MОТИВИ
по
ПРИСЪДА по НОХД № 175/2019г. по описа на ГОРС
Обвинението на Горнооряховската районна прокуратура е срещу
Р.А.Н. ***, с ЕГН **********, за това, че на 12.08.2018г. в с. Джулюница,
община Лясковец, отнел чужда движими вещ - мобилен телефон "HUAWEI" модел "Y 6" на стойност 274.55 лв. от владението и без
съгласието на собственика З.Р.З. ***, с намерение противозаконно да го присвои –
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
По направено от служебния защитник на подсъдимия
искане съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на Глава
двадесет и седма от НПК.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа
обвинението. Счита, че направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен и съобразно чл.373, ал.2 от НПК му наложи
минимално наказание при условията на чл.58а от НК. Счита, че няма пречка за
приложението на чл.66 от НК.
Граждански иск по делото не е предявен.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК
на подсъдимия - адвокат В.П. *** изцяло споделя становището на прокурора, че направеното
от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства. Моли съда, след като признае подзащитния
й за виновен, да му наложи минимално наказание лишаване от свобода, като отчете
наличието на смекчаващи вината обстоятелства и отложи изпълнението на същото,
прилагайки чл.66 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.А.Н. по реда на
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Изразява желание да възстанови щетите от престъплението, за да постигне
споразумение с прокурора за решаване на делото. Въпреки дадения срок, не е
възстановил щетите и не се явява в съдебно заседание без уважителни причини.
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.А.Н. е български гражданин, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес гр. Златарица, без образование, неженен, работи като дървосекач.
Не е осъждан за престъпления.
На 12.08.2018г. Р.Н. отишъл в с.Джулюница
на неделния пазар. Около обяд влязъл в заведение, познато сред жителите на
селото като „Кутийката“, стопанисвано от З.Р.З..
По същото време З. приготвял кебапчета на
скарата, която била поставена извън заведението, пред входната врата. Н. видял мобилен телефон "HUAWEI"
модел "Y 6", който З. бил оставил на бара вътре в заведението. Н.
взел телефона и си заминал. Извадил сим - картата, която била в телефона и
поставил ползваната от него сим карта с № **********, която била регистрирана
на негова позната К. Използвал телефона около 1 месец, след което отишъл да
работи в горите в близост до гp. Елена
и околните села. Там Н. продал мобилния телефон "HUAWEI"
модел "Y 6" на работещата с него С.М.
К., която пък му дала своя мобилен телефон "NOKIA" и доплатила 40 лева.
К. ползвала телефона с двете си сим - карти
с абонатни номера ********** и ********** до момента, в който телефонът се
счупил от паднало дърво. В хода на разследване К. предала с протокол за
доброволно предаване счупения на части инкриминиран телефон.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно
- оценъчна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на
отнетия телефон е 274.55 лв.
В хода на досъдебното производство подсъдимият се е
признал за виновен и е дал обяснения в присъствието на защитник.
Горната фактическа обстановка се установи по безспорен
начин от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели, от експертното заключение на съдебно – оценъчната
експертиза, както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т.2
от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В
този смисъл с определение от 15.04.2019г. на основание чл.372, ал.4 от НПК
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно установено от обективна страна е, че на 12.08.2018г.
в с. Джулюница, община Лясковец, в заведение познато сред жителите на селото
като „Кутийката“, стопанисвано от З.Р.З., последният оставил на бара в
заведението собствения си мобилен телефон "HUAWEI" модел "Y 6". Н. взел телефона, т.е. подсъдимият е отнел
телефона с намерение да го присвои и си заминал. Извадил сим - картата, която
била в телефона и поставил ползваната от него сим карта. Използвал телефона
около 1 месец, а след това го продал.
От субективна страна деянието подсъдимият е извършила
виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
С описаното деяние Р.А.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението кражба.
Съгласно Постановление № 6 от 26.04.1971г. по н.д. №
3/1971г. на Пленум на ВС „Забравените вещи в превозно транспортно средства, в
чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи.
В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си,
тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея.
Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба.” В случая З.
е оставил на
бара в заведението собствения си мобилен телефон и
е приготвял кебапчета на скарата, която била поставена извън заведението,
пред входната врата. По този начин З. не е прекъснал владението си върху
мобилния телефон, тъй като не е лишен от възможността да упражни фактическа
власт върху него.
Налице
е и причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия престъпен
резултат, а именно с извършването му подсъдимият е прекъснал фактическата власт
на собственика на отнетата вещ и е установил собствена фактическа власт върху нея,
като се е разпоредил с телефона в свой интерес.
С оглед изложеното съдът прие за безспорно доказано,
че подсъдимият Р.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, като на 12.08.2018г. в с. Джулюница,
община Лясковец, отнел чужда движими вещ - мобилен телефон "HUAWEI" модел "Y 6" на стойност 274.55 лв. от владението и без
съгласието на собственика З.Р.З. ***, с намерение противозаконно да го присвои.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимия са ниско правосъзнание и стремеж
към противозаконно материално облагодетелстване.
С
оглед изложеното съдът призна подсъдимия Р.А.Н. за ВИНОВЕН за извършено
престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.
Като
призна подсъдимия за виновен, съдът съобразно чл.54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието и личната такава на дееца, подбудите за извършване, както
и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената
опасност на престъплението е ниска.
Обществената
опасност на подсъдимия също е ниска.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия
и направените самопризнания. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
С оглед изложеното и като съобрази целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че за извършеното престъпление
на подсъдимия Р.А.Н. следва да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства към минималния предвиден в закона размер, а
именно ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съобразно императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, която налага определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
така определеното наказание на подсъдимия, следва да бъде намалено с една трета,
а именно – с три месеца.
При това положение, съдът наложи на подсъдимия за
извършеното престъпление наказание при условията на чл. 373, ал.2 от НПК, във
вр. с чл. 58а, ал.1 от НК в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание
не надвишава три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното
наказание, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 67, ал.2 от НК съдът възложи възпитателните грижи спрямо
подсъдимия през изпитателния срок на Районния инспектор при РУ гр. Сливен, по
местоживеене на лицето.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
По отношение на веществените доказателства: 1 бр. заден метален панел,
сив на цвят с емблема и надпис "Huawei", част от дисплей и
капсулована част - батерия и дънна платка с поставен стикер с емблема и надпис
"Huawei" модел "MYA-L 41" и надпис под него "IMEI 1- 867985031378262 и IMEI 2 -
86798503138270 съдът постанови да се унищожат, след влизане на присъдата в
сила, като вещи без стойност.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметката на ОД на МВР гр. В.Търново, направените по ДП
разноски в размер на 67.20 лв., както и 5.00 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: