РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Враца, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. Петрова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500526 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 594/13.10.2022 г., постановено по гр. дело № 710/2022 г.,
Районен съд – Враца е признал за установено по отношение на М. Т. А., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр.***, че дължи на “ЧЕЗ Електро
България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, сумата
462.07 лева главница за ползване на ел. енергия, доставена за периода от
11.02.2021г. до 10.07.2021г. за електроснабдяване на имот, находящ се на адрес гр.
***, с клиентски номер ***, сумата 13.80 лв. мораторна лихва за периода от
01.04.2021г. до 26.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 13.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч.гр.д.
№ 3431/2021 г. на Районен съд Враца е издадена заповед № 1019/14.09.2021 г., и
същата е осъдена да заплати на “ЧЕЗ Електро България” АД, направените
съдебно-деловодни разноски в исковото производство от 850.00 лв. и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3431/2021г. на Районен съд Враца в общ
размер на 90.00 лв.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба вх. №
7300/12.12.2022 г. от М. Т. А., чрез назначения й особен представител адв. М. Д.
от АК-Враца, в която се излагат съображения за неговата неправилност, тъй като
нямало безспорни и категорични доказателства, за начина, по който са събирани
данните за консумациите - за това къде и как са направени измерванията, касаят
ли именно въпросното жилище, от кого и в какво качество са изготвени, правилно
ли са установени преносните такси и съотносимостта с общите части. Поддържа
се, че относно измервателните уреди няма данни кога са поставяни и дали са
преминали тест за качество и точност на отчитането. Иска се от съда да отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан, с всички произтичащи от това
последствия, включително присъждане на възнаграждение за особен представител
за тази инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Електрохолд Продажби”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК***, чрез пълномощник
адв. Т. Х. Я. - САК, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Счита, че жалбата е бланкетна, тъй като не сочи
конкретни аргументи за неправилност и необоснованост на атакуваното съдебно
решение, а единствено общи и неподкрепени с доводи твърдения. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено при правилно
прилагане на материалния закон и съдопроизводствените правила. На първо място
поддържа, че ответникът едва пред въззивна инстанция недопустимо навежда
нови възражения, каквито не е заявил надлежно в производството по делото пред
първа инстанция, респективно същите обстоятелства не са очертани като спорни
по делото пред РС-Враца. Отделно счита, че от събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин от приетото без възражения на страните
експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както
начина, по който са събирани данните за консумацията, така и техническите
характеристики на измервателното устройство, неговата индивидуализация по
номер и годност. Посочва, че съдът е извършил ясна и хронологична оценка на
всяко от събраните по делото доказателства, като е обсъдил всяко от тях по
отделно и в тяхната съвкупност, поради което и е извел правилен и обоснован
извод за основателност и доказаност на предявения установетелен иск по чл. 422
във вр. чл. 410 от ГПК и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД. Според въззиваемия
правилно съдът е приел, че за процесните задължения по делото са представени
първични счетоводни документи - фактури, установяващи по основание и размер
предявените искове, че същите не са заплатени от ответницата, както и че в имота
на ответницата е монтирано средство за техническо измерване, което според
вещото лице отговаря на метеорологичните и техническите характеристики за
такъв тип измерване. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като
неоснователна и постанови решение, с което потвърди изцяло решението на
Районен съд-Враца, като правилно и обосновано. Претендира извършените
разноски по делото пред въззивна инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
2
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от процесуалните
представители на страните, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран със заявление от 13.09.2021г. на „ЧЕЗ
Електро България” АД по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
против М. Т. А., ЕГН ********** от гр.Враца. По заявлението е образувано
ч.гр.д. № 3431/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, по което районният съд е
издал заповед за изпълнение № 1019/14.09.2021 г., по силата на която е
разпоредено М. Т. А. да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата 462.07
лева главница за ползване на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода
от 11.02.2021 г. до 10.07.2021 г.; 13.80 лв. мораторна лихва за периода от
01.04.2021 г. до 26.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 13.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по
издаване на заповедта за изпълнение - заплатена държавна такса в размер 25.00
лева и 65.00 лева адвокатско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на заповедния съд, дадени
с разпореждане № 74/05.01.2022 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил установителни искове за съществуване
на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба, с която са предявени исковете с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД ищецът „ЧЕЗ
Електро България” АД, гр. София твърди, че е доставчик на електрическа енергия
на обособена територия, определена в Приложение № 1 към Лицензия за доставка
на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-
17/01.07.2013г. Поддържа, че се е намирал в облигационни правоотношения с
ответницата М. Т. А. от гр. Враца, които се регулират от Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД,
които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат
и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Посочва, че е доставял на ответницата М. Т. А. с електроснабден
имот, находящ се на адрес гр. ***, с клиентски номер ***, ел. енергия за периода
3
от 11.02.2021 г. до 10.07.2021г., за което е издал отделни фактури с конкретно
посочени в тях дължими суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 17.03.2021г.
на стойност 154.16 лева за периода 11.02.2021г. - 12.03.2021г.; 2. Фактура №
********* от 15.04.2021г. на стойност 142.81 лева за периода 13.03.2021г. -
12.04.2021г.; 3. Фактура No ********* от 17.05.2021г. на стойност 70.86 лева за
периода 13.04.2021 г. - 12.05.2021г.; 4. Фактура № ********* от 15.06.2021г. на
стойност 58.68 лева за периода 13.05.2021г. - 10.06.2021г.; 5. Фактура №
********* от 15.07.2021г. на стойност 35.56 лева за периода 11.06.2021г. -
10.07.2021г. Изтъква, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати
доставената ел.енергия по издадените фактури. Твърди, че посочените
задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като не са платени в
десетдневен срок, съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на ,,ЧЕЗ Електро България” АД. Поддържа, че върху сумите по
издадените фактури е начислил лихва за процесния период, както следва: 1. по
фактура N ********* - сумата 6.24 лева за периода 01.04.2021г. - 26.08.2021г.; 2.
по фактура № ********* - сумата от 4.65 лева за периода 30.04.2021г. -
26.08.2021г.; 3. по фактура № ********* - сумата 1.71 лева за периода
01.06.2021г. - 26.08.2021г.; 4. по фактура № ********* - сумата 0.93 лева за
периода 30.06.2021г. - 26.08.2021г.; 5. по фактура № ********* - сумата 0.27
лева за периода 30.07.2021г. - 26.08.2021г. Поддържа, че е подал заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд - Враца, по
което е образувано ч.гр.дело № 3431/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение, която е връчена на длъжницата при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, което обуславя правния му интерес от предявяване на иск относно
вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК. Посочва, че общата стойност на
непогасения паричен дълг на ответницата към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение възлиза на 462.07 лева -
главница по неплатени фактури и 13.80 лева законна лихва за забава, считано от
01.04.2021 г. до 26.08.2021г., които суми са присъдени с издадената заповед за
изпълнение. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с
което да установи със сила на присъдено нещо, че ответницата М. Т. А. с
електроснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, с клиентски номер ***, по
издадената заповед за изпълнение му дължи сумата 462.07 лева главница за
използвана и незаплатена ел. енергия, доставена за периода от 11.02.2021г. до
10.07.2021г., сумата 13.80 лв. мораторна лихва за периода от 01.04.2021г. до
26.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
4
подаване на заявлението в съда - 13.09.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и да осъди ответницата да му заплати сторените от него
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК в размер 90.00 лева, както и
разноски за образуване на настоящото производство в размер 175.00, както и
допълнителни предстоящи разноски, чиито конкретен размер и основание в хода
на съдебното производство ще бъде посочен в списък на разноските по чл.80 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Т. А. от гр.
Враца, чрез назначения й особен представител адв. М. Д. от АК-Враца, в който е
оспорила по основание и размер предявените срещу нея искове, като
неоснователни и недоказани с молба същите да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и
е изслушано заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от които
се установява следното:
Установи се по делото, че на ищцовото дружество "ЧЕЗ Електро България"
АД, гр.София е издадена лицензия за доставка на електрическа енергия от
доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл.39, ал.1, т. 13 от ЗЕ (л.
24 по делото).
На 25.11.2014г. М. Т. А. е подала до "ЧЕЗ Електро България" АД, гр.София
заявление № ********** за продажба на ел. енергия за битови нужди (л.19-гръб)
за обект апартамент, находящ се на адрес гр. ***. Като документ за правата върху
имота заявителят е посочил протокол-декларация. Заявителят е декларирал, че е
влязъл във владение и ползва имота, считано от 25.11.2014г.
На същата дата между "ЧЕЗ Електро България" АД, като продавач, и М. Т.
А., като потребител, е подписан протокол-декларация, в който потребителят е
декларирал, считано от датата на подписване на протокола, че ще ползва ел.
енергия за битови нужди на адрес за доставка с клиентски № ***, а продавачът е
приел, считано от 25.11.2014г. да продава на потребителя ел. енергия по цени за
битови нужди (л.20 по делото).
В приложената на лист 18-гръб справка за консумация на клиенти за клиент
с име М. Т. А., е отразено, че има клиентски № ***, за обект **********,
намиращ се на адрес: гр. ***. В справката са отразени отчетени показния на
електромер (СТИ) № *** за периода 05.03.2019г. – 09.02.2022г. и издадените през
посочения период фактури.
За установяване задълженията на ответницата М. Т. А. за потребявана ел.
5
енергия в електроснабден имот, находящ се на адрес гр. ***, с клиентски номер
***, за периода от 11.02.2021 г. до 10.07.2021г., по делото са приложени издадени
от "ЧЕЗ Електро България" АД фактури с конкретно посочени в тях дължими
суми, а именно: 1. Фактура № ********* от 17.03.2021г. на стойност 154.16 лева
за периода 11.02.2021г. - 12.03.2021г.; 2. Фактура № ********* от 15.04.2021г. на
стойност 142.81 лева за периода 13.03.2021г. - 12.04.2021г.; 3. Фактура No
********* от 17.05.2021г. на стойност 70.86 лева за периода 13.04.2021 г. -
12.05.2021г.; 4. Фактура № ********* от 15.06.2021г. на стойност 58.68 лева за
периода 13.05.2021г. - 10.06.2021г.; 5. Фактура № ********* от 15.07.2021г. на
стойност 35.56 лева за периода 11.06.2021г. - 10.07.2021г. Върху сумите по
издадените фактури доставчика е начислил лихви за процесния период, както
следва: 1. по фактура N ********* - сумата 6.24 лева за периода 01.04.2021г. -
26.08.2021г.; 2. по фактура № ********* - сумата от 4.65 лева за периода
30.04.2021г. - 26.08.2021г.; 3. по фактура № ********* - сумата 1.71 лева за
периода 01.06.2021г. - 26.08.2021г.; 4. по фактура № ********* - сумата 0.93 лева
за периода 30.06.2021г. - 26.08.2021г.; 5. по фактура № ********* - сумата
0.27 лева за периода 30.07.2021г. - 26.08.2021г.
Представена е по делото също и справка по лице, издадена от Агенция по
вписванията за ответницата М. Т. А. (л.64), от която се установява вписване от
03.09.2008г. на договор за покупко-продажба на недвижим имот: поземлен имот
*** в гр. ***, ведно с мазе и две тавански помещения с купувачи Е. К. А. и М. Т.
А.. В справката не е отразено вписване за отчуждаване на имота от купувачите.
Установи се също, от приложената на л. 12 по заповедното производство
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че
ответницата М. Т. А. има регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. *** от
2012г.
Представено е и копие от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България", одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-059 от 07.11.2007 г., изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от
26.04.2010 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съда приема като обективно,
професионално и пълно, се установи, че от представено извлечение от
счетоводните регистри на „Електрохолд Продажби“ АД /„ЧЕЗ Електро България“
АД/ е регистриран клиентски номер *** за доставяне на електрическа енергия за
6
битови нужди с обект на адрес: гр. *** и титуляр на партидата М. Т. А., която
партида е открита на 25.11.2014г. и е водена редовно, в съответствие на
нормативните изисквания. Вещото лице е установило, че процесните фактури №
*********/17.03.2021 г., № *********/15.04.2021г., № *********/17.05.2021г., №
*********/15.06.2021г. и № *********/15.07.2021 г. са осчетоводени в
счетоводството на „ЧЕЗ Електро България" АД (сега „Електрохолд Продажби"
АД) в деня на издаването им по съответните счетоводни сметки, включително
като задължение по клиентски номер ***, с лице - страна по договора М. Т. А., и
отговарят по форма и съдържание на изискванията на Закона за счетоводството.
Те са изчислени на основание подадени от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
данни за реално потребление на ел.енергия в обекта. От заключението се
установява, че по партидата на името на ответницата има данни за предходни
плащания по издадени от дружеството фактури за период 25.11.2014 г. -
16.02.2021 г. Установено е също, че от клиентския номер *** е заявена
регистрация за получаване на електронна фактура. Същата позволява получаване
на месечните сметки за електрическа енергия на посочен от клиента електронен
адрес, още на следващия ден след фактуриране, а като резултат клиентите
получават електронно подписан, валиден данъчен документ, който е напълно
идентичен с фактурата на хартия, в запечатан плик. Процесните фактури са
изпратени на електронна поща: ***. От назначената експертиза е установено, че
общият размер на дължимите плащания - главници по фактури за отчетена
ел.енергия в имот в гр. ***, за период 11.02.2021 г. - 10.07.2021 г. е на стойност
462,07 лева; общият размер на лихвите за забава върху сумите по фактурите,
изчислени от датата на просрочие на плащането по съответната фактура до
26.08.2021 г., е 13,80 лева, или общият размер на главница и лихви за забава е
475,87 лева. В клиентската информационна система на „ЧЕЗ Електро България“
АД няма подадени жалби и/или възражения по издадените фактури, както и
жалби за неполучаване на същите. Вещото лице е установило също, че от
предоставената информация от „Електрохолд Продажби” АД към 08.09.2022г. по
процесните фактури няма извършено плащане. За отчитане на изразходваната
ел.енергия в имота е монтирано средство за техническо измерване - електромер №
***, който отговаря на метрологичните и техническите характеристики за такъв
тип измерване.
За заплащане на сумите по фактурите по делото не са представени никакви
доказателства от ответната страна.
С обжалваното решение, първоинстанционния съд, след обстоен анализ на
7
събраните доказателства и приложимите към спора норми на Закона за
енергетиката и клаузи от Общите условия на ищцовото дружество, е приел за
безспорно, че страните по делото са били обвързани от договор за доставка на ел.
енергия за битови нужди, по силата на който ищцовото дружество е доставило до
имота на ответницата електрическа енергия за процесния период, за което
съответно е издало фактури на претендираната с исковата молба стойност за
главница и лихва, както и че в определения в самите фактури срок ответницата не
е погасила задълженията си към ищцовото дружество. С оглед на изложеното
първоинстанционният съд е уважил изцяло установителните искове за главницата
и акцесорната претенция за мораторна лихва върху нея, като основателни.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Разгледано по същество решението на районен съд гр. Враца е и правилно.
Същото е постановено след събиране на относимите доказателства и възприемане
на фактически обстоятелства по спора, които кореспондират със събраните
доказателства и след излагане на задълбочени и пространни правни изводи, които
напълно се споделят от настоящата въззивна инстанция. Ето защо, на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към изложената от първостепенния съд
фактическа обстановка по спора и мотивите.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е
отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство
по същество се установява дали вземането съществува и дали е изискуемо.
За уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 ЗЕ ищецът трябва да установи
по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираното от
8
него вземане, т.е. че в процесния период между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало от
действителен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по
който ответникът е имал качеството на потребител на ел. енергия; че в изпълнение
на този договор дружеството е доставило на потребителя в посочения в исковата
молба имот за процесния период отразеното във фактурите количество
електрическа енергия, което е отчетено при изправност на сертифицирано
средство за търговско измерване; че доставеното количество ел. енергия се
равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, както и
че съобразно одобрените и приети общи условия фактурираното количество ел.
енергия съответства на доставеното и потребено количество електроенергия и
изискуемостта на вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже недължимост на претендираните суми (главница
и/или обезщетение за забавено плащане) изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
факти и обстоятелства.
В настоящото производство не се спори между страните, че ищецът „ЧЕЗ
Електро България” АД (понастоящем „Електрохолд Продажби” АД) е краен
снабдител на електрическа енергия по смисъла на чл. 92, т. 2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия - чл. 98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-059 от
07.11.2007 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, изменени и допълнени с
решение № ОУ-03 от 26.04.2010 г., същите са публикувани в централен и в местен
всекидневник и са действали в процесния период, за който ищецът твърди, че е
доставял услугите по снабдяване на ответницата с електрическа енергия. В
изпълнение на задълженията си на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката и съгласно общите условия ищецът е длъжен да снабдява с
електрическа енергия всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към
електроразпределителната мрежа.
По делото се доказа, че в процесния период, за който е начислена ел.
енергията с доставчик ищцовото дружество, страните са били обвързани от
валидна облигационна връзка, в която ответника е имал качеството „потребител
на електрическа енергия за битови нужди”.
9
Съгласно чл. 4, ал. 2 от представените по делото Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия (ОУ), потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. В чл. 4, ал. 3 от ОУ е установено изключение от горното
правило, като е предвидена възможността правата и задълженията на потребител
на електрическа енергия за битови нужди да може да упражнява и друго лице при
условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
представил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус
с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа
енергия за определен срок.
В случая, по делото се установи, както от представените от ищеца писмени
доказателства, така и от заключението на изпълнената съдебно-счетоводна
експертиза, правнорелевантното обстоятелство, че в процесния период в
счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България” АД е имало открита партида на името
на ответницата М. Т. А. с клиентски № ***, за обект, намиращ се на адрес: *** в
гр. ***, по която са отразявани издаваните фактури за извършено снабдяване с
ел.енергия и извършваните плащания.
От представената справка по лице, издадена от Агенция по вписванията се
установи, че ответницата М. Т. А. притежава посоченият в исковата молба обект
*** в гр. ***, а индиция, че същата е ползвала този обект в процесния период е и
регистрацията й на този адрес, което се установи от справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.
Установи се също, че този обект е присъединен към електроснабдителната
мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия е разположен, предвид което
ответницата има качеството "потребител на електрическа енергия за битови
нужди". Доказателства за облигационната връзка между страните са и
приложените по делото заявление от 25.11.2014г. от М. Т. А. до ищеца за
продажба на ел. енергия за битови нужди за същия този обект, в което заявителят
е декларирал, че е влязъл във владение и ползва имота, считано от същата дата;
протокола-декларация от същата дата, в който М. Т. А., като потребител, е
декларирала, считано от датата на подписване на протокола, че ще ползва ел.
енергия за битови нужди на адрес за доставка с клиентски № ***. В подкрепа на
извода, че между страните е съществувала облигационна връзка в процесния
период са и констатациите на вещото лице в заключението за предходни
10
плащания от ответницата по издадени от дружеството фактури, като същата по
този начин е приела предоставените й от ищцовото дружество услуги като негов
абонат.
С нормата на чл. 98а от ЗЕ се въвежда нов принцип спрямо определени
сделки, сключени при т.н. Общи условия, различен от този по чл. 16 от ЗЗД и чл.
298 от ТЗ, а именно: публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите на
крайния снабдител без да е необходимо изричното им приемане, като в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа
енергия заявление, в което да предложат специални условия (ал.4 и 5).
Следователно, от момента, в който общите условия бъдат публикувани, същите
стават задължителни за всеки клиент, чийто обект е присъединен към
електроразпределителната мрежа, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от него и за валидността им не е необходимо подписването на изричен
договор или друг формуляр.
Предвид гореизложеното, съдът приема за установено по делото
съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
породено от договор за продажба и доставка на електрическа енергия при общи
условия, по силата на който ищецът-снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ е
доставял електрическа енергия на ответницата-потребител през процесния период
11.02.2021 г. - 10.07.2021 г., която последната е ползвала в обект на адрес гр. ***,
***.
Доказа се също, че ответницата действително е потребила за процесния
период електрическата енергия и мрежовите услуги, чието заплащане се
претендира от ищеца по процесните фактури.
В тежест на ищеца бе да докаже, както се посочи по-горе, не само, че е
доставил ел. енергия за посочения в исковата молба имот, но и действителното й
потребление за процесния период, че доставеното количество ел. енергия се
равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия, както и
че доставената ел. енергия се отчита коректно от законно монтиран в имота и
сертифициран електромер, свързан към вътрешната ел. мрежа на потребителя.
Представените фактури и счетоводните справки, като частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства, не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се
установят твърдените от ищцовото дружество обстоятелства. Те биха били годно
11
доказателствено средство, в случай че счетоводството на ищеца по отношение на
удостоверените в тях стопански операции е било водено редовно съобразно
разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този случай, за да се приемат
тези счетоводни записвания /по своето правно естество частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства/ за
доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях факти да се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен състав приема, че такова доказване, че крайният
снабдител на електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения, е
проведено посредством приетото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице, назначено по съдебно-счетоводната експертиза, след
извършена надлежна проверка е установило, че счетоводството на ищеца е водено
редовно в съответствие с изискванията на счетоводната отчетност за
хронологично, систематично и текущо документиране на счетоводната операция -
продажба на ел. енергия на купувач М. Т. А.. Според заключението посочените в
исковата молба фактури са отразени в счетоводството на ,,ЧЕЗ Електро България”
АД като задължение за плащане на клиент М. Т. А. за обект на адрес: гр. ***, ***.
Установи се също, че ищецът е извършил процесните доставки на ел.
енергия и мрежови услуги, като цената на фактурираната от него ел. енергия
съответства на утвърдената от регулаторния орган КЕВР. За извършените
доставки ищецът е издал процесните 5 броя фактури, което дава основание на
съда да приеме, че съгласно чл. 13, т. 1 от ОУ, ответницата дължи на ищеца
плащане на доставените й ел. енергия и мрежови услуги.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява също,
че за процесния период дължимите суми за електрическа енергия са правилно и
законосъобразно начислени, задълженията на ответницата към ищеца за този
период са в размерите, претендирани с исковата молба, като сумите продължават
да са дължими.
Следователно искът за съществуването на вземането за главницата е
основателен и доказан в претендирания размер от общо 462.07 лева главница за
ползване на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 11.02.2021 г.
до 10.07.2021 г., и следва да бъде уважен в този размер.
С оглед уважаването на този иск и направеното искане от ищеца върху
присъдения размер на главницата се дължи и законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.09.2021г. до окончателното изплащане
12
на сумата.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.410 ГПК вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на
претендираното обезщетение за забава.
По делото се доказа наличието на главен дълг в размер общо 462.07 лева.
Тъй като ответницата не е изпълнила точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, тя е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това
обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е уговорено, че продължителността на
периода за плащане е 10 дни. В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за
забавено плащане на дължими суми за използваната електрическа енергия,
потребителят дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден, т. е. от датата на падежа по всяка от
фактурите до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна лихва в
случая според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза,
изчислена до 26.08.2021 г., възлиза на 13,80 лева. Следователно, претенцията на
ищеца за мораторната лихва също е основателна в пълния й предявен размер и
следва да се уважи.
Въззивният съд намира за неоснователни защитните възражения на
жалбоподателката (въведени в процеса за първи път едва с въззивната жалба), че
по делото нямало безспорни и категорични доказателства, за начина, по който са
събирани данните за консумациите, за времето на монтиране на измервателните
уреди и за преминаване на тест за качество и точност на отчитането. От
заключението на вещото лице (прието без възражения от страните) се установи
както начина, по който са събирани данните за консумацията, техническите
характеристики на измервателното устройство, монтирано в имота на
ответницата, неговата индивидуализация по номер и годност, така и че средството
за техническо измерване е годно и отговаря на метрологичните и технически
характеристики за такъв тип измерване.
В заключение, предявените искове се явяват изцяло основателни, както по
същество е приел и първоинстанционният съд, чиито правни изводи настоящият
съдебен състав споделя, при което въззивната жалба е неоснователна, а
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло
13
потвърдено.
При изхода от спора, на ответното по жалба дружество следва да се
присъдят съдебни разноски само за настоящата инстанция в размер 480 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение, съгласно представения на л.23 по делото списък по
чл.80 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, на основание чл.272 от ГПК, окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 594/13.10.2022 г., постановено по гр. дело №
710/2022 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА М. Т. А. с ЕГН ********** с адрес гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на
“Електрохолд Продажби” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, направените сумата 480 лв. представляваща съдебни разноски за въззивна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14