№ 9066
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110149599 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А А. и И Е,против З. В. Х.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 4580,33 лева
главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,580,92
лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до 09.06.2023 г.,45,23 лева сума
за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,9,61 лева
лихва за забава за периода 16.07.2020 г. до 09.06.2023 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ответницата Х. е клиент на топлинна
енергия и между страните съществува договорно правоотношение,при което
ответницата следва да заплаща доставеното количество топлинна енергия в
предвидения според общите условия срок. Сочи се,че ответната страна за
процесния период е допуснала неизпълнение на своите договорни задължения
и незаплатената главница възлиза на 4580,33 лева. С оглед обстоятелството,че
цената на топлинна енергия не е заплатена в срок,ищецът претендира
мораторна лихва в размер от 580,92 лева за периода 15.09.2021 г. до
09.06.2023 г. С исковата молба са претендирани и парични суми за дялово
разпределение и за мораторна лихва върху дялово разпределение,съответно в
размер от 45,23 лева и 9,61 лева. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от
предявяване на исковете. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
1
уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата Х.,с който оспорва исковете по основание и по размер с
твърдения,че в сградата незаконно са преустроени тавански помещения,които
се намират над нейното жилище,а от тези тавански помещения се достига до
наводняване жилището на ответницата,както и захранването с топла вода и
парно на тези тавански помещения се осъществява от общите щрангове.
Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Б“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от З. В.
Х. сумите от 4580,33 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г.,580,92 лева лихва за забава за периода 15.09.2021 г. до 09.06.2023 г.,45,23
лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,9,61
лева лихва за забава за периода 16.07.2020 г. до 09.06.2023 г.,ведно със
законната лихва,считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 34119/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
С нотариален акт от 1996 г. З. В. Х. се легитимира като собственик на
недвижим имот ап.9 в сградата на ......
С молба декларация З. В. Х. е поискала откриване на партида при „Т
С“ЕАД.
Представени са общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател З. В.
Х. от 31.07.2021 г. и от 31.07.2022 г.
Според договор от 21.06.2001 г. между „Б“ООД и етажните
собственици в сградата на ..... е постигнато съгласие да бъдат обвързани от
договорно правоотношение,съгласно което дружеството приема да реализира
дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
експертиза се установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи,които са за сметка на
доставчика,общият топломер е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие,което означава,че представлява
годно средство за търговско измерване,за процесния период начислената
сума за топлинна енергия,без да има включени задължения извън процесния
период възлиза на 4592,60 лева.
Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза при
проверка в счетоводството на ищеца се установява,че към 12.01.2024 г. няма
реализирани плащания за процесния период,незаплатената главница за
2
топлинна енергия е 4592,49 лева,а сумата за дялово разпределение възлиза на
45,23 лева,съответно начислената мораторна лихва е 572,38 лева върху
главница за топлинна енергия и 9,79 лева върху сума за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е депозирано
възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане,за което е
издадена заповедта за изпълнение – на соченото основание и в претендирания
размер. В конкретния случай дружеството ищец следва да проведе
доказване,че съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,да докаже доставеното количество топлинна
енергия,да установи цената на доставена топлинна енергия. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска. В тежест на ответната
страна е възложено доказването,че е изпълнила точно договорните си
задължения,респективно да установи наличието на
обстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано
от съобщението,съдържащо указания за предявяване на иск,т.е. искът се
явява предявен на 20.06.2023 г.
Софийският районен съд намира,че е доказано,че съществува
договорно правоотношение между страните – дружеството ищец реализира
дейност по доставка и продажба на топлинна енергия,а ответницата Х. е
клиент на топлинна енергия като собственик на топлоснабдения имот,за което
е представен по делото нотариален акт,а и ответницата не отрича,че правото
на собственост й принадлежи. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед това,че
ответницата е собственик на топлоснабдения имот,ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Когато имотът е топлоснабден към влизане в сила на ЗЕ,законът не
поставя изискване за наличието на сключен писмен договор,а договорното
правоотношение се счита възникнало със собственика. Съгласно чл.150,ал.1
от ЗЕ правата и задълженията на страните по договора се регламентират
според общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са
уговорени индивидуални условия,което означава,че приложение намират
именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението за
заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е цената на топлинна
енергия да бъде заплатена в срока,предвиден съгласно общите условия.
Софийският районен съд намира,че искът за заплащане главница за топлинна
енергия е доказан по основание,в която насока в хода на производството
3
ответницата Х. не ангажира доказателства да е заплатена цената на доставена
топлинна енергия или част от същата,а същевременно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява,че липсват плащания на
задължения за процесния период. Съвкупният анализ на доказателствата по
делото позволява да бъде възприето,че в сградата е въведена система на
дялово разпределение на топлинна енергия,т.е. за всеки отделен имот се
определя топлинна енергия от дялово разпределение. Софийският районен
съд,отчитайки заключението по съдебно-техническата експертиза намира,че
искът е доказан по размер за сумата от 4580,33 лева,за която е предявен,която
парична сума се отнася за начислената топлинна енергия за процесния
имот,без да са включвани задължения извън процесния период. В тази насока
неоснователен е доводът на ответницата Х.,че искът е недоказан,защото
главницата за топлинна енергия е завишена с ползвана топлинна енергия в
тавански помещения,преустроени в жилищни,тъй като тези твърдения не се
доказват,а събраните доказателства сочат,че начислената парична сума като
главница за топлинна енергия се отнася до собствения на ответницата
недвижим имот. Съдът приема,че исковата претенция е доказана по
основание и по размер и относно претендираната сума за дялово
разпределение в размер от 45,23 лева. Съдът,отчитайки клаузите на чл.12,т.1
и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик намира,че сумата за
дялово разпределение клиентът на топлинна енергия е задължен да заплаща
на продавача на топлинна енергия,а предвид липсата на доказателства
начислената сума за дялово разпределение да е заплатена,както и при
съобразяване заключението по съдебно-счетоводната експертиза исковата
претенция подлежи изцяло на уважаване.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена,при което
кредиторът има право на обезщетение за периода на забава. Когато
задължението има падеж или срок за изпълнение,без да е необходима
покана,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата
или деня,следващ последния ден от срока,а ако задължението няма уговорен
падеж или срок за изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е
необходимо кредиторът да отправи покана. Съдът счита,че исковата
претенция за мораторна лихва в размер от 9,61 лева върху сума за дялово
разпределение подлежи на отхвърляне. За да счете,че исковата претенция за
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение е недоказана по
основание,съдът взе предвид,че общите условия на дружеството ищец не
регламентират срок за плащане на това задължение,а същевременно ищецът
не твърди да е отправил покана до ответницата,за да я постави в забава.
Софийският районен съд приема,че искът за мораторна лихва върху главница
за топлинна енергия е доказан по основание,а по размер – за сумата от 572,38
лева,съобразявайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,а за
разликата до пълния предявен размер от 580,92 лева искът подлежи на
отхвърляне. С оглед това,че действащите към процесния период общи
условия регламентират срок за изпълнение на задължението за плащане
главницата за топлинна енергия – 45 дни,считано от изтичане месеца на
доставката,с изтичането на срока за плащане клиентът на топлинна енергия
изпада в забава и отговаря за заплащане на мораторна лихва. Предвид това,че
задължението за главница за топлинна енергия не е изпълнено,за
4
претендирания период от време ответната страна отговаря за заплащане на
мораторна лихва,а искът подлежи на уважаване за сумата от 572,38
лева,докато за разликата над този размер искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 162,68 лева за заповедното производство
и в размер от 1018 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на З. В. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на
„Т С“ЕАД,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от А А. и И Е,в размер от 4580,33 лева ( четири хиляди петстотин и осемдесет
лева тридесет и три стотинки ) главница за топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,572,38 лева ( петстотин седемдесет и два лева
тридесет и осем стотинки ) мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. до
09.06.2023 г.,45,23 лева ( четиридесет и пет лева двадесет и три стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
20.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 34113/2023 г. по описа на СРС,42
състав,като отхвърля иска за мораторна лихва върху главница за топлинна
енергия в частта за разликата над 572,38 лева до пълния претендиран размер
от 580,92 лева,както и за сумата от 9,61 лева лихва за забава върху сума за
дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. до 09.06.2023 г.
ОСЪЖДА З. В. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК .....,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А. и И Е сумата от
162,68 лева ( сто шестдесет и два лева шестдесет и осем стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и в размер от 1018 лева ( хиляда и осемнадесет
лева ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение
за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Б“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5