Варна, които се изразяват в липса на
поставени табели и ограждания на местата където е следвало да се работи в
изпълнение на издаденото нареждане от 09.02.2021г. Посочва се, че работодателят е
допуснал в процеса на работа С. Т. да преодолее електромагнитната блокировка на
врата на действаща под напрежение 20 кВ килия №18, извод „О.“, намираща се
непосредствено между килии №16 и №20, напускайки работното място определено с
нареждането. С протокола са дадени съответните предписания към работодателя. Към
преписката се съдържа и лично трудово досие на С. Т..
Прието по делото е заключение на съдебно – техническа експертиза на вещото
лице Д.К.. В заключението си експертът посочва, че проверката на техническото
състояние на килии №16 и №20 (с диспечерско наименование Брюкнер 1 и Брюкнер 2)
в подстанция „Д.“1 е обусловено от необходимостта да бъде проверено състоянието
им, доколкото същите били новоизграждащи се и до който момент не са поставени под
напрежение към шинните системи от 20кВ. Задачата на бригадата е била по проверка
на напреженовите трансформатори и клемореда на предкилийния шкаф. Тази проверка
е във връзка с готовността на съоръженията за назначаване на комисия за провеждане
на 72- часови проби. В заключението се посочва, че за килия, която е поставена под
напрежение е предвидено заключване на същата с механични ключалки и
електромагнитна блокировка.Посочва, че килия №18 в подстанцията е била под
напрежение, като същата аварийно е изключила на 09.02.2021г. в 9,40 часа. Като
причина за изключване на защитите на килия №18 – извод „О.“ посочва възникнало
късо съединение на проходните изолатори в килията.
В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице дава
допълнителни пояснения, като посочва, че електрическата ключалка на килията, която
е поставена под напрежение не би трябвало да се отключи. Електрическата ключалка
6
се задейства и е заключена тогава, когато килията е под напрежение и може да бъде
отключена само тогава когато в нея няма напрежение. Електрическата ключалка
работи на принципа на „каскадната защита“, а т.е. или едното или другото, при което
при поставена под напрежение килия е невъзможен входа, съответно при липса на
напрежение е възможен вход в килията. Електромагнитната блокировка действа
автоматично, като всяка една от килиите има сигнализация дали е поставен под
напрежение или не, което обстоятелство е видимо за дежурния О. в командната зала.
За да бъде отключена килия, която е поставена под напрежение следва да взет за нея
механичен ключ от дежурния О., той следва да изключи подаването на средно
напрежение в килията, което от своя страна е предпоставка за отваряне на
елекромагнитната блокировка.
Приета по делото е допълнителна съдебно – техническа експертиза на вещото
лице К.. Допълнителното заключение е изготвено след оглед на място на подстанция
„Д. 1“ в гр. Д.. Посочва се, че планираната проверка на напреженовите трансформатори
в подстанцията е обвързана с оценка на риска и условията, при които се извършва
дейността за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Съответните
мерки в тази област са описани в дневника на работи, извършени без наряд и дневника
за инструктаж.
Експертът посочва, че преносими заземители при извършване на работа по
килиите не са били налице, доколкото същите са необходими при осъществяване на
работа при килии, които са поставени под напрежение, а процесните две предмет на
работата са били в процес на изграждане. Посочва, че за осъществяване на задачата
това дали следва или не да бъде осъществено влизане в килиите се поставя от
дежурния на смяна. Не е необходимо за извършване на планираните дейности да бъде
разкачено захранването на напреженовите вериги, доколкото същите не са били
поставени под напрежение. Излага, че няма утвърдени норми за изпитване на ел.
съоръжения от НЕК.
Посочва, че при извършване на операцията прозвъняване на жилата на кабели на
напреженовите вериги не се налага влизане в зоната на друга килия под напрежение.
Към момента на огледа експертът констатира наличието на необходимите табели,
които са поставени на килиите.
В съдебно заседание при приемане на допълнителното заключение пояснява, че
сградата на подстанцията е двуетажна, като на втория етаж е разположена оперативна
зала с табла и телематика, които представляват съответната сигнализация и
управление. От оперативната зала се влиза директно в залата където се намират
килиите. Помещенията са разделени от врата, която е заключена,а ключ за нея има
оперативният дежурен. В залата килиите са разположени в двете й страни. Килиите са
оградени с метална мрежа на принципа на „Фарадеев кафез“. Килии 16,18 и 20 са от
7
лявата част на помещението. Работната врата за съответната килия се намира от
нейната задна страна. От другата страна на килията се намира панел. Вратата, от която
се обслужва килията е заключена с две ключалки. Експертът при оглед констатира, че
на врата има две ключалки – механична и електромагнитна, последната снабдена с
електрическо резе. За да се прибере резето следва да бъде снабден съответния работник
с бобина, която му се предоставя от дежурния О.. При доближаване на тази бобина до
електромеханичната блокировка то отключва електрическото резе. Самото резе
експерта посочва, че е сравнително нежно, при което може да бъде отворено с
инструмент, в следствие на което да бъде осигурен вход към килията. Пояснява, че
автоматиката на електромагнитната ключалка позволява освобождаване от
оперативната зала на резето в случай, при който килията не е поставена под
напрежение. Когато килията е поставена под напрежение не е възможно от
оперативната зала диспечерът да отвори врата. Когато килията не е поставена под
напрежение врата снабдена с електромеханична ключалка се отваря с доближаване на
бобина, но когато е поставена под напрежение тя не може да бъде отворена. Допълва,
че целта на електромеханичната ключалка при поставена под напрежение килия е да
напомни, че там не може да се влезе, което е свързано с оглед безопасността.
Прието по делото е заключение на комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на вещите лица С.В. и А.Ц.. Излага се, че смъртта на
съпругът и бащата на ищците е допринесло до настъпването на нормални
психологични реакции, които съпровождат загубата на близък човек. Посочват, че при
ищцата Л.Т. друг стресогенен фактор се явява престоят й в болничното заведение като
придружаващо лице, което допълнително е повлияло негативно върху нейното
емоционално функциониране. Дават заключение, че към момента на изготвяне на
заключението и двете ищци се намират в крайния етап, който съпровожда загуба на
близък човек – приемане. В съдебно заседание в.л. Ц. допълнително пояснява, че най –
общо етапите при смърт се разделят на три, като първия е свързан с проява на шок,
гняв и отрицание на първоначалната реакция, втората реакция е т.нар. „пазарене“,
което води до загубилия близък поява в мисленето, което се изразява в „Аз ще се вържа
по този начин, за да не се случват други лоши неща с мен“, а третия етап е вече
същинското приемане, в който се намират ищците. Не се установяват при ищците
психични проблеми, които да са се появили в следствие смъртта на техен близък.
Установените емоционални, поведенчески и соматични реакции са в рамките на
нормалната реакция при скръб.
Разпитана по искане на ищците е свидетелят Н.Д.Г. – С. Свидетелят посочва, че
познава ищците, като с Л.Т. са в приятелски отношения от много години. Излага, че
след смъртта на съпругът си Л.Т. е била съкрушена, изпаднала е в хипертонична криза,
което наложило използването на медикаменти за овладяване на състоянието
й.Успокоителни лекарства ищцата приемала един месец. Посочва, че допълнителен
8
стресов фактор за нея е било и необходимостта от 24 часово обгрижване, което същата
е предоставяла на съпругът си по време на болничния му престой. Посочва, че до
смъртта на С. Т. семейството е било много сплотено, като същите са осъществявали
множество съвместни дейности. След смъртта на съпруга си ищцата се затворила в
себе си, изпадала в депресивни състояния при оставане сама в жилището си. Излага, че
ищцата има проблеми със съня, които продължава и към настоящия момент.
Разпитана по искане на ищците е свидетелят Л.Г.И.. Посочва, че познава ищцата
А.Т. от около 10 години. До настъпване смъртта на нейния баща същата е била
общителен човек, комуникативен, който винаги е общувала в компания. След смъртта
на нейния баща се е затворила в себе си.През лятото започнала да контактува по-често
със своите колеги, но не по начин, който осъществявала тези контакти до преди
инцидента.
Разпитан по искане на ответника е свидетелят П.М. М. – служител при
ответника. Свидетелят посочва в разпитът си пред съда, че заема длъжността инженер
релейна защита и автоматика, като от 28 години познава С. Т.. В деня на инцидента
свидетеля е имал качество на изпълнител на работа по подстанция „Д. 1“, като част от
бригадата е бил и наследодателят на ищците. Работата, която работната група е
следвало да бъде осъществена била разделена на поддейности, като първата е била
свързана с проверка на напреженовите вериги, втората с проверка на сигнализацията,
трета с проверка на релейна защита и четвърта с проверка на токовите вериги и пета -
проверка на функционални проби. В деня на инцидента били инструктирани от
допускащия до работа, който в този ден бил Н.Н., като инструктажа бил извършен пред
определеното място за работа. След като Н. инструктирал работната група, свидетеля
от своя страна също дал инструкции за работа. Поставената задача била свързана с
работа по килии №16 и №20, като инцидента настъпил около 5 минути след започване
на работа. Свидетелят посочва, че на С. Т. в този ден не му е възлагана работа, която
да е свързана с влизане вътре в килиите, като посочва, че светлия отвор на килията бил
с ширина около 30 см., а наследодателя на страните бил едър мъж, при което при
необходимост тази работа била възлагана на по-младите колеги част от бригадата.
Свидетелят посочва, че при пристигане в подстанцията са установили контакт с
дежурния на смяна, споделили каква е тяхната задача за изпълнение, при което
дежурният отишъл да подготви работното място и след като се върнал изготвил всички
документи – дневника за допускане и дневника за инструктаж на работното място.
Инструктажа на групата се извършил пред самите килии. Свидетелят посочва, че
дейността по започване на работа е такава, че допускащия до работа следва да посочи
работното място и какви табели е сложил, след което свидетелят посочвал каква работа
следва да бъде извършена и кои съоръжения в близост съставляват опасност. След
инструктажа били положени подписи в дневника за инструктаж, при което дежурният
9
осъществил контакт с горестоящия диспечерски персонал и получили разрешение за
работа. Свидетелят осъществил инструктаж на С. Т. пред килия №16, като доколкото
следвало да остане сам на определеното работно място бил инструктиран да не напуска
същото. След инструктажа свидетелят и друг член на бригадата слезли на първи етаж
където било тяхното място на работа. При слизане възприел изключване на
захранващия трансформатор в следствие късо съединение, качили се на втори етаж
където пред килия №16 С. Т. не се намирал. Свидетелят посочва, че Т. бил намерен
пред килия №18 (О.) да лежи на земята, а в килията имало пожар, който те угасили. В
показанията си посочва, че работата по килии №16 и №20 е започнала в деня
предхождащ инцидента, а именно на 08.09.2021г. Работата, която била възложена на С.
Т. в деня на инцидента не включвала необходимост от влизане в килия №16.
По искане на ответника е разпитан свидетелят М. В.ев Г. – служител при
ответника, заемащ длъжността „ръководител сектор релейна защита,
автоматика,телесигнализация и телекомуникация в МЕР - Варна“.Свидетелят посочва,
че е познавал С. Т. от около 20години, през което време заедно са работили при
ответника в качеството му на работодател. Излага, че възложената на С. Т. задача за
изпълнение в деня на инцидента с нищо не се е различавала от задачи, които същият е
осъществявал при ответника в рамките на заеманата от него длъжност. Работата е била
свързана с проверка на технически изпълненото по килии №16 и №20, преди същите да
бъдат поставени под напрежение. Излага, че не е необходимо при работа по
новоизградени килии да се изключват вече поставените под напрежение такива,
доколкото килиите нямат връзка помежду си.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна
неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг
негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието “трудова
злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен
характер. Без значение за отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е причината за
трудовата злополука, дали други негови служители са действали виновно и дали са
създадени безопасни условия на труд или не.
От анализа на приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът приема,
10
че на 21.03.2021г. в гр. Варна е починал С.А.Т.. Не е спорно между страните, съответно
се установява и от представените по делото доказателства, които са част от личното
трудово досие на починалия, че до настъпване на смъртта си същия е заемал
длъжността „техник, релейна защита и автоматика“ при ответника. Ищците се
легитимират за наследници на починалия служител на ответника, като видно от
представеното по делото удостоверение за наследници ищцата Л.Т. е негова преживяла
съпруга, а ищцата А.Т. негова дъщеря. Така изложеното и с оглед наведените в
исковата молба твърдения, че смъртта на наследодателя им е настъпила при и по повод
осъществяване на трудовото правоотношение, по силата на което той е бил обвързан с
ответника, последните се явяват материални легитимирани да искат присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл. 200, ал.1 КТ.
С разпореждане № 5104-03-63/28.04.2021г. на НОИ ТП – Варна е приета за
осъществена трудова злополука на 09.02.2021г., по която пострадало лице е
наследодателят на ищците. От представените по делото доказателства съдът приема, че
на датата на осъществяване на трудовата злополука – 09.02.2021г., наследодателят на
ищците е бил част от бригада, която освен него е включвала свидетеля П. М., така
лицата И. И. и В. Б.. На членовете на бригадата е била поставена задача за изпълнение
в обект представляващ подстанция „Д. 1“ намираща се в гр. Д.. От показанията на
свидетеля М., които следва да се кредитират от съда с оглед ограничителната
разпоредба на чл. 172 ГПК предвид неговата обвързаност по трудово правоотношение
с ответника се установява, че възложената за деня работа е била свързана с
осъществяване на няколко поддейности. Първата задача за изпълнение е свързана с
проверка напреженовите вериги, втората на сигнализацията, третата с проверка на
релейната защита, четвърта с проверка на токовите вериги и последна проверка на
функционални проби.Дадените от свидетеля показания за естеството на работата,
която е следвало да бъде осъществена в подстанция „Д. 1“ напълно кореспондират със
заключението на в.л. К. по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което
се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Обемът на възложената
работа е обхващал проверка на килии №16 и №20. От показанията на свидетеля Г.,
които също следва да бъдат ценени при приложение на ограничителната разпоредба на
чл. 172 ГПК, като се вземе в предвид възможната му заинтересованост от изхода на
спора с оглед трудовото правоотношение, което го обвързва с ответника, съдът приема,
че килии №16 и №20 са новоизграждащи се такива, които не са поставени под
напрежение. Идентичен е извода на вещото лице К., който също посочва, че килии №16
и №20 до момента не са поставяни под напрежение, като предмет на задачата на
бригадата, в която е участвал и наследодателят на ищците е да осъществят проверка на
изработеното по тях с оглед предприемане на следващия етап преди пускане в
експлоатация на килиите, който етап е свързан с назначаване на 72-часови проби.
Отново от заключението на експерта, съдът приема, че килия №16 има диспечерско
11
наименование „Брюкнер 1“, а килия №20 е с диспечерско наименование „Брюкнер 2“.
Посочените килии се намират в подстанция, която съобразно Правилника за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, обн. ДВ бр.34/2004г.
(ПБЗРЕУЕТЦЕМ), представлява закрита разпределителна уредба (ЗРУ), като
работното място по см. на §3, т.24 от Правилника, в деня на инцидента за бригадата е
определено с вписване в дневника за работи извършени без наряд (с устно нареждане),
който е представен по делото, и в който е посочена работа по релейна защита на
„Брюкнер 1“ и „Брюкнер 2“. Видно от осъществените вписвания в дневника издалият
нареждане за работа е свидетелят М., а допускащ до работа е дежурния О. в
подстанцията Н.Н.. От гласните показания на свидетеля М. съдът приема, че
допускащият до работа Н. е осъществил инструктаж на членовете на бригадата,
включваща в състава си и наследодателя на ищците, който инструктаж е реализиран
пред определеното работно място от него – килия №16(„Брюкер1“) и килия №20
(„Брюкер 2“). Тези показания съдът съпоставя с приложените по делото писмени
доказателства и в частност дневник за извършени работи без наряд, в който изрично е
посочено работното място, видът на работа и нейното естество, която възложена
дейност включва работа по килии №16 и №20, и в който дневник подписи са положили
членовете на бригадата, включително подпис е положен и от С. Т.. Автентичността на
положения в дневника подпис от наследодателя на ищците не е оспорена в съдебното
производство. Вписаните обстоятелства в дневника за извършана работа без наряд
кореспондират и с вписването в дневника за инструктаж, в който С. Т. е вписан в
качеството му на инструктиран по повод възложената работа, която е следвало да бъде
осъществена на 09.02.2021г. по килии №16 и №20. От показанията на свидетеля М. се
установява, че след осъществяване на инструктаж от страна на допускащия до работа
дежурен О. Н.Н., отделно от това инструктаж на С. Т. е извършен лично и от свидетеля
М.. Този инструктаж е проведен пред килия №16, пред която М. е оставил С. Т. за
изпълнение на възложеното му преди да слезе на долния - първи етаж на подстанцията
заедно с друг член на бригадата И. И.. Установява се, че след слизане на първия етаж
свидетелят М. е чул изключване на прекъсвач, като при повторното му качване на
втори етаж където оставил С. Т., последния не бил пред килия №16, а бил намерен
пред килия №18, извод „О.“ да лежи на земята, като в самата килия имало пожар,
който бил угасен от членовете на бригадата.
От заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното
производство съдебно – техническа експертиза съдът приема, че килия №18 към
момента на инцидента е била поставена под напрежение. Местоположението на
същата в съответното помещение в подстанция „Д.1“ се установява категорично по
делото след осъществен оглед на място от страна на експерта във връзка с
допълнително допусната съдебно – техническа експертиза, като килията се намира
12
между процесните килии №16 и №20. От допълнителните обяснения на вещото лице
при приемане на основното и допълнително заключение по съдебно – техническа
експертиза, съдът приема, че килията е оградена с метална мрежа на принципа на
„Фарадеев кафез“, като работната врата на килията се намира в нейната задна част, а от
пред се намира панел. Обслужващата килията врата се заключва с механични
ключалки, снабдена е и с електомагнитна ключалка работеща с електрическо резе.
Механичната ключалка се отключва с механичен ключ, а за отключване на
електромагнитната ключалка е необходимо да бъде доближено до нея устройство
(бобина). Експертът изключва категорично предвид начина на действие на системата,
възможността елекромагнитната ключалка да бъде освободена от лице намиращо се в
оперативната зала на подстанцията при положение, че съответната килия е поставена
под напрежение. Пояснява, че когато килията не се намира под напрежение
елекромагнитната ключалка ще освободи електрическото резе при доближаване до нея
на т.нар. бобина. В случай, че килията е поставена под напрежение е невъзможно при
доближаване на елекромагнитната ключалка същата да бъде отворена. Вещото лице К.
посочи, че целта на тази елекромагнитна ключалка е да напомни, че килията е
поставена под напрежение и там не може да се влиза. Конструкцията на самото
електрическо резе позволява то при използване на инструмент да бъде отворено без да
е отключена елекромагнитната ключалка по електрически начин.
Така възприетата по делото фактическа обстановка обосновава извода, че
инцидентът осъществен на 09.02.2021г., при който пострадало лице е наследодателят
на ищците и който инцидент е признат по надлежния административен ред за трудова
злополука, е в резултата от нарушение на правилата и нормите свързани с безопасните
и здравословния условия на труд, същите задължителни като за работника или
служителя при изпълняване на неговата трудова дейност, задължение произтичащо от
чл. 33 ЗЗБУТ, така и за работодателя, при който тази дейност се осъществява. Общата
разпоредба на чл. 14 ЗЗБУТ императивно вменява в задължение на работодателя да
осигури необходимата организация и контрол за извършване на работа без риск за
живота и здравето на работника или служителя. В Правилника за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи, се съдържат съответните специални правни норми, които
урегулират безопасните и здравословния условия на труд в закрита разпределителна
уредба (ЗРУ), каква е и настоящата подстанция. Правилата в правилника уреждат
отговорността на лицата, които са отговорни за безопасността, като изрично
разпоредбата на чл.52 от същите вменява за отговорни за безопасността лица
издаващия наряд или нареждане, отговорен ръководител на работа, издаващия
разрешение за подготовка за работа, извършващия подготовка и обезопасяване,
допускащия до работа, изпълнителя на работа, наблюдаващия и всеки един член на
бригадата.
13
Съобразно разпоредбата на чл.52, ал.2 извършващият подготовка на работното
място (обезопасяващ) и допускащия до работа могат да бъдат едно и също лице. Такова
лице на осн. чл. 57, ал.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ може да бъде лице от оперативния или
оперативно – ремонтния персонал в зависимост вида на уредбата, съобразно правилата
на ал.3 на същия текст. В задължение на извършващия подготовка работното място е
да подготви същото включително и да постави табели и ограждания. Разпоредбата на
чл. 149, ал.1 от Правилника посочва, че при ЗРУ на постоянните ограждения на
килиите, съседни или срещуположни на работното място, се окачват табели „Стой!
Високо напрежение“, а в разпоредбата на ал.2 от същата правна норма се съдържа
задължението на извършващия подготовка да разположи временни заграждения,
където не е разрешено преминаването, върху които също следва да се разположат
табели „Стой! Високо напрежение“, които табели следва да бъдат обърнати към
страната на работното място.Доколкото правилата за безопасност допускат
обезопасяващия и допускащия до работа да бъдат едно и също лице, то в разпоредбата
на чл. 57, ал.2 от Правилника се съдържат и задълженията на допускащия до работа.
На първо време допускащия до работа следва да заведе бригадата до работното място,
да се осведоми за тяхното здравословно състояние и да провери квалификацията им, да
изпълни указанията за безопасност и потвърди същите, да инструктира отговорния
ръководител, изпълнителя на работа и членовете на бригадата за условията на работа и
да посочи границите на работното място, както и да посочи частите на уредбата, които
са под напрежение, следва да докаже на бригадата отсъствието на напрежение чрез
допиране с ръка, съответно да предаде работното място на изпълнителя и връчи
съответните документи свързани с наряда.
Съобразно приетите по делото писмени и гласни доказателства съдът прие, че
допускащ до работа в деня на инцидента е дежурният О. на подстанцията Н.Н.. При
приложение на чл.52, ал.2 от Правилника същия следва да бъде прието, че той има
качество и на обезопасяващ. В изпълнение на чл.58, ал.2, т.1 от Правилника от
доказателствата по делото се установи, че Н. е завел бригадата до работното им място,
което е определено с вписване на същото в дневника за работа извършена без наряд, а
именно пред килия №16 („Брюкнер 1“) и килия 20 („Брюкнер 2“). Пред работното
място е дал съответните инструкции за работа, на осн. чл. 58, ал.2, т.4. Липсват по
делото данни, които да бъдат извлечени от събраните писмени и гласни доказателства,
от които да бъде направен извод в насока, че допускащият Н. не е изпълнил
задължението си по чл.58, ал.2, т.1 и т.4 от Правилника. Работата на бригадата е
възложена без наряд, поради което не стои задължението на допускащия по реда на чл.
58, ал.2, т.3 от Правилника. Не стои въпроса и досежно квалификацията на
наследодателя на ищците, а възможността да упражнява труд на длъжност, която е
заемал при работодателя се установява от съответните становища на служба по
трудова медицина, които са част от личното трудово досие на С. Т.. В изпълнение на
14
чл.58, ал.2, т.6 от Правилника е изготвена съответна документация, като са
осъществени вписвания в дневника за работи извършени без наряд, в който подписи са
положили всички участници в бригадата, сред които и С. Т.. Съдът намира, че в случая
задължението на допускащия до работа посочено в разпоредбата на чл. 58, ал.2, т.5 от
Правилника, които вменяват задължение на същия да докаже отсъствието на
напрежение не стои, доколкото килии №16 и №20, които към момента на инцидента
представляват работно място за наследодателя на ответника са били в етап на
изграждане. Килиите не са били поставяни под напрежение, който факт следва да бъде
прието, че е бил известен на С. Т.. За да достигне до този си извод съдът прави
съпоставка на вписването в дневника за работа и дневника за инструктаж, видно от
които работата по процесните килии №16 и №20 от бригадата, в която участва и Т. е
започнала на 08.02.2021г. или ден преди инцидента. Като се вземе в предвид високата
професионална квалификация, която е притежавал С. Т. и дългогодишния му опит
следва да бъде направен и извод, че на същия би следвало да е известно, че килиите 16-
та и 20-та не са поставени под напрежение предвид вида на работата, която и била
възложена по тях. Така приетото обосновава извода, че допускащият до работа е
изпълнил задълженията си по чл. 58, ал.2, както е завел бригадата до работното място
и ги е инструктирал на същото това място.
Доколкото допускащият до работа и обезопасяващ могат да бъдат едно и също
лице, при което съдът прие, че това е дежурния О. за деня Н., то следва да бъде даден
отговор и на въпроса дали от наличните по делото доказателства се установява той да е
изпълнил и задълженията си по чл. 57, ал.1 от Правилника, които задължения са
свързани с изпълнение на записаните в наряда мерки за подготовка на работното
място, включително и поставяне на предупредителни табели и ограждания. Като вече
бе прието възложената на 09.02.2021г. работа е такава без наряд, същата се извършва
по нареждане, а именно с устно възлагане, по см. на §3, т.18 от ДР на Правилника.
Поради липса на наряд, за обезопасяващия работното място не е съществувало
задължение да осъществява подготовка на работното място по начин, по който това
изрично е посочено в наряда.При тълкуване на правната норма съдът приема, че в
хипотезата на работа осъществявана без наряд обезопасяващия няма задължение да
осъществява нарочни действия по подготовка на работното място, каквито той би
дължал ако работата бе възложена с наряд и в него биха били вписани тези действия по
безопасност, които обезопасяващия следва да извърши. Независимо обаче дали
работата е възложена с или без наряд (по нареждане) за него стои задължението да
постави съответните предупредителни табели и ограждания. Действието на
обезопасяващия работното място по поставяне на табели и ограждания произтича
пряко от Правилника и в частност разпоредбата на чл. 149, ал.1 и ал.2, в хипотезата в
която работа се извършва в ЗРУ, в която се намират килии, които са поставени под
напрежение. Процесният случай е именно такъв. В подстанция „Д.1“ са били
15
разположени по свидетелски показания на свидетеля Г. 42 бр. килии, като процесните
№16 и №20 са били в процес на изграждане и бъдещо поставяне под напрежение, а
останалите, сред които и килия №18 са били работещи и поставени под напрежение
към момента на инцидента. Отново от показанията на свидетеля, съдът приема, че за
действия по подготовка и въвеждане в експлоатация в това число и проверка на
изработеното по подлежащите на въвеждане в експлоатация килии не е необходимо
спиране работа на работещите и поставени под напрежение килии. Наличието на
поставени под напрежение килии, които се намират в близост до работното място,
обосновава задължението на обезопасяващия да постави съответните табели и
ограждания, които съдът намира, че имат за цел ясно, точно и категорично да посочат
кои за онези части от уредбата, които съставляват опасност за живота и здравето на
работещите там.
От анализа на доказателствата по делото съдът приема, че обезопасяващият
работното място не е изпълнил задълженията си по чл. 57, ал.1 от Правилника. Този си
извод съдът прави на база данните съдържащи се в протокол за извършена проверка на
работодателя от 10.03.2021г. по служители на Дирекция „И.Т.“.В протокола се
посочва, че констатациите на длъжностните лица са в резултата на извършена проверка
на процесния обект – подстанция „Д.1“ в гр. Д., непосредствено след осъществяване на
инцидента. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който по реда на чл.
179, ал.1 ГПК има обвързващата съда материална доказателствена сила, поради което
средство за защита срещу нея е оборване верността на документа. Не са ангажирани по
делото доказателства от страна на ответника, които да опровергаят констатациите в
протокола изготвен от служители на Дирекция „И.Т.“. Писмените обяснения на
служителите на ответника дадени след реализиране на трудовата злополука не са годни
доказателства, които да оборят достоверността на фактите, които са констатирани от
административния орган в процес на осъществената от него проверка, и които
констатации са обективирани в протокола за проверка. При тези мотиви съдът приема,
че работодателят чрез своите служители не е извършил дължимото му по осигуряване
здравословни и безопасни условия на труд, които му задължения произтичат пряко от
разпоредбите на закона.
Останалите изложени в исковата молба твърдения от ищците, че на
наследодателят им не са били дадени указания на кои точно места следва да работи и
кои места не са постави под напрежение, съдът не споделя.
При изследване задължението на допускащия до работа, които задължения се
съдържат в разпоредбата на чл. 58 от Правилника съдът прие, че дежурният О. Н. е
завел бригадата до работното място където е извършил и инструктаж. Тези изводи
съдът направи от гласните показания на свидетеля М., които отнесе като
кореспондиращи с писмените доказателства по делото и в частност записите в
16
дневника за работа без наряд, които записи наследодателят на ищците е удостоверил,
че е възприел с полагане на подписа си.
Инструктаж на С. Т. на мястото на работа е извършил и издалият нареждането
за работа, който в случая е свидетелят П. М..В показанията си свидетелят изрично
заяви, че инструкции за работа лично той е дал на С. Т., което действие е осъществил
пред килия №16, преди да слезе на първи етаж на подстанцията с друг член на
бригадата. Не са ангажирани по делото доказателства в противната насока, които да
обосноват друг извод, при което съдът намира, че М. в качеството му на издаващ
нареждането за работа, което му качество произтича от заповед №33/07/01/2021г. на
ръководителя на МЕР – Варна при ЕСО ЕАД, издадена на осн. чл. 53 от Правилника, е
изпълнил задълженията си по чл.54 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
Дадените на С. Т. инструкции първо от допускащия до работа, а след това и от
издаващия нареждане за работа, които инструкции са проведени на работното място,
обосновават извода, че на наследодателя на ищците му е било известно точно
работното място определено за деня. Тук отново при обсъждане на тези твърдения на
страната следва да бъде посочено, че работа по килия №16 и №20, бригадата, част от
която е и С. Т. е започнала ден преди инцидента. На Т. е било известно, че работното
място е идентично с това от предходния ден, като работното място в деня на инцидента
отново са били килии №16 и №20, които не са поставени под напрежение.
Имуществената отговорност на работодателя при смърт на работника или
служителя следва да бъде преценена след обсъждане на релевираните с отговора на
исковата молба от ответника възражения за съпричиняване при условията на груба
небрежност, на осн. чл. 201, ал.2 КТ.Ответникът поддържа, че наследодателят на
ищците е проявил груба небрежност, като самоволно е отворил врата на килия №18
извод „О.“ посредством разблокиране на електромагнитната блокировка и
преодоляване на механична ключалка без използване ключ.
От свидетелските показания съдът прие, че след инцидента С. Т. е бил намерен
пред килия №18, извод „О.“, същата действаща и поставена под напрежение.
Свидетелят М. изложи, че е инструктирал Т. за работа в средния коридор на
помещението, в което се намират килиите. След като е възприел звука от
изключващият предпазител, качвайки се обратно на втория етаж не го е открил там, а в
левия коридор в килия №18, където лежал на земята, а от кръста надолу тялото му било
в килията. След оглед на място експертът поясни, че килиите в обекта не са долепени
до стените на помещението, а единствено те са долепени една до друга, поставени в
редица при подредба четни – нечетни и на разстояние около 2-3 метра. При така
възприетата фактическа обстановка следва да бъде прието, че Т. се е отклонил от
определеното му с нареждане работно място, което в случая е било килия №16, като е
предприел извършване на работа в работно място, което не е било предмет на
17
издаденото нареждане в процесния ден, което представлява нарушение на чл. 51 от
Правилника.Това отклонение от страна на Т., като член на бригада следва да бъде
обсъдено с оглед неизпълнението от страна на работодателя да осъществи
обезопасяване на работното място, като постави необходимите табели и заграждения.
Килията към която наследодателят на ищците се е отклонил е съседна на тази, на която
му е било възложена работа. Тази килия е била действаща и поставена под
напрежение, на която килия е липсвало обозначаване с поставяне на съответните
табели и ограждания, които да дадат възможност на Т. правилно да се ориентира за
конкретното работно място, на което той е следвало да осъществи трудовата си
дейност в този ден. При тези съображения съдът не споделя възраженията на ответника
за самоволно отклонение от определеното работно място от страна на Т., като намира,
че работодателят не може да се позовава на действия касаещи неизпълнение
задълженията на работника или служителя свързани с не спазване правилата за
здравословни и безопасни условия на труд, преди самия той да е създал необходимата
и дължимата по силата на правна норма организация за това.
От цялостния анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства
съдът прие, че инцидентът с наследодателя на ищците е настъпил в резултат от
навлизането му в килия, която е поставена под напрежение. В резултат на това са
настъпили увреждания, които видно от приетата по делото епикриза се изразяват в
елекрошок, електрически изгаряния по глава, шия, предмишница, ръце и долни
крайници. Съдът приема от заключението на основната и допълнителна съдебно –
техническа експертиза, че всяка килия, която е поставена под напрежение е заключена.
Експертът осъществи оглед на килиите в подстанция „Д. 1“ като посочи, че
заключването се обезпечава от механични ключалки разположени горе и долу на
вратата на килията, а най-горе е разположена електромеханичната блокировка.
Механичните ключалки се отключват с механичен ключ, а електромеханичната
блокировка с нарочно устройство (бобина), което се доближава и което се получава от
дежурния О.. Съдът приема от заключението на в.л. К. по основната и допълнителна
съдебно – техническа експертиза, че е несъвместимо наличието на отключена врата на
килия с поставяне на същата под напрежение. Невъзможно е с оглед въведената
автоматика на защита, електромеханичната блокировка да бъде отключена от
оперативната зала, в която е разположено управлението и телематиката на
подстанцията, в хипотеза, в която килията е поставена под напрежение. Приема, че
електромеханичната блокировка, тогава когато е заключена е онази последна преграда,
която е поставена с цел да бъде обърнато внимание на работещия с уредбата, че
съответната килия е поставена под напрежение.
Съдът намира, че от приетите по делото доказателства не може да бъде прието,
че към момента на инцидента вратата на килия №18 е била отключена. Не са
представени по делото доказателства, че в оперативната зала в подстанцията е била
18
налице сигнализация за отворена врата на килия, която е поставена под напрежение.
При тези съображения съдът приема, че С. Т. със свои действия е отключил
механичната защита на вратата на килията, като същевременно е преодолял и
електромеханичната блокировка, след което е навлязъл в поставената под напрежение
килия, в резултат на което са настъпили горе посочените увреждания по тялото на
пострадалия, които са обосновали неговата смърт. Тези действия на наследодателя на
ищците, съдът приема, че са реализирани при груба небрежност доколкото със същите
са пренебрегнати основни правила за безопасност при работа с електрически уредби.
Тази преценка за тези действия на Т. следва да се направи с оглед неговата висока
квалификация в областта на електроинженерната дейност. В случая Т. приживе е бил
служител на ответника с дългогодишен стаж и опит.В негово задължение е вменено
познаването на правилата за безопасни и здравословни условия на труд в областта в
която е работил. Това му задължение произтичащо от длъжностната характеристика на
заеманата от него длъжност, което задължение е било не само формално. Т.
периодично е подлагал изпит във връзка с правилата за безопасност на труда,
последният от който изпит положен успешно, който резултат е обективиран в протокол
№173/03.12.2020г. на изпитна комисия при работодателя. Високата квалификация,
продължителния стаж на заеманата от него длъжност, периодичните проверки на
знанията на Т. за правилата по здравословни и безопасни условия на труд, обосновават
извода, че на същия е била известна функцията на електромеханичната блокировка на
врата на килия №18, поради което е следвало да отчете опасността от разблокиране на
защитата и навлизане в килията, която е поставено под напрежение.На Т. е била
известна забраната за влизане в килии, които са поставени под напрежение над 1 кВ,
която забрана произтича от разпоредбата на чл.237, ал.1, т.3 от Правилника, а килия
№18 е била поставена под напрежение 20 кВ, при което забраната за влизане в нея се
обхваща от действието на правилата за безопасност. Като не се съобразил с правилата
за защита и е игнорирал въведените от работодателя активни средства за защита
живота и здравето на работещите с електрически системи поставени под напрежение,
С. Т. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Като отчита механизма на настъпване на трудовата злополука, настоящият
първоинстанционен съдебен състав намира, че извършените от наследодателя на
ищците действия следва да се характеризират като груба небрежност, а именно
неполагане на дължима грижа, която и най – небрежния би положил в подобна
ситуация, поради което при условията на чл.201, ал.2 КТ дължимото обезщетение
следва да бъде намалено с 50 %.
Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и
достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания.
Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
19
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в
пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и
сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива
обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС №
4/68 г. /.
В случая неимуществените вреди са причинени на ищците в резултата на
смъртта на С. Т. – съпруг на първата ищца и баща на втората. Смъртта на Т. е повлияла
негативно върху емоционалното функциониране личността на ищците. Този извод
съдът прави с оглед приетата по делото съдебно -психиатрична и психологична
експертиза, която се кредитира напълно като обективно и компетентно дадена. Вещите
лица по същата С.В. и А.Ц. изложиха, че ищците към момента на изготвяне
заключението по възложената им задача се намират в крайния етап, който съпровожда
загубата на близък човек, който етап е свързан с приемане факта на настъпилата загуба
на близък. Установяват при работа с ищцата Л.Т. допълнителен сресогенен фактор,
който е повлиял негативно върху общото й емоционално състояние, и което
обстоятелство е свързано с престоя на Т. в болничното заведение с оглед
необходимостта да обслужва своя съпруг за времето, през което той е бил приет за
лечение. Видно от приложената по делото епикриза на наследодателя на ищците
същият е бил настанен в болничното заведение за периода от 09.02.2021г. до
настъпване на смъртта на 21.03.2021г.,общо за период от около месец и
половина.Доказателства за емоционалното състояние на ищцата Л.Т. се разкриват и от
показанията на свидетеля Г.а. Изрично в разпитът си свидетелят посочи, че след
настъпване смъртта на съпруга й, ищцата е изпаднала в хипертонична криза, което й
състояние е обусловило приема на медикаменти за период от около месец след
настъпване на смъртта.Показанията на Г.а напълно кореспондират изводите на вещите
лица по назначената комплексна експертиза, от които се установява, че допълнителен
стрес от ситуацията ищцата е изпитала и предвид осъщественото от нея до този момент
денонощно обслужване на съпругът й в болничното заведение, в което той се е лекувал
до смъртта си. Съдът приема от показанията на свидетеля, че семейството е било
сплотено, като същите са осъществявали съвместно множество общи дейности.
Смъртта на съпругът на ищцата Т. е влошило качеството на живот на последната,
което се изразява в неспокоен сън, който проблем свидетелят излага, че продължава и
по настояще.
Съдът като отчита дългогодишно продължилата брачна връзка, в която са се
20
намирали ищцата Л.Т. и С. Т., тяхната взаимна привързаност, настъпилото
емоционално състояние на съпругата след смъртта на съпругът й, което е допринесло
до влошаване на здравословното й състояние за период от месец след събитие,
допълнителният стресов елемент за същата какъвто се явява осъществения от нея
болничен престой в продължение на около месец и половина, така и състоянието й на
напрегнатост и стрес, което се обективиран с неспокойния и към настоящия момент
сън на страната, при отчитане също така на обществено-икономическите условия към
момента на настъпване на злополуката, намира, че следва да определи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди в размер на 100000 лева.
При отчитане размера на съпричиняване за настъпване на вредоносния
резултат, който съдът прие, че възлиза на 50%, то определеното в полза на ищцата
обезщетение от 100000 лева следва да бъде редуцирано наполовина, като в полза на
последната следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 50000 лева ведно със
законната лихва върху присъдената главница считано от датата на трудовата злополука
– 09.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението. Претенцията за разликата
над уважения размер от 50000 лева до пълно предявения размер от 120000 лева следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът в мотивите си прие, че емоционалното състояние на ищцата А.Т. също е
негативно повлияно от смъртта не нейния баща. Доказателства за същото се
установяват и от гласните показания на свидетеля И., които се кредитират като
обективно и безпристрастно дадени. От анализа на същите се установява, че до смъртта
на С. Т., А.Т. е била весел и общителен човек, състояние, което се е променило след
загубата, която тя е преживяла. Установи се, че същата се е затворила в себе си, като е
избягвала контакт със своите приятели. Социалната си активност по повод
комуникация със своите колеги, ищцата възстановила през лятото, но по начин не
такъв до преди смъртта на баща й.
Като отчита отрицателните емоционални последици за личността, които са
настъпили при ищцата А.Т., които са в резултат от загубата на нейния баща, промяна в
поведението на същата, което се изразява в ограничаване на социалните контакти,
сплотеността на семейството, част от което е бил С. Т., както и при отчитане на
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на злополуката,съдът
намира, че следва да определи обезщетение за причинените й неимуществени вреди в
размер на 80000 лева.
При отчитане размера на съпричиняване за настъпване на вредоносния
резултат, който възлиза на 50%, то определеното в полза на ищцата обезщетение от
80000 лева следва да бъде редуцирано наполовина, като в полза на последната следва
да бъде присъдено обезщетение в размер на 40000 лева ведно със законната лихва
върху присъдената главница считано от датата на трудовата злополука – 09.02.2021г.
21
до окончателно изплащане на задължението. Претенцията за разликата над уважения
размер от 40000 лева до пълно предявения размер от 120000 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По отношение на разноските:
В полза на ищците се дължат разноски съразмерно уважената част от
предявените искове. Съдът намира, че релевираното от ответника възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално
представителство на процесуалния представител на ищците е неоснователно. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие (л.28 и л.29), уговореното и
заплатено възнаграждение от всяка една от ищците възлиза на по 4000 лева. Цената на
всеки един иск определя и материалния интерес на всеки иск, поради което и при
прилагане на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения определения минимален размер на дължимото
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 3930 лева са вяска една
от ищците.Производството по делото приключи в повече от две съдебни заседания –
общо три поведени открити съдебни заседания, поради което и на това основание към
възнаграждението за процесуално представителство следва да бъде прибавена и сумата
от 100 лева. При изложените съображения съдът намира, че уговореното
възнаграждение и заплатено в размер от по 4000 лева не е прекомерно, като същото
следва да бъде прието за основа за присъждане на разноски съразмерно уважената част
на исковете.
В полза на ищцата Л.Т. се дължат разноски под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1666,66 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
В полза на ищцата А.Т. се дължат разноски под формата на заплатено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1333,33 лева, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявените искове. Ответникът е представляван от двама юрисконсулти но му се
дължи възнаграждение за един по аналогия на чл. 78, ал.1 ГПК. Съдът определя основа
на дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 720 лева, от по 360 лева по
всеки един от предявените искове от всяка една от ищците, на осн. чл.25 вр. чл. 26а от
НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. Съобразно размера на първия отхвърлен иск в полза на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 210 лева, а за втория
в размер на 240 лева, които ищците следва да бъдат осъдени да заплатят.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължима по делото държавна
такса в размер на 4% съобразно уважения размер на предявените искове, като за
първия дължи сумата от 2000 лева, а по втория сумата от 1600 лева или общо 3600
22
лева. Същият следва да заплати и сторените по делото разноски заплатени от бюджета
на съда съразмерно уважената част на исковете, които разноски възлизат в общ размер
от 900 лева под формата на изплатени възнаграждения на вещите лица по
комплексната съдебно – психиатрична и психологична експертиза. При тези
съображения ищецът дължи заплащане и на сумата от 337,50 лева сторени съдебно –
деловодни разноски от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮДМ. ЛЮБ. Т., ЕГН ********** от
гр. Варна, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4, ап.35 сумата от 50000 (петдесет хиляди) лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на причинени болки и
страдания в следствие осъществена трудова злополука на 09.02.2021г. в гр. Д.,
Електрическа подстанция „Д. 1“, при която е настъпила смъртта на С.А.Т., б.ж. на гр.
Варна, починал на 21.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от осъществяване на трудовата злополука - 09.02.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
50000 лева до пълно предявения размер от 120000 лева, на осн. чл. 200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 ДА ЗАПЛАТИ на АНН. С. Т., ЕГН **********, бул. Ч.
№35, вх.Б, ет.4, ап.35 сумата от 40000 (четиридесет хиляди) лева обезщетение за
причинени неимуществени вреди под формата на причинени болки и страдания в
следствие осъществена трудова злополука на 09.02.2021г. в гр. Д., Електрическа
подстанция „Д. 1“, при която е настъпила смъртта на С.А.Т., б.ж. на гр. Варна, починал
на 21.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от осъществяване
на трудовата злополука - 09.02.2021г. до окончателно изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 40000 лева до
пълно предявения размер от 120000 лева, на осн. чл. 200, ал.1 КТ
ОСЪЖДА „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮДМ. ЛЮБ. Т., ЕГН ********** от
гр. Варна, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4, ап.35 сумата от 1666,66 (хиляда шестстотин
шейсет и шест лева и 66 ст.) лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 ДА ЗАПЛАТИ на АНН. С. Т., ЕГН **********, бул. Ч.
23
№35, вх.Б, ет.4, ап.35 сумата от 1333,33 (хиляда триста тридесет и три лева и 33 ст.)
лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЛЮДМ. ЛЮБ. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Ч. №35, вх.Б,
ет.4, ап.35 ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 сумата от 210 (двеста и десет) лева
определено от съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл.25 вр. чл. 26а от НЗПП вр.
чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА АНН. С. Т., ЕГН **********, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4, ап.35 ДА
ЗАПЛАТИ на „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева определено от
съда юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство съразмерно
отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл.25 вр. чл. 26а от НЗПП вр. чл.78, ал.8
ГПК.
ОСЪЖДА „Е. С. О.“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Ц.Б. ІІІ №201 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата от 3600 (три хиляди и шестстотин) лева
дължима по делото държавна такса, сумата от 337,50 (триста тридесет и седем лева и
50 ст.) лева сторени съдебно – деловодни разноски от бюджета на съда, както и сумата
от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати задължението си към
ЛЮДМ. ЛЮБ. Т., ЕГН ********** от гр. Варна, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4,
ап.35:*****************.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати задължението си към
АНН. С. Т., ЕГН **********, бул. Ч. №35, вх.Б, ет.4,
ап.35:************************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
24