СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12
състав с:
Председател: Г. Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 29.05.14г. /с участието на секретаря С. В./
гражданско дело № 4210/13г. и констатира следното:
Предявени са искове от Г. Е. и В. Е. против Д. И. с правно основание чл.
45 от ЗЗД за сумите по 150 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения
за неимуществени вреди – следствие
от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД – за
присъждане на законна лихва върху горните
суми, считано от 21.10.10г.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
На 21.10.10г. е настъпило ПТП-е – в резултат на което е загинал
В. Е. /наследодател на ищците/.
Произшествието е причинено от ответника. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието
на делинквентна, противоправността
му, вредоносния резултат,
причинно-следствената връзка между
деянието и резултата – и вината на ответника
не са спорни, а са и удостоверени – с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който
акт е задължителен за настоящия
граждански съд – при условията на чл.
300 от ГПК.
Описаните обстоятелства /които са надлежно
удостоверени по делото, а не са и
спорни/ свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице фактическите и правни предпоставки на чл. 45 от ЗЗД – за ангажиране на имуществената отговорност на ответника.
Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи – когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на
неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е разпитан
и свидетел, който очертава конкретното измерение на процесните
неимуществени вреди.
Действително:
По делото са представени писмени
доказателства /а този факт не е и спорен/,
които сочат, че – ищците вече са
били обезщетени за процесните неимуществени вреди – от застрахователя на ответника по з-ка „ГО” /със суми в размер на по 50 000 лева – за всеки от
ищците/. Посоченото обстоятелство не засяга правата на ищците спрямо – ответника /доколкото - последният не е бил страна по представеното споразумение/.
Председателят на състава намира
принципно, че – в случая ищците е
следвало да защитят своите права чрез „търсене” на обезщетение в пълен /по-голям/ размер от самия застраховател /а не от
делинквента – макар да разполагат с
такова законово право/. Именно заради
това е уреден институтът на з-та „Гражданска отговорност” /като в хипотези като процесната – съдебната практика принципно „гарантира”
на пострадалите възможността да получат обезщетение в по-голям размер/. Доколкото обаче
– законът урежда правото на пострадалите да търсят обезщетение пряко от делинквента – процесните
искове следва да бъдат уважени – до
размера на сумите по 15 000 лева
- за всеки от ищците:
Този конкретен /малък/
размер на процесните обезщетения – председателят на състава обосновава единствено със следното:
Неоправдано е процесната имуществена отговорност да
бъде – „възложена” в тежест на ответника
„за сметка” на застрахователя /независимо от факта, че – вината на последния за
настъпването на процесното ПТП-е е удостоверена
по делото/. Ако се възприеме противното – на ответника би била „възложена”
непосилна имуществена отговорност /предвид
размера на исковете/, с което на
практика – последният би се явил
лишен фактически и от възможността
да реализира правата си спрямо застрахователя при условията на чл. 229 от КЗ.
На ищците следва да бъде присъдена и законната
лихва върху горните суми – при
условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД –
за периода след 21.10.10г.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.И. ЕГН ********** да плати на Г.А.Е. ЕГН **********
и на В.В.Е. ЕГН ********** сумите по
15 000 лева – за всеки от ищците
– на основание чл. 45 от ЗЗД; законната
лихва върху тези суми от 21.10.10г. до цялостното им изплащане и 40 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 15 000 лева – за всеки от ищците.
ОСЪЖДА Д.Г.И. да
плати на СГС – 1 200 лева държавна
такса – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: