Решение по адм. дело №1141/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Делото е образувано по жалба на А. Р. Р. от [населено място] против Решение №1012-26-175-1/25.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания №ЗД-1-26-01880000/01.04.2025г. на контролен орган при ТП НОИ – Хасково.

Жалбоподателката счита, че правните изводи на издалите решението и задължителните предписания органи са неправилни, незаконосъобразни и необосновани. С предписанията тя била задължена да заличи данните, подадени за периода 14.03.2006г. – 30.04.2006г. и 01.08.2006г. – 30.08.2006г. с вид осигурен 12, декларация образец №1, но това било направено от нея в изпълнение на предходно издадени предписания, което обстоятелство не било съобразено в случая. Приемането, че с издадени предписания след почти 15 години можело да се постанови заличаване на данните, които вече декларирала по начина, по който й било указано от органите на НОИ, щяло да представлява нарушение на принципите на правна сигурност и оправданите правни очаквания. Неправилно и незаконосъобразно било прието от НОИ, че данните за посочените периоди били подадени от лицето без правно основание и че следвало да бъдат заличени.

На следващо място, с оспорваните предписания жалбоподателката била задължена да заличи и данните, подадени за периода от м.10.2011г. до м.06.2020г. с вид осигурен 13, декларация образец №1. В хода на проверката било установено, че през посочения период тя била регистрирана в Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково като земеделски производител с декларирана дейност животни – птици. Декларирала, че отглежда кокошки, като една част от яйцата продавала на съседи. Проверяващите не били изискали от нея документи в подкрепа на декларираното. Добросъвестния подход на органа изисквал проверка на фактите и обстоятелствата и по-конкретно в случая проверка на ГДД за 2018, 2019, и 2020г., с които декларирала пред органите по приходите реализираните през съответните години приходи от продажба на яйца. Тези документи въобще не били обсъдени от органите на НОИ. През тези години жалбоподателката била регистриран земеделски стопанин, който произвеждал и подавал животинска продукция – яйца, от която дейност реализирал доходи. Установено било и че за периода от м.10.2011г. до м.06.2020г. внасяла в приход на бюджета на ДОО всички дължими осигурителни вноски. Относно останалите периоди, в които не декларирала доходи от продажба на яйца в подадените ГДД, следвало да се вземе предвид факта, че била регистрирана като ЕТ и внасяла осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на това основание.

По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение, а в случай, че се приеме липса на осигурително правоотношение с произтичащите от него права на осигурителен стаж и че оспорващата не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 КСО и § 1, чл.1, т.3 от ДР на КСО – се моли да бъде задължен ответника, по реда на чл.128 и следващите от ДОПК, да инициира процедура по възстановяване на внесените задължителни осигурителни вноски за процесиите периоди, и същите да бъдат възстановени, ведно с дължимите лихви за забава.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата. Допълва се, че А. Р. не отглеждала само животни, но и растителна продукция и това било видно от анкетните карти и от ГДД. Продавала продукция от плодове и зеленчуци. Отглеждането на животни било удостоверено и от ветеринарен лекар. Имотите, на които било отглеждано всичко, били наследствени. Произвеждането на растителна продукция било обозначено в анкетните карти със знак „х“.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита я за неоснователна, като релевира подробни съображения в тази насока. Посочва, че обозначаването в анкетните карти със знака „х“ не означава произвеждана продукция, а обратното – липса на такава. При произвеждането на растителна продукция се посочвали хектари или декари, а в случая такова отбелязване липсвало. Отбелязва, че жалбоподателката била регистрирана като земеделски стопанин с отглеждането на кокошки-носачки, но съгласно предоставените данни от ОДБХ, нямала вписан или регистриран животновъден обект, поради което нямала право да произвежда и да продава животинска продукция от отглежданите животни. Освен това при извършената проверка не били представени фактури, приходни или разходни документи, от които да било видно същата да продавала селскостопанска продукция. Тя не произвеждала животинска или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не отговаряла на разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, за регистриран земеделски стопанин, съответно същата не подлежала за този период на осигуряване и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО следвало да бъдат заличени. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

До управителя на Осигурителна каса „Стопанин“ е било изпратено писмо изх.№1029-26-3879/23.08.2024г. (л.11), с което директорът на ТП на НОИ – Хасково е изискал информация за членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ в периода от 01.01.2019г. до 31.07.2024г.

В предоставен от управителя на Осигурителна каса „Стопанин“, като приложение към писмо вх.№1029-26-3879-3/27.09.2024г. (л.12), Списък за периода от 01.01.2019г. до 31.07.2024г. на членове на Касата фигурира името на жалбоподателката А. Р. Р..

С писмо изх.№ 1030-26-1516/18.10.2024г. (л.17) от страна на ТП на НОИ – Хасково е било изискано от директора на Областна дирекция земеделие (ОДЗ) – Хасково да предостави заверени копия на анкетни карти и формуляри, както и информация за регистрацията като земеделски стопанин на А. Р. Р., за която при осъществен последващ контрол и по данни от информационната система „Апис“ била установена регистрация като земеделски стопанин с отглеждане на домашни птици.

В отговор, в писмо вх.№1030-26-1516-1/21.10.2024г. (л.18) директорът на ОДЗ – Хасково посочил в табличен вид всички регистрации на Р. като земеделски стопанин, като е видно, че те са без прекъсвания за периода от 03.10.2011г. до 16.05.2020г. Уточнил, че справката съответства на данните от анкетната карта и анкетния формуляр, подадени от лицето на хартия. Към писмото са приложени справки за дейността на земеделския стопанин в посочения период на регистрация, от които се установява (л.18-22), че през годините жалбоподателката е посочвала отглеждане на кокошки-носачки, както и други (фазани, яребици, токачки, петли).

В отговор на писмо изх.№1030-26-1515/18.10.2024г. (л.16) директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково посочил в писмо вх.№1030-26-15-15-1/05.11.2024г. (л.16), че А. Р. Р. няма вписан/регистриран животновъден обект.

С Доклад (по нататък в преписката се сочи като „сигнал“) изх.№1006-26-26/13.01.2025г. (л.10) началник сектор „Краткосрочни плащания“ в отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – Хасково информирал директора на ТП на НОИ – Хасково, че се наблюдава тенденция на регистрирани земеделски стопани, които не отговорят на дефиницията на § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО, поради което от Осигурителна каса „Стопанин“ била изискана информация за членовете на касата в периода от 01.01.2019г. до 31.07.2024г., както и от ТД на НАП – Хасково, по които постъпили отговори. При извършен подробен анализ на членове на Касата, получаващи парични обезщетения за временна неработоспособност, се установили лица с настоящ адрес, различен от Р. България, както и лица, отглеждащи домашни птици, вкл. и такива, които не получавали обезщетения за временна неработоспособност, но получавали пенсия и също били с настоящ адрес, различен от България. Изискана била необходимата информация от съответните областни дирекции „Земеделие“ за извършените регистрации в качеството на лицата на земеделски стопани, от областни дирекции по безопасност на храните – за животновъдните обекти, в които се отглеждали животните – за това дали били с цел добив на суровини и храни за лична консумация, тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара, тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. От ОДМВР – Хасково била изискана и информация за наличните данни за задгранични пътувания на част от лицата с настоящ адрес различен от България. В доклада се изразява становище за необходимост от извършване на проверка на членовете на Осигурителна каса „Стопанин“ относно това дали същите отговарят на условията на §1, т.5 от ДР на КСО и дали имат качеството на земеделски стопани.

С Доклад №1006-26-26-18/07.02.2025г. (л.23) главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Хасково уведомил началник сектор „Контрол по разходите на ДОО“, че по повод сигнал с изх.№1006-26-26-4/14.01.2025г. бил извършен преглед и съгласно данните от Информационната система на НОИ и предоставената от сектор „Краткосрочни плащания“ информация към Доклад с изх.№1006-26-26-4/14.01.2025г., следва извършване на проверка на земеделски стопани, сред които и А. Р. Р. (т.17).

На 11.02.2025г., на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от директора на ТП на НОИ – Хасково е била издадена Заповед №ЗР-5-26-01844710/11.02.2025г. (л.30), с която е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А. Р. Р. от контролен орган на ТП на НОИ (посочена поименно). Заповедта е била сведена до знанието на Р. на 01.04.2025г., лично, срещу подпис.

Във връзка с горната заповед до А. Р. е било адресирано писмо изх.№1029-26-982/13.02.2025г. (л.26 гръб) с искане за явяване пред ТП на НОИ – Хасково – за извършване на проверка, както и за представяне на конкретно посочени документи. Писмото не е било получено от лицето – върху пратката с него е отбелязано „Непотърсена“ (л.28).

В писмено обяснение, заведено в ТП на НОИ – Хасково с вх.№1029-26-982-1/01.04.2025г. (л.31), Р. е посочила, че отглеждала кокошки за лични нужди и че продавала една част от яйцата на съседи.

В отговор на писмо (л.25), в писмо УРИ 272000-6734/03.05.2025г. ВПД директор на ОДМВР – Хасково посочил, че в периода 01.01.2020г. – 02.04.2025г. А. Р. Р. осъществила задгранични пътувания, през ГКПП „[К.А.]“, „Л.“, „[област] Д. мост“, „К.“ и „М.“.

На 01.04.2025г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково е бил съставен Констативен протокол (КП) №КП-5-26-01879969/01.04.2025г. (л.31). В същия са описани установените по отношение на А. Р. Р. факти и обстоятелства относно осигурителния й статус и права, и е допълнено, че има данни на същата да са били изплатени парични обезщетения за периоди, както следва: от м. 03.2012г. до м.04.2014г.; за м.02.2015г.; от м. 03.2016г. до м.05.2016г.; м. 10.2016г.; от м.01.2017г. до м. 03.2017г.; м.05.2018г.; м.07.2018г.; от м. 01.2019г. до м. 02.2019г.; м. 05.2019г.; от м.01.2020г. до м. 02.2020г., от м.04.2020г. до м.05.2020г. Отбелязано е, че лице, което не е произвеждало животинска/растителна продукция, предназначена за продажба, и не е извършвало трудова дейност, няма да има качество на осигурено лице. След позоваване на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, в констативния протокол е посочено, че изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба. След цитиране на текстовете на чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лице, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), е прието, че декларираният от Р. брой кокошки-носачки през периода на упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин следвало да се отглеждат за лични нужди и собствениците им нямали право да предлагат на пазара произведените суровини и храни, т. е. това било лично стопанство, защото били под 50 броя. Констатирало се в случая, че А. Р. Р. няма качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО, във връзка с което за лицето не възникнало и правно основание за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност, внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, в качеството й на регистриран земеделски стопанин. Същите били без правно основание, във връзка с което данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода: от м.10.2011г. до м.06.2020г. следвало да се заличат. Получените парични обезщетения от Р., в качеството й на земеделски стопанин, били без правно основание.

Констативният протокол е бил сведен до знанието на жалбоподателката, което обстоятелство същата е удостоверила с подписа си.

На 01.04.2025г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на А. Р. Р. са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01880000/01.04.2025г., съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО: за периода от 14.03.2006г. до 30.04.2006г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1; за периода от 01.08.2006г. до 31.08.2006г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1; за периода от 01.10.2011г. до 15.06.2020г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

В издадените ЗП е изложена основната част от установената фактическата обстановка по случая и визирани нормативните разпоредби, като контролният орган на ТП на НОИ – Хасково се е позовал и на констатациите от извършената проверка. Даден е 10-дневен срок за изпълнение на предписанията.

Жалбоподателката се е запознала със ЗП №ЗД-1-26-01880000/01.04.2025г., което тя е удостоверила с подписа си.

Тези ЗП са оспорени от А. Р. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното пред съда Решение №1012-26-175-1/25.04.2025г. е отхвърлил жалбата.

В решението е посочено, че правопораждащ факт за възникване на осигуряване е упражняването на трудова дейност. Регистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин не обусловяла възникване на осигурителното правоотношение, ако реално не била упражнявана трудова дейност, за която лицето било регистрирано и за която подлежало на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Внасянето на осигурителни вноски без реално да била упражнявана трудова дейност, не било правопораждащ факт. Основанието за осигуряване било упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин. От предоставената от Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково информация ставало ясно, че лицето няма вписан/регистриран животновъден обект. Не били представени фактури и други разходни и приходни документи, доказващи продажбата на селскостопанска продукция. Правилно контролният орган установил, че в качеството си на земеделски стопанин жалбоподателката не упражнява дейността, за която се била регистрирала, съответно не произвеждала продукция, предназначена за продажба.

След анализ на относимата правна уредба, в решението е обективиран извод, че А. Р. има регистрация като земеделски стопанин, по смисъла и реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделски стопани, но същевременно, за да била осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“ било необходимо да били изпълнени кумулативно и следните условия: да произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и да била регистрирана по установения ред; да била подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да била започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да била внесла дължимите осигурителни вноски. В случая от доказателствата по преписката било видно, че жалбоподателката реално не осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попадала в обхвата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и не подлежала на осигуряване, и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО следвало да бъдат заличени.

От страна на жалбоподателката по делото се представиха (л.57-102): регистрационни карти на земеделски производител на А. Р. Р. от 01.10.2011г. и 15.12.2011г.; анкетни карти за регистрация на земеделски производител А. Р. Р., ведно с анкетни формуляри и декларации от посочените дати, както Анкетна карта за регистрация на земеделски производител А. Р. Р. от 13.12.2012г., ведно с анкетен формуляр и Приложение таблица 2, 3 и 4 от дати 13.12.2012г., 22.11.2013г. 12.01.2015г., 18.01.2016г., 04.11.2016г., 15.12.2017г., 02.04.2019г.; годишни данъчни декларации за 2019г. и 2020г., и други.

Пред съда свидетелят Н. Ш. Б. – познат (приятел) на жалбоподателката и на баща й, посочва, че преди години последните търсили място за отглеждане на пилета и кокошки. Той имал свободни 498 кв.м. и предложил да им ги предостави, като така и станало. А. Р. отглеждала животни там (в [населено място] на [улица]) от 2011 до около 2019, 2020г., общо около 30-50 броя, заедно със съпругата му. Продавала яйца на съседите. Идвали и някакви ветеринарни лекари. Освен това, имало останало дворно място 0,5 дка, на което отглеждала домати, краставици, пипер и цветя, като последните продавала за първия учебен ден. Продавала също краставици и домати. Имала по около 50 корена домати и чушки и 15-20 корена краставици.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното Решение № 1012-26-175-1/25.04.2025г. и Задължителни предписания № ЗД-1-26-01880000/01.04.2025г. са издадени в рамките на установената от закона компетентност – чл.117, ал.1, т.3 и чл.108, ал.1, т.3 от КСО.

Спазени са изискванията за форма и съдържание на разглежданите административни актове, съгласно чл.59 от АПК, вкл. са изложени фактическите и правни основания за тяхното издаване.

Не се установи в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.

При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материалноправни разпоредби.

По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, като съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

Съгласно § 1, ал.1, т.3 от КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

Според чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Легалната дефиниция по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО гласи, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност – че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. С други думи, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ е това лице реално да осъществява дейност като земеделски производител (стопанин) като произвежда продукция за продажба, както и да е регистрирано по съответния ред. Към тези две изисквания следват кумулативно и подаването на декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, и внасянето на дължимите осигурителни вноски.

Към Министерството на земеделието, храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията се извършва в Областна дирекция „Земеделие“ по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин (чл.3, ал.4 от Наредба № 3 от 29.01.1999г.), като в ОД „Земеделие“ се води регистър на земеделските стопани на територията на областта (чл.4 от Наредба № 3 от 29.01.1999г.).

Според чл.137, ал.1, от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.

Съгласно чл.137, ал.6 от ЗВД, в тридневен срок от представяне на становището по ал.3 или протокола по ал.5 директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря на изискванията, определени със съответната наредба по ал.10.

В случая не се спори, че жалбоподателката е внасяла осигурителни вноски. Безспорно е и че са налице обстоятелствата по регистрация в качеството й на земеделски стопанин. Тази регистрация обаче не е достатъчна, за да се счита, че същата има качеството на „самоосигуряващо се лице“ по смисъла на чл.4 от КСО.

От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че А. Р. не притежава вписан/регистриран животновъден обект. Такива твърдения липсват и в подадената пред съда жалба, както и не се ангажират доказателства в тази насока и в хода на съдебното следствие. Съответно не се доказа пред съда и че тя е извършвала посочената дейност, респ. и че е отглеждала птици с цел продажба. Няма документи за продажба на яйца, в каквато насока са доводите на оспорващата. От показанията на свидетеля Н. Ш. Б. се установява,че жалбоподателката е отглеждала кокошките и е събирала яйцата от същите за собствени нужди и за нуждите на домакинството на свидетеля, в имота на който се помещавали птиците, като продавала на съседите, в случай че останат яйца. Описаната от свидетеля фактическа обстановка води на извод за съвместно отглеждане на домашни птици и зеленчуци със семейството на жалбоподателката за собствена консумация. Евентуалното епизодично предлагане на останали количества от тази продукция на съседи срещу заплащане, не води на извод за развиване на земеделска дейност по занятие от страна на жалбоподателката, за която същата да подлежи на задължително осигуряване.

Във връзка с горните аргументи, следва да се отбележи и че съгласно чл.13, ал.4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни.

Съгласно дефиницията по § 1, т.47 от ДР на ЗЖ „лично стопанство“ е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

Според чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, в личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до петдесет възрастни птици независимо от вида.

В случая от данните по делото се установява, че животновъдният обект на жалбоподателката е тип „лично стопанство“ (вж. анкетните формуляри), защото през годините е отглеждала по-малко от 50 броя птици. Това означава, че продукцията от стопанството й нормотворецът е предвидил да е предназначена за лична консумация. Типът на притежавания животновъден обект сочи, че дори и да е извършвала продажби на продукция, при липсата регистрация на животновъдния обект, жалбоподателката следва да се счита за изключена от кръга на лицата по § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като тя е нямала законово право да продава продукция от личното си стопанство.

Липсват и доказателства за твърдяното производство на домати, краставици, пипер и цветя за цели извън нуждите на домакинствата свързани с тяхното отглеждане.

Събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства не сочат на еднозначен и безпротиворечив извод, че през процесните години Р. е имала правата, за които претендира. Както пред по-горестоящия административен орган, така и пред съда не се представиха надлежни и убедителни документи и не се събраха други доказателства, които да дават основание да се направи неоспорим извод, че жалбоподателката е упражнявала дейност като земеделски стопанин и че е правила това с цел производство на продукция, предназначена за продажба. Съответно не се представиха и документи за извършени такива продажби. Представените едва пред съда регистрационни карти, анкетни карти и годишни данъчни декларации не доказват двете релавантни за спора и кумулативно (наред с подаване на декларации и заплащане на осигурителни вноски) изискуеми обстоятелства, а именно упражняване на дейност и производство на продукция с цел продажба, съответно реализиране на същата.

Предвид горното следва извод, че макар и жалбоподателката да е подавала съответните декларации, да е внасяла осигурителни вноски и да е била регистрирана като земеделски стопанин в ОД „Земеделие“ – Хасково, това не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на ЗПЗП и „осигурено лице“ по смисъла на КСО.

По аргумент от § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая - че е произвеждало животинска и растителна продукция, предназначена за продажба, дори и да е регистрирано по установения ред, не може да има качеството „осигурено лице“, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски, а следва да са налице всички елементи от фактическия състав на легалната дефиниция в посочената разпоредба – лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция, предназначена именно за продажба и при наличието на надлежна регистрация.

Доказателствената тежест за установяване в случая на производството на животинска и растителна земеделска продукция с цел продажба е на оспорващата, която не успя да докаже значимите за твърдените от нея осигурителни права факти.

На наведеното в жалбата възражение, че проверяващите не били изискали от лицето документи в подкрепа на декларираното, основателно възниква въпросът защо, ако такива документи съществуват у лицето, те не са били представени пред директора на ТП на НОИ – Хасково, както и защо не се представиха пред съда. Подаваните от лицето ГДД не са достатъчни за доказване на обстоятелствата от значение за претендираните от оспорващата права. Декларирането пред НАП на реализирани през съответните години приходи не означава, че такива продажби действително са били осъществени, а и това е така предвид факта, че в ГДД доходите са декларирани с код 301 – от друга стопанска дейност, т.е. няма изрично посочване от каква дейност са средствата. В този смисъл проверката на посочените декларации не би довела до извод, различен от направения от контролния орган на ТП на НОИ – Хасково с процесните задължителни предписания, нито биха дали основание на директора на ТП на НОИ – Хасково да издаде решение със съдържание, различно от това на обжалваното пред съда.

Всичко изложено по отношение липсата на доказателства за твърдените обстоятелства се отнася както за периода 01.10.2011г. – 15.06.2020г., така и за периодите 14.03.2006г. – 30.04.2006г. и 01.08.2006г. – 31.08.2006г. За тези периоди не се представиха нито писмени доказателства, нито се ангажираха гласни такива, а и не се направиха доказателствени искания за обосноваване на изложените от оспорващата обстоятелства. В тази насока следва ясно да се посочи, че със задължителните предписания от 2011г. – ЗП изх.№1/10.11.2011г. на РУСО (л.97), е било указано на жалбоподателката да подаде данни за посочените месеци, като това указание е направено, когато тя е имала качеството на ЕТ „Е. – А. Р.“. Явен е факта, че с този административен акт се е разглеждал въпросът за подаване на данни, а не за заличаване на такива, както е в случая. В този смисъл не е налице изпълнение на предходно издадени предписания от страна на оспорващата и не може да става дума за нарушение на принципите на правна сигурност с издаване на процесните предписания, както се сочи в жалбата. В предходно даденото предписание не са посочени конкретно параметрите на подлежащите на деклариране от страна на жалбоподателката данни. Данните чието заличаване се предписва с оспорения административен акт, са декларирани в посочените параметри единствено по волята на жалбоподателката, а не с оглед дадените й предходни предписания.

С оглед липсата на събрани в хода на съдебното производство доказателства, че декларираните от жалбоподателката данни, разпоредени за заличаване с процесното предписание отговарят на обективната действителност, съдът намира, че към датата на издаване на оспорените актове, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл.4, ал.3 от КСО, вр. с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО лица. Подадените за нея данни като такова лице – регистриран земеделски стопанин, са некоректни и подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО следва да бъдат заличени.

Като взе предвид всичко изложено съдът достигна до крайния извод, че жалбата следва да се отхвърли.

Искането на жалбоподателката за задължаване на ответника, по реда на чл.128 и следващите от ДОПК, да инициира процедура по възстановяване на внесените задължителни осигурителни вноски, ведно с дължимите лихви за забава, не следва да се разглежда, тъй като последното касае различно административно производство и е извън предметния обхват на процесното съдебно оспорване.

При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 200 лева, в редакция на разпоредбата към датата на приключване на устните състезания по делото (бр. 53 от 2025г., в сила от 1.10.2025г.).

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Р. Р. от [населено място] против Решение № 1012-26-175-1/25.04.2025г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Задължителни предписания № ЗД-1-26-01880000/01.04.2025г. на контролен орган при ТП НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА А. Р. Р. от [населено място], [ЕГН], да заплати на ТП на НОИ – Хасково разноски по делото в размер на 200.00 (двеста) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.