Мотиви
към присъда № 46 от 10.02.2020 г. по НОХД № 349/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XXI
н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против М.И.Ч., ЕГН: ********** за това, че на 19.04.2019 г. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив е извършил престъплението, след
като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на прегради направени здраво за
защита на имот – планка на каса на врата, е отнел чужди движими вещи, както
следва: 1 брой пендола марка „Skil“
на стойност 220 лева, 1 брой циркуляр марка „Skil“ на
стойност 80 лева, 1 брой бормашина марка „RMX“ на стойност 40 лева, 1 брой винтоверт марка „De Walt“ на
стойност 190 лева, 1 брой винтоверт марка „Raider“ на стойност 60 лева, 1 брой пистолет за монтажна
пяна на стойност 30 лева, комплект от 10 броя лимбусни
ключове на стойност 15 лева и 20 броя комплекта (дръжка с брава) на стойност по
40 лева за едни брой, на обща стойност 800 лева или всички вещи на обща
стойност 1 435 лева от владението на М.Х.М., роден на *** г., гражданин на ***,
без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „б“ от НК.
Производството
по делото е по реда на глава двадесет и седма от НПК, съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК,
като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа изцяло внесеното обвинение срещу
подсъдимия Ч., което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателствени материали, включително от самопризнанието на последния.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинението. Пледира за
индивидуализиране на наказанието в предвидения от закона минимум от три години
„лишаване от свобода“, което съобразно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК да
бъде намалено с една трета, като бъде наложено наказание от две години
„лишаване от свобода“. Взема становище направените в хода на наказателния
процес разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия – ***. В.Ш., моли съда при определяне на наказанието да приеме за
смекчаващо отговорността обстоятелство, че мотивът на подсъдимия за извършване
на кражбата е бил да си набави средства за закупуване на наркотични вещества,
към чиято употреба той бил зависим. Поддържа още подсъдимият да е оказал
съдействие на разследването и в резултат наказателното производство да е
приключило в кратки срокове. Моли наказанието да бъде определено под предвидения
минимум за престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение.
Подсъдимият Ч. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Дава кратки обяснения в
хода на съкратеното съдебно следствие, в които заявява, че разбира какво
обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и изказва извинение на пострадалия. В хода на съдебните прения
поддържа наведените доводи от защитника си. С последната си дума подсъдимият
моли да му бъде наложено минимално наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.И.Ч.
e роден на *** ***, б., б.г., живущ ***, с
основно образование, неженен, неработещ, осъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият М.И.Ч.
бил осъждан с влезли в сила съдебни актове, от които значение за настоящото
производство имат осъжданията му:
- с Определение от
23.04.2013 г. на Софийски районен съд, НО, V-ти състав,
постановено по НОХД № 1518/2013 г. по описа на съда, в сила от 23.04.2013 г. за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му било
наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок
от шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наказанието било отложено за срок от три години;
-
с Определение № 1068/22.12.2017 г. по НОХД № 8299/2017 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, I-ви състав, в сила от 22.12.2017 г. за
извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК,
за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем
месеца. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС било определено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
Свидетелят Т.Ф.А. бил ***
на ***. Дружеството извършвало строително монтажни дейности по многоетажна
жилищна сграда, находяща се в гp.
Пловдив, ул. „Кавала“ № 6. През месец април 2019 г. сградата била с изградена
конструкция с поставена външна изолация и дограми, като се извършвали монтажи
на вратите на апартаментите в сградата.
Свидетелят М.Х.М.
работил като *** към „***. През месец април 2019 г. свид.
М. монтирал врати на апартаментите на жилищна сграда, находяща
се в гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6.
През месец април 2019 г.
свид. О. И. работил като *** към *** на строителния
обект, представляващ жилищната сграда, находяща се в
гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6. През някои от вечерите на месец април 2019 г. свид. И. не се прибирал у дома си, а преспивал в някой от
строящите се апартаменти на жилищната сграда.
Също така през април
месец 2019 г. подсъдимият М.И.Ч. работил като ***, без сключен трудов договор
на строителния обект – жилищна сграда, находяща се в
гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6. Във времето, през което бил ангажиран на
строителния обект, подсъдимият М.Ч. се запознал с обстановката там, като знаел,
че някои от майсторите оставяли инструментите си за работа в незавършените
апартаменти.
На 18.04.2019 г. свид. М. работил на жилищната сграда, находяща
се в гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6, като монтирал врати на апартаментите. При
работата си свид. М. използвал собствени инструменти,
като след монтажа на врата, той монтирал на нея и брави с дръжки, които му били
дадени от „Тарамекс“ ЕООД. Около 17:00 часа на същата
дата свид. М. приключил работа, след което прибрал
инструментите си в кофи, а именно: 1 брой пендола
марка „Skil“ на стойност 220 лева, 1 брой циркуляр
марка „Skil“ на стойност 80 лева, 1 брой бормашина
марка „RMX“ на стойност 40 лева, 1 брой винтоверт
марка „De Walt“ на стойност 190 лева, 1 брой винтоверт марка „Raider“ на
стойност 60 лева, 1 брой пистолет за монтажна пяна на стойност 30 лева и
комплект от 10 броя лимбусни ключове на стойност 15
лева, а после ги занесъл в стая на втория етаж от сградата. Заедно с
инструментите си свид. М. прибрал и оставил
поверените му за монтаж 20 броя комплекти (дръжка с брава) на стойност по 40
лева за едни брой, всички на обща стойност 800 лева, собственост „Тарамекс“ ЕООД, гр. Пазарджик. След като прибрал
инструментите и бравите, свид. М. затворил, заключил
вратата на стаята и си тръгнал.
На 18.04.2019 г. свид. О. И. приключил работа и решил да остане и да преспи
в сградата, находяща се в гр. Пловдив, ул. Кавала №
6.
На 18.04.2019 г. подсъдимият
М.И.Ч. решил да извърши кражба от строителния обект, на който до скоро помагал
с обща работа. Решил да отнеме движими вещи и строителни инструменти оставени
от майсторите, които впоследствие да продаде и по този начин да се снабди с
парични средства за наркотични вещества, които употребявал.
В изпълнение на така
взетото си решение на 19.04.2019 г. около 06:00 часа подсъдимият Ч. отишъл до
жилищната сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул.
„Кавала“ № 6, влязъл в нея и тръгнал по етажите и незатворените апартаменти.
След като стигнал до стаята, в която свид. М. бил оставил
инструментите си и бравите, подсъдимият Ч. установил, че вратата на стаята била
заключена. За да отвори вратата, подсъдимият я натиснал, в резултат на което
планката на вратата на касата се повредила и деформирала, а вратата се отворила
навътре, като механизмът на бравата останал в заключено положение. След като
влязъл в стаята, подсъдимият Ч. видял и взел флакон от ароматизарор,
но го оставил. След това видял инструментите на свид.
М., а именно: 1 бр. пендола марка „Skil“ на стойност 220 лева, 1 бр. циркуляр марка „Skil“ на стойност 80 лева, 1 бр. бормашина марка „RMX“ на
стойност 40 лева, 1 бр. винтоверт марка „De Walt“ на стойност 190 лева, 1 бр. винтоверт
марка „Raider“ на стойност 60 лева, 1 бр. пистолет за
монтажна пяна на стойност 30 лева и комплект от 10 бр. лимбусни
ключове на стойност 15 лева, както и 20 броя комплекти /дръжка с брава /, взел
всичките гореописани вещи, като ги събрал в чанти и тръгнал да излиза от
сградата. При излизането си от сградата, носейки в себе си чантите с взетите
инструменти, подсъдимият Ч. срещнал свид. И., който
го попитал какво прави. В отговор подсъдимият Ч. му заявил, че отивал на
работа, след което излязъл от сградата. След като изнесъл от строителния обект
гореописаните инструменти и брави, подсъдимият Ч. ги продал и с парите си
закупил наркотични вещества.
На 19.04.2019 г. около
07:30 часа свид. М. отишъл на работа на строителния
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6 и установил, че вратата на
стаята била отворена, а от стаята му липсвали гореописаните инструменти и 20
комплекта брави. За установеното свидетелят подал сигнал в полицията, като на
мястото бил извършен оглед на местопроизшествие, с което действие било
образувано досъдебно производство № 264/2019 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР
– Пловдив. При извършения оглед били иззети два броя дактилоскопни
следи от флакон от ароматизатор, намиращ се в стаята,
където били оставени инструментите на свид. М.. От
тях следа № 2, иззета с протокола за оглед от 19.04.2019 г. от процесния флакон от ароматизатор,
била оставена от малкия пръст на дясната ръка на подсъдимия Ч..
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа
на събраните и проверени по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Х.М. (лист 18,
лист 21 и лист 28 от досъдебното производство); О. Д. И. (лист 19 и лист 20 от
досъдебното производство); Д. Е. Г. (лист 22 от досъдебното производство); Т.Ф.А.
А. (лист 26-27 от досъдебното производство), от писмените доказателства – справка
за съдимост за подсъдимия М.И.Ч. (лист 14-15 от делото); характеристична
справка за подсъдимия Ч. (лист 32 от досъдебното производство); справка от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ)
по партидата на търговеца „Тарамекс“ ЕООД (лист 62 от
досъдебното производство); справка от ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца „Тарамекс Билдинг Инвест Груп“
ЕООД (лист 63 от досъдебното производство), от писмените доказателствени доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие от 19.04.2019 г. (лист 12-13 от досъдебното производство),
от веществените доказателствени
средства – дактилоскопна следа № 2 (лист 37 от
досъдебното производство), както и от заключението
на съдебно-стокова експертиза (лист 33-34 от досъдебното производство) и на дактилоскопна експертиза – протокол №
433/30.05.2019 г. (лист 35-36 от досъдебното производство).
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, призната от подсъдимия и приета за установена от съда, поради
което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият М.И.Ч. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От обективна
страна на 19.04.2019 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, чрез повреждане на прегради
направени здраво за защита на имот – планка на каса на врата, подсъдимият Ч. е
отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой пендола
марка „Skil“ на стойност 220 лева, 1 брой циркуляр
марка „Skil“ на стойност 80 лева, 1 брой бормашина
марка „RMX“ на стойност 40 лева, 1 брой винтоверт
марка „De Walt“ на стойност 190 лева, 1 брой винтоверт марка „Raider“ на
стойност 60 лева, 1 брой пистолет за монтажна пяна на стойност 30 лева,
комплект от 10 броя лимбусни ключове на стойност 15
лева и 20 броя комплекта (дръжка с брава) на стойност по 40 лева за едни брой,
на обща стойност 800 лева или всички вещи на обща стойност 1 435 лева от
владението на М.Х.М., роден на *** г., гражданин на ***, без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои.
Мястото на извършване на престъплението се установява
от показанията на свид. М., който изяснява, че е
държал инкриминираните вещи в стая на втория етаж в строителния обект, където е
работил, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6. Показанията му се
подкрепят от тези на свидетелите А., който посочва, че частта от вещите, които
са предмет на престъплението и са били собственост на „Тарамекс“
ЕООД, преди деянието са били предадени във владението на свид.
М., който ги е съхранявал в помещение в строителния обект, както и от
показанията на свид. И., от които пък се установява,
че мястото, на което той е видял подсъдимия да си тръгва с две чанти, в които
имало поставени инструменти и от една от тях се подавала бормашина, е отново
процесният строителен обект. Датата на извършване на престъплението също е категорично
доказана при съвместния анализ на показанията на свидетелите М. и И.. Първият
свидетел изяснява, че на 18.04.2019 г. си е тръгнал около 17:00 часа от
строителния обект, като е оставил процесните вещи в
помещението на втория етаж, където ги е съхранявал. Около 07:30 часа на
19.04.2019 г. свид. М. констатирал липсата на
инструментите и уведомил за това останалите работници на обекта, включително и свид. И.. Последният от своя страна изясни, че около час
по-рано е видял подсъдимия Ч. да си тръгва от обекта, носейки две чанти с
инструменти. При тези факти се налага извод, че изпълнителното деяние по
отнемането на вещите е било извършено именно на датата 19.04.2019 г. Доказа се
и авторството на деянието от страна на подсъдимия Ч.. Освен от показанията на свид. И., който го е видял да носи двете чанти с
инструменти, този извод следва и при съвкупното съобразяване и на установените
обстоятелства от изготвената дактилоскопна следа, от
където пък се изяснява, че подсъдимият със сигурност е влизал в помещението,
където са били съхранявани от свид. М.
инкриминираните вещи. Свидетелят А. посочи и че подсъдимият е работил на процесния строителен обект в гр. Пловдив, ул. „Кавала“ № 6.
Обстоятелството относно авторството на деянието е обхванато и от
самопризнанието на подсъдимия. На следващо място от обективна страна съдът
намира, че инкриминираните вещи, които подсъдимият Ч. е отнел при процесното си
деяние, представляват годен предмет на престъплението „кражба“. Касае се за
движими вещи, които имат парична стойност – установено от заключението на
съдебно-стоковата експертиза, и се явяват „чужди“ по смисъла на НК спрямо
подсъдимия. Безспорно се установява на следващо място, че движимите вещи –
предмет на престъплението, са били във владението на лицето, от което са отнети
– свид. М.. Установява се по-нататък, че от обективна
страна инкриминираните вещи са били отнети без съгласието на своя владелец.
Липсата на съгласие за тяхното отнемане е била ясно и безпротиворечиво
демонстрирана на третите лица чрез поставянето на вещите в помещение на
строителния обект, достъпът до което е бил изключен по отношение на третите
лица чрез заключване на входната врата от страна на свид.
М., когато си е тръгнал след приключването на работния му ден. По този начин е
било ясно показано на третите лица, че свид. М. е
желаел да запази владението си върху заключените вътре вещи. В тази връзка
съдът намира за доказано по делото и наличието на квалифициращото процесната
кражба обстоятелство по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК. Заключената врата на стаята,
през който подсъдимият е влязъл, е вещ, която е от естество и е предназначена
да изключи достъпа на трети лица до съответното помещение и до вещите,
съхранявани в него, поради което тя представлява преграда по смисъла на чл.
195, ал. 1, т. 3 от НК. Установи се и че тази преграда е била преодоляна от
подсъдимия чрез нейното повреждане и по-конкретно на планката на касата на
вратата, като същата е била деформирана в областта на заключващите елементи на
бравата, установено от показанията на свид. М..
Самата врата последният е заварил притворена, като патронът бил с изваден език
на заключващото устройство. Изпълнителното деяние на престъплението
представлява отнемането на инкриминираните вещи от страна на подсъдимия Ч.,
като то се е изразило в прекъсването на фактическата власт на досегашния
владелец – свид. М., и установяване на свое държане
от страна на подсъдимия. В момента, в който подсъдимият е напуснал строителния
обект и се е отдалечил с отнетите вещи, деянието му е било довършено от
обективна страна, тъй като е настъпил съставомерен
престъпен резултат – била е нарушена възможността на правоимащото
лице да упражнява безпрепятствено и в пълен обем правата си като си служи и
използва вещите.
Правилна е и квалификацията на
престъплението, като такова извършено при условията на опасен рецидив. На първо
място в особената част на НК е предвидено наказание за това престъпление,
представляващо опасен рецидив с разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от НК. Спазени
са изискванията на чл. 30, ал. 1 от НК - не са изтекли 5 години от изтърпяване
на наказанието по предишните присъди, както и на чл. 29, ал. 2 от НК, като за
обосноваване на опасния рецидив не са вземани предвид престъпления, извършени
от подсъдимия Ч. като непълнолетен. Правилно рецидивът е квалифициран по б. „б“
на чл. 29, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършване на процесното деяние
подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за едно от тях изпълнението на наказанието
не е отложено по чл. 66 от НК.
Приложението на хипотезата по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК се обуславя от
осъдителните присъди спрямо подсъдимия Ч. по НОХД № 1518/2013 г. по описа на
Софийски районен съд и по НОХД № 8299/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив. По първото посочено осъждане на подсъдимия Ч. е било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изпълнение е било
отложено, а по второто му осъждане е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 от НК.
От субективна
страна подсъдимият Ч. е извършил деянието виновно и при форма на вината
пряк умисъл. Той е формирал съзнание относно проявлението в обективната
действителност на всички елементи от състава на престъплението, съзнавал е и общественоопасния му характер, но въпреки това е пристъпил
към неговото осъществяване. В тази връзка предвиждал е, че с довършване на изпълнителното
деяние по отнемане на вещите – предмет на престъплението, в обективната
действителност ще настъпи съставомерен престъпен
резултат, тъй като ще бъде неправомерно засегната възможността на правоимащото лице – свид. М., да
си служи и да използва инкриминираните вещи, които дотогава е владял. Именно
този забранен от закона резултат обаче е целял да постигне подсъдимият чрез
процесното си деяние. Допълнително от субективна страна подсъдимият Ч. е
действал и с присвоително намерение по отношение на
вещите – предмет на престъплението. Това му намерение е ясно демонстрирано чрез
вземането тези вещи и поставянето им на място, където местоположението им е
неизвестно за техния владелец, както и последвалите действия по разпореждане с
тях, като подсъдимият е предал държането върху вещите на трето лице, срещу
което насреща получил пари. Този факт също беше признат от подсъдимия.
По гореизложените съображения настоящият съдебен
състав прие, че подсъдимият М.И.Ч. е осъществил от обективна и от субективна
страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение, поради което и съдът
го призна за виновен с присъдата си.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства признанието на вината, което подсъдимият направи наред с
признанието на фактите, както и изразеното съжаление за стореното и изказано
извинение към пострадалия от деянието. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчита наличието на предходно осъждане на подсъдимия (по НОХД № 5401/2016 г. на
Районен съд – Пловдив), за което не е настъпила реабилитация и което не е
послужило за обосноваване на квалифициращия признак опасен рецидив.
При така установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че не са налице
предпоставките за определяне на наказанието по реда на чл. 55 от НК. Това е
така, тъй като нито най-лекото предвидено наказание се явява несъразмерно тежко
с оглед на конкретно извършеното престъпление, нито пък по делото се установиха
изключително или многобройни смекчаващи обстоятелства. Доводите на защитата за
направеното от подсъдимия самопризнание и оказано съдействие на разследването
също не обосновават изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съдът
намира, че в случая разкриването на обективната истина по делото е резултат от
навременните и ефективни действия на разследващите органи, като направеното
признание подкрепя и затвърждава приетите за
установени обстоятелства, но само по себе си не е изиграло решаваща роля за
разкриването на престъплението и неговия извършител, поради което не следва да
бъде отчитано и втори път като смекчаващо обстоятелство.
Като съобрази така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, но не като механичен сбор, а предвид
тяхната относителна тежест настоящият състав намира, че за извършеното от
подсъдимия Ч. престъпление следва наказанието да бъде наложено при превес на
смекчаващите обстоятелства и да бъде индивидуализирано в размер на 3 години „лишаването
от свобода“. Наказанието се налага за постигане на целите по чл. 36, ал. 1 НК.
Предвид протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно
правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определено наказание с една
трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 (две) години.
В процесния случай не са
налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание две години „лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият Ч.
е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за които
му осъждания не е настъпила реабилитация. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното на подсъдимия Ч. наказание две години
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 от НК съдът намери, че са налице основанията за групиране на
наложените на подсъдимия М.И.Ч. наказания по НОХД № 349/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив (настоящото дело) и по НОХД № 6652/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, тъй като и двете престъпления са били извършени преди Ч.
да е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, като му
беше определено едно общо най-тежко наказание, а именно по НОХД № 349/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив в размер на две година „лишаване от свобода“.
Същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при
първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият Ч. е търпял наказание лишаване от
свобода по НОХД № 6652/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, включително
времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 26.04.2019
г. до 03.12.2019 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
По делото не са приобщени веществени доказателства.
С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК осъди подсъдимия М.И.Ч. да заплати направените в хода на
наказателния процес разноски в размер на 147,20 (сто четиридесет и седем лева и
двадесет стотинки) лева в полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР –
Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ