МОТИВИ към Присъда №43/05.09.2017г.,
постановена по НОХД №272/2017г. по описа на Старозагорски окръжен съд
Повдигнато е обвинение срещу Т.М.П. ЕГН ********** за това, че на 26.03.2016г. в гр.Казанлък,
обл.Стара Загора, влязъл в чуждо жилище – апартамент .., ...., собственост на С.С.Г.
и Х.Д.Г., като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем - престъпление
по чл. 170 ал.2 пр.І вр. връзка с
ал.1 пр.ІV НК
и за това, че
на 26.03.2016г. в гр.Казанлък, обл.Стара
Загора, запалил сграда – апартамент .., със застроена площ 64,35 кв.м., ...., собственост на С.С.Г. и Х.Д.Г., със значителна стойност – 25 200,00 лева
/двадесет и пет хиляди и двеста лева/, като пожарът е имало опасност да се разпростре
и върху други имоти със значителна стойност – върху апартамент №52, със
застроена площ 64,46 кв.м., находящ се
в ...., собственост на Д. Д.Д.и А.Б.Д., на стойност 27 300,00 лева
/двадесет и седем хиляди и триста лева/
- престъпление по чл. 330, ал.2, т.2 във връзка с чл. 330, ал.1пр.І от НК.
Съдебното производство се проведе по реда на Глава
Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК, като подсъдимият Т.П.
призна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и даде
съгласие съдът да не събира доказателства за тях. На основание чл.373 ал.4 НПК
съдът обяви, че ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да
събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти.
Съдът прие за съвместно разглеждане предявения от
пострадалите С.С.Г. и Х.Д.Г. срещу подсъдимия Т.П. граждански иск за
имуществени вреди, причинени с палежа, в размер на 2 253 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2016г. до окончателното й
изплащане, като конститиуира същите в качеството на граждански ищци в процеса. С.
и Х. ....бяха конституирани и в качеството на частни обвинители в наказателния
процес.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и призната от подсъдимия П., както и правната квалификация на
деянията. Предлага на подсъдимия да бъде определено наказание за всяко деяние
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – три години лишаване от
свобода за палежа и към минимума – за деянието по чл.170 ал.2 НК, като всяко от
тях да бъде намалено с една трета съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК.
Счита, че по силата на чл.23 ал.1 НК следва да се определи едно общо наказание,
чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 ал.1 НК за максималния
изпитателен срок, както и през същия на подсъдимия да бъдат наложена съгласно
чл.67 ал.3 НК пробационна мярка -„Задължителни срещи с пробационен служител”.
По отношение на гражданския иск счита, че следва да бъде уважен в размера след
приспадане на предадената от подсъдимия на пострадалите в съдебно заседание
сума от 1 000 лв.
Частните обвинители и граждански ищци С.С.Г. и Х.Д.Г.
изразяват еднакви становища, както по отношение на наказателната отговорност на
подсъдимия, така и досежно предявения граждански иск. Предоставят на съда да
определи размера на наказанието лишаване от съда, като молят съда същото да
бъде изтърпяно ефективно, предвид цялостното поведение на П. и останалите му
осъждания. Приемат, че предявения граждански иск следва да се уважи частично,
след приспадане на предадената им в съдебно заседание сума от хиляда лева.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.Д. моли съда за
всяко от деянията да определи на подсъдимия наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, като отчете обстоятелството, че от
самото начало на наказателното производство е съдействал изцяло на
разследването и е направил пълни самопризнания. Допълнително набляга на факта,
че П. работи и успя да заплати близо половината от дължимата сума за
имуществени вреди. Счита, че с оглед добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимия, следва да му бъде наложено условно наказание.
Подсъдимият Т.М.П. поддържа изложените от защитника си
доводи, като подчертава, че се старае с честен труд да се препитава – работи в
строителството.
В последната си дума подсъдимият Т.М.П. отново
признава вината си и моли за условна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
Пострадалите Х.Д.Г. и С.С.Г. са съпрузи. През 1995г. закупили
апартамент находящ се в ....с площ 64,35кв.м. Апартаментът се използвал за
жилище и се състоял от две стаи и кухня, като имал две остъклени тераси-към
хола и към кухнята. През 2007г. подсъдимият Т.М.П. наел този апартамент от
пострадалите и живял там до м.август 2015г. Междувременно П. спрял да си плаща
наема и натрупал неплатени сметки за ток и вода, което принудило сем. ....да
прекратят договора за наем и да помолят П. да напусне жилището. В резултата на
това отношенията на подсъдимия с ....се влошили. Те завели дело срещу него,
като му бил направен и запор върху заплатата.
На 25.03.2016г. подсъдимият бил на банкет в ресторант “Зорница“ в
гр.Казанлък. След полунощ си тръгнал от ресторанта с такси, като поискал
шофьора да го закара до ...., въпреки че вече не живеел на този адрес. Тъй като
семейство ....сменили бравата на входната врата на апартамента си, след
напускането на П., той не притежавал
ключ за жилището, а само за вратата на входа и за мазето. Подсъдимият отишъл до
избеното помещение, откъдето взел стол. Поставил стола под терасата на
апартамента на Х. и С. ..... Терасата била остъклена, с конструкция от винкел,
като едното крило на прозореца било издадено около сантиметър навън, но не се
забелязвало отвън, а се знаело само от хора, живели в апартамента. Отвътре
прозорците, които се отваряли, се заключвали с Г-образно желязо, тип шестограм,
което влизало в П-образен винкел заварен на останалата конструкция. П. бутнал
издаденото крило, след това с пръст
отдолу побутнал това г-образно желязо,
прозорците се отворили и той се преметнал на
терасата. Вратата към терасата била отворена и той влязъл в стаята. Тъй
като имал в този апартамент негови вещи, решил да види дали са там. Първо минал
през банята, видял, че бойлерът е там, след това обиколил хола, кухнята и
накрая влязъл в спалнята. В стаята имало ракла и детско легло. Като видял
детската кошара на племенничката си, подсъдимият решил да запали апартамента.
На земята намерил парцалче, взел го и го запалил със запалката си. След това
оставил горящия плат върху детската кошара и си тръгнал. Излязъл по
същия начин - през терасата. Подсъдимият отишъл до спирката на бл.№ 21 и застанал пред павилион “Лафка“. От мобилния
си апарат се обадил за такси. След известно време дошъл таксиметров автомобил,
който го откарал до квартирата, в която
живеел на .....
Вследствие на пожара, в спалнята изгорели дървената кошара, дървена
ракла, дървената дограма на прозорец на северната стена, дървената врата,
опушени били стените, частично изгорели тапетите на стените и дървеното дюшеме
на пода в спалнята, шпакловката на тавана обгоряла и се олющила. Останалите
помещения на апартамента – дневна, кухня, баня с тоалетна и коридор, били
опушени.
Според заключението на изготвената тройна пожаротехническа експертиза,
причината за пожара е открит източник на възпламеняване /запаления от
обвиняемия парцал/, като огнището на пожара е в северозападния край на
спалнята, където било разположено изгорялото детско легло. Съществували са
конкретни обстоятелства за разпространението на горенето към съседните имоти и
по-точно към горния апартамент №52.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Т.М.П., които убедително и изцяло се подкрепят и
от показанията на свидетелите С. и Х.Г., Д. Д., А.К., А.Д.а, Д.Д., Н.Г., Й.К.и Т.П.,
както и от заключенията на множеството назначени експертизи в хода на
досъдебното производство: тройна пожаротехническа експертиза, петорна
строително-оценителска експертиза, физико-химическа експертиза, както и
техническа експертиза. Самопризнанията на п. се подкрепят и от иззетия като
веществено доказателство от жилището му секретен ключ са надпис „KALE”, за който е установено, че отключва входната врата
на жилищния блок, в който се намира опожареното жилище.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА
По описания начин подсъдимият Т.П. е
осъществил в реална съвкупност от обективна и субективна страна състава на
престъпления по чл. 170 ал.2 пр.І вр.
връзка с ал.1 пр.ІV НК и по чл. 330, ал.2, т.2 във връзка с чл. 330, ал.1 пр.І от НК:
На 26.03.2016г. в гр.Казанлък,
обл.Стара Загора, влязъл в чуждо жилище – апартамент .., ...., собственост на С.С.Г.
и Х.Д.Г., като употребил за това ловкост и деянието е извършено нощем
и
На 26.03.2016г. в гр.Казанлък, обл.Стара
Загора, запалил сграда – апартамент .., със застроена площ 64,35 кв.м., ...., собственост на С.С.Г. и Х.Д.Г., със значителна стойност – 25 200,00 лева
/двадесет и пет хиляди и двеста лева/, като пожарът е имало опасност да се разпростре
и върху други имоти със значителна стойност – върху апартамент №52, със
застроена площ 64,46 кв.м., находящ се
в ...., собственост на Д. Д.Д.и А.Б.Д., на стойност 27 300,00 лева
/двадесет и седем хиляди и триста лева/ .
Всяко от двете деяния П.
е извършил умишлено.
По отношение на
деянието по чл. 170 ал.2 пр.І вр. ал.1 пр.ІV от НК същият е съзнавал, че
нарушава неприкосновеността на чуждо жилище, но е искал именно постигане на
този резултат. Подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването на тези последици.
При извършване на палежа на имуществото, собственост на
семейство ...., което е на значителна стойност, обвиняемият е действал при
форма на вина пряк умисъл – същият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
По отношение на опасността пожарът да
се разпростре върху други имоти
(посочени по-горе) на
значителна стойност обвиняемият е действал при форма на вина
евентуален умисъл. Обвиняемият не
е искал пожарът да се разпростре върху други имоти, но, тъй като запаленото
имущество е в жилищна сграда с множество обособени обекти, същият допускал
настъпването на общественоопасните последици, като се е съгласил с тях.
От заключението на петорна строително-оценителска експертиза стойността
на ....към момента на извършване на деянието е възлизала на 25 200 лева.
Предвид обстоятелството, че стойността
на запаленото имущество, надхвърля стойностно общият сбор на четиринадесет
минимални работни заплати с размер към
време на извършване на деянието (
26.03.2016г.) -420 лева, определен с ПМС 375/28.12.2015г., то е налице обективният признак на състава на чл.330 ал.1 от НК -
запаленото имущество да е със значителна стойност.
От заключението на тройна
строително-оценъчна експертиза се
установява, че имуществото, за
което е
съществувала пряка и
непосредствена опасност да бъде запалено - апартамент № 52 от същата жилищна
кооперация е на 27 300лв., която го определя също като имущество на значителна
стойност, тъй като надхвърля четиринадесет минимални работни заплати към време
на извършване на деянието - 26.03.2016 г.
....бил ползван като жилище /помещения обособени за живеене временно
или за постоянно на едно или повече лица/,
което се явява обект на защитата по чл. 170 от НК, а именно
неприкосновеността на жилището. Нещо повече, П. няколко месеца преди да реши да
влезе в апартамента го е обитавал именно с предназначение - жилище. За подсъдимия към момента на
извършване на деянието този апартамент се явява чуждо жилище, тъй като той вече
не живеел в него. А след неговото напускане владение и ползване на имота
осъществявали собствениците му – пострадалите Х. и С. ..... За да влезе в
чуждото жилище, подсъдимият е използвал ловкост, тъй като чрез използване
собствени знания и умения е отворил
прозорците на остъклената тераса и е влязъл в жилището. Деянието е извършено
нощем по смисъла на чл. 170 ал.2 пр. І НК, тъй като П. е влязъл в апартамента
след 22.00 часа / каквато е константната съдебна практика в тази насока/ в
часовия диапазон след полунощ до около 01,20 часа .
ДОСЕЖНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
престъплението по чл. 170 ал.2 пр.І вр.
ал.1 пр.ІV от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до пет
години, а за престъплението по 330, ал.2,
т.2 във връзка с чл. 330, ал.1 пр.І от НК – наказание лишаване от свобода от три до десет години.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Т.П. за всяко
едно от деянията съдът взе предвид като смекчаващи същата обстоятелства:
активното му съдействие на разследването от самото начало, на което придаде
по-голяма тежест, доколкото без това съдействие трудно би се изяснила
обективната истина и в частност авторството на извършеното. Освен това съдът
съобрази критичното отношение на подсъдимия към извършеното, искрено заявено в
хода на цялото наказателно производство. Беше съобразена и трудовата му
ангажираност – работник в строителството, както и факта – за второто деяние, че
възстанови близо половината от дължимото обезщетение за имуществени вреди на
пострадалите – сумата от хиляда лева. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства бяха отчетени: извършване на деянията в хода на изпълнение на
наложено наказание пробация, както и че същите са извършени след употреба на
алкохол.
При така
изложеното, съдът намери, че наказанието за всяко деяние следва да се определи
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
определи същото: две години лишаване от свобода за противозаконното влизане в
чуждо жилище и три години – за палежа. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 НК
съдът намали всяко наказание с една трета, като окончателно наложи на
подсъдимия Т.П. наказания: една година и четири месеца лишаване от свобода за
първото престъпление и две години лишаване от свобода – за второто.
Деянията
са извършени в условията на реална съвкупност, поради което съдът на основание
чл.23 ал.1 НК определи на подсъдимия Т.П. едно общо наказание – по-тежкото от
двете – две години лишаване от свобода. Трудовата ангажираност на подсъдимия,
която не е прекъсвана, както и обстоятелството, че се постара да възстанови
голяма част от дължимото обезщетение на пострадалите, свидетелстват, че е
започнал процес на превъзпитание у същия още в хода на наказателното
производство. Ето защо, и като счете, че трудовият процес най-добре би спомогнал
за поправянето и превъзпитанието му, съдът прие, че за изпълнение целите на
генералната и най-вече на индивидуалната превенция, не е наложително това
наказание да бъде ефективно изтърпяно. По тези съображения и на основание чл.66
ал.1 НК съдът отложи изпълнението му за изпитателен срок от пет години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съдът намери за неоснователно искането на
прокурора в изпитателния срок на подсъдимия да бъде наложена пробационна мярка
– „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, тъй като изпълнението
на наказание пробация не го е възпряло да извърши и деянията, предмет на
обвинението. Съдебният състав се обедини около становището, че при всички
случаи определянето на максималния изпитателен срок, през който за П. ще е
налице възможността при извършване на друго престъпно деяние да бъде приведено
в изпълнение настоящето наказание, би изиграло по-голяма превъзпитателна роля
спрямо него.
В
справката за съдимост на П. са отразени още следните осъждания: - по НОХД №288/2016г.
по описа на Казанлъшки районен съд и по НОХД №355/2017г. по описа на Старозагорски районен съд, като по първото му
е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, с
отлагане на изпълнението за изпитателен срок от три години и шест месеца,
съответно определено по чл.23 ал.1 НК едно общо наказание една година лишаване
от свобода с отлагане на изпълнението за изпитателен срок от три години. Съдът
установи, че Т.П. е извършил деянията, предмет на всяко от тези дела и настоящето,
преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Първият съдебен акт
е влязъл в сила на 14.04.2016г., а първото от всички деяния по останалите
осъждания е извършено преди тази дата – на 21.01.2016г., съответно на
26.03.2016г. Ето защо в случая са налице условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и, като кумулира наказанията по настоящето и останалите две осъждания, съдът
определи на подсъдимия П. едно общо наказание две години лишаване от свобода.
Съдът счете, че на основание чл.24 НК следва да увеличи така определеното общо
наказание с максимума от една втора, при което на П. се определя едно
окончателно увеличено наказание три години лишаване от свобода. Съображенията
на съдебния състав за увеличаване на наказанието са, че за един и същи период
от време са извършени разнородни престъпни деяния – по чл.216 ал.1 НК, както и
такива по чл.144 ал.3 НК и то в условията на продължавано престъпление. Към тях
следва да се добавят и деянията, предмет на настоящето обвинение. Изпълнението
на увеличеното наказание три години лишаване от свобода съдът отложи на
основание чл.66 ал.1 НК за максималния изпитателен срок от пет години.
ДОСЕЖНО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
По делото се установи по
безспорен начин, че вследствие на пожара, в спалнята изгорели дървената дограма
на прозорец на северната стена, дървената врата, опушени били стените, частично
изгорели тапетите на стените и дървеното дюшеме на пода в спалнята, шпакловката
на тавана обгоряла и се олющила. Останалите помещения на апартамента – дневна,
кухня, баня с тоалетна и коридор, били опушени. По ДП е назначена петорна строително-оценителска експертиза, от чието
заключение се установява, че стойността на щетата, касаеща повредените части,
елементи и детайли на апартамент .. възлиза на 2 253лв. с ДДС. Тези щети
са настъпили в резултат на противоправното поведение на подсъдимия, което
ангажира гражданската му деликтна отговорност в посочения от експертите размер.
По изложените съображения съдът намери, че предявеният граждански иск е доказан
по основание и в посочения размер.
В съдебно заседание подсъдимият възстанови на гражданските ищци сумата
от хиляда лева, която същите приеха като частично погасяване на задължението.
Следователно П. следва да заплати на пострадалите още 1 253лв. Тъй като се
касае за непозволено увреждане по чл.45 ал.1 ЗЗД, то деликвентът дължи
законната лихва върху дължимото обезщетение от 2 253лв., считано от датата
на увреждането 26.03.2016г. Върху цялата сума тази лихва ще се дължи до
05.09.2017г. – датата на частично погасяване на задължението, а от тази дата –
до окончателното изплащане на сумата, законна лихва се дължи върху
неизплатената част от 1 253лв.
В тежест на подсъдимия беше възложена държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск – 90,12лв.
Т.П. беше осъден да заплати на държавата по бюджетната сметка на ОД на МВР Стара
Загора направените по делото разноски в размер на 2 201,61лв.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила
веществените доказателства 1 бр. електронен носител – диск, съдържащ записи на
разговори на тел.112 – приложен към материалите по ДП и 1 бр. секретен ключ с
надпис «KALE“ / предаден за съхранение на
домакина на РУ-Казанлък/ да бъдат унищожени като вещи с малозначителна
стойност, а връзка ключове на ключодържател с 5 бр. ключове – предадени за
съхранение на домакина на РУ-Казанлък да се върнат на подсъдимия Т.М.П..
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: