Решение по дело №532/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 48
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Ани Борисова Георгиева
Дело: 20204330100532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Тетевен, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря МИГЛЕНА Н. МОНОВА
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20204330100532 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от К. С. К. от с. ххх с правно основание
чл.45 ал.1 от ЗЗД , първоначално срещу В. Д. М., като на основание чл.228
ал.2 от ГПК делото е прекратено срещу тази ответница и на нейно място са
конституирани В. Р. М. и М. И. К. .Делото е продължило по подадена искова
молба от К. С. К. против В. Р. М. и М. И. Коцева -Д. с цена на иска 1500лв.
В хода на производството ответника В. Р. М. с решение №214/09.11.2022г. по
гр.д. № 295/2022г е поставен под пълно запрещение , същия е с настойник В.
Д. М. , поради което иска срещу първия ответник се води против В. Р. М.
представляван от настойника В. Д. М. и М. И. Коцева -Д. .
В исковата молба се твърди ,че ищецът съобразно заповед №РД -04-221-
47/28.09.2018г за стопанска 2018/2019г следвало да обере сливи в имот ,
който му се предоставя , които същия определя на стойност 1500лв. Ищеца
разбрал ,че съпругата на първия ответник е продала сливите на бившия кмет
на с. Б.Извор за сумата от 100лв.Продажбата явно била станала със
съгласието и неформалното упълномощаване от В. Р. М. . Преговаряли били с
ищеца за стопанска 2019/2020г. но явно не са се били разбрали и в
последствие били сключили договор със „С.” и му били дали да обере сливите
през 2019г. Получили се били доказателства ,че именно В.М. бил получил от
ОДЗ Ловеч внесените от ищеца суми за ползването на имот № ххх за
стопанска 2018/2019г. Имот №ххх бил собственост на двамата ответници В.
Р. М. и М. И. Коцева - Д. , като наследници на Р.М.Ч..По смисъла на заповед
№РД -04-221-47/28.09.2018г. на ОДЗ-Ловеч издадена по реда на чл.37в ал.4 от
ЗСПЗЗ имота е даден за ползване на К. С. К. ,като бяло петно. Заповедта не е
обжалване и е влязла в сила за процесния имот.Ищецът бил внесъл
дължимото обезщетение на 24.10.2018г.В. М. е получил обезщетение на
1
27.06.2018г преди зреене на сливите, което означавало ,че ответника М. е
знаел ,че ищеца е определен за ползвател, като това определяло вината му при
противозаконното разпореждане със сливите от имота и продажбата на
плодовете от собственика е противоправно.На основание дадените му права
като ползвател К. е започнал да обработва земята и да се грижи за сливовите
дървета. Ищецът извършил следните действия в имота през 2018г е изрязал
сухите клони и подравнил короните, есенно пръскане с препарат срещу
лишеи и вредители и окопаване на дърветата . През 2019г е извършил 3
пръскания на дърветата срещу вредители –ранно пролетно пръскане ,
пръскане преди цъфтеж и пръскане след цъфтежа , а през юли окосил
овощното градина в резултата на положените грижи дърветата родили много
плод и ищеца очаквал да ги обере.Преди брането бил изгонен от имота от
представители на собственика на които той бил продал сливите без да има
право на това. Очакваната реколта за 2019г била 3000кг при продажна цена
0,50лв.,което означавало ,че вредата нанесена на ищеца от противоправното
му лишаване да обере сливите била 1500лв.Моли съдът да осъди ответниците
да му заплатят сумата от 1500лв представляващи стойността на 3000кг сливи ,
с които противоправно са се разпоредили от дърветата в имот №ххх находящ
се в землището на с. Г. .
В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответницата М. И. Коцева- Данчева ,в който се твърди ,че през 1998г.
упълномощила вуйчо си В. Р. М. да ползва наследствените им поземлени
имоти с изрично пълномощно, което било нотариално заверено на
29.09.1998г. при Нотариус Т.Х.Б. рег.№283, с район на действие гр. Велико
Търново.Ответницата живее и работи в гр. София и от дълги години не е
ходила в този край на страната, нито знае къде се намират наследствените им
имоти. Категорично заявява, че не познава ищеца К. К., както и не познавам
бившия кмет на с. Български Извор. В тази връзка не е давала съгласието си
някой да бере плодове от имот № ххх, находящ се в землището на с. Г.,
област Ловеч, както и не е получавала пари за това.Намира че от
представените с исковата молба доказателства не се установява по несъмнен
начин тя да е причинила твърдяното от ищеца с исковата молба непозволено
увреждане.Отбелязва , че в настоящото производство ищецът следва да
докаже и размера на причинените вреди, както и наличието и на останалите
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в частност
осъществено от тях двамата ответници, или кой да е от тях, деяние,
противоправност на последното, наличието на вреди, както и на причинно
следствена връзка между това деяние и вредата/ вредите.Не смята ,че е
налице от нейна страна недобросъвестно поведение - умишлено или
небрежно, за да се приеме, че то е основната причина за увреждането на
ищеца, и че наличието на предоставено право на ползване на имота на друго
лице, от това действие да е пострадал ищеца.
В законово установеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от В. Р. М. чрез адвокат Н. Х. , преди поставянето му под пълно
запрещение , в който се твърди ,че исковата претенция е неоснователна
.Претенцията е за сумата от 1500 лв., в която сума са включени левовата
2
равностойност на плодовете , прибрани от имот по КВС с № ххх, землище с.
Г. , целият с площ от 1.294 дка, м. „ Трите долчини“. Твърди ,че не бил
уточнен времевия период , през който е претърняна вредата , а това
затруднявало организирането на неговата защита . Декларирал пред съда , че
той не бил извършвал никакви разпоредителни действия , касаещи
плодоползуването на наследствения му имот , не е давал пълномощия на
трето лице за това ,не е давал съгласие и въобще не знаел да са извършвани
такива действия , по силата на които , да е ощетен ищеца. Нямал представа ,не
знае неговата племенница - другия ответник по делото да е извършвала
такива действия , тъй като същата отдавна се е дезинтересирала от имота и не
е идвала в Тетевен и Общината , може би по-вече от 10 г., като счита иска за
неоснователен. Уточнява ,че процесният имот с № 0ххх е възстановен на
наследниците на Р.М.Ч. с решение № Г195 от 09.07.04 г. На ОбС“ Земеделие „
, гр. Тетевен. , като той и неговата племенница М. И. са единствените
собственици , като преки наследници на имота с равни права върху него.
Ответника М. твърди ,че неговото семейство , са се грижили за процесния
имот и винаги са го ползували и чистили ,а другата съсобственичка , живее в
София и никога не е брала плодовете от сливите в имота .С ищеца се
познавали от много време и същият много добре знаел , че те винаги са
събирали плодовете от собствения имот. С възрастта те нямали вече
възможност да събират плодовете , тъй като остаряли , а и той започнал да
боледува от прогресираща деменция.Ето защо неговата съпруга , се е
грижила за имота и неговото ползване. През лятото на 2019 г. доколкото си
сномнял - лятото, той и съпругата му отишли да видят имота си и се
срещнали с ищеца и той ги попита дали ще му дадат да обере сливите .
Казали му че нямали нищо напротив , но каква сума ще им даде за
ползването. Същият отговорил , че ще им даде но 10 лв. на декар. Тогава те
му казали , че няма да му го дадат на него . Това е всичко , което знаел за
имота и по повод на него през 2019 г. След това същият отдаван ли е под
някаква форма - наем , ползване , плодоползуване и др. той не знаел , не е
уведомяван и не се е се интересувал, тъй като бил доста болен. Той лично не
е извършвал каквото и да е противоправно деяние, което да е извършено
виновно и с това да е предизвикал вредата в правната сфера на ищеца , още
повече пък да има някаква причинно- следствена връзка с някакво негово
противоправно поведение с вреди в правната сфера на ищеца и още повече ,
ищецът знаел, че няма да му бъде дадено на него ползването . Не отговаряло и
на истината , че след като ищеца бил обявен по административен ред за
ползвател и е заплатил определената рентна цена , то той е знаел за някакви
действия , които са го лишили от ползването на имота . Никога не се е
интересувал и лично не е вземал такива суми , а и самият ищец не е
представил доказателства за самото плащане .Оспорва приложения към иска
Протокол от 02.10.19 г.тъй като бил некоректен , защото в имота нямало 40
плододайни сливови дървета ,а 26 бр. плододайни дървета , като на първи
ред имат 3 бр. ,на втори , 6 бр., на трети има 7 бр., на четвърти ред имало 5 бр.
и на пети ред има 5 бр. Сливовите дървета били над 50 г. и плододавали
съвсем рядко , поради което иска бил неоснователен и недоказана по размер.
3
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното :
С решение №Г 95 от 09.07.2004г. на наследниците на Р.М.Ч. е
възстановено правото на собственост на имот 0ххх от 1,294 кв.м. в м. „Трите
долчини” в землището на с. Г. , който понастоящем видно от представената
скица е с идентификатор 14386.38.97 и е с площ от 1293 кв.м. , а видно от
представеното удостоверение за наследници В. Р. М. и М. И. К. са
наследниците на имота . В. Д. М. , която понастоящем е и настойник на
първия ответника е и негова съпруга видно от представеното удостоверение
за брак и удостоверение на органа по настойничество и попечителство на
Община Тетевен.
Със Заповед по чл.37в ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.75 ал.1 от правилника за
прилагане на закона са разпределени масивите за ползване в землището на с.
Г. съгласно сключено доброволно споразумение за стопанската 2018/2019г,
като един от имотите е процесния с №ххх с площ от 1,294 дка представляващ
бяло петно като за ползвател по чл.37в е записан К. С. К. , с дължима рента
38,13лв . Съгласно чл.37в ал.1 от ЗСПЗЗ :Масиви за ползване на земеделски
земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите.
Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на
територията на общината, определена със заповед на директора на областната
дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. В състава на
комисията се включват: кметът на населеното място, съответно кметският
наместник или оправомощени от тях длъжностни лица, представител на
общинската служба по земеделие и представител на областната дирекция
"Земеделие". При изготвянето на проекта на разпределение в работата на
комисията участват и собствениците и/или ползвателите на земеделски имоти
в съответното землище, заявили изричното си желание за участие в
процедурата за създаване на масиви за ползване по чл. 37б, ал. 3 от закона .
Тоест до 31 юли ползвателите могат да подадат в общинската служба по
земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в с приложен към
заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно
регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи
за собственост. Видно от протокол от 02.10.2019г.с е била извършена
проверка от Общината по жалба на ищеца , като на същата присъствала
съпругата на ответника В. , като било установено ,че от масива били
придобити 3 тона сливи на стойност 1200лв. Подадена е жалба до районна
прокуратура Тетевен , като в постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство е установено ,че съпругата на ответника В. В. на
31.08.2019г била наела работници да оберат сливите.Видно от справката на
служба земеделие /л.131/ за 2018-2019г. Ответникът В. Р. е подал заявление
ПО-09-7Б/14.06.2019Г./същия е наследник на Р.М.Ч. / , ползвател е К. С. К. ,
който е заплатил дължимо рентно плащане в размер на 38,12лв на дата
24.10.2018г , а на ответника В. ,като собственик е заплатено на 27.06.2019г.
По реда на чл.176 от ГПК ищеца е дал обяснения ,че се е срещнал с
ответника В. и съпругата му , но В. не говорел , а съпругата му казвала какъв
4
наем да и дадат, а ищецът и казал ,че ще ги бере по споразумение.
Свидетелят И. И. е помагал на за 2016.г до 2019г на ищеца за масив
от сливи от общо 30 декара , като е косил , но не знае на кого са сливите , св
Лальо Альошев е брал сливи 2018,2017г в м. „Трите долчини“ около сто
чувала ,но не знае на кого са , но за 2019г не си спомня да е ходил да бере, св.
А. М. е ходила през 2019г да бере сливи , тъй като била извикана от ищеца да
ги бере , но дошла една госпожа и ги изгонила тъй като казала ,че сливите са
нейни , жената отишла намерила ищеца К. и се разбрали.
В разпита на св. В. М. съпруга на ответника В. твърди мъжът и от
2018г започнал да забравя ,че през 2019г тя и съпруга и се срещнали с
ответника К. , като същата му казала ,че нямало кой да бере сливите и
последния им обещал да им намери търговия за сливите, ищецът им казал , че
е чистил и обработвал пратил косачка , но ,не бил казал ,че ще бере
сливите.Съпругът и получавал от земеделието пари , но за по-вече имоти и не
знаела точно за кои,не е подавала заявление в Земеделието , тъй като не е
собственик на имота , в службата по земеделие съпругът и В. е подписвал за
неговите си имоти . Един ден св. Р.С. я закарала до неин имота и видяла там
работници на К. , че берат един ред сливи , казала им работниците ,че
сливите са техни и същите спрели да берат. Обадила се на ищеца , тя не
знаела ,че мъжът и предоставил нещо на К. , тъй като мъжът и не бил тогава
освидетелстван, като свидетелката Радослава намерила човек на когото да ги
продаде , като този човек е С. /св. С. И. /, който дал на св. В. 100лв.Св. С. И. ,
след като платил сливите , разбрал след седмица ,че ищецът К. ги е заявил
като бяло петно , като след това го потърсил да му даде фактура ,че бил
получил сливите от имота, та той да си получел субсидията , това станало м.
септември 2019г и тая фактура била представена в Земеделието .По делото
има представени 4 бр. Фактури издадени от земеделски производител К. С.
К. /л. 104-107/, но нито една не се отнася до св. С. И. , поради което съдът ги
изключва от доказателствения материал по делото. По делото е изготвена
психиатрична експертиза видно от която, ответника В. е със заболяване
смесена корова и подкорова деменция , симтомите на заболяването ответника
В. е имал от 2018г и към 31.08.2019г е бил с качествени разстройства в
базовите сфери от псиихчната дейност , които са нарушили основните
психични дейности и не е могъл да разбира свойството и значение на
извършеното и да ръководи постъпките си . Предвид на което делото е било
спряно до произнасяне на окръжния съд с решение ,с което отв. В. М. е
поставен под пълно запрещение .
Съвкупният анализ на доказателствата налага следният извод:
За да бъде уважи искът с правно основание чл.45 от ЗЗД по безспорен и
категоричен начин ищецът носи доказателствената тежест в процеса, следва
да установи кумулативното наличие на обективните елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: да посочи конкретни
противоправни действия на ответника, които да са причинили вреди на
ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка
между противоправните виновни действия на ответника и настъпилите
5
увреждания за ищеца. В конкретния случай са претендирани имуществени
вреди .Доказването на причинно следствената връзка между поведението на
делинквента и вредите, чието обезщетение се търси е в тежест на ищеца,
които следва да установи по пътя на пълното главно доказване, че деянието е
решаващата причина за резултата, който закономерно да се поражда и да
произтича като следствие от деянието. Деянието следва да бъде необходимо
условие за настъпването на вредата, ако при изключване поведението на
делинквента вредата не би настъпила, както и да докаже по основание и
размер имуществени вреди.
В случая отв. М. е поставен под запрещение в хода на процеса , а
съобразно нормата на чл.47 от ЗЗД Неспособният да разбира или да ръководи
постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние,
освен ако неспособността е причинена виновно от самия него, в случая се
доказа ,че същия е боледувал от 2018г , и към 31.08.2019г същия не е разбил
свойството и значението на постъпките си , поради което е поставен под
пълно запрещение с решение на окръжният съд и му е назначен настойник.
За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено
да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да
предотврати настъпването им, по делото не се доказа по един безспорен
начин съпругата му да е била наясно със заболяването на съпруга си и до
какво води то , забелязала е само ,че същия забравял , не е била наясно и
същия какви действия и какво е подписвал в Земеделието ,тъй като имотът е
бил негов . Същата е била обаче наясно ,че ищецът, че е чистил и обработвал
пратил косачка след разговора с него , както и че същия ще ги берял по
споразумение , което доказва ,че същата е имала знание ,че някой обработва
имота на съпруга и , като за обработката се влагат някакви средства от ищеца
, но към него момент не е била назначена за настойник.
По отношение на ответницата М. И. Коцева -Д. не се доказа същата да е
извършвала някакви действия с процесния и наследствен имот нито да е
получавала някакви суми, както и да е знаела за заболяването на ответника В.
и до какви последици води същото.
В разпита си св. С. И.а твърди ,че след като сливите били обрани
ищецът го потърсил да му даде фактура ,че бил получил сливите от имота,
та да си получел субсидията , това станало м. септември 2019г и тая фактура
била представена в Земеделието. Такава фактура по делото не се представи
във връзка с твърденията на свидетеля за този факт с оглед да се установи
размера на субсидията която е получена от ищеца във връзка с процеснте
сливи.
По делото от ищцовата страна е представен и дневник за появата
,развитието ,плътността или степента или нападение от вредители, както и
извадка от движение по банкова сметка , но видно от определението по чл.140
от ГПК съдът е указал ,че поисканата с иска и отговора съдебно от експертиза
следва да е икономическа –агрономическа експертиза , която да отговори на
въпроса каква е стойността на 3000 кг сливи , към момента на извършване на
деликта м. август 2019г , както и вещото лице да посети имота , изчисли
6
плододайните дървета и отговори същите с оглед възрастта им , какво
количество сливи биха дали и на каква пазарна стойност по изкупните цени за
2019 г. ,като е указал ,че същата ще бъде назначена след разпита на
свидетелите. Такава , обаче не е поискана по делото ,а по делото в
последното съдебно заседание страните са заявили: процесуалния
представител на ищеца ,че всички доказателствени искания са изчерпани , за
ответника М. процесуалния представител е заявил ,че няма да сочи нови
доказателства , ответницата М. Коцева не се е явила в съдебно заседание, за
нея не се е явил и упълномощения представител , а в случая съдът не
притежава специални знания по агрономство и счетоводство за да изчисли
стойността на сливите, броя на плодайните дървета и тяхната възраст .
Предвид гореизложеното искът е неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от К.
С. К. ЕГН ********** от с. ххх с който се иска да се осъдят В. Р. М. ЕГН
********** ,чрез настойника В. Д. М. от гр. ТХХХ и М. И. Коцева -Д. ЕГН
********** от гр. София , ж.к. Надежда 2, №229, вх.В, ет.2, ап.50 да му
заплатят сумата от 1500лв. представляващи стойността на 3000кг сливи , с
които противоправно са се разпоредили от дърветата в имот №ххх находящ
се в землището на с. Г. , като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението ,че решението е изготвено пред О.С.-Ловеч
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7