Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 104
гр. Силистра, 08.11.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в
открито съдебно заседание на седемнадесети
октомври, две хиляди и деветнадесета година,
в състав: съдия Павлина Г.-Железова,
при участието на секретаря Румяна Пенева
разгледа докладваното от административния
съдия А.Х.Д. № 159 / 2019 г. по описа на съда, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда и на основанията
по чл. 203 и сл. от АПК (Административнопроцесуалния
кодекс)
във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (Закона за отговорността на държавата и общините за вреди), чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104,
ал. 1 от ЗДСл (Закона
за държавния служител)
и чл. 86 от ЗЗД (Закона
за задълженията и договорите).
Подадена е искова молба от В.И. *** против Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София за присъждане на обезщетение по чл. 104,
ал. 1
ЗДСл. в размер на
4820 лева, изчислено на
база основна месечна заплата (в съдебно заседание уточнява фактическа
грешка като „брутна заплата“, посочена в исковата молба, се счита „основна
заплата“), за времето, през
което е останал без работа вследствие
на отменена заповед за прекратяване на служебното му
правоотношение по чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отмяната
на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до завеждане на
исковата молба, в размер на 1467 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от деня, следващ завеждането на исковата молба до окончателното
й изплащане. Претендира разноски.
Ответната
страна, чрез юрисконсулт К., признава иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл по
основание и размер. По отношение на иска за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД счита, че обезщетение под формата на законна лихва се дължи не от датата на
влизане в сила на отмяната на уволнението, а от завеждане на исковата молба – в
случая 23.06.2019 г.
Административен
съд – гр. Силистра, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Със
Заповед № ЧР-Сс-14 / 20.10.2014 г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „ПИ“ - София служебното правоотношение между страните по делото е
прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл „държавният служител е
назначен при неспазване на условията по чл. 7
и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението”. С
решение № 7575/23.06.2016 г. по адм.дело № 6085/2015 г. на ВАС на Р България е потвърдено
първоинстанционното решение, с което посочената заповед като унищожаема е била
отменена.
По
делото не е спорно, че в периода от 21.10.2014 г. – датата, следваща връчването
на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, до 15.02.2015 г., когато
ищецът е започнал работа в АД “Водно строителство“, за период от 3 месеца и 20
работни дни, ищецът е останал без работа. Като доказателства е представена
служебна книжка, трудова книжка, извлечение от електронна база данни на НАП с
данни за осигуряването на ищеца, трудов договор от 13.02.2015 г.
След
указание за правната значимост на размера на основната заплата към момента на
влизане в сила на отмяната на уволнението - 23.06.2016 г., ищецът изрично
заявява, че размерът на основната заплата към този момент е по-висок от размера
й, посочен в исковата молба – 1225 лева, но претендира за по-малката сума,
изчислена на база „основна заплата към момента на издаване на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение – 14.10.2014 г., в месечен размер от
1225 лева. Поради забраната за произнасяне „плюс петитум“ съдът следва да
зачете и да присъди при основателност на иска сума, изведена от претенцията на
ищеца. От приложената служебна книжка е видно, че към месец октомври, 2014 г.
ищецът е получавал основна заплата в размер на 1225 лева (л.9).
По
делото не се спори, че в периода, в който ищецът е останал без работа и преди
влизане в сила на отмяната на уволнението - 23.06.2016 г., е получил обезщетение за
безработица от НОИ - Силистра по чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б,
ал. 4 от КСО в размер на 417,60 лв. (разпореждане от 29.01.2015 г.-л.35)
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните
правни изводи:
Предявени
са два обективно съединени иска, от които: иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с
предмет - обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, но за
не повече от 6 месеца при отменен като незаконосъобразен акт за прекратяване на
служебно правоотношение и иск за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД върху
неизплатеното в срок обезщетение за оставането без работа.
Относно
иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл:
Правнозначимият
момент, към който следва да се преценява нормативното регулиране чрез разпоредбата
на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е 23.06.2016 г., когато в правния мир настъпва
отмяната на незаконосъобразната заповед чрез постановяване на окончателното
решение на ВАС на Р България. От датата на потвърдителното решение настъпват
последиците на отменения административен акт. Към този
момент следва да се съобрази и размерът на основната заплата, служеща като база
за изчисляване на обезщетението за оставане без работа. Поради
изричното волеизявление на ищеца, че желае да се ползва от стойността на основната
заплата в размер на 1225 лева,
относима към момента на уволнението – 14.10.2014 г., който размер е по-малък от
този, който би бил индексиран към отмяната на уволнението, съдът следва да
съобрази посочения размер от 1225 лева месечно.
Изискуемите
материални предпоставки, за да се уважи предявеният иск, съставляват: отменена
като незаконосъобразна заповед за уволнение на държавен служител и оставане на служителя
без работа, като подлежащият на обезщетяване период е времето, през което същият
е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. И двете материалноправни
предпоставки са налице. Правнозначимото време, през което ищецът е останала без
работа, е периодът от 15.10.2014 г. до 15.02.2015 г. включително.
Следователно
дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се равнява на 4820 лева.
За
същия период ищецът е получил обезщетение от НОИ за безработица в размер на
417,60 лева, което дублира претендираното обезщетение, но дублирането е само по
основание. Това е така, тъй като заместителят, проекцията на обезщетението е
заплатата, която е насрещна престация срещу полагането на труд по служебно
правоотношение. Обезщетението замества този доход, неполучен поради
незаконосъобразното уволнение.
При
дублиране на процесното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл с това по чл. 54ж
от КСО е налице хипотеза на „неоснователно обогатяване“ съгласно чл. 59 от
Закона за задълженията и договорите и претендираната сума следва да се намали с
размера на дублираната по-малка. При това положение исковата претенция се явява
основателна до размера на 4402,40 лева (4820,00 – 417,60 лв).
По претенцията за присъждане
на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД /обезщетение за забава на парично задължение/: Съгласно т. 4 от ТР № 3 /
Обобщавайки гореизложеното, искът
по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява основателен до размера от 4402,40 лв. –
главница, заедно със законната лихва върху главницата в размер на 1339 лева,
изчислена от 23.06.2016 г. - влизане в сила на отмяната на уволнението, до
предявяване на иска – 23.06.2019 г., ведно със законна лихва върху главница от
4402,40 лева, считано от 24.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
По претенцията за разноски –
ищецът не е понесъл разходи по делото - държавна такса в производствата по ЗДСл не се дължи, а ищецът
не е бил представляван и от адвокат.
Така мотивиран, АС - Силистра
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, БУЛСТАТ:*********
със седалище: гр. София, бул. “Македония“ № 3 да заплати на В.И.И., ЕГН: **********
*** обезщетение по чл. 104 от
ЗДСл в размер
на 4402,40 /четири хиляди четиристотин и два лева и четиридесет стотинки/,
заедно със законна лихва върху тази сума в размер на 1339,07 лв.(хиляда триста тридесет и девет лева и
седем стотинки),
ведно със законна лихва върху главница от 4402,40 лева, считано от 24.06.2019
г. (предявяването на
иска по настоящото адм.дело № 159/2019 г.) до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.И. по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в останалата му част (за размера от 417,60 лева) като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.И. по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата му част (за размера от 127,93 лева) като неоснователен.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
връчване на преписи на страните.
СЪДИЯ: