Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №612/2019г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова
молба на С.Й.И., ЕГН **********, Варна, чрез адв.Н.Г. *** АД, ЕИК
*********, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 40 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, понесени от ищцата в
резултат на получени телесни повреди при ПТП на 15.11.2017г. ведно със законна
лихва върху главницата от датата на увреждането до изплащане на обезщетението
както и за сумата от 621.96 лева,
представляващи имуществена вреда, изразяваща се в разликата между брутното
трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за нетрудоспособност
по КСО, за периода от 15.11.2017г. до 19.01.2018г. ведно със законна лихва върху тази главница
от 15.11.2017г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените разноски
за производството.
По този начин са уточнени исковете и съобразно
допълнителна молба на ищеца вх.№14639/14.05.2019г.
В исковата молба са изложени съществените за
производството факти и обстоятелства – претърпяно на 15.11.2017г. от ищеца като
пътник в превозното средство ПТП, при което същата получила телесно увреждане –
фрактура на 6, 7 и 8 ребра в дясната половина на гръден кош. Твърди се, че във
връзка с оздравителния процес ищцата е претърпяла неимуществени вреди –
притеснения, неудобства от необходимостта на чужда помощ, безсъние, непоносима
болка, постоянен страх. Твърди се, че ищцата е била нетрудоспособна в периода
от 15.11.2017г. до 19.01.2018г., през което време не е получавала трудово
възнаграждение, а обезщетение за временна нетрудоспособност. Ищцата твърди, че
и понастоящем усеща болка в местата на нараняванията. За посочения период от
приблизително 2 месеца понесла и имуществена вреда, изразяваща се в разликата
между трудовото възнаграждение и обезщетението по КСО. Твърди се, че
застрахователя на ГО на виновния водач на л.а.Пежо 307, ДК№ ***, е ответното
дружество. Пред него е била депозирана молба за обезщетяване на вредите
непосредствено след ПТП. Твърди се, че образуваното досъдебно производство
№926/2017г. на РУ -Търговище е било прекратено по искане на ищцата с
постановление от 19.02.2018г.
Съдът прецени, че към доказателствата по делото се
съдържат и данни за предварителното уведомяване на застрахователя с молба на
пострадалото лице от 05.10.2018г. както и отговор на ответника от 03.05.2018г.,
поради което образуваното исково производство е допустимо съобразно
изискванията на чл.380 КЗ.
С определение от 30.04.2019г. съдът е освободил ищцата от
заплащане на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
В срока за отговор
е постъпило становище на ЗД Бул Инс
АД, чрез адв.Ст.С. от ВАК, за неоснователност на иска. Същевременно се твърди и
нередовност на исковата молба доколкото същата не съдържала ясно и точно
посочване на релевантните факти и обстоятелства, вкл. механизмът на настъпване
на ПТП както и относно претенцията за пропуснати ползи. С това ответникът
твърди, че се нарушава правото на защита на дружеството – застраховател.
Оспорва се иска по основание и размер.
Застрахователят оспорва да е причинен деликт от водача на
автомобила П. П.. Не се установяват изобщо предпоставките на деликта за
ангажиране отговорността на застрахованото лице. Оспорва се механизмът на
настъпване на ПТП както и причинно-следствената връзка между ПТИ Иретърпените
от ищцата вреди. Възразява, че към исковата молба не са представени никакви
доказателства за установяване вината на водача -застрахован по ГО лице, респ.
отговорността на ответното дружество. Прави се възражение за съпричиняване на
вредите от ищеца, който не е ползвал предпазен колан, возейки се в автомобила.
Поради това се твърди, че са налице основания за определяне на обезщетението по
реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. Отделно, ответникът оспорва и размера на предявения
иск за неимуществени вреди като прекомерен. Претендира се отхвърляне на иска, а
евентуално частично уважаване ведно с присъждане на сторените в производството
разноски.
В допълнителна искова молба ищецът подробно е изложил
механизмът на настъпване на ПТП на 15.11.2017г. като видно от изложените
обстоятелства, в същото са участвали повече от един автомобил, но при твърдения
на ищеца за нарушение извършено от водача на л.а.Пежо 307, управлявано от П. П.,
който предприел изпреварване без да се убеди, че едновременно друго ППС не
изпреварва в същата пътна лента. Непосредствена причина за ПТП е именно
поведението на П. П.. Твърди се, че исковете са съобразени по размер с
получените травматични увреди както че ищцата е пътувала с поставен предпазен
колан, поради което възражението за съпричиняване е неоснователно. Ищцата е
направила и съответни на възраженията доказателствени искания.
С допълнителен отговор от 14.08.2019г. ответното
дружество чрез пълномощника си адв.С. поддържа всички възражения срещу иска,
вкл. за нередовност на исковата молба. Поддържа искане за постановяване на
решение за отхвърляне на иска. Евентуално, ответникът поддържа, че исковете
следва да бъдат частично уважение тъй като са прекомерни по размер /относно
иска за неим.вреди/. Поддържат се възраженията за липса на деликт както и по
описания механизъм на настъпване на вредите и връзката им с претърпяното ПТП.
В съдебно заседание адв.Г., процесуален представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Ответното дружество, чрез адв.С., оспорва исковете на
изложените вече основания.
Въз основа на събраните доказателства, твърденията,
възраженията и доводите на страните, приложимите нормативни актове и по
вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения Констативен протокол за ПТП №398/21.11.2017г.,
се установява, че в произшествието са участвали три ППС – л.а.Пежо 307 с ДК№***,
управляван от П.П.; товарен автомобил Ивеко с ДК№ ***, с водач П.Д. и Пежо 206
с ДК№ ***, управляван от С.Й.. В протокола е отразено получаването на травми от
С.Й.И. – фрактура на десни ребра.
Видно от приложена застрахователна полица №BG/02/117000674262, с покритие към датата на ПТП, със същата е застрахована
Гражданската отговорност на водача на процесния автомобил Пежо 307 с ДК№ ***.
Видно от приложен към полицата добавък от 28.04.2017г., до края на
застрахователно покритие 27.02.2018г., същото важи за ППС с променен
регистрационен номер – ДК№***. /както е отразено в констативен протокол/
С постановление на РП-Търговище е прекратено
наказателното производство по ДП №926/2017г., водено за престъпление по чл.343,
б.б вр.чл.342 НК, по искане на пострадалата С.Й. Иаи на основание чл.24, т.9 НПК.
По делото е представено Удостоверение от 11.10.2019г.,
издадено от НОИ, ТП-Варна, за установяване размерът на изплатеното на ищцата
парично обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.11.2017г. до
19.01.2018г.
С оглед предявената претенция за понесена имуществена
вреда от ПТП ищецът е представил с исковата молба и удостоверение, издадено от
работодателя на ищцата Маджестик груп БГ ЕООД, ЕИК *********, за установяване
размера на получаваното от нея за процесния период трудово възнаграждение.
Представен е и болничен лист за временна нетрудоспособност, от който се
установява домашното лечение на С.Й.И. за период от 21.12.2017г. до
19.01.2018г. /30 календарни дни/ както и за периода от 15.11.2017г. до
20.12.2017г. /за още 36 дни/.
По делото са разпитани и свидетели – синът на ищцата Й.П.Д.,
свидетеля С.Й. и св.П. Е.Д..
От изслушаната по делото Съдебно-медицинска експертиза
/на л.147 и сл./ се установява въз основа на приложената медицинска документация,
че на 15.11.2017г. ищцата С.И. е пострадала при ПТП като пътник на предна дясна
седалка на л.а., в резултат на което получила счупване на 7, 8 и 9 десни ребра,
контузия на гръден кош. Според заключението, уврежданията са в причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП. Това счупване на ребра предопределя трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 2 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес. Според вещото лице Д-р С., при
проведения преглед на ищцата се установява, че оздравителния процес е приключил
като е налице пълно възстановяване.
От заключението на САТЕ /на л.163 и сл./, се установява
въз основа единствено на материалите по досъдебното производство, че
произшествието се е случило на 15.11.2017г., около 11.20 часа, на първокласен
път Варна – София, след разклона за кв.Запад на гр.Търговище. Според
заключението, пътникът на предна дясна седалка е бил поставен предпазен колан
като получените травматични увреди в дясната част на тялото съответстват на
значителните щети вдясно по автомобила и съобразно данните за сработила дясна
странична въздушна възлглавница. В т.1 от заключението е описан подробно
механизмът на настъпване на вредите. В устните обяснения вещото лице В. сочи,
че ако автомобилът Пежо 307 не бе предприел маневра за изпреварване от крайно
дясно в средно платно, не би наспъпил и удар с товарния автомобил Ивеко, съотв.
ПТП би било избегнато. Вещото лице изразява становище, че ищцата е била с
поставен предпазен колан, тъй като при липса на такъв, нараняванията и щяха да
са много по-съществени, особено в областта на главата.
Въз основа на тази фактическа установеност съдът достига
до следните правни изводи:
Предявени са искове с
правно основание чл.432 вр.чл.429 КЗ, пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на гражданската отговорност на застрахования водач, причинил
ПТП. За уважаване на иска е необходимо установяване
кумулативната наличност на следния фактически състав: действие или
бездействие, противоправност на деянието/действие или
бездействие/,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента,
независимо от нейната форма - умисъл или небрежност. Отговорността на
застрахователя по чл.429 КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в
резултат на противоправните действия на лице, обхванато от действието на
застраховка "Гражданска отговорност". Съобразно
разпоредбата на чл.432 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Предявените
искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.477 КЗ са допустими, на основание чл.380 КЗ вр.чл.498 КЗ. От приложените към исковата молба доказателства се установява,
че преди сезиране на съда е отправено заявление от увреденото лице до
застрахователя като е спазен срока за провеждане на производството по чл.380 и
чл.498 КЗ. Не са налице изключенията по чл.494 КЗ за изключение от
застрахователно покритие. Посоченото основание попада в обхвата на застраховане
по задължителна застраховка ГО съгласно чл.477 и чл.478 КЗ.
В
случая не е спорно, че по отношение на процесния автомобил е налице валидна
застраховка Гражданска отговорност, видно от полица №BG/02/117000674262, с
покритие към датата на ПТП - 15.11.2017г. Видно от приложения към полицата
добавък от 28.04.2017г. с действие до края на застрахователното покритие
27.02.2018г., застраховката се отнася именно до процесното ППС с променен
регистрационен номер – ДК№***. Не е спорно, че ищцата е получила уврежданията
си като пътник в собствения си автомобил Пежо 307 с ДК № ***, управляван от
трето лице по арг. от чл.477, ал.2 КЗ. В този смисъл същата се явява трето лице
по смисъла на чл.257, ал.3 КЗ като е легитимирана да предяви иска по чл.432 КЗ
срещу застрахователя /т.8 от ТР №1/23.12.2015г. на ОСТК на ВКС/
Поради прекратяване на наказателното
производство с постановление на РП -Търговище, обстоятелствата относно
материалните предпоставки на деликта – деянието, противоправността, вината и
причинно-следствената връзка между вредите и ПТП, подлежат на главно доказване
от ищеца.
Въз
основа на изслушаната САТЕ, изготвена въз основа на приложените по делото
материали от досъдебното производство №926/2017г. на РУ-гр.Търговище,
неоспорена от страните, се установява механизмът на настъпване на ПТП,
противоправността на поведението на водача на застрахованото МПС П.П., както и
причинно-следствената връзка между получените от С.И. увреждания и ПТП от
15.11.2017г. Част от обстоятелствата по настъпване на ПТП са установени в
протокола за оглед на местопроизшествието, приложен към досъдебното
производство. От него са видни участниците в ПТП, вкл. процесния автомобил Пежо
307 с ДК№ ***, управлявано от П.И.П., в който автомобил се е возил и увредения
пасажер С.Й.И.. От САТЕ /на л.169 по делото/ се установява, че в резултат на
произшествието на 15.11.2017г. на пътя
Варна –София, на първокласен път I – на км.225, след разклона за кв.Запад на гр.Търговище,
са настъпили множество повреди по участвалите три автомобила както и
наранявания на един от пасажерите С.И.. От заключението и устните обяснения на
вещото лице се установява, че процесният автомобил л.а. Пежо 307 се е движил в
крайна дясна лента посока Варна –София, със скорост около 50 км/ч. В средната
лента /двулентов път в тази дирекция, с прекъсната линия между двете ленти/ се
движи товарен автомобил Ивеко Магирус, управляван от П.Д., собственост на Хави
Транс ЕООД, с 84 км/ч. В срещуположното платно – посока София –Варна, с скорост
от 60 км./ч се движи третия участник Пежо 306, управлявано от С. Руменов Й..
Пред процесния автомобил Пежо 307 се движил друг товарен автомобил със скорост
по-ниска от тази на лекия автомобил. Поради това водачът на Пежо 307 предприема
маневра изпреварване на този автомобил и попада в обхвата на движение на товарния
автомобил Ивеко, в средна лента на движение. Настъпил удар между дясната предна
част на товарния автомобил и лявата задна част на Пежо 307. След като този
автомобил застава напречно на пътя на товарната кола и ремаркето, бива
изблъскано в лявото платно за движение в обратна посока, където настъпва ПТП и
с насрещно движещия се автомобил Пежо 206. Според заключението, уврежданията
причинени на ищцата са резултат от удар в дясната част на тялото, причинени от
ударите и деформациите на л.а. Пежо 307 при ПТП. Според заключението,
нараняванията на ищцата са получени именно при съприкосновение на тялото на
ищцата на предна дясна седалка на автомобила с предна дясна врата и вътрешната
облицовка на автомобила. Според вещото лице, нараняванията сочат, че тялото е
било фиксирано към седалката с предпазен колан, тъй като в противен случай
пътникът би получил по-сериозни наранявания, особено в областта на главата при
съприкосновение с дясната странична въздушна възглавница. Или, нараняванията на
ищцата съвпадат с деформациите на автомобила и са резултат именно от процесното
ПТП. Според устните обяснения на вещото лице В., ако водачът на л.а.Пежо 307 П.П.
не бе предприел изпреварването, то не би навлязъл в средна лента за движение и
не бе се оказал в траекторията на товарния автомобил Ивеко, съответно не биха
настъпили и последващите маневри и ротации, вкл.и удара с Пежо 206. В тази
връзка, въпреки предположението за наличие на вина съгласно чл.45 ЗЗД, съдът
намира, че са налице достатъчно доказателства за нарушаване разпоредбите на
ЗДвП. В подкрепа на това заключение са и свидетелските показания събрани по
делото чрез разпит на св.П.Д. /л.154/ и св.С.Й. /л.133/, чиито показания съдът
цени като непосредствени и обективни доколкото свидетелите са преки участници в
ПТП на 15.11.2017г.
Съобразно
разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът
е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В чл.26
от закона се предвижда, че преди да завие или да започне каквато и да е
маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде
ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Съобразно разпоредбата на чл.42, ал.1,
т.1 от ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде
сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че
движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва,
не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Тези
разпоредби на ЗДвП и конкретно чл.42 от ЗДвП, не са спазени от водача на
процесния автомобил /застрахован при ответното дружество/, поради което и
поведението му е противоправно. От друга страна се установяват вредите и
причинно-следствената връзка с процесното ПТП, поради което и съдът намира за
установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Поради наличие на настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка ГО, е налице
основание за ангажиране отговорността на застрахователя.
С
оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл.429 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл.45 ЗЗД – имуществени и неимуществени вреди както и
посочените в чл.493 КЗ. Поради това и двата съединени за общо разглеждане иска
за имуществени и неимуществени вреди, намират основание в предявения пряк иск
по чл.432 КЗ.
От
приетата неоспорена Съдебно-медицинска експертиза /на л.147 и сл./ се
установява, че на 15.11.2017г. поради настъпилото ПТП, ищцата С.И. получила
счупване на 7, 8 и 9 десни ребра, контузия на гръден кош. Тези травматични
увреждания са причинени именно от процесното произшествие както съобразно СМЕ,
така и според свидетелите и изслушаната и приета САТЕ. Според вещото лице по
СМЕ, поради тези наранявания ищцата е имала временно затруднения в движението
на снагата за период около 2 месеца, съчетано с болка и затруднение при дишане.
Към момента на изготвяне на експертизата нараняванията са възстановени и
оздравителния процес е приключил. Счупването на ребрата и контузията на гръдния
кош водят до особено силни болки в първите дни от контузията, които постепенно
отзвучават. В този срок /около два месеца/ са затруднени ежедневните дейности
на пострадалия, самообслужването и придвижването. Вещото лице е провело личен
преглед на ищцата като не е установило усложнения и отклонения от обичайния
оздравителен процес. Движенията на тялото са възстановени изцяло. Според
медицинската документация, пострадалата е пролежала в Отделение по Гръдна
хирургия в МБАЛ Св.Анна ЕАД от 15.11.2017г. до 20.11.2017г., а представените
болнични листи сочат на временна нетрудоспособност за периода от 15.11.2017г.
до 19.01.2018г., който съвпада с периода на претендираните имуществени вреди.
Към
датата на ПТП ищцата е на 58 години, трудоспособна. Получените травматични
увреди действително са причинили продължително /за период около 2 месеца/
неудобство при изпълнение на ежедневните дейности и обслужване на пострадалата,
но към настоящия момент са напълно отзвучали. В началния период, травмите са
предизвикали силна болка и затруднение при дишане, говорене и хранене, тъй като
са съчетани с контузия на гръдния кош. Същевременно, при получените травми не е
допусната патологична колекция на кръв и въздух в плевралната кухина, няма
неотзвучали травми. Очевидно, лечението на ищцата е проведено консервативно,
със спазване на определен режим у дома. Според заключението, възстановяването
след ПТП е пълно.
От
изслушаните показания на св.Й.Д., син на ищцата, се установява, че след
петдневен престой в болницата, майка му била изписана, но била на
болкоуспокояващи. Първия месец не можела да легне, а седяла на едно канапе
стегната с бинт. През този месец се налагало да спи седнала. Според свидетеля,
в този период ищцата имала нужда от непрекъсната подкрепа и помощ, не можела да
отиде дори до тоалет сама, не можела да се грижи за себе си. Едва след месец
започнала да се опитва да става, да извършва сама рутинни дейности. За нея
грижи полагали свидетеля и приятелката му. След около два месеца от ПТП, С. се
върнала на работа като кондуктор, но имала големи затруднения защото работила в
автобус по време на голям трафик.
При
съвкупен анализ на доказателствата и при установеност на получените травми, без
данни за усложнения и отклонения от обичайния оздравителен процес, съдът намира
за справедливо обезщетение сумата от 25 000 лева. При определяне размера
на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС 4/68г по приложението на чл.52 ЗЗД, съдът съобразява конкретните обективно съществуващи обстоятелства: годините
на ищцата, обстоятелството че е трудоспособна, че травмите са причинили
действително сериозни болки и затруднения дори при нормални физиологични
процеси и ежедневни дейности, но също така и липсата на усложнения, съпътстващи
заболявания и данни за продължаващи болки и страдания. Липсват конкретни данни
за получен психически и емоционален дефицит като същевременно вещото лице сочи
пълното възстановяване на ищцата. Обезщетението, което определя съдът съобразно
критериите на чл.52 ЗЗД, т.е. въз основа принципа на справедливост, следва да
отговори на изискването за баланс и еквивалентност. Чрез паричния еквивалент се
търси морална компенсация на понесените вреди, които се изразяват в
претърпените от ищцата болки, страдания и неудобства. Именно поради това, при
определяне на по-висок размер на обезщета съдът намира, че би нарушил този
принцип и би се стигнало до неоснователно обогатяване.
Поради
основателност на иска, съдът дължи произнасяне и по възражението на ответното
дружество за съпричиняване. Определеното от съда обезщетение в размер на
25 000 лева не следва да бъде редуцирано съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД.
Възраженията на ответното дружество са останали недоказани и неоснователни. Не
се установява поведение на пострадалото лице, с което последното да е
допринесло за ПТП и травматичните увреди. При разглеждането на възражението
съдът следва да извърши преценка доколко поведението на ищцата обективно е
способствало за настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняването
е само онзи конкретно установен принос, без който наред с проявеното от
виновния неправомерно поведение, не би се стигнало до съответния вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вреда по смисъла на чл.51 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. (така
Р № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г., ВКС, ІІ ТО). Такова поведение на
ищцата като пасажер в процесния автомобил не е установено от ответника, чиято е
доказателствената тежест за това. Напротив, от изслушаната САТЕ се установява,
че ищцата с голяма вероятност е ползвала предпазен колан. Поради горното, съдът
определя размер на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД.
Съдът
намира за доказан и основателен и предявения иск за имуществени вреди,
представляващ разлика между получаваното брутно трудово възнаграждение и
обезщетението по КСО за временна нетрудоспособност. От представените болнични
листи /на л.31 и сл./ се установява, че за периода 15.11.2017г. до 19.01.2018г.
ищцата е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност /за около 66 дни/.
Съгласно Удостоверение №23/29.03.2019г., издадено от работодателя на ищцата
Маджестик груп БГ ЕООД, за периода на отпуск, същата няма отработени пълни
месеци като е получила намалено възнаграждение – съотв. за месец 11, 12.2017г.
и за част от м.01.2018г. При изчисляване
на обезщетението в размер на 80% от среднодневното брутно възнаграждение
съгл.чл.40 КСО, съдът достига до извод за основателност на иска до предявения
размер от 621.96 лева. Върху присъдената сума се претендират и законни лихви от
датата на ПТП до окончателното изплащане. Съдът намира, че акцесорния иск
следва да бъде уважен, но считано от датата по чл.497, т.1 КЗ, т.е. от
19.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид
уважаване на иска за неимуществени и имуществени вреди, основателен се явява и
акцесорния иск за мораторна лихва. Същата се претендира за периода от
увреждането 15.11.2017г. до предявяване на иска ведно със законната лихва от
завеждане на иска на 17.04.2019г. до изплащане на обезщетението. От данните по
делото е видно, че по заведената щета вх.№73 от 16.04.2018г. /видно от л.27 по
делото/, застрахователят е поискал допълнителни документи от увреденото лице.
От писмо от 03.05.2018г., отправено до С.И., е видно, че по полицата е заведена
щета №********** от 15.11.2017г., с вх.№73/16.04.2018г. С това писмо са
изискани документи, които ищцата е представила на застрахователя с писмо от
04.10.2018г. /на л.29-30/. Указанията на застрахователя са изпълнени през
м.10.2018г. въпреки, че постановление за прекратяване на ДП е от 19.02.2018г.,
съобщено на С.И. на 20.03.2018г. /видно от приложена разписка към досъдебното
производство/. Налице е забава на кредитора. Поради това съдът намира, че
обезщетение за забавено плащане от застрахователя се дължи не от датата на ПТП
или от датата на завеждане на щетата /на 16.04.2018г./ по арг. от чл.429, ал.2,
т.2 вр.ал.3 КЗ, а от изтичане на срока по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, т.е. с изтичане
на 15 дни от представяне на документите на застрахователя, или считано от
19.10.2018г. до предявяване на иска на 17.04.2019г. Следва да бъдат присъдени и
законните лихви от този момент до изплащане на задължението. Съдът намира, че
тези лихви се дължат върху приетата за основателна част от претенцията от
25 000 лева неимуществени вреди както и за имуществените вреди, до
предявяване на иска на 17.04.2019г.
За разликата над 25 000 лева до
претендираните 40 000 лева искът като недоказан подлежи на отхвърляне
както и за лихвите върху главницата, считано от 15.11.2017г. до 18.10.2018г.
Съобразно уважената част от исковете
застрахователят следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 1 000.00 лева и 50.00 лева по иска за
имуществени вреди. Застрахователят следва да заплати и съответна част от
сторените разноски за експертизите, или сумата от общо 500 лева, платими по
сметка на съда. Същевременно, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, страните си
дължат заплащане на сторените по делото разноски съобразно уважената част от
исковете. Ищецът дължи на ответното дружество част от сторените разноски,
съответна на отхвърлената част от исковете, или сумата от 1323.54 лева, а
ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 2 201.23 лева, на основание
чл.78 ГПК. По отношение на разноските за адв.възнаграждение всяка от страните е
представила доказателства за уговаряне и изплащане на същото на адвоката
пълномощник.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София да заплати на С.Й.И., ЕГН **********,
Варна, сумата от 25 000 лева, представляващи
обезщетение за понесени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.11.2017г.,
когато ищцата получила травми като пасажер в л.а.Пежо 307 с ДК№ ***, управляван
от трето лице П.И.П., по застрахователна полица №BG/02/117000674262 за
застраховане Гражданската отговорност на водача на същия лек автомобил, ведно
със законната лихва от предявяване на иска на 18.04.2019г. до окончателното
изплащане; законната лихва върху присъдената главница от 25 000 лева,
изчислена в размер на 1 263.89 лева,
за периода от 19.10.2018г. до 18.04.2019г.; сумата от 621.22 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени
вреди, явяващи се разлика между получаваното от ищцата брутно трудово
възнаграждение и полученото обезщетение по КСО за временна нетрудоспособност
ведно със законна лихва от 19.10.2018г. до изплащане на задължението, на
основание чл.432 вр.чл.497 КЗ.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Й.И., ЕГН **********,*** АД, ЕИК *********, София, иск за осъждане
на застрахователното дружество по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите по полица №BG/02/117000674262, да заплати на ищцата С.Й.И. като
увредено от ПТП на 15.11.2017г. лице, обезщетение за неимуществени вреди, за разликата
над 25 000 лева до претендираните с исковата молба 40 000 лева както
и за претендираните законни лихви върху главниците за периода от датата на ПТП
на 15.11.2017г. до 18.10.2018г.
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати по сметка на ВОС дължимите за
производството държавни такси и разноски в размер на 1 050 лева -държавна такса по двата иска и общо 500 лева, депозит за експертизи, на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, да заплати на С.Й.И., ЕГН **********,
Варна, сторените по делото разноски до размера от 2 201.23 лева, съобразно уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
С.Й.И., ЕГН **********,*** АД, ЕИК *********, София, сторените по делото
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 1 323.54 лева, на основание чл.78,
ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Апелативен съд –Варна.
Решението
да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: