№ 98
гр. Н., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101434 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ от
страна на ищеца Г. Д. Д. от с. Г., общ. Е. обл. С. против ответната страна „СБР Логистик“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., представлявано от Р.А..
В исковата молба ищецът твърди, че на *** г. той бил назначен на работа в ответното
дружество „СБР Логистик“ ЕООД, с трудов договор №** от *** г. Длъжността му била ***,
*** ***, като бил командирован в ***. През 2020 г. ищецът подал сигнал в Дирекция
„Инспекция по труда”, по повод на който на ответното дружество била извършена проверка
за спазване на трудовото законодателство. На *** г., след завръщането си в България, се
запознал детайлно с изпратените му заверени копия от проверката от Дирекция“ Инспекция
по труда“ - гр. Ш., както и с документите по гр.д. №*** г. на РС - Н.. Тогава узнал, че
работодателят му го е освободил от заеманата длъжност, със заповед №** от *** г., на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Ищецът твърди, че работодателят не е искал неговото
съгласие за прекратяване на трудовия договор, а и той не бил подавал молба за
освобождаване от работа. Заповедта за прекратяване на трудовия договор не му била
връчена. Предвид тези обстоятелства ищецът оспорва законността на уволнението и моли
съдът да го отмени, като незаконосъобразно; моли той да бъде възстановен на преди това
заеманата длъжност; както и ответната страна да бъде осъдена да му изплати обезщетение за
времето, което е останал без работа поради уволнението, а именно за периода от *** г . до
*** г., в размер на 2 380 лв.
На ответното дружество са изпратени съдебните книжа по делото, но на адреса по
седалището на дружеството не е намерен служител, на който да бъдат връчени. На
1
17.11.2021 г. на пътната врата е залепено уведомление с указания, че в двуседмичен срок
книжата могат да бъдат получени в канцеларията на Районен съд – Н.. В указания срок
представител на дружеството не се е явил да ги получи. Затова и на основание чл. 50, ал.4 от
ГПК съдът е приел, че книжата за надлежно връчени. В законовия срок не е постъпил
отговор по исковата молба.
Като съобрази посочените по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното: По делото от страна на ищеца е представено
заверено копие на трудов договор №** от *** г. Въпросният договор не е подписан от никоя
от страните, но носи печат на ответното дружество и подпис за вярно с оригинала от
15.06.2020 г. С този договор ответното дружество е възложило, а ищецът е приел да
изпълнява работа при работодателя като *** /*** ***/. Договорът е сключен със срок за
изпитване от шест месеца в полза на работодателя, при уговорено трудово възнаграждение
от 610 лв. и допълнително възнаграждение за натрупан професионален опит от 0,6%. В
договора е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на *** г. Договорът е бил
регистриран в НАП, което е видно от представената по делото справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№***** г., както и от изисканата и
представена справка от информационната система на НОИ – ТП - С. за ищеца за периода от
*** г. до 30.09.2020 г. Във въпросната справка е отразено, че трудовият договор между
ищеца и ответното дружество е сключен на *** г. и е прекратен на *** г.
Във ведомостите за заплати при ответното дружество, представени по делото,
фигурират начисления за ищеца, както следва: за месец януари е начислена сума за
получаване от 86, 07 лв.; за месец февруари е начислена сума за получаване от 473, 35 лв. и
за месец март сума от 45, 08 лв. Общо начислената сума за посочения период е от 604, 50 лв.
Представени са по делото и 3 бр. копия на заповеди за командироване. Със заповед №4 от
*** г. работодателят е командировал ищеца да извърши пътуване за период от *** г. до ***
г. по маршрут в зависимост от постъпили и приети заявки за платен транспорт, като
пътуването се извърши с товарен автомобил и са начислени командировъчни в размер на
140 евро. Със заповед №6 от *** г. ищецът е командирован за период от *** г. до *** г. с
начислени командировъчни от 609 евро. Със заповед №10 от *** г. ищецът е командирован
за период от *** г. до *** г. с начислени командировъчни от 84 евро. Командировъчните
заповеди, представени в копия, са подписани от представител на ответното дружество и
носят печата на дружеството. На *** г. е била издадена заповед №** от същата дата, с която
е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и ответното дружество, считано от *** г.,
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
На *** г. и на *** г. от страна на ДИТ била извършена проверка на ответното дружество
по спазване на трудовото законодателство, за която е издаден протокол №***. В хода на
проверката били констатирани множество допуснати нарушения от страна на ответника,
едно от които е било, че в трудовото досие на ищеца не е наличен документ, изразяващ
искането на лицето за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие. По този
повод на ответното дружество бил съставен акт за установяване на административно
2
нарушение №*** г. Впоследствие от страна на Директора на ДИТ – Ш. е издадено
наказателно постановление №***** г., с което на дружеството за нарушение по чл.325, ал.1,
т.1 от КТ е наложена имуществена санкция на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от
КТ.
Гореописаните факти съдът приема за доказани безспорно по делото, тъй като именно
тези факти се установяват от представите по делото писмени доказателства, също посочени
по-горе. Въз основа на така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни
изводи: Между страните по делото е бил сключен трудов договор за периода от *** г. – ***
г. Независимо, че по делото е представен неподписан екземпляр от договора, то съдът
приема, че е възникнало и е съществувало трудовоправно отношение тъй като за договора е
било изпратено съобщение до НАП, заплащани са осигуровки, начислявани са трудови
възнаграждения, ищецът е работил, като е извършвал превоз с товарен автомобил, за което е
бил командирован с горепосочените заповеди, а и ответната страна е издала заповед за
прекратяването на договора. Ето защо съдът счита за доказан факта, че страните са били в
трудовоправно отношение.
С категоричност по делото се установява също, че от страна на ищеца не е отправяно
писмено искане до ответното дружество за прекратяване на трудовия договор. По делото
липсва представено такова писмено изявление от страна ищеца до ответника, а и в хода на
извършената от ДИТ – Ш. проверка това обстоятелство е констатирано и именно за това на
работодателя е наложена имуществена санкция. Ето защо прекратяването на трудовото
правоотношение следва да се счита за незаконно. Липсват по делото доказателства
заповедта за прекратяване на трудовия договор да е била връчена на ищеца, поради което и
съдът приема, че в случая настоящото искова молба е предявена в срока по чл.358, ал.1, т.2
от КТ.
Имайки предвид гореизложените обстоятелства съдът счита, че предявените искове по
чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ се явяват основателни и доказани. Уволнението, извършено със
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се признае за незаконно
и да се отмени. Ищецът следва да бъде възстановен на длъжността, заемана преди
уволнението, а именно „*** (*** ***)“ в „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляван от Р.А..
Безспорно се доказва по делото също така, че ищецът е останал без работа предвид
извършеното уволнение. Периодът, в който той е бил без работа по повод уволнението е от
*** г. до *** г., като на втората от посочените дати е сключил трудов договор с „Транс
оборот“ ЕООД. По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, от чието заключение
е видно, че дължимото се на ищеца обезщетение за оставане без работа поради уволнението
за горепосочения период, изчислено в размер на брутното му трудово възнаграждение по
реда и на основание чл.228, ал.2 от КТ, във вр. с чл.19, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, възлиза на сумата от 2 409, 50 лв. Следователно
предявеният от страна на ищеца иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.3 от КТ в размер
на 2 380 лв. е основателен и доказан и също следва да се уважи.
3
При този изход на процеса, в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищцата страна направените по делото разноски. В
случая ищецът претендира направени пътни разноски, като представя касови бележки за
заредено гориво за автомобил на 02.03.2022 г. и 23.03.2022 г. От така представените
документи не може да се направи извод от къде е пътувал ищецът, с какъв автомобил, какво
разстояние е изминал, поради което и съдът не може се изчисли посоченият от него разход.
Предвид това, доколкото за претендираните от ищеца разходи не са налице доказателства,
съдът счита, че същите не следва да се присъждат.
Ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважените
искове, като по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ по 30 лв., а именно общо 60 лв., а по
иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ – в размер на 95, 20 лв. Също така ищцовата страна следва да
плати по сметка на съда и разноските за изготвената по делото експертиза в размер на 220
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Г. Д. Д., с ЕГН ********** от с. Г.,
общ. Е., обл. С., ул. *** и ГО ОТМЕНЯ, като отменя поради незаконосъобразност Заповед
№**/*** г. на „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляван от Р.А., с която на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношението между Г. Д. Д. и дружеството.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание по чл.344, ал.1, т.2 от КТ Г. Д. Д., с ЕГН **********
от с. Г., общ. Е., обл. С., ул. ***, на длъжността, заемана от него преди уволнението, а
именно „*** (*** ***)“ в „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляван от Р.А..
ОСЪЖДА „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляван от Р.А. да заплати на Г. Д. Д., с ЕГН
********** от с. Г., общ. Е., обл. С., ул. *** обезщетение за времето, през което е останал
без работа по причина на уволнението, а именно за периода *** г. до *** г., в размер на
2 380 лв. (две хиляди триста и осемдесет лева).
ОСЪЖДА „СБР ЛОГИСТИК“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Н., обл. Ш., ул. ***, представляван от Р.А. да заплати по сметка на РС – Н.
държавна такса общо в размер на 155, 20 лв. (сто петдесет и пет лева и двадесет
стотинки), както сумата от 220 лв. (двеста и двадесет лева) - разноски за изготвената по
делото експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 06.04.2022 г.
4
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5