№ 238
гр. С., 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500264 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Г., пълномощник на
„Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Московска“, № 19 против решение № 282/11.04.2025г. по гр.д. № 4679/2024г.
на РС – С., с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателя
положителни установителни искове за признаване за установено, че В. И. Г. с
ЕГН ********** от гр.С., кв.“Д.“ *-*-** дължи сумите, за които е издадена
заповед №1029/19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№1898/2024г. на СлРС. С обжалваното
решение жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в
размер на 400.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Неправилно
съдът бил приел, че към момента на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение задълженията на ответника са били погасени по
1
давност. Посочва се, че на ответника е било изпратено уведомление за
настъпване на предсрочна изискуемост на задължението му, което е било
получено на 19.03.2024г. от този момент започвала да тече погасителната
давност на вземането на жалбоподателя и към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение тя не била изтекла. На
следващо място се посочва, че дори ако се приеме, че погасителната давност
започва да тече за всяко задължение от момента на настъпване на падежа на
съответната вноска, то не било погасено цялото задължение. Освен това
неправилно съдът бил приел, че погасителната давност за лихвата тече
едновременно с погасителната давност на съответната погасителна вноска.
Страната твърди, че главницата и не е погасена по давност и че вземането и е
станало изискуемо едва с обявяването на предсрочната изискуемост.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат уважени. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В с.з. за въззивникът, редовно призован, се представлява от
процесуален представител по пълномощие - юриск.Г., която заявява че
поддържа въззивната жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В с.з за въззиваемата страна, редовно призована, не се явява.
Представлява се от представител по пълномощие – адв.Т., която заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
2
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред РС – С. са били предявени искове за признаване за установено, че
ответницата дължи сумите за които е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК.
Няма спор между страните, че правоотношенията между тях произтичат
от сключен между ответницата Г. и праводателя на ищеца „Сосиете Женерал
„кспресбанк“ АД договор за овърдрафт на 05.11.2012г. за сумата от 530.00лв.
Не се спори и относно обстоятелството, че последното погасяване на
задължение по овърдрафта е било осъществено на 01.03.2018г. видно от
счетоводните книги на ищеца/жалбоподател незаплатени са били вноските за
04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2018г. и за 01.2019г. съгласно правилата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Вземането на ищеца е станало изискуемо в деня, когато е
следвало да се погаси всяка от вноските. Така за всяка от дължимите вноски е
текла погасителна давност от деня, когато е следвало да бъде платена. По
правилата на чл.110 от ЗЗД всички вземания са били погасени до 01.2024г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
18.04.2024г., когато вече цялото задължение е било погасено по давност.
Твърденията, че давността е започнала да тече едва след като вземането е било
обявено за предсрочно изискуемо са абсурдни. Когато задължението е
погасено по давност, няма какво да бъде обявено за предсрочно изискуемо.
Лихвите са акцесорно вземане. Когато е погасено главното задължение
се погасява и акцесорното вземане.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на процеса отговорността за разноски и за тази инстанция
следва да бъде възложена на въззивника. Той следва да понесе своите
разноски така, както са направени и да заплати тези на въззиваемия в размер
на 400.00лв. за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от въззиваемата страна е
неоснователно. Нейните претенции за адв.възнаграждение са в минимален
размер и напълно съответстват на съдействието, което е оказано от
процесуалния представител на страната, включително личното му участие в
3
с.з.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 282/11.04.2025г. по гр.д. № 4679/2024г.
на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Московска“, № 19 да заплати на В. И. Г. с ЕГН ********** от
гр.С., кв.“Д.“ *-*-** направените по делото разноски за въззивното
производство в размер на 400.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4