Решение по дело №292/2022 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 156
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20225210200292
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. гр.Велинград, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:И.КА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20225210200292 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на И. М. В. против Наказателно постановление
№ 21-0367-000686/11.06.2021г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР
Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лв., на основание чл. 179, ал. 2, във вр. чл. 179,
ал.1, т. 5 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Твърди се, че е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Не били спазени императивните изисквания
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, тъй като не се съдържало надлежно описание на
обективните обстоятелства от състава на нарушението, с което се нарушавало
правото на защита на жалбоподателя. Не било посочено точно и конкретно в
коя част на площад Европа в гр. Костандово е извършено нарушението. Не
били посочени трите имена и ЕГН на пострадалия водач.
Нарушена била процедурата при предявяване и връчване на акта за
установяване на административното нарушение, който бил съставен в
отсъствието на жалбоподателя, но не му бил предявен за подпис по
предвидения чл. 43, ал. 4 и ал. 6 ЗАНН.
Наказателното постановление било връчено повече от година след
издаването му.
Административнонаказващият орган не изпълнил задължението си
преди да се произнесе по преписката да извърши проверка за
1
законосъобразност и обоснованост на акта, преценка на събраните
доказателства, а при необходимост и разследване на спорните обстоятелства.
От обективна страна жалбоподателят не бил извършил нарушението, в
което е обвинен.
Иска се отмяна на обжалвания акт.
Претендирате се разноски.
В писмено становище, чрез адв. С. АК Пазарджик, жалбоподателят
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна- Началникът на ОДМВР Пазарджик, чрез
юрисконсулт П., в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна
и иска наказателното постановление да се отмени.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.02.2021 г. автомобилът на жалбоподателят И. М.-БМВ 530 Д с
рег. № *****, бил паркиран на паркомясто на пл. Европа в центъра на гр.
Костандово. Около 14,50 часа при извършване на маневра движение назад за
излизане от паркомястото, жалбоподателят ударил в предната дясна част
движещия се по площада зад него лек автомобил АУДИ А 4 с рег. № А 4,
управляван от свидетеля Л. И. И.. От удара били причинени материални щети
по лекия автомобил на И..
На този ден на площад Европа в гр. Костандово се провеждал
благотворителен концерт, имало много паркирани коли и видимостта била
ограничена.
Понеже нямало пострадали хора, жалбоподателя предложил на водача
на другия автомобил да отидат при застраховател и да попълнят и подпишат
двустранен протокол. Двамата отишли при застрахователен агент в гр.
Костандово, но понеже било края на месеца, ден петък и трябвало да съставя
месечен отчет, били помолени да дойдат в понеделник.
На следващия ден, В. се обадил на И. и му казал, че нищо няма да
подпише, защото настъпването на ПТП-то не било в причинна връзка с
неговото поведение, а с това че И. се движил с превишена скорост. Поради
тази причина двустранен протокол между двамата водачи за настъпилото
ПТП не бил съставен.
На 01.03.2021г. свидетелят И. сигнализирал за случилото се в участъка
на РУ Велинград в гр. Ракитово. Поискал да се изискат камерите от сградата
на кметството в гр. Костандово.
2
По случая била образувана полицейска преписка с вх. № 367000-
1742/01.03.2021г., разпределена на полицейския служител, отговарящ за гр.
Костандово-мл. експерт Х.Г..
Полицейският служител Г. прегледал записите на поставените на
сградата на кметство гр. Костандово камери за видеонаблюдение от дата
26.02.2021г., в присъствието на двамата водачи и на служителя на кметство
гр. Костандово-свидетеля И. А. К.. На записите се виждало как лек автомобил
БМВ 530 Д с рег. № *****, излизайки от паркомясто, движейки се назад, удря
в предната дясна част преминаващия по това време и намиращ се зад него лек
автомобил АУДИ А 4 с рег. № *******.
В хода на полицейската проверка били снети писмени обяснения от
свидетелите К. и И..
На 14.05.2021г. свидетелят Б. Т., заемащ длъжността полицейски
инспектор в РУ Велинград съставил Протокол за ПТП № 151715, в който
описал механизмът на настъпване на ПТП. Протоколът бил съставен в
сградата на кметството на гр. Костандово.
На същата дата бил съставен и АУАН бл. № 524222/14.05.2021г., за
това че на 26.02.2021г., около 14,50 маса в гр. Костандово, пл. Европа, И. М.
В., като водач на лек автомобил БМВ 530 Д с рег. № ***** извършва маневра
на заден ход, като излиза от редица паркирали автомобили и удря движещият
се зад него лек автомобил АУДИ А4 с рег. № ******* с водач Л. И.. Настъпва
ПТП с материални щети-нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
За съставянето им били поканени жалбоподателят, собственикът на лек
автомобил АУДИ А 4 с рег. № *******-свидетелят Л. И. и служителят в
кметство гр. Костандово-свидетелят И. А. К..
Протоколът за ПТП и актът за установяване на нарушение били
съставени в сградата на кметството в гр. Костандово. Жалбоподателят В.
отказал да се яви и да присъства при съставянето им. Възразил, че е
изминало доста време и не следва да му се съставя АУАН. След съставянето
им бил запознат с тяхното съдържание от свидетеля Г., който му ги предявил,
за подпис и за връчване. В. отказал да подпише и да получи препис както
Протокол № ПТП № 151715/14.05.2021г., така и АУАН бл. №
524222/14.05.2021г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което по идентичен начин с този в акта били
описани обективните признаци от състава на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Идентична била и дадената правна квалификация на
нарушението. С него на И. М. В. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лв., на осн. чл. 179, ал. 2, във вр. ал.1, т. 5 ЗДвП, за
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и несъмнен начин от показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели-актосъставителят полицейски
3
инспектор Б. Т. и свидетелите при съставянето му Л. И. и И. К.. Съдът
кредитира показанията им като непротИ.речиви, логични, последователни и
взаимно допълващи се. Свидетелите лично и непосредствено са възприели
различни факти от обективната действителност, от които се установява както
нарушението и неговият извършител, така и обстоятелствата по извършването
му и по съставяне на АУАН.
От показанията на свидетелите И. и К. се установява, че на 26.02.2021г.
в гр. Костандово на пл. Европа жалбоподателят В., управлявайки лек
автомобил БМВ 530 Д, с рег. № РА7170К, извършва маневра движение назад,
за да излезе от паркомясто, при което удря движещия се по това време зад
него по площада лек автомобил АУД А 4 с рег. № *******, управляван от
свидетеля И.. От действията на двамата водачи се установява и механизмът на
настъпване на самото пътнотранспортно произшествие.
Показанията на свидетелите се подкрепят от съставения Протокол за
ПТП № 1517155/14.05.2021 г., който като официален свидетелстващ
документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му се ползва с
обвързваща съда доказателствена сила, относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Същият е съставен по данни на свидетелите И. и К., след
преглед от служител на РУ Велинград на видеозаписа от монтираните на
сградата на кметството в гр. Костандово камери за видео наблюдение и след
оглед на автомобила на И.. Налице са достатъчно данни от различни
източници, които в своята съвкупност по идентичен начин установяват
отразените в протокола факти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Акт за установяване на административно нарушение №
524222/14.05.2021г. и Наказателно постановление № 21-0367-
000686/11.06.2021г. са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал.
1 ЗДвП, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, във вр. с и т.
1.3 и т. 2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на вътрешните
работи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания
за отмяна на обжалвания акт. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо да разбере в какво е обвинен и
срещу какви факти да се защитава. В обстоятелствената част са налице
достатъчен обем от данни, относими към фактическия състав на нарушението
по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че не е достатъчно индивидуализирано
4
мястото на извършване на нарушението. Соченото като място на извършване
на нарушението паркомясто на пл. Европа в гр. Костандово напълно
удовлетворява критериите на чл. 42, ал. 1 , т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Посочването в коя точно част на площад Европа е реализирано ПТП-то не е
необходимо, тъй като данните за номер, улица, точно местоположение на
паркираното или на движещото се превозно средство не са съставомерни
признаци на нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. В която и да е част на площад
Европа да се е намирал В., отново би извършил нарушение на чл. 25, ал. 1
ЗДвП, ако при маневра, предизвика настъпване на ПТП.
Неоснователно е възражението, че е нарушен редът за съставяне,
предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението.
Установи се от показанията на свидетелите, че жалбоподателят е
уведомен за датата и мястото, на което ще е съставен, но е отказал да се яви в
сградата на кметството и да присъства при съставянето му, а е стоял в
близкото заведение. Установи се също, че след съставянето му, актът за
установяване на нарушението е предявен на жалбоподателя, за да се запознае
с неговото съдържание, но същият е отказал да го подпише и да получи
екземпляр от акта, удостоверено с подписа на служителя от РУ Велинград
инсп. Х.Г..
Следователно неприложими в случая са разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и
ал. 6 ЗАНН, на които жалбоподателят се позовава. Същите касаят хипотеза, в
която нарушителят, след като е надлежно поканен за съставяне на АУАН, не
се яви. В този случай актосъставителят е в обективна невъзможност да му
предяви АУАН за подпис и да му връчи екземпляр от него. Доколкото
причината за неявяване на нарушителя на този етап за него е неизвестна, за да
му осигури възможност да упражни правото си на защита, в чл. 43, ал. 4 и ал.
6 ЗАНН се предвижда изпращането на акта на съответната служба или
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя, за
предявяване за подписване и връчване. Ако нарушителят не бъде намерен на
адреса му по местоживеене, след щателно издирване, производството се
спира.
Не е такъв настоящият случай. Жалбоподателят е поканен, за да му бъде
съставен АУАН, такъв е бил съставен и му е предявен за подпис, но е отказал
да го подпише и да получи екземпляр от акта. Затова за актосъставителя не
възниква задължение да го изпраща на съответната служба за връчването му,
защото в случая невъзможността да бъде връчен не му е неизвестна. В случая
категорично са изключени пречките за неявяване, които може да се дължат
обективно непреодолими за нарушителя препятствия. Причина за невръчване
на акта за установяване на нарушението е поведението на самия нарушител и
на съзнателния му отказ да се запознае с неговото съдържание, да го подпише
и да получи екземпляр от него.
Неоснователно е възражението, че не са посочени трите имена на
пострадалото лице, доколкото обвинението е за причинено ПТП с материални
5
щети, а не с пострадалия хора, затова пълната индивидуализация на
собственика на увреденото превозното средство не е необходима. Достатъчно
е да се посочи марка, модел и регистрационен номер на превозното средство,
което е изпълнено.
Неоснователно е възражението, че наказателното постановление е
вречено след повече от една година от съставянето му. Действително се
констатира неоправдано забавяне на това процесуално действие, което макар
да е укоримо, не е основание за отмяна на наказателното постановление,
доколкото към настоящият момент не е изтекла давността за
административнонаказателно преследване на дееца по чл. 80, ал. 1 , т. 5 НК,
във вр. чл. 84 ЗАНН.
Неоснователно е възражението, че административнонаказващият орган
не е изпълнил задължението си преди да се произнесе по преписката, да
извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на акта, преценка на
събраните доказателства, а при необходимост и разследване на спорните
обстоятелства. Дори такъв порок да е допуснат, съдът не разполага с
правомощие да отмени наказателното постановление само на това основание
и да върне преписката на администативнонаказващият орган за
отстраняването му, а следва сам да го отстрани.
Анализът на събраните в производството гласни и писмени
доказателства, сочат безпротИ.речИ., че на 26.02.2021г., в гр. Костандово на
пл. Европа, И. М. В. е извършил нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДВП, а именно
при управление на лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ***** е предизвикал
ПТП с л.а. АУДИ А4 с рег. № *******, като при извършването на маневрата,
за да излезе от паркомясто, не се е убедил, че няма да създаде опасност друг
участник в движението и не се е съобразил с неговото положение. Доколкото
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП всеки водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да я започне,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
съдът намира, че в случая е налице нарушение на тези изисквания, тъй като
автомобил АУДИ А4 с рег. № ******* е участник в движението и водачите,
извършващи маневра, следва да се съобразяват с положението и на този
автомобил.
Нарушението със съставомерния правен резултат правилно е отнесено
към санкционната норма на чл. 179, ал. 2 във вр. с, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и
правилно по тази разпоредба е ангажирана и административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Настоящата инстанция счита, че посочената
разпоредба освен санкционна, е и материално правна, защото съдържа и
описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции,
а именно - нарушение на задълженията, които има всеки участник в
движението по пътищата. А основните задължения на всеки участник в
движението по пътищата са, че с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност жИ.та и
6
здравето на хората и да причинява имуществени вреди. След като по делото е
установено, че водачът В. не е изпълнил именно тези основни задължения и е
извършил маневрата движение на заден ход при излизане от паркомясто, така
че е причинил ПТП, то същият правилно е бил санкциониран на основание
чл. 179, ал. 2 вр. с, ал. 1 т. 5 от ЗДвП.
Съставомерен признак на административнонаказателната разпоредба на
чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведено под
отговорност санкицонираното лице, е наличието на причинено
пътнотранспортно произшествие. Последното съгласно легалната дефиниция
на понятието по §6, т.30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира едно
събитие като ПТП, е необходимо да бъде установено наличието на
предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети,
настъпили в процеса на движението на ППС. В случая обективният факт на
настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл. чл.179,
ал.2 от ЗДвП е установен с надлежни доказателствени средства-разпит на
свидетели, протокол за ПТП от които е видно какви повреди/ материални
щети/ са възниквали при удара на двата автомобила и не е необходимо те са
се опишат в самото наказателно постановление.
Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП защитава обществените отношение
по безопасността на транспортната дейност, която е източник на повишена
опасност. Целта е да се гарантира, че при упражняването й участниците в
движението ще съобразяват местоположението на управляваните от тях
превозни средства, с това на останалите участници в движението, така че да
не се създава опасност от настъпване на ПТП и да не се допуска настъпването
им. Нарушаването й, при което освен това са настъпили и имуществени
вреди, налага извод, че нарушението се отличава с присъщата за нарушения
от този вид степен на обществена опасност.
Правилно е определен размерът на наложеното наказание, който е в
абсолютно определения от закона размер, непозволяващ изменяването му.
По гореизложените съображения, съдът счита, обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН, право на
разноски има въззиваемата страна. Искането за заплащането им е заявено
своевременно, с писмено становище вх. № 5299/12.10.2022г., преди даване
ход на съдебните прения. Съдът, като съобрази, че по делото са проведени
две открити съдебни заседания, че делото не се отличава с фактическа и
7
правна сложност и че действията на процесуалния представител на
административнонаказващия орган се състоят само в подаване на писмено
становище, счита че на ОДМВР Пазарджик следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ минимален размер от 80,00 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0367-
000686/11.06.2022г. на Началника на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, с
което на И. М. В., ЕГН: ********** от гр. Костандово, ул. ******** № 28А, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на
основание чл. 179, ал. 2, във вр. чл. 179, ал.1, т. 5 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, И. М. В., ЕГН: ********** от гр.
Костандово, ул. ******** № 28А, да заплати на ОДМВР Пазарджик разноски
за юрисконсултско възнаграждение по а.н. дело № 292/2022г. на Районен съд
Велинград, в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8