№ 1767
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20231110159510
по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ......., със седалище и адрес на управление .......
представлаван съвместно от ............. – изпълнителни директори, чрез
процесуалния си представител ............. – юрисконсулт, твърди в исковата
си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи сумите по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 20646 от
17.07.2023 г. по ч. гр. дело № 26765 по описа за 2023 г. на СРС. В съдебно
заседание исковете се поддържат, претендират се направените по делото
разноски.
Ответника ....... със седалище и адрес на управление ............
представляван от .......... - изпълнителни директори, в срока по чл. 131 от
ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове, и
моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: Доколкото между страните по делото не съществува спор, то с
протоколно определение от 15.03.2024 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелства следните факти от обективната
действителност, представляващи част от фактическия състав на регресния иск
по чл. 411 от КЗ:
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско"
относно лек автомобил марка/модел ....... с ищцовото дружество.
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ..... с
ответното дружество.
изплащане от страна на ищеца на 25.06.2019 г. на сумата в размер на 1
036, 97 лева на сервиза, извършил рамента на увредения автомобил.
начисляване на обичайни разноски в размер на 15 лева.
Изпращане на регресна покана за сумата в размер на 1 051, 97 лева, както
и нейното получаване на 20.12.2019 г. от страна на ответното дружество
2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената
връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът
напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като
даказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени
доказателства, едно от които и двустранен констативен протокол за ПТП от
07.05.2019 г., а също така и разпитаните свидетели, чиито показания са
отразени в протоколите от съдебните заседания и които съдът няма да
възпроизвежда повторно в настоящия съдебен акт. Въз основа на така
изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на
07.05.2019 г., около 10,30 часа, в ........“, водача на лек автомобил марка/модел
..... при извършване на маневра „заден ход“, без да се увери, ч„е пътя зад него
е свободен, удря в дясната част лек автомобил марка/модел ......., при което му
нанася имуществени вреди. Вещото лице дава заключение, че имуществените
увреждания, нанесени на лек автомобил марка/модел ....... се намират в пряка
причинно-следствена връзка с описаното в двустранния констативен протокол
за ПТП от 07.05.2019 г., приет като доказателство по делото и възлизат на
сумата в размер на 1 036, 97 лева, или с включени ликвидационни разноски в
2
обичания размер от 15 лева – 1 051, 97 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
А. По отношение на иска за главницата: С плащането на
обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите като процесния, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината се презумира до доказване на
противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи риска
от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер на
причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както и
осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата и
приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 1 036, 97 лева, която
сума е необходима за възстановяване на автомобила, както и сумата в размер
на 15 лева, представляваща обичайния размер на ликвидационните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския деликт вината се
предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по основание и
3
размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите, причинени на
чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора. С оглед всичко казано дотук иска следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК –
18.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.
Б. По отношение на иска за мораторна лихва: Доколкото главният
иск е уважен, следва да бъде уважен и акцесорния иск за мораторна лихва,
като същата съдът изчисли с общодостъпен електронен калкулатор, и същата
възлиза на сумата в размер на 326 лева, като предявеният размер е по – малък
– 320, 27 лева, поради което и следва да бъде изцяло уважен.
В. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото ищеца има
право на разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, както за заповедното
производство, така и по настоящото дело. Общия размер на дължимата
държавна такса за двата иска възлиза на сумата в размер на 100 лева. Въпреки
погрешното внасяне на държавна такса в размер на 50 лева, вместо
дължимите 25 лева по заповедното производство, съдът не е давал указания за
довнасяне на държавна такса по исковото дело, поради което общия размер е
внесен правилно. По заповедното производство освен това ищеца е направил
разноски в размер на 150 лева юрисконсултско възнаграждение, против които
не е подадена частна жалба и липсва възражение за тяхната прекомерност във
възражението. По настоящото производство са направени разноски в размер
на 490 лева, от които 50 лева държавна такса, 300 лева депозит за САТЕ, 40
лева депозити за свидетел, и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.
Следователно, общия размер на разноските, на които има право ищеца,
възлиза на сумата в размер на 690 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ....... със седалище и адрес на
управление ............ представляван от .......... - изпълнителни директори, че
4
дължи на ......., със седалище и адрес на управление ....... представлаван
съвместно от ............. – изпълнителни директори, сумата в размер на 1 051,
97 лева /хиляда петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща невъзстановено от ответника застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК – 18.05.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата в размер на 320, 27 лева
/триста и двадесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща
мораторна лихва за периода 18.05.2020 г. – 17.05.2023 г., съгласно издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 20646 от
17.07.2023 г. по ч. гр. дело № 26765 по описа за 2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА ....... със седалище и адрес на управление ............
представляван от .......... - изпълнителни директори, да заплати на ......., със
седалище и адрес на управление ....... представлаван съвместно от .............
– изпълнителни директори, сумата в размер на 690 /шестстотин и
деветдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, съгласно
мотивната част на настоящото решение.
Банкова сметка на ищеца:
...........
............
".......... к.............." АД
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5