РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Варна, 17.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110117459 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК /фаза по допускане на делбата/.
Oбразувано e по предявен от И. Й. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. З. срещу Р. А. Й., ЕГН: *,
Д. А. Г., ЕГН: **********, С. Д. Г., ЕГН: **********, и тримата с адрес: с. Т-, ул. Р. П. № * ,
С. И. Р. , ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна и Ж. И. Й., ЕГН **********, с адрес: с. З.,
субективно съединени искове с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС между страните да бъде
допусната съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. ПИ *4 по КККР на с. Т. , с
административен адрес: с. Т., общ. В., ул. Р. П. № *, с площ от * кв.м., 2. Едноетажна
еднофамилна сграда с идентификатор *4.1 по КККР на с. Т. със застроена площ от 111
кв.м., 3. Едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор * по КККР на с. Т. със
застроена площ от 21 кв.м.
В исковата си молба ищецът чрез адв. Т. Златева сочи, че страните са съсобственици
на следните имоти: 1. ПИ *4 по КККР на с. Т., с административен адрес: с. Т., ул. „Р. П.” №
* с площ от * кв.м., 2. eдноетажна еднофамилна сграда с идентификатор * по КККР на с. Т.
със застроена площ от 111 кв.м., 3. eдноетажна еднофамилна сграда с идентификатор * по
КККР на с. Т. със застроена площ от 21 кв.м. Поддържа, че сградите са изградени без да е
било учредявано право на строеж между съсобствениците на дворното място, поради което
същите са придобити по приращение от съсобствениците на дворното място. Твърди, че по
силата на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт № * г., Й. Г. Й. и Д. Е. Й.а са
придобили в условията на СИО * кв.м. ид.ч. от дворно място в с. Т., община Варна, с площ
от * кв.м., съставляващо имот пл. № * в кв. * по регулационния план на с. Т., одобрен със
Заповед № * г. на ИК на ГНС на гр. Варна. По силата на дарствено разпореждане
обективирано в НА № * г. съпрузите дарили на синовете си А.Й. Г. и И. Й. Г. дворно място с
пространство от 385 кв.м., от които според съдържанието на нотариалния акт 201 кв.м.
попадат в парцел пл. № *, * в кв. * и 184 кв.м. ид.ч., попадащи в парцел пл. № *, * в кв. 21,
при граници: от три страни път и Д.Б. Излага се, че със Заповед № * г. на Кмета на Община
Варна е одобрена регулация на част от КП на с. Т. - 1988 г., а на дарените е издаден НА № *
г. за собственост по силата на дворищна регулация срещу заплатена сумата от 26400,00 лв.
на 440 кв.м. празно дворно място, находящо се в. Т., бивша общинска собственост,
придаваемо към парцел * в кв. 20, собственост на А.Й. Г. и И. Й. Г., с площ по устройствен
план от 825 кв.м. Сочи се, че към датата на придобИ.е на имота по регулация ищецът е бил в
1
брак със С. Ж. Г., починала на *г. Твърди се, че последната е оставила за свои наследници
ищеца като преживял съпруг и общите деца С. И. Р. и Ж. И. Й.. Излага се, че по силата на
дарствено разпореждане обективирано в НА вх. рег. № * на СВп - В., А.Й. Г. дарил на С. Д.
Г. 40 кв.м. ид.ч. от поземления имот. Сочи се, че след смъртта си през 2015 г. А.Й. Г.
оставил наследници по закон Р. А. Й. и Д. А. Г.. Ищецът сочи, че по действащата КККР
площта на имота е * кв.м., над площта от 825 кв.м. по устройствен план, т.е. за 70/895 ид.ч.
прави възражение за придобИ.е по давност. В условие на евентуалност твърди, че цялото
дворно място е придобито по давност от съсобствениците. Излага, че първата сграда с
идентификатор *4.1 по КККР на с. Т. е изградена въз основа на Разрешение за строеж № * г.,
като се състои от един приземен етаж, а по проект от приземен етаж, два жилищни и таван,
като същата се ползва за жилище от ответниците. Сочи се, че за втората сграда с
идентификатор *4.2 по КККР на с. Т. няма строителни книжа. Излага се, че ответникът С. Д.
Г. не притежава собственост от сградите, тъй като към момента на тяхното изграждане не е
притежавала ид.ч. от дворното място. Твърди се, че сградите са изграждани по време на
брака на ищеца със С.Ж.Г.. Сочи, че квотите в съсобствеността на процесния ПИ са както
следва: 186.25/825 (22.575 %) ид. ч. за Р. А. Й.; 186.25/825 (22.575 %) ид.ч. за Д.А. Г.;
40.00/825 (4.85 %) ид.ч. за С. Д. Г.; 339.166/825 (41.112 %) ид.ч. за И. Й. Г.; 36.666/825
(4.444%) ид.ч. за С. И. Р. и 36.666/825 (4.444%) ид.ч. за Ж. И. Й.. Сочи, че квотите в
съсобствеността на процесните сгради са както следва: 25.000 % ид.ч. за Р. А. Й.; 25.000 %
ид.ч. за Д. А. Г.; 41.112 % ид.ч. за И. Й. Г.; 4.444 % ид.ч. за С. И. Р. и 4.444 % ид.ч. за Ж. И.
Й.. С молба от 07.04.2023 г. ищецът уточнява, че сградата с идентификатор *4.1 по КККР е
изградена въз основа на разрешение за строеж от 1996 г., като грубият строеж е завършен
през 1997 г. – 1998 г. Поддържа, че строежът е финансиран със средства и материали от А.
Й. Г., като е построен с негов личен труд и на ищеца. Сочи, че за сграда с идентификатор
*4.2 по КККР няма строителни книжа и не се знае годината на изграждане. Излага се, че
дворното място е оградено и владяно от съделителите съобразно квотите им в
съобствеността в трайно обозначените си граници от 25.06.1990 г., както и впоследствие
върху придадената по регулация част от 440 кв.м. Сочи се, че страните не могат да поделят
имотите дброволно, поради което се моли за решение за допускане и извършване на делбата
им.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците Р. А. Й., С. И. Р. и Ж. И. Й., редовно
уведомени, не са депозирали отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците С. Д. Г. и Д. А. Г., са депозирали
отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител адв. Д. П.. Не
оспорва наличието на съсобственост спрямо процесните имоти. Поддържа, че за правилното
определяне на кръга от съсобственици e необходимо да се изясни семейното положение на
А.Й. Г. към датата на придобИ.е на 440 кв.м. от процесното дворно място по силата на
дворищна регулация, а именно 29.03.1994 г. Излага се, че съгласно константната съдебна
практика, когато собственикът на застроен поземлен имот прехвърли правото на
собственост върху него, без изрично да отбележи, че построените в имота сгради не са
предмет на прехвърлянето, се счита, че по силата на приращението - чл. 92 от ЗС, новият
собственик на земята става собственик и на построеното върху нея, поради което С. Г. е
станала съсобственик освен на 40 кв.м. ид.ч. от дворното място, но и на двете процесни
сгради. Излага, че в случай, че Атанас Г. не е бил в граждански брак към 29.03.1994 г.
съсобствеността спрямо дворното място и сградите е при следните квоти: за Р. А. Й. - 22,575
% или 186,25/825 ид.ч.; за Д. А. Г. - 22,575 % или 186,25/825 ид.ч.; за С. Д. Г. - 4,85 % или
40/825 ид.ч.; за И. Й. Г. - 41,112 % или 339,166/825 ид.ч.; за С. И. Р. и Ж. И. Й. по 4,444% или
по 36,666/825 ид.ч.
В о.с.з. ищецът И. Й. Г. не се явява, представлява се от адв. Т. Зл., чрез която
поддържа изразеното становище по спора.
В о.с.з. ответниците С. И. Р. и Ж. И. Й. не се явяват, представляват се от адв. Т. Зл.,
чрез която поддържат изразеното становище по спора от ищеца И. Й. Г..
В о.с.з. ответникът Р. А. Й. не се явява, не се представлява.
В о.с.з. ответниците Д. А. Г. и С. Д. Г. не се явяват, представляват се от назначения от
съда особен представител адв. Д. П., чрез която поддържат изразената позиция по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените удостоверния за наследници се установява, че съделителите И. Й.
Г., С. И. Р. и Ж. И. Й. за законни наследници – преживял съпруг, съответно деца, на С. Ж. Г.,
2
починала на *г., а съделителите Р. А. Й. и Д. А. Г. са деца и законни наследници на А.Й. Г.,
починал на * г.
По силата на продажба обективирана в нот.акт № * г. на нотариус И. К., С.А. С. е
продал на Й.Г. Й. и Д. Е.Й. и дворно място в с. Т. с площ * кв.м. ид.ч., цялото с площ от *
кв.м. съставляващо им. пл. № *, кв. * по плана на с. Т. при граници Д. Б., черен път и от
двете страни асфалтов път.
С дарение обективирано в нот. № * г., съпрузите Й.Г. Й. и Д.Е.Й. са дарили на
синовете си А.Й. Г. и И. Й. Г. придобит чрез покупка в СИО недвижим имот с площ * кв.м.
ид.ч., от които 201 кв.м. ид.ч. попадащи в парцел пл. № *, * държ., кв. * и * кв.м. ид.ч.
попадащи в пацели пл. № *, *, кв.* по плана на с. Т., при граници по нотариален акт: път,
път, път и Д.Б.
С нот. акт № * г., А.Й. Г. и И. Й. Г. са признати за собственици по силата на
дворищна регулация на 440 кв.м. празно дворно място, находящо се в с. Т., бивша
собственост на Община Варна, придаваемо към собствения им парцел * в кв. *, при граници
парцели *, *; *; *.
С дарение обективирано в нот. Акт № * г., Ат.Й. Г. е дарил на С. Д. Г. 40 кв.м. ид.ч.
от съсобствен недвижим имот с площ от * кв.м., находящ се в с. Т., с административен
адреса ул. „Р. П.“ № *, съставляващо УПИ *, идентичен с част от имот пл. № * по плана на
с. Т. от * г., попадащ в кв. * по плана на с. Т.: при граници: улица, УПИ № № *; *; *; *.
Ищецът е представил две обяснителни записки от м. април * г. към проекта на А.Й. Г.
за жилищна срада с приземен етаж и два етажа в кв. *, пар. * кв. Т. – В.
Представено е разрешение за строеж № * г. издадено от главен архитект при Община
В*, район кметство Т., с което на А. Й. Г. е разрешено да построи двуетажна жилищна
сграда в пацел *, в кв. * по плана на с. Т., ул. „Р. П.“ № *.
Като доказателства по делото са приети скици № № * г. на ПИ № *, № * г. на сграда с
идентификатор *, № *г. на сграда с идентификатор *, извадка от уебсайта на СГКК за ПИ *
и *, копие на част от КП на с. Т., ведно със заповед № * г., копие на част от регулационен
план на с. Т. съгласно заповед № * г., копие на част от КП на с. Т. *. с отразена регулация
съгласно заповед № *г. на Кмета на община В.
Ищецът е ангажирал и гласни доказателства в процеса посредством показанията на
свидетеля М. Й. Г. – брат на ищеца и чичо на съделителите Р. А. Й., Д. А. Г., С. И. Р. и Ж.
И. Й..
Свидетелят сочи, че имотът е дарен от родителите му на неговите братя И. и А.Г..
Поддържа, че там брат му си направил къща, като мястото било заградено от двамата по
равни части. Свидетелят поддържа, че И. Г. му дал да ползва мястото за кочина и там гледал
добитък доста време. В дворното място бащата на тримата навремето направил дървена
барака, но с течение на времето си направили две стаички, докато А. си построи къща и
живели доста време в тази дървена барака. После братята построили къщата. А. купувал
материалите и финансирал строежа, а другите двама помагали с труд. Свидетелят сочи, че
къщата е построена 1995 г. – 1996 г. на един етаж с плоча, с покрив на два или три ската.
Сочи, че в момента там живеят С. и децата на А. Свидетелят сочи, че имотът е купен 1977 г.,
като по това време бил завършен грубият строеж на дървената барака, а впоследствие
направили и една стаичка да живеят там докато построят къщата. Впоследствие свидетелят
сочи, че дървената барака е от осемдесетте години. Сочи, че май трябвало да се направи още
един етаж на къщата затова е на плоча и има стълбище нагоре. Излага, че оградата не е била
местена никога и мястото е ползвано както е оградено.
Като доказателство по делото е прието заключението на назначената СТЕ, изготвено
от вещите лица инж. С. К. и инж. Т. О., съгласно което процесният поземлен имот с
идентификатор * по КККР е идентичен с поземлените имоти описани в приложените към
делото документи за собственост, съответните им имоти по действалите кадастрални и
регулационни планове и с материализираните граници на място. Вещите лица са
установили, че не са налични строителни книжа за сграда с идентификатор * по КККР.
Излага се, че сграда с идентификатор по КККР е проектирана като масивна масивна с
бетонни основи, тухлени стени, стоманобетонни плочи за междуетажни конструкции, на три
етажа - приземен етаж, в който са разположени складови помещения, два жилищни етажа и
използваемо таванско пространство. Експертите сочат, че по данни от КККР и външен
оглед, сградата е на един етаж и с използваемо таванско пространство и ЗП от кв.м. по
КККР, като към момента е обитаема. Съгласно обяснителните записки сградата не е
3
завършена, включително грубият строеж, като са изградени само приземен и тавански етаж.
Относно сграда с идентификатор по КККР е констатирано, че е масивна, едноетажна със
скатен покрив, покрит с керемиди със ЗП от 21 кв.м. по КККР. Излага се, че сградата е
построена след 1992 г., най- вероятно около годината на изграждане на основната сграда в
имота, но е възможно и преди това.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС.
За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва да се установи, че е налице
съсобственост между страните по делото, възникнала на посочените основания - покупко-
продажба, дарение, придаване по регулация и по давностно владение, при съответните
квоти в съсобствеността.
В тази връзка не е спорно, а и видно от представения нотариален акт за дарение от *
г. се установява, че А. Й. Г. и съделителят И. Й. Г. са придобили на основание чл. 225, ал.1
от ЗЗД по силата на дарствената сделка от родителите си, собствеността спрямо имот с
площ *кв.м. ид.ч., от които 201 кв.м. ид.ч. попадащи в парцел пл. № *, * държ., кв. * и * кв.м.
ид.ч. попадащи в пацели пл. № *, *, кв.* по плана на с. Т..
Не е спорно и че впоследствие с нот. акт от * г., издаден на основание чл. 134, ал.2 от
ЗТСУ (отм.) и чл. 287 от ППЗТСУ двамата са признати за собственици по силата на
придаване по регулация на 440 кв.м. празно дворно място към собствения им парцел * в кв.
*, по плана на с. Т., идентичен на дарения през * г.
В тази връзка относимата разпоредба на чл. 110 от ЗТСУ (отм.) сочи, че имотите,
които по силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни
парцели, се считат за отчуждени от деня на влизане в сила на планa, а според чл. 114 от
ЗТСУ (отм.) тези имоти се заемат след обезщетяване на правоимащия при спазване на
правилата на ЗТСУ и на правилника за неговото приложение, като редът, по който става
заплащането на дължимото обезщетение е уреден в чл. 282 от ППЗТСУ (отм.) и същият се
свежда до това собственикът, към чийто имот е придадено съответното място, да внесе
дължимата сума по влязлата в сила оценка. Изпълнението на законовите изисквания за
заемане на придаваемите части по регулация пък е основание за издаване на констативен
нотариален акт по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.), в който правният извод на нотариуса за
съществуването на правото на собственост се счита за верен до доказване на противното (в
този смисъл Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС).
В случая нито една от страните не е оспорила констатациите на нотариуса в
нотариалния акт от 1994 г., поради което същият на основание чл. 134, ал.2 от ЗТСУ (отм.) е
легитимирал към * г. А.Й. Г. и съделителят И. Й. Г. като приобретатели на придаваемото
място от * кв.м. към собствения им парцел с площ от * кв.м. Доколкото по делото се
установява, че към датата на заплащане на придаваемите части И. Й. Г. е бил в брак със С.
Ж. Г., то собствеността спрямо 220 ид.ч. от придаваемия имот, съделителят е придобил на
основание чл. 13, ал.1 от СК (отм.) в СИО със съпругата си.
Така. към 1994 имотът съставен от парцел * в кв. * по плана на с. Т. и придаваемото
му дворно място е бил притежаван при следните квоти: 412,50/825 ид.ч. за А. Г., 192,50/825
ид.ч. лично за И. Г. и 220/825 ид.ч. притежавани в СИО от последния и С. Ж.Г..
На следващо място не е спорно, че с дарение обективирано в нот. Акт № * г., А. Й. Г.
е дарил на С. Д. Г. 40 кв.м. ид.ч. от съсобствения имот с площ от * кв.м. След дарствената
сделка квотите в съсобствеността са били разпределени по следния начин: 372,50/825 ид.ч.
за А. Г., 40/825 ид.ч. за С. Г., 192,50/825 ид.ч. лично за И. Г. и 220/825 ид.ч. притежавани в
СИО от последния и С. Ж.Г..
Неоспореното заключение на допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като пълно,
обективно и компетентно сочи, че имотът придобит по дарението от 1990 г. и придаденото
му впоследствие по регулация дворно място през 1994 г. образуват общ имот идентичен на
процесния ПИ *4 по действащите КККР, с площ по скица * кв.м. Действително налице е
твърдяната от ищеца разлика от 70 кв.м. между заснетата по действащите КККР площ от *
кв.м. и сбора на площта на съставните му имоти - дарения имот през 1990 г. - 385 кв.м. и на
придадения към него имот – * кв.м., възлизащ на * кв.м. Доколкото обаче изводът за
идентичността на имота съставен от придобития по дарението и придаденото към него по
регулация дворно място, не е оспорен от никоя от страните по делото, нито е налице спор
4
между между тях за границите му, то решаваща е неговата площ, очертана от границите по
КККР, а не отразената в документите за собственост, в който смисъл е и Решение № * г. по
гр.д. № * г. на ВКС, I г.о. Респективно съдът приема, че към момента на одобряване на
КККР, а именно април 2015 г (съобразно представените по делото скици), А. Г., С. Г., И. Г.
и С. Ж. Г. са притежавали правото върху целия имот ПИ * по действащите КККР с площ от
* кв.м. въз основа на двете дарствени сделки, СИО и придаването по регулация.
Следователно същите не може да са придобили визираната по-горе разлика от * кв.м. между
площите по документите за собственост и действащите КККР, и по давност, както се твърди
в исковата молба, доколкото според правната теория и трайна съдебна практика, правото на
собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това
право на друго правно основание.
След смъртта на А.Г. на * г. същият е оставил за свои законни наследници при равни
квоти на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН децата си - съделителите Р. А. Й. и Д. А. Г., съответно
същите са придобили по 186,25/825 ид.ч. от ПИ *4 по КККР, а след смъртта на С. Ж.Г.,
настъпила на * г., на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗН, същата е наследена от
преживелият съпруг И. Г. и двете им деца С. И. Р. и Ж. И. Й. при квота в наследството в
размер от по 1/3 за всеки от тях, съответно от собствените на починалата 110/825 ид.ч. от
ПИ.
Гореизложената доказателствена съвкупност обуславя безспорния извод за наличието
на съсобственост между страните по отношения на целия ПИ *4 по КККР при следните
квоти: по 186,25/825 ид.ч. за Р. А. Й. и Д. А. Г., 40/825 ид.ч. за С. Д. Г., по 36,666/825 ид.ч. за
С. И. Р. и Ж. И. Й. и 339,166/825 ид.ч. за И. Й. Г..
На следващо място по делото се установява от събраната доказателствена
съвкупност, включително от заключението на СТЕ и гласните доказателства, че в ПИ * по
действащите КККР към 1997 г. – 1998 г. са построени две масивни жилищни сгради с
идентификатори * и * по КККР, със застроена площ от 111 кв.м., съответно 21 кв.м., за
изграждането които няма твърдения или установени данни, съсобствениците на имота към
този момент да са си учредявали взаимно или на трето лице право на строеж, поради което
на основание чл. 92 от ЗС, собствеността спрямо сградите е била придобита от тях по
приращение, в обем съответен на дела на всеки от тях в собствеността на имота.
Спорът по делото се концентрира около въпроса дали по силата дарението от 2003 г.,
С. Д. Г. е придобила от А. Й. Г. 40/825 ид.ч. само от ПИ *4 по ККР или е придобила
съответната част и от построените в имота две сгради.
В тази връзка чл. 92 от ЗС установява презумпцията, че собственикът на земята е
собственик на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго;
следователно принципът на приращението се изключва само при изрична уговорка по
отношение на постройките и подобренията. В практиката на ВКС се приема, че при
прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията, и сградите върху нея, щом
същите не са изключени изрично като предмет на сделката; за да бъде запазена
собствеността върху сградата, отделно от земята, това трябва да е изрично уговорено в
нотариалния акт, за да се смята оборена презумпцията по чл. 92 от ЗС. В този смисъл са
Решение № 120/22.10.2014 г. по гр.д. № 2928/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение №
370/06.07.2009 г. по гр.д. № 994/2008 г. на ВКС, I г.о., Решение № 292/08.07.2010 г. по по
гр.д. № 931/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 125/29.10.2019 г. по гр.д. № 616/2019 г. на
ВКС, II г.о., Решение № 96/17.07.2015 г. по гр.д. № 4669/2014 г. на ВКС, І г.о. и др.
В случая лексикалното и граматическо тълкуване на уговорките в нотариалния акт за
дарението от 2003 г. не оставя място за разумно съмнение, че дарителят Атанас Г. не е
изразил воля за запазване на придобитата по приращение собственост от общо 412,50/825
ид.ч. спрямо двете изградени в имота постройки, поради което съдът приема, че през 2003 г.
С. Д. Г. е придобила 40/825 ид.ч. и от тях, а не само от дареното дворно място, противно на
поддържаното от ищеца.
Гореизложеното мотивира съда да приеме, че изградените в ПИ *4 по КККР
постройки с идентификатори * и * по КККР са съсобствени между страните по делото при
квоти идентични на притежаваните от тях в поземления имот, а именно: по 186,25/825 ид.ч.
за Р. А. Й. и Д. А. Г., 40/825 ид.ч. за С. Д. Г., по 36,666/825 ид.ч. за С. И. Р. и Ж. И. Й. и
339,166/825 ид.ч. за И. Й. Г..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следните недвижими имоти: 1. ПИ
*4 по КККР на с. Т. , с административен адрес: с. Т., общ. В., ул. Р. П. № *, с площ от *
кв.м., 2. Едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор * по КККР на с. Т. със
застроена площ от * кв.м., 3. Едноетажна еднофамилна сграда с идентификатор * по
КККР на с. Т. със застроена площ от * кв.м., между съделителите И. Й. Г., ЕГН:
**********, с адрес: с. З., Р. А. Й. , ЕГН: *, Д. А. Г. , ЕГН: **********, С. Д. Г. , ЕГН:
**********, и тримата с адрес: с. Т-, ул. Р. П. № *, С. И. Р. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, Ж. И. Й., ЕГН **********, с адрес: с. З., при следните квоти от имотите:
339,166/825 ид.ч. за И. Й. Г., 186,25/825 ид.ч. за Р. А. Й. , 186,25/825 ид.ч. за Д. А. Г. , 40/825
ид.ч. за С. Д. Г. , 36,666/825 ид.ч. за С. И. Р. , 36,666/825 ид.ч. за Ж. И. Й., на основание чл.
34, ал. 1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6