Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
30 08.03.2023 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.М.
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията М.М. административно дело № 121
по описа за 2022, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).
Образувано е по
жалба Б. С. Ш. с постоянен адрес ***** , срещу Заповед
№ 275 от 20.05.2022 год., издадена от
Кмета на Община Самуил , за премахване на канализационно съоръжение с
дължина около 40 метра от съществуваща сграда, собственост на жалбоподателя
през УПИ II и УПИ III в кв. 86 по РП
на с. Самуил, до съществуващо канализационно съоръжение, собственост на Община
Самуил.
В жалбата по
същество се излагат доводи относно допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила - административният орган е приложил
неправилна процедура в случая с оглед на фактическите обстоятелства, изложени в
заповедта, противоречие на оспорената
заповед с материално правните норми и целта на закона. Оспорват се
констатациите на комисията, назначена със заповед на кмета на общината. От съда
се иска да отмени оспорената заповед и да му бъдат присъдените сторените по
делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по делото – Кметът на Община Самуил, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез
процесуалните си представител – адв. Н. Х. и адв. Н. В., оспорват жалбата и искат
от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на разноски по делото
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна.
Оспорващият Ш. е собственик на „Самостоятелен обект с начин на трайно ползване-сграда
със застроена площ от 255.75 кв. м. , разположен в УПИ II – за жилищни нужди и обществено обслужване , в кв. 86 по ПУП на с. Самуил, съгласно
Нотариален акт № 120, том VII, рег. №
10107 дело 1044 от 2019 год. на Нотариус
Р. А. с рег. № 254 на Нотариалната камара, с район на действие РС
Исперих /л.79/. Съгласно Акт № 66 от 20.03.2006 год. /л.81/, вписан в СВ при Районен
съд гр. Исперих УПИ II – за жилищни нужди и обществено
обслужване , в кв. 86 по ПУП на с.
Самуил е публична общинска собственост.
На 15.01.2020 год. главният архитект е издал на
основание чл. 140 от ЗУТ виза за проектиране за инвестиционен проект за
преустройство на съществуваща сграда в амбулатория за първична медицинска помощ
и аптека /л. 98/
Със заявление вх. № 3116 от 23.06.2020 год. /л.105/
оспорващият е поискал от главния архитект на Община съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект за строеж „Преустройство на съществуваща сграда в АПМП-ИП и Аптека,
находящ се в УПИ II в кв. 86 по плана на с. Самуил
Със заявление вх. № 3115 от 23.06.2020 год. до главния
архитект на Община Самуил е поискал издаване на разрешение за строеж за обект
„Преустройство на съществуваща сграда в АПМП-ИП и Аптека, находящ се в УПИ II в кв. 86 по плана на с. Самуил.
С писмо изх. № 1171 от 01.07.2020 год. главният
архитект на Община Самуил е отказал да
одобри приложения към заявлението инвестиционен проект и да издаде разрешение
за строеж за посочения по-горе обект.
По делото няма данни, че този отказ е оспорен пред съда, а и
жалбоподателят не твърди такова обстоятелство.
Със заявление вх. № УТ 404 и УТ 405 от 09.06.2021 год.
/л.100 и 101/ оспорващият отново е поискал
от главния архитект на Община Самуил съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект „Преустройство
на съществуваща сграда в АПМП-ИП и Аптека, находящ се в УПИ II в кв. 86 по плана на с. Самуил. С писмо изх. № 1112
от 03.09.2021 год. Кметът на Община Самуил е уведомил оспорващия, че Община
Самуил не разрешава предвиденото в проекта заустване на отпадните води от
обекта към съществуващите канализационни
съоръжения, собственост на Община Самуил, тъй като те били изградени за
собствени нужди.
С искане вх. № 5361 от 30.11.2021 год. оспорващият е
поискал от кмета на Община Самуил да му бъде
учредено право на строеж на канализационно съоръжение, за да може да се
одобри инвестиционния проект и да се издаде разрешението за строеж, като се е
позовал на чл. 84, ал. 1 от ЗУТ.
С писмо изх. № 1643 от 08.12.2021 год. кметът на
общината уведомил оспорващия, че не той еднолично се разпорежда с общинската
собственост и разпорежданията с имоти общинска собственост се извършват от
други органи на изпълнителната власт.
На 18.05.2022 г. комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ,
назначена със заповед № 230 от 20.05.2021 год. на кмета на Община Самуил /л.78/
се събрала служебно и извършила проверка на място на заустването на отпадните
води от съществуващата сграда, находяща се в с. Самуил, ул. „Хаджи Димитър” в
североизточната част на УПИ II в кв. 86 по
РП на с. Самуил, собственост на оспорващия Ш.,
за което изготвила протокол № 1 от 18.05.2022 год. /л. 76-77/. Комисията
установила, че оспорващият Ш. около началото на 2020 год. е положил ПВЦ
тръби Ф110 с дължина около 40 м. в изкоп с дълбочина 75 см. от
съществуващата сграда, негова собственост, през УП II за жилищни нужди и ОО и УПИ III – за пазар за селскостопанска продукция в кв. 86 по
РП на с. Самуил, които са собственост на Община Самуил и неправомерно, без
съгласие е заустил отпадните води от сградата към съществуващите канализационни
съоръжения, собственост на Община Самуил, изградени за собствени нужди. По
делото няма данни проверката да е извършена в присъствието на оспорващия,
същият да е изслушван, както и да му е връчено копие от протокола, преди издаване на оспорената
заповед.
На основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ комисията решила,
че в интерес на сигурността, здравето, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите, следва да предложи на кмета на Община Самуил неподходящото по
местонахождение и разположение канализационно съоръжение да бъде премахнато.
Със заповед № 275 от 20.05.2022 год. кметът на Община Самуил
одобрил Протокол № 1 от 18.05.2022 год. на комисията по чл. 196, ал. 1
от ЗУТ и наредил в интерес на сигурността, здравето, хигиената, естетиката,
чистотата и спокойствието на гражданите, неподходящото по местоположение и
разположение канализационно съоръжение
от ПВЦ тръби Ф110 с дължина 40 м., положено в изкоп с дълбочина около 75 см.,
от съществуващата сграда, собственост на оспорващия Ш., през УП - II за жилищни
нужди и ОО и УПИ - III – за пазар за селскостопанска
продукция в кв. 86 по РП на с. Самуил до съществуващите канализационни
съоръжения, собственост на Община Самуил, изградени за собствени нужди в УП - II и УПИ – III, собственост на Община Самуил, да бъде премахнато.
Определил е срок за премахване от 1 месец след влизане в сила на заповедта.
Като фактическо основание за издаване на заповедта в мотивите на същата е
посочено, че обектът е недопустим по
действащия подробен устройствен план на с. Самуил, не отговаря на План схема за
канализация към ПУП, одобрен със заповед № 991 от 13.11.2003 год., липсва
съгласие за преминаване, прокарване през чужд имот и заустване на отпадните
води към чужди канализационни съоръжения. Като правно основание е посочена
разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Със съобщение изх. № 622 от 20.05.2022 год. връчено на
оспорващия на 25.05.2022 год.същият е уведомен
за съставения протокол № 1 от 18.05.2022 год. и за издадената заповед № 275 от 20.05.2022 год.
В хода на съдебното производство бяха назначени две съдебно
технически експертизи с вещо лице арх. Б. и с вещо лице
инж. И.
Вещото лице Б. дава заключение, че сградата , от която
започва процесното съоръжение представлява едноетажна сграда – амбулатория за
ПМП и аптека. Същата се ползва и вещото лице не е установило документи за
въвеждането ѝ в експлоатация. Извършено е преустройство на съществуваща
сграда в Амбулатория за ПМП и аптека, но не е установила наличието на
строителни книжа в т.ч. одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж.
Описаният в оспорената заповед обект е изграден, свързан е със съществуващата
сграда, собственост на оспорващия. Канализационното съоръжение за отпадни води представлява
строеж и е от пета категория.
Канализационното съоръжение започва от съществуващата сграда, преминава
през УПИ II- за жилищни нужди, през УПИ III – за пазар на селскостопанска продукция в кв. 86 по
РП на с. Самуил, като отпадните води са заустени към съществуващо канализационно съоръжение, собственост на
Община Самуил. В с. Самуил няма изградена
канализация за отпадни води.
Вещото лице инж. И. дава заключение, че описаната в
оспорената заповед канализация не създава опасност за сигурността, здравето,
хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. Съоръжението започва от
санитарния възел на съществуващата сграда, преминава през УПИ II- за
жилищни нужди, през УПИ III – за пазар
на селскостопанска продукция в кв. 86 по РП на с. Самуил, които са общинска
собственост и е заустено в съществуваща ревизионна шахта, представляваща част
от изградената канализация за обслужване на сградите в поземлен имот УПИ II. За оспореното съоръжение няма одобрен инвестиционен
проект, издадено разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в
експлоатация, съгласно изискванията на ЗУТ. Вещото лице посочва, че от
техническа гледна точка канализационното
съоръжение е изпълнено с нужния вид
тръби и е заустено в съществуваща ревизионна шахта, която пък е част от
изградената канализация за т.н. „собствени нужди” на Община Самуил, като такова
определение за канализация за отпадни води в техническо отношение няма. На
вещото лице за тази канализация „за собствени нужди” не са били
предоставени от Община Самуил одобрен инвестиционен проект, разрешение за
строеж и удостоверение за експлоатация , съгласно ЗУТ, освен План-схема за канализацията към действащия
ПУП – план за изменение на РЗ в кв. 3 от с. Самуил, одобрен през 2003 год..
Вещото лице дава заключение, че както процесното канализационно съоръжение,
така и това за „собствени нужди на
Община Самуил са изградени без одобрени
инвестиционни проекти, без разрешение за строеж и не съответстват на план схемата /л. 148/ към ПУП- ПРЗ за процесния имот.
При така установените факти и след извършена проверка по чл. 168 от АПК,
съдът направи следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че развилите се
предходни административни производства
по подадените от оспорващия Ш. заявления вх. №
3115 и 3116 от 23.06.2020 год., и заявления вх. № УТ 404 и УТ 405 от
09.06.2021 год. и издадените по тях изрични и мълчаливи откази, не са предмет на настоящия правен спор.
Постановените в тези производства административни актове - изрични и мълчаливи откази, не са оспорени по предвидения в закона ред -
няма твърдения в тази насока и са влезли
в сила. Предмет на оспорване по
настоящото дело е Заповед № 275 от
20.05.2022 год., издадена от Кмета на
Община Самуил, в производството започнало със съставяне на протокол № 1 от
18.05.2022 год. на комисия по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ.
Жалбата, срещу тази заповед, като подадена от надлежна
страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока
предвиден в чл. 149, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Заповедта
е издадена от компетентен по материя и място орган - кмета на Община Самуил,
съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Същата е постановена в предвидената от закона
писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Доколко фактическите
основания са доказани и подведени ли са под съответната материално правна норма
е въпрос на материална законосъобразност на оспорения акт.
Съдът
намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Административният орган е нарушил чл.
26, ал. 1 от АПК, тъй като не е уведомил оспорващия за започнатото производство
по издаване на административния акт.
Нещо повече, в нарушение на
разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, оспорващият въобще не е бил изслушан в
процесното административно производство.
Процедурата за издаване на заповед като процесната е строго формална и
спазването на установените изисквания е гаранция за осигуряване правото на
участие на собствениците в изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая. Съгласно разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗУТ, състоянието на
обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности се установяват с
протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Според чл. 196, ал. 2 от ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като
събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва
заинтересованите лица. Проверката на мястото на строежа е извършена в отсъствие
на оспорващия, а протоколът на комисията му е връчен едновременно с оспорената
заповед. По преписката липсват доказателства оспорващият да е бил изслушван от
комисията или пък от кмета, преди да бъде издадена оспорената заповед, като по
този начин е бил лишен от възможността
да се запознае въз основа на какви
фактически основания и доказателства ще бъде издаден административният
акт, както и да упражни правата си по чл. 34 от АПК, чрез които да реализира
правото си на защита. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е императивна и
нейното нарушаване всякога е самостоятелно основание за отмяна на издадения
административен акт. В този смисъл е трайната практика на ВАС / Решение № 9374 от 7.09.2021 г. по адм. д. №
10609/2020 г., Решение № 14880 от
2.12.2020 г. по адм. д. № 7868/2020 г.; Решение
№ 12310 от 6.10.2020 г. по адм. д. № 12679/2019 г., Решение № 7514 от 16.06.2020 г. по адм. д.
№ 14746/2019 г., II о., Решение № 7303 от 11.06.2020 г. по адм. д. №
13016/2019 г., Решение № 16624 от
5.12.2019 г. по адм. д. № 2070/2019 г., Решение № 12670 от 23.10.2017 г. по
адм. д. № 3175/2017 г.; Решение № 7896 от 21.06.2017 г. по адм. д. № 234/2017
г. ; Решение № 5123 от 25.04.2017 г. по адм. д. № 9559/2016 г. и Решение № 718
от 19.01.2017 г. по адм. д. № 6374/2016 г. – всичките на ВАС Второ отделение/.
Като
правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата
на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, съгласно
която кметът на общината може да
задължи със заповед собствениците на заварени
или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, т. 1-15, временни постройки, септични
ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите
работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването,
хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. От
формулировката на разпоредбата е видно, че на първо място визираните в хипотезата строежи следва да
бъдат заварени или търпими. С оглед разпоредбата на § 21 от ЗР на ЗУТ под
„заварени строежи” следва да се разбира, че се имат предвид само законните
строежи.
В
случая е безспорно установено, а и между
страните няма спор, че за описаният в заповедта
строеж не е издадено разрешение за строеж и няма одобрени строителни
книжа. Съгласно приетото от
административния орган, че процесният строеж е изграден в началото на 2020 год.
то с оглед чл. 148 от ЗУТ е следвало за изграждането му да бъде издадено
разрешение за строеж. Той не попада в
хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за
строеж. След като строежът е изграден без разрешение за строеж се явява незаконен
по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Предвид приетият от административния
орган период на изграждане – началото на 2020 год., изобщо не може да се обсъжда въпросът за
търпимост на процесния строеж.
В случаите, когато строежът не е търпим и е незаконен той не
попада в приложното поле на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ и административният орган е следвало да приложи
процедурата по чл. 225а от ЗУТ. Независимо, че като краен резултат и по двете
процедури се стига до премахване на строежа, тези процедури са различни : провеждат се по различни правила, от различни
органи / сравни чл. 223, ал. 2 във вр. с
чл. 225а, ал.2 от ЗУТ с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ/; правата на страните в административното
производство са различни / сравни чл. 225, ал. 2 изр. второ с чл.196, ал. 2; различни са и последици при оспорването им – виж чл. 217,
ал. 1, т. 9 от ЗУТ.
Като
не е провел предвидената в чл. 225а процедура за премахване на незаконен
строеж, а е провел процедурата по чл. 196, ал.1, и ал. 2 във вр. с чл. 195, ал.
5 от ЗУТ, административният орган е допуснал съществено нарушение на административно - производствените
правила.
На
следващо място съдът намира, че в оспорената заповед не са изложени конкретни
фактически обстоятелства, които да обосновават извода на административният
орган, че процесният строеж е неподходящ по местонахождение и разположение
по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Като фактическо основание, посочено
в заповедта е посочено , че строежът е недопустим
по действащия подробен устройствен план на с. Самуил, не отговаря на План схема
за канализация към ПУП, одобрен със заповед № 991 от 13.11.2003 год., както
и липсва съгласие за преминаване,
прокарване през чужд имот и заустване на отпадните води към чужди
канализационни съоръжения.
Според
съда тези обстоятелства са от значение
за законността на строежа, но не са достатъчни, за да се приеме, че
същият е неподходящ по местонахождение и разположение по смисъла на чл. 195, ал.
5 от ЗУТ. Освен тези обстоятелства е необходимо да бъде установено, обосновано и
доказано че предвид наличието на конкретни факти местонахождението и разположението на строежа е неподходящо с
оглед сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената,
естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Нито в
оспорената заповед, нито в констативния протокол, въз основа на който тя
е издадена са посочени такива конкретни факти. Напротив, в заключението на вещото лице
инж. И., което съдът кредитира, изрично
е посочено, че процесното канализационно съоръжение не създава опасност за
сигурността, здравето, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите Ето защо съдът намира, че в случая не е доказано, че са налице материално правните предпоставки по
чл.195, ал. 5 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед, което е в тежест на
административния орган.
Съдът
намира, че всички възражения на оспорващия относно законността и
действителността на сделката, при която оспорващият е придобил описаната в
Нотариален акт № 120, том VII, рег. № 10107 дело 1044 от 2019 год. на Нотариус Р. А. сграда, са без значение за настоящия
правен спор. Тази сграда не е предмет на оспорения административен акт.
Предвид изложеното
съдът счита, че като издадена при
допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалния закон, оспорената заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на оспорващия за
присъждане на сторените по делото разноски, като своевременно направено, е
основателно и е доказани до размер на 310лв., от които държавна такса в размер
на 10 лв. /л.8/ и възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв. –платено в
брой /л.125/, следва да бъдат възстановени от бюджета на Община Самуил
Мотивиран така, Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед № 275 от 20.05.2022 год., издадена
от Кмета на Община Самуил.
ОСЪЖДА Община Самуил да заплати на Б.
С. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** разноски
по делото в размер на 310 лв. /триста и десет лева/
Решението може да се обжалва от страните с касационна
жалба пред Върховния административен съд,
чрез Административен съд Разград в 14 дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/