Определение по дело №53215/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5034
Дата: 1 февруари 2024 г. (в сила от 1 февруари 2024 г.)
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20231110153215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5034
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110153215 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. В. С., чрез адв. Д.,
срещу „..“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит № .. от 29.07.2023 г., по силата
на който била задължена да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, в
размер на 1400 лева, с изплащането на дванадесет на брой погасителни вноски, при
ГПР от 58,11 % и фиксирана лихва в размер на 47 %. В договора било предвидено, че
кредитът следва да бъде обезпечен с поръчители - физически лица, които да отговарят
на определени от кредитора условия или банкова гаранция. Твърди, че в чл. 18, ал. 1 от
процесния договор било предвидено, че в случай на непредоставяне на обезпечение на
кредита, потребителят дължал неустойка в размер на 1807,29 лева, чийто размер бил
определен за целия срок на договора, който изтичал на 29.07.2024 г. Ищцата твърди
нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Счита, че
предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Поддържа, че уговорената неустойка противоречала на добрите нрави, като е
изложила доводи и за неравноправност на клаузата, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗПК,
поради необосновано високия й размер. Поддържа, че предвидените разходи за
неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията
на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 от
договора. Счита, че уговорената неустойка има за цел неоснователно обогатяване в
полза на кредитодателя, доколкото предвидените условия и изисквания за предоставяне
на обезпечение по договора правят задължението изначално неизпълнимо.Твърди, че
1
стойността на уговорената неустойка представлявала 97,54 % от обща дължимата сума
по кредита, което нарушавало принципа на справедливост. Поддържа, че оспорваната
разпоредба от договора се намирала в пряко противоречие с преследваната от
Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага подробни
съображения. Претендира прогласяването на нищожността на договора за
потребителски кредит № .. от 29.07.2023 г., евентуално обявяването за недействителна
на клаузата на чл. 18, ал. 1 от договора. Моли съда за разсрочване на задължението й за
заплащане на главницата по договора, съобразно погасителния план, на основание чл.
241, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата
относно нищожност на процесния договор, като поддържа че същият отговаря на
изискванията, заложени в ЗПК. Поддържа, че вземането за неустойка не попадало в
уговорения ГПР, доколкото дължимостта му била обусловена от изпълнението на
задължението на кредитополучателя. Твърди, че клаузата за неустойка е действителна
и индивидуално договорена, като същата представлявала санкция за виновно
неизпълнение на договора , при изначално определени параметри. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира неустойки.
С писмено становище по отговора на исковата молба, постъпило от ищцата на
14.12.2023 г., същата е заявила, че поддържа изложените твърдения в исковата молба.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за прогласяване на
нищожността на процесния договор за потребителски кредит № .. от 29.07.2023 г.
При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД,
евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр. чл. 143, ал. 2, т. 5
вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 18, ал. 1 от процесния
договор за потребителски кредит № .. от 29.07.2023 г.
Ищцата е обективирала искане по чл. 241, ал. 1 ГПК.
III. Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
следва да бъде отделено обстоятелството относно сключен помежду им договор за
потребителски кредит № .. от 29.07.2023 г., по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем на ищцата сума в размер на 1400 лева.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно обстоятелствата, обуславящи нищожност на процесния договор,
евентуално на клаузата по чл. 18, ал. 1 от договора, с оглед заявените правни
основания.
Във връзка с искането по чл. 241, ал. 1 ГПК, съдът УКАЗВА на ищцата, че носи
тежестта да установи имотното си състояние, както и другите относими към искането
обстоятелства
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
действителността на сключения договор, както и факта, че предвидената неустойка е
законосъобразна и индивидуално договорена по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
2
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, като
УКАЗВА на ищцата в срок до първото по делото съдебно заседание да приведе
представените с исковата молба преписи в съответствие с нормата на чл. 183 ГПК.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията съдът ще изключи същите от материалите по
делото.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищцата, която може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото
съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2024
г. от 10.15 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3