№ 475
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501548 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Боспорус“ЕООД
против решение № 261490/30.11.2020г. по гр.д.№ 1328/2020г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия АНГ. Т. К. сумата от 20000 лева-
обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие на трудова злополука на 17.07.2018г., установена с Разпореждане №
5104- 15- 237/06.08.2018г. на служител на ТП на НОИ- гр.Пловдив, ведно със законните
лихви върху горепосочената сума, считано от 17.07.2018г.- датата на увреждането, до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част. Твърди се, че присъдената сума е силно завишена. Твърди се също
така, че на са взети предвид събраните по първоинстанционното дело доказателства за
съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалия работник. Иска се
цялостна отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за обезщетение.
От А.К. е подадена насрещна въззивна жалба против същото решението в частта, с
която искът му е отхвърлен до пълно претендиран размер от 40 000 лева. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е отчел правилно здравословното състояние на пострадалия,
търпените трайни болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
уважаване на иска в пълния претендиран размер.
1
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 1328/2020г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова
молба от АНГ. Т. К. против “Боспорус”ЕООД, с която са предявени обективно съединени
искове по чл. 200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че А.К. е в
трудово правоотношение с посоченото дружество по силата на трудов договор от
17.05.2018г. и работи на длъжност „***“. На 17.07.2018г. извършвал възложен му от
работодателя превоз в Кралство Нидерландия. Работното му време било от 20 часа до 04.00
часа, при което същото започнало на 16.07.2018г. и приключило на 17.07.2018г., в 04.00
часа. В рамките на работното време при движение край населено място Твело при „Ауде
Везефелдсвех“№ 13, след опит на А.К. да избегне удар със заек настъпило ПТП, при което
той получил множество увреждания. Бил откаран в болнично заведение- болница
„Девентер“, където били установени получените от пострадалия шофьор увреждания и
започнало лечение. При изследванията се установили мултифрагментарна фрактура на
капачката на дясното коляно и фрактура на фремер, както фрактура на седмо ребро вляво.
А.К. изпитвал силни болки при компресия на торакса вляво. Било проведено оперативно
лечение, като било извършено фиксиране на капачката с имплантни материали, направени
били шевове и гипсова имобилизация. От датата на изписване му от болницата в Кралство
Нидерландия до настоящия момент, включително след допълнително болнично лечение и в
Р.България, К. не се бил възстановил напълно. В ТП на НОИ- гр.Пловдив била подадена
декларация за трудова злополука, в която работодателят декларирал настъпването на
трудова злополука при превоз на авточасти с автомобил на дружеството. От ТП на НОИ-
гр.Пловдив било издадено разпореждане № 5104- 15- 237 от 06.08.2018г., в което е отразено,
че декларираното събитие съставлява трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
След изписването на А.К. от болница „Девентер“, той бил неработоспособен и оставен без
трудово възнаграждение от работодателя си. Бил и трудно подвижен. Работодателят отказал
да заплатил разходите за лечение, които надхвърляли 8300 евро, както и предписаните на К.
в епикризата лекарства – антибиотици. Изписаните лекарства следвало да подпомогнат
възстановяването на ищеца, но тъй като същите така и не били закупени, поради мускулите
в областта на засегнатия крайник дълго време не могли да се възстановят. А.К. се прибрал в
Р.България, където молел приятели за пари, за да може да купува лекарства за лечение и да
се препитава. Придвижва се с помощни средства- патерици. До м. септември 2018г. той
носил цялата гипсова имобилизация, която му била поставена в Нидерландия. През м.
септември му махнали поддържащия гипс. След това била поставена шина, също за
обездвижване. Тъй като останал без средства, жалбоподателят не могъл да извършва
рехабилитация. Твърди, че и до настоящия момент търпи болки, страдания и ограничения.
Не може да кляка, да тича, да ходи бързо. Не може да се качва нормално по стълбите и т.н.
Уврежданията били трайни и трайно ограничават възможностите му за нормално
придвижване. Във връзка с уврежданията на десния крак, натоварвал преимуществено
здравия си крак. В резултат на това след консултация с ортопед му било пояснено, че в
бъдеще поради неравномерното натоварване на ставите на двата крака се очаква износване
2
на ставите на левия крак. Твърди се също така, че бил временно неработоспособен в периода
17.07.2018г.- 13.01.2019г..
От “Боспорус”ЕООД не е подаден отговор на исковата молба. За проведеното на
02.09.2020г. първо по делото на ПдРС публично съдебно заседание от дружеството, чрез
пълномощника му адв.Е.Г., е подадена молба, с която искът е оспорен изцяло по основание
и по размер. Твърди се, че претърпяната при трудовата злополука травма е съпричинена от
А.К..
Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от трудов
договор № 4 от 17.05.2018г. се установява, че към 17.07.2018г. А.К. е бил във валидно
трудово правоотношение с “Боспорус”ЕООД, като е работил на длъжността „***“. В
издаденото от ТП на НОИ- гр.Пловдив са отразени следните обстоятелства по настъпване на
констатираната със същото трудова злополука: „На 17.07.2018г. АНГ. Т. К., изпълнявайки
служебните си задължения на „***“ е превозвал стока в посока от гр.Туелен към
гр.Девентър, Холандия. Около 01,00 часа се удря в крайпътно дърво при опит да избегне
удар на диви животни. Следствие на удара пострадалият получава отворена фрактура на
капачката на коляното и фрактура на седмо ребро в ляво“. Налице е и превод на български
език от документ- първоначален доклад, съставен от Базов екип „Айселстреек“ при звеното
на полицията в Източна Нидерландия, в който е записано, че на място се е установило, че
водачът на микробус „Ивеко“, с рег.№ РВ0400ТС А.К. е бил отклонен от заек и се е блъснал
в дърво. Бил откаран от спешна помощ, тъй като имал силни болки в крака.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите М.К. и Н.А.. Свидетелят К. е
близък приятел на А.К.. Последният му споделил, че по време на пътуване в Белгия някакво
животно изскочило на завой на пътя и той катастрофирал. Бил настанен в болница в Белгия.
Свидетелят му изпратил пари за патерици, за да може да го изпишат от болницата. К. се
върнал в България със самолет. Свидетелят го посрещнал на летището. К. се предвижвал с
помощта на патерици. Целият му крак бил гипсиран. Няколко месеца свидетелят се грижил
за него, защото бил трудно подвижен. През месец декември му направили още една
операция за премахване на имплантите. Дотогава К. въобще не можел да движи крака си.
Междувременно жалбоподателят търсел заплатата си от своя работодател, но от фирмата
отговаряли, че чакат някакво постановление от белгийската полиция. Липсата на каквито и
да било финансови средства, освен тези, с които му помагал свидетелят, не дала възможност
за провеждане на рехабилитация. Свидетелката А. сочи, че е заклет преводач от турски език
и превежда на управителя на “Боспорус”ЕООД А.К.. Свидетелката познавала А.К. от
проведеното интервю с управителя на фирмата, на което тя превеждала. В деня на
инцидента от 17.07.2018г. К. написал съобщение на телефона Н.А.. Известно време, след
като шофьорът се завърнал в Р.България, била проведена кратка среща с управителя на
“Боспорус”ЕООД. К. се извинявал за претърпяното ПТП, защото се считал виновен. Докато
бил в болница в Кралство Нидерландия управителят на дружеството- работодател му
изпращал пари, които не били документално оформени. Парите не били много, защото от
3
колеги на жалбоподателя била постъпила информация, че той употребява наркотици.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В КТ
няма легална дефиниция на понятието "груба небрежност“. Практиката на ВКС приема, че
грубата небрежност е субективното отношение на пострадалия към неговите действия,
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т. е. пострадалият работник следва да
е знаел, че с тези свои действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е
надявал да го предотврати. За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука
работникът следва да е действал крайно невнимателно и при неспазване на основни правила
за безопасност. Също така, съгласно трайната съдебна практика- така например решение №
79/27.02.2012г. по гр.д.№ 673/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 291/11.07.2012г. по гр.д.№
951/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 25/16.02.2016г. по гр.д.№ 3233/2015г. на ВКС III г.о.
и др., е прието, че грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би
положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.
Относно механизма на настъпване на ПТП не са налице никакви други данни, освен
съставените в Кралство Нидерландия документи от полицията и от болницата. Свидетелят
К. възпроизвежда най- общо това, което му е било споделено от А.К., а свидетелката А.
споделя впечатленията си от поведението му на срещата с управителя, без да цитира
конкретни негови думи, които да дават обяснение относно причините за ПТП. В съставения
от нидерландската полиция първоначален доклад дословно е записано „На място се
установи, че водачът е бил отклонен от заек и се е сблъскал в дървото“. Не се установяват
никакви други причини за настъпилото ПТП, като например заспиване на водача, употреба
от същия на алкохол или упойващи вещества. Най- общо липсват каквито и да било данни
за проявена от А.К. груба небрежност при управлението на микробуса марка „Ивеко“. Ето
защо, не е и налице основание да се приеме, че е налице съпричиняване от същия на
трудовата злополука.
В издадения от болница „Девентър“ документ за извършен преглед на 17.07.2018г. на
пострадалия А.К. заключението е за отворена мултифрагментарна фрактура на дясното
колянно капаче и фрактура на седмо ляво ребро. Предписано е постъпване в хирургично
отделение и операция на коляното. Прието е заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д-
р Д.М. на база на наличната медицинска документация от болница „Девентер“ и от
МБАЛ“Бургасмед“ЕООД и на база на извършен на 07.08.2020г. преглед на жалбоподателя,
от което заключение се установява, че в резултат от ПТП същият е претърпял открито,
раздробено счупване на капачката на дясното коляно; тангенциална фрактура на бедрен
кондил на същото коляно; фрактура на седмо ребро в ляво отпред. Потвърждава се, че
пострадалият е лекуван оперативно два пъти- веднъж в болница „Девентер“ в Кралство
Нидарландия и след четири месеца в МБАЛ“Бургасмед“ЕООД. По причина на
уврежданията той е бил в неработоспособност през периода от 17.07.2018г. до 13.01.2020г.,
през който период е бил с трайно ограничени движения. Към датата на извършения от д- р
4
Д.М. преглед все още е накуцвал, като е натоварвал повече левия си крак. Констатиран е
оток в долния край на десния крак и продължаваща слабост и хипотрофия на същия крак.
Заключението на вещото лице е, че няма опасност от износване на ставите на здравия ляв
крак, но има голям процент вероятност от по- ранно ошипяване на увредената колянна става
и развитие на гонартроза / артроза на колянната става/. Всички тези негативни последици за
здравословното състояние на жалбоподателя А.К., както и претърпените от него болки,
страдания и неудобства в резултат от счупването на капачката на дясното коляно, а и от
фрактурата на седмото ляво ребро, и в резултат от продължителното му обездвижване са
пряка причинно- следствена връзка с настъпилата и констатирана с необжалваното и влязло
в сила разпореждане на ТП на НОИ трудова злополука.
Искът за обезщетение по чл.200 от КТ е доказан по основание, а по отношение на
размера на обезщетението от една страна следва да се вземат предвид не малките по
интензитет и продължителност болки и страдания, претърпени от пострадалия работник, а
от друга страна, че той е млад, трудоспособен и към датата на извършения за целите на СМЕ
преглед вече е имал значително подобрение- предвижвал се е самостоятелно и само с леко
накуцване. При определяне на размера на обезщетението следва да бъде отчетена и
констатираната от д- р М. завишена опасност от развитие на артроза на колянната става, но
единствено като опасност, създаваща емоционален дисконфорт, но не и като вече настъпила
травма в пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука. Изхождайки от горните
обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намира, че определеното с обжалваното
първоинстанционното решение обезщетение е справедливо по размер и адекватно спрямо
настъпилите за жалбоподателя А.К. неимуществени вреди. Ето защо, решението на ПдРС ще
следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно с изхода на настоящето производство, направените от страните съдебни
разноски ще следва да останат в тяхна тежест, без да им бъдат присъждани.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 261490/30.11.2020г. по гр.д.№ 1328/2020г. на
ПдРС, ХV гр.с., с което жалбоподателят „Боспорус“ЕООД е осъден да заплати на
въззиваемия АНГ. Т. К. сумата от 20000 лева- обезщетение по чл.200 от КТ за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
трудова злополука на 17.07.2018г., установена с Разпореждане № 5104- 15- 237/06.08.2018г.
на служител на ТП на НОИ- гр.Пловдив, ведно със законните лихви върху горепосочената
сума, считано от 17.07.2018г.- датата на увреждането, до окончателното й изплащане, като
искът по чл.200 от КТ е отхвърлен за разликата между пълния претендиран размер на
обезщетението от 40000 лева и присъдените 20000 лева.
5
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6