Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1269 13.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5039 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 403, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 51 ЗЗД.
Ищецът „ТЕРА ИНВЕСТ
2008“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 56, ет.2, офис
265, представлявано от Х.П., чрез: адв. И.П.Д. *** е предявил против
„Електролукс Т. и с.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9,
представлявано от у. Г.Н.Т. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 23 567.07 лева, представляващи компенсаторни лихви за
периода на забавата от 06.02.2015г. до 23.11.2018г.в размер на законната лихва
върху сумата от 61 133.99 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 01,04,2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се
твърди, че въз основа на осъдително въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по
в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив „Електролукс Т. и с.“
ООД се е снабдило с изпълнителен лист и
е инициирало откриването на изп. дело № **** по описа на **** на КЧСИ
против „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. Срещу въззивното решение ищецът бил подал в
срок касационна жалба и бил депозирал молба за спиране на изпълнението. С
Определение № 75/11.02.2015г., поставено по ч.тьрг.д. № 407/2015г. по описа на
Върховен касационен съд, Върховният касационен съд е спрял изпълнението на
въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, след като се е уверил, че с платежно нареждане от
06.02.2015г. молителят „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД е внесъл по сметката за
обезпечения на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл 282, ал. 2, т. 1 ГПК -
гаранция в размер на присъдената с въззивното решение сума в общ размер на
61133,99 лв. В последствие въззивното Решение № 839
от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив е
отменено с Решение, постановено по т.дело № 1170/2015г. по описа на ВКС, второ
търговско отделение, като Върховен касационен съд е върнал делото за ново
разглеждане от Апелативен съд Пловдив. Производството по новообразуваното
в.т.дело № 464/2016г. приключва с постановяване на Решение № 203/06.07.2017г.,
с което Апелативен съд Пловдив потвърждава Решение № 398 от 07.08.2014 г.,
постановено по търг.дело № 787/2012г., с което Окръжен съд Пловдив е отхвърлил
като неоснователни предявените от „Електролукс Т. и с.“ ООД, искове срещу „ТЕРА
ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. С Определение № 440/04.07.2018г., постановено по т.дело №
2853/2017г., по описа на ВКС, второ търговско отделение, Върховен касационен
съд не е допускал касационно
обжалване на повторното въззивно Решение № 203/06.07.2017г. по в.търг.дело №
464/2016г. по описа на ПАС. Така постановеното
определение на ВКС е окончателно
и влиза в сила на 04.07.2018г. С оглед окончателното отхвърляне на предявените искове, с
нарочна молба ищецът е поискал освобождаване и връщане на внесената от него по
сметка на Вьрховен касационен съд парична гаранция в размер на 61 133,99 лева.
Освободената и върната от ВКС гаранция в размер на 61 133,99 лева е постъпила
по банковата сметка на ищеца на 23.11.2018г.
Ищецът с
платежно нареждане от 06.02.2015г. е внеслъл по сметка
на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал.
2, т. 1 ТПК, а именно гаранция в пълния размер на присъдената с въззивното
Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд
Пловдив сума от 61 133.99 лева, обезпечаваща настъпването на евентуални вреди от
спиране на изпълнението на въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д №
1222/2014г. ю описа на Апелативен съд Пловдив, с което неоснователно са били
уважени предявените от „Електролукс Т. и с.“ ООД осъдителни искове с обща
стойност на предявения материален интерес в размер на 61 133,99 лева. В
последствие, така предявените искове на ответника са били
отхвърлени като неоснователни с Решение № 203/06.07.2017г. по в.тьрг.дело №
464/2016г. по описа на ПАС, което е влязло в сила на 04.07.2018г. В следствие
на това ищецът е поискал освобождаване и връщане на
внесената като обезпечение сума в размер на 61 133,99 лева, като
същата е постъпила по банковата сметка на ищеца на
23.11.2018 г.
В Тълкувателно решение № 2 от .д. № 2/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по т.д. № 8/2012 г.
на ОСГК на ВКС и на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г по тълк. дело №
6/2014г. на ОСГТК на ВКС, спирането по чл.282, ал.2, изр.първо ГПК и внасянето
на гаранция като задължителен елемент от него има за цел да се избегне
принудителното изпълнение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС и
осъдителното въззивно решение не е влязло в сила, а не да се избегне
принудителното изпълнение като способ за удовлетворяване на кредитора при
съдебно признато вземане. Изискването на процесуалния закон за представяне на
надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана на интереса на
другата страна и обезпечението следва да е достатъчно да гарантира
удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на
ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на
изпълнителното производство. В т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г по
тълк. дело № 6/2014г на ОСГТК на ВКС се разяснявало, че както
обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.З ГПК /обезпечаващо
изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното
изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК
/явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск
при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност
представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл. 181, ал.1 ЗЗД.
(в този смисъл и Определение № 276/16.06.2016 по дело №1160/2016 на ВКС, ГК, IV
г.о.: „...внесената гаранция има характера на
обезпечение по бъдещ иск за вреди по обезпечения иск...“). С оглед на това
внесеното от ищеца по сметка на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл. 282,
ал. 2, т. 1 ГПК, за настъпването на евентуални вреди от спиране на изпълнението
на въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, с което неоснователно са били уважени предявените от
ответника осъдителни искове с обща стойност на предявения материален интерес в
размер на 61 133,99 лева, а именно гаранция в пълния размер на присъдената с
въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив сума от 61 133.99 лева, съставлява именно обезпечение в
смисъла на чл. 403, ал. 1 от ГПК. Ответникът по настоящото производство следва
да отговаря за всички преки и
непосредствени вреди, които обезпечаването на иска е причинило на ответника, в
който случай отговорността му е деликтна и безвиновна. Твърди, че пряка
причинна връзка и като пряка последица от действията на ответника по
откриването и воденето на производство по принудително изпълнение въз основа на
в последствие отмененото, неправилно въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по
в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив и за удовлетворяване на
неоснователно предявените негови искове, отхвърлени като такива с влязлото в
сила 04.07.2018г. на последващо въззивно Решение № 203/06.07.2017г. по в. търг.
дело № 464/2016г. по описа на ПАС, за да предотврати настъпването на вреди за
имуществото си в по-голям размер (напр. разноски по неоснователно насоченото
срещу него принудителното изпълнение, разноски за обратен изпълнителен л пет, разноски
за последващо изпълнително дело и др.), ищецът е претърпяло имуществена вреда в
размер на законната лихва върху предоставеното надлежно обезпечение по реда на
чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, гаранция размер на присъдената с отмененото въззивно
Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд
Пловдив от 61 133.99 лева, която вреда е настъпила за периода от датата на
внасянe на посочената сума по сметка на ВКС - 06.02.2015г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В тази връзка чл.84, ал 3 от ЗЗД
предписва, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие - арг. от чл.69, ал. 1 от ЗЗД. (така напр. Решение
№193/26.06.2012 по дело № 611/2011 на ВКС, ГК, I г.о.). В този смисъл, при
неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено
изрично в закона - при задълженията от непозволено увреждане/ когато длъжникът
се смята в забава и без покана (чл.84, ал.З ЗЗД). (Решение
№394/27.11.201 F по дело
№3034/2015 на ВКС, ГК, IVг.о.).
Поради това на основание 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.84, ал.З от ЗЗД деликвентът „Електролукс Т. и с.“ ООД е изпаднал в
забава на датата на внасяне на посочената сума по сметка на ВКС - 06.02.2015г.,
която забава е продължила до датата на постъпване на върнатата сума на
гаранцията по банковата сметка на „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД - 23.11.2018г. Поради
това ответникът дължал на ищеца компенсаторни лихви в размер на законната лихва
върху сумата от 61 133.99 лева за периода на забавата от 06.02.2015г. до 23.11.2018г.,
възлизаща на сумата от 23 567.07 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че систематичното място на
разпоредбата, на която искът се основава (част четвърта, „Обезпечително
производство“), както и самият текст на чл.403, ал.1 ГПК, изключва разширително
тълкуване, респ. прилагането й спрямо факти, които не са изрично предвидени в
хипотезата на тази правна норма, а точно от такива, различни факти, ищецът
извеждал спорното право. Не се претендира обезщетение от допуснато обезпечение
на иска, а вреди от депозиране на гаранция за спиране на изпълнението пред
Върховния касационен съд. Внасянето на обезпечение пред ВКС, съобразно чл.282 ГПК, било станало изцяло по волята на ищеца в настоящото производство, който не
е бил длъжен, а се е възползвал от предвидената от закона възможност за
суспендиране на изпълнителната сила на въззивното решение. Съобразно чл.403 ГПК, обезщетение се дължало в следните случаи: ако искът, по който е допуснато
обезпечението, бъде отхвърлен; ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок;
ако делото бъде прекратено.
Извън тези три хипотези увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение само, ако насрещната страна в процеса е
действала при злоупотреба с права - Решение № 257 от 14,07.2011 г. по гр.д.
№ 1149/2009 г., Г. К., IV Г. 0. на ВКС. Твърдения
за превратно упражняване на права от „Електролукс Т. и с.“ ООД не са правени в
исковата молба, няма и посочени доказателства в тази насока.
Съобразно правната теория и съдебната
практика отговорността на страната, в чиято полза е допуснато обезпечение, но
впоследствие искът е бил отхвърлен, лежи на плоскостта на деликта, но пълно
приравняване е невъзможно, включително и с оглед начина на определяне на
обезщетението. В конкретния случай - несправедливо би било на ищеца да се
присъди обезщетение за вреди в размер на законна лихва (в размер на 10 и повече
на сто) годишно върху депозираната пред ВКС сума, при условие, че ако той не го
е бил направил, е щял да получи доход от лихва по сметката си в която и да е
банка не повече от 1 % годишно.
На следващо място - продължителността
на периода, за който се претендира обезщетение за вреди чрез заплащане на
законната лихва и който е от съществено значение за размера на вредите, по
никакъв начин не е зависел от волята на ответника. Времето, което е отнело
изготвянето на касационната жалба, внасянето на искане за спиране на
изпълнението на въззивното решение, разглеждането и произнасянето по делото от
ВКС, ПАС и пак от ВКС очевидно не зависят от действия или бездействия на
„Електролукс Т. и с.“ ООД. В тази връзка
моли да бъде отхвърлен иска.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти граждански състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното т.д. №
787/12 г. по описа на ПдОС се установява, че въз основа на осъдително въззивно
Решение № 839 от 23.12.2014г. постановено по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, съдът е осъдил „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД да заплати на „Електролукс Т. и с.“ ООД сумата 38 448,99 лв.,
представляваща неизплатена част от възнаграждението, дължимо съгласно сключения
между страните договор от 26.08.2011 г. и анекс към него № 1/1.11.2011 г. за
изграждане на фотоволтаичен парк – фотоволтаична централа в ПИ *** в землището
на с. П. ****,
както и сумата 22 685 лв., представляваща договорена с чл. 10, ал.2 от
договора от 26.08.2011 г. неустойка за забавата в изплащането на посочената
част от възнаграждението, изчислена за периода от 4.06.2012 г. до 29.09.2012
г., ведно със законната лихва върху тези две суми, считано от датата на
подаването на исковата молба в съда 29.09.2012 г. до окончателното им
изплащане. „Електролукс Т.
и с.“ ООД се е снабдило с изпълнителен лист и
е образувало изп. дело № ***** на КЧСИ против „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. С
Определение № 75/11.02.2015г., поставено по ч.т.д. № 407/2015г. по описа на
Върховен касационен съд, Върховният касационен съд е спрял изпълнението на
въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, след като се е уверил, че с платежно нареждане от
06.02.2015г. молителят „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД е внесъл по сметката за
обезпечения на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл 282, ал. 2, т. 1 ГПК -
гаранция в размер на присъдената с въззивното решение сума в общ размер на
61133,99 лв. В последствие въззивното Решение № 839
от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив е
отменено с Решение, постановено по т.дело № 1170/2015г. по описа на ВКС, второ
търговско отделение, като Върховен касационен съд е върнал делото за ново
разглеждане от Апелативен съд Пловдив. Производството по новообразуваното в.т.дело
№ 464/2016г. приключило с постановяване на Решение № 203/06.07.2017г., с което
Апелативен съд Пловдив потвърждава Решение № 398 от 07.08.2014 г., постановено
по търг.дело № 787/2012г., с което Окръжен съд Пловдив е отхвърлил като
неоснователни предявените от „Електролукс Т. и с.“ ООД, искове срещу „ТЕРА
ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. С Определение № 440/04.07.2018г., постановено по т.дело №
2853/2017г., по описа на ВКС, второ търговско отделение, Върховен касационен
съд не е допускал касационно
обжалване на повторното въззивно Решение № 203/06.07.2017г. по в.търг.дело №
464/2016г. по описа на ПАС. В последствие ищецът
е поискал освобождаване и връщане на внесената от него по сметка на Върховен
касационен съд парична гаранция в размер на 61 133,99 лева. ВКС с определение
от 21,11,2018 г. е освободил внесената гаранция от 61 133,99 лева, която видно
от извлечение от банкова сметка/л.6/ е постъпила по банковата сметка на ищеца
на 23.11.2018г.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертизa,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и
обективно, се установява, че на 06,02,2015 г. ищецът
е внесъл по сметка на ВКС гаранция в размер на 61 133,99 лв. На 23,11,2018
г. сумата е била освободена и върната на ищеца. Законната лихва върху сумата от
61 133,99 лв. за периода от 06,02,2015 г. до 23,11,2018 г. е
23 565,37 лв.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
За да бъде уважен иск с
правно основание чл.403 ал.1 ГПК следва да са налице кумулативно следните
предпоставки: допуснато обезпечение, отхвърляне на иска, който е обезпечен, причинени
от обезпечението вреди , както и причинна връзка между вредите и допуснатото
обезпечение. Отговорността по чл. 403 ал.1 ГПК е безвиновна, обективна и
независимо,че се доближава до отговорността за непозволено увреждане, не е
деликтна, тъй като се отличава от последната, с оглед изискването за вина .
Съдът намира, че в
разглеждания казус са налице предпоставките на чл.403 ГПК и претенцията на ищеца
е доказана по основание.
Установи се, че по в.т.д №
1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив ответникът по настоящото дело се
е снабдил с изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение и е образувало изп. дело № ***** на КЧСИ против
ищеца по настоящото дело.
В Тълкувателно решение № 2
от 24.10.2012 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС , Тълкувателно решение № 8
от 31.10.2012 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение
№6/2014г от 23.10.2015г на ОСГТК на ВКС, е прието, че спирането по чл.282,
ал.2, изр.първо ГПК и внасянето на гаранция като задължителен елемент от него
има за цел да се избегне принудителното изпълнение докато делото е висящо за
разглеждане пред ВКС и осъдителното въззивно решение не е влязло в сила, а не
да се избегне принудителното изпълнение като способ за удовлетворяване на
кредитора при съдебно признато вземане. Изискването на процесуалния закон за
представяне на надлежно обезпечение от страна на касатора е свързано с охрана
на интереса на другата страна и обезпечението следва да е достатъчно да
гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването
на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на
изпълнителното производство.
Ищецът, за да спре
принудителното изпълнението на въззивно Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д
№ 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с платежно нареждане от
06.02.2015г. е внеслъл по сметка на ВКС надлежно обезпечение по реда на чл.
282, ал. 2, т. 1 ТПК, а именно гаранция в пълния размер на присъдената с
въззивното Решение № 839 от 23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на
Апелативен съд Пловдив сума от 61 133.99 лева, обезпечаваща настъпването на
евентуални вреди от спиране на изпълнението на въззивното Решение № 839 от
23.12.2014г. по в.т.д № 1222/2014г. по описа на Апелативен съд Пловдив.
Налице е влязло в сила
съдебно решение, с което Апелативен съд Пловдив потвърждава Решение № 398 от
07.08.2014 г., постановено по търг.дело № 787/2012г., с което пък от своя
страна Окръжен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователни предявените от
„Електролукс Т. и с.“ ООД искове срещу „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД. Ищецът в
настоящото производство е участвал като ответник в производството по
приключилото т.д. № 787/12 г. по описа на ПдОС. Същият е активно легитимиран да
предяви иск по чл.403 ГПК и има качеството на ответник по смисъла на цитираната
разпоредба, тъй като е страна,чиято правна сфера е засегната от допуснатата
обезпечителна мярка. За периода с начална дата внасяне на гаранция -06,02,2015
г. и крайна дата освобождаване на гаранцията от ВКС и постъпване на сумата по
банковата сметка на ищеца – на 23,11,2018 г., ищецът е претърпял имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи. За този период „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД в
качеството си на залогодател, е бил лишен от възможността да използва внесената
гаранция по сметка на ВКС сума от 61 133,99 лв., която с определение на
ВКС от 21,11,2018 г. е освободена и
върната на ищеца.
Настоящият състав изцяло
споделя възприетото от ВКС становище в решение №156 от 18.12. 2017г. по
т.д.№449/2017г.,ІІ т.о. В същото е прието,че вредата в хипотезата на чл.403
ал.1 ГПК е съизмерима като минимален размер със законната лихва върху учредения като обезпечение залог в пари
за периода ,като пряка и непосредствена последица от това обезпечение. В
цитираното решение ВКС приема,че с нормата на чл.86 ал.1 ЗЗД е въведена
необорима презумция ,че при парично задължение ,независимо от неговия произход
,гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца , размерът на която е
освободен да доказва ,е винаги законната лихва.В мотивите на цитираното
решение, ВКС се позовава и на др.решения на ВКС-решение №281 от 04.10.2011г.по
гр.д.№1684/2010г.,ІІІ г.о , решение №432 от 27.11.2011г по гр.д.№1380/2011г,ІІІ
г.о.,по които също е прието,че обезщетението за имуществени вреди върху парична
сума е в размер на законната лихва,за периода на задържането й, съответно по
първото решение върху внесената сума като парична гаранция като мярка за
неотклонение по нак. производство, приключило с оправдателна присъда,а по
второто решение върху иззета с акт за митническо нарушение сума,за която при
проведеното нак.производство е постановена оправдателна присъда .
С оглед цитираната съдебна
практика районния съд счита, че претърпените от ищеца имуществени вреди в
резултат на внесената гаранция за спиране на въззивно осъдително решение, представляват
пропуснати ползи,чийто размер е съизмерим със законната лихва върху сумата
61 133,99 лв., която ищецът е превел като гаранция по банковата сметка на
ВКС, за периода от 06.02.2015 г. до 23.11.2018г. За този период ищецът като залогодател
не е могъл да използва сумата по предназначение и подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са в размер на законната лихва съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД за
периода на задържане на сумата, който размер ищецът е освободен да доказва.Не
се претендират вреди в по-висок размер,в която хипотеза размерът им би подлежал
на пълно доказване. Законната лихва , изчислена от в. л. К. по приетата ССЕ,
която съдът кредитира изцяло като пълна и обективно, е 23 565,37 лв. До този
размер искът с правно основание чл.403 ГПК е основателен ,доказан и следва да
бъде уважен. За разликата над сумата 23565,37 лв.до претендирания с ИМ размер
от 23567,07 лв. предявеният иск е неоснователен ,недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователна е
претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба -01.04.2019г. Сама по себе си сумата, която съдът приема,че
се дължи като обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение е в
размер на законната лихва и е недопустимо да се начисляват лихви върху лихви.
По
отношение на разноските:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
настоящото производство, които са направени- внесена държавна такса в
размер на 942,69 лева, 26,30 лева- държавна такса за съдебни удостоверения и
преписи, 24,24 лева – такса към *** за копия от из.д., 150 лева – депозит за
експертиза и адвокатско възнаграждение в размер от 3600 лева
или общо в размер на 4742,89 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Електролукс Т. и с.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9, представлявано от у. Г.Н.Т., да заплати на „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Капитан
Райчо“ № 56, ет.2, офис 265,
представлявано от Х.П. сумата от 23 565,37
лева –главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи в размер на законната лихва
за периода от 06.02.2015г. до 23.11.2018г. върху сумата от 61 133.99
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 23 567,07 лв. и за присъждане на
законна лихва върху главницата от 01,04,2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Електролукс Т. и с.“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Седянка“ № 9, представлявано от у. Г.Н.Т., да заплати на „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Пловдив, ул. „Капитан
Райчо“ № 56, ет.2, офис 265,
представлявано от Х.П., направените по делото разноски в размер на 4742,89 лева,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
РЦ